Р Е Ш Е Н И Е
№
/ , гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ІX тричленен състав в открито заседание на тринадесети октомври 2022г., в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. М. Иванова-Даскалова
2. Станислава Стоева
при секретаря Пенка Михайлова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдията М.
Иванова-Даскалова КАНД №1083 по описа
за 2022г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.70–73 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по постъпило искане с вх. № 7487/12.05.2022г. от А. К. – прокурор при Окръжна прокуратура – Варна на
основание чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН да бъде възобновено административнонаказателното
производство започнало с АУАН №03-009036/22.12.2017г. срещу Х.К.С. с ЕГН **********,
въз основа на който е издадено НП №03-009036/28.12.2017г. от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ
на Х.К.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10000лева за
нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, отменено с
Решение №1459/17.07.2019г. на Районен съд – Варна по НАХД №4532/2018г.,
оставено в сила с Решение №1863/11.10.2019г. на Административен съд – Варна по КАНД
№2453/2019г. С допълнително становище с.д. 8689/02.06.2022г. вносителят
уточнява искането си, като сочи, че освен възобновяване на административно-наказателното
производство по издаденото НП иска и отмяна на Решение №1459/17.07.2019г. по
НАХД №4532/2018г. по описа на РС–Варна и на Решение №1863/11.10.2019г. по КАНД
№ 2453/2019г. на Административен съд –Варна и връщане на преписката за ново
разглеждане на административнонаказващия орган.
В искането се сочи, че срещу Х.К.С. е образувано досъдебно производство
/ДП/ № 19/2018г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура–Варна, което приключило с обвинителен акт с който С. е обвинен в
извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от Наказателния кодекс, за това, че
на 01.12.2017г. в с. Звездица, обл. Варна, като технически ръководител на строеж
:“жилищна сграда, находяща се в УПИ XXV-34, с идентификатор
30497.15.43, кв. 96 по плана на с. Звездица, обл. Варна“ причинил смъртта на А. Х. А./роден на ***г./,
чиято смърт настъпила на 10.12.2017г., поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
/строително-монтажна дейност/. По обвинителния акт е
образувано НОХД №100/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна. В искането се твърди,
че във връзка с деянието на Х.К.С. са наложени административни наказания с
издадени от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна наказателни
постановления №03-009034/28.12.2017г., №03-009035/ 28.12.2017г. и
№03-009036/28.12.2017г., във връзка с които са образувани съответно АНД №
4530/2018г., АНД № 4531/2018г. и АНД № 4532/2018г. по описа на Районен съд –
Варна. По АНД №4531/2018г. и АНД № 4532/2018г. по описа на Районен съд – Варна били
постановени влезли в сила решения, с които обжалваните НП са отменени, а по АНД
№ 4530/2018г. било постановено влязло в сила определение, с което
производството е прекратено. Въз основа на това се сочи, че във връзка с извършено
от Х.К.С. деяние на 01.12.2017г. в с.Звездица, обл.Варна са налице три
приключили административнонаказателни производства, за които с акт на съда по
НОХД е указано на прокуратурата да инициира производство по възобновяване и
отмяна на актовете, във връзка с принципа за непровеждане срещу едно и също
лице на две и повече наказателни по характера си производства за едно и също
деяние. С тези аргументи наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура – Варна по
наказателното производство срещу С. прави искането за възобновяване на
административнонаказателното производство по издаденото НП
№03-009036/28.12.2017г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
В съдебно заседание представляващият вносителя прокурор от Окръжна
прокуратура–Варна поддържа направеното искане и предлага да бъде възобновено
административнонаказателното производство започнало с конкретния АУАН послужил
за издаване на НП №03-009036/28.12.2017г. и да бъдат отменени постановените по
него актове и то да бъде прекратено.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител изразява
становище за допустимост и основателност на направеното искане и счита, че
следва да бъде уважено и административнонаказателното производство да бъде възобновено.
Заинтересованата страна Х.К.С. се представлява от пълномощник, който депозира
писмено възражение с доводи и съображения за неоснователност на искането за
възобновяване. Счита, че доколкото наказателното постановление е отменено от
съда, С. не е наказан за описаното в НП административно нарушение, поради което
не може да се стигне до двойна наказуемост за едно и също деяние. Моли искането
за възобновяване да бъде оставено без уважение, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид изложеното в искането и приетите по делото
доказателства, достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Предложението за възобновяване е направено от компетентен орган по смисъла
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден изричен преклузивен срок, в
който може да се направи искане за възобновяване по т.5 на чл.70, ал.2, така,
както това е предвидено в нормата на чл.71 от ЗАНН по отношение на останалите
основания за възобновяване. Поради това съдът приема, че съобразно чл.84 от ЗАНН принципно са приложими сроковете за възобновяване, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като в конкретния случай е спазен
предвиденият в чл.24, ал.4 от НПК едномесечен срок да се поиска възобновяване,
считано от датата на спирането /определението на Окръжен съд – Варна за спиране
на наказателното производство е влязло в сила на 25.03.2022г. – датата на
постановяване на окончателното определение на Апелативен съд – Варна, с което
същото е оставено в сила в една част, съответно е изменено в друга, а искането
за възобновяване е направено на 15.04.2022г. видно от поставения върху него
печат на Окръжна прокуратура – Варна/. Гореизложеното обуславя извод за
процесуална допустимост на разглежданото в настоящото производство искане за
възобновяване.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С Наказателно постановление № 03-009036/28.12.2017г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, на основание чл.414, ал.3 от КТ, на Х.К.С.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10000
лева, за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ – за това, че в качеството на работодател е
допуснал лицето А. Х. А.ов, с ЕГН **********, да престира труд в негова полза с
работно място – строителен обект жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, УПИ
XXV-34, с идентификатор 30497.15.43, кв. 96 по плана на с. Звездица, обл. Варна, с
определено работно време и договорено трудово възнаграждение, като изпълнява
трудови функции на длъжност „общ работник строителство“, без да е сключен
трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово
правоотношение.
С обвинителен акт по ДП № 19/2018г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура – Варна срещу Х.К.С. е повдигнато обвинение за престъпление
по чл.123, ал.1 от НК, за това, че на 01.12.2017г. в с. Звездица, обл. Варна,
като технически ръководител на строеж /жилищна сграда, находяща се в УПИ
XXV-34, с идентификатор 30497.15.43, кв. 96 по плана на с. Звездица, обл.
Варна/, причинил смъртта на А. Х. А./роден на ***г./, чиято смърт настъпила на
10.12.2017г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност /строително-монтажна дейност/,
като допуснал нарушения на следните нормативни разпоредби: чл.61 и чл.24, ал.1
от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл.3,
чл.12, ал.1 и ал.2, чл.13, ал.1, чл.15, ал.1 и 3, чл.26, т.1 и 4 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд.
По повод внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 100/2022г. по описа
на Окръжен съд – Варна срещу подсъдим Х.К.С.. С протоколно определение №
175/08.03.2022г. Окръжен съд – Варна е спрял наказателното производство по НОХД
№ 100/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна и е дал едномесечен срок от
влизане на определението в сила да бъде поискано възобновяване на
производствата по адм. дело № 2918/2018г. на Административен съд – Варна, АНД №
4531/2018г. и АНД № 4532/2018г. на Районен съд – Варна. С Определение №
63/25.03.2022г., постановено по въззивно частно наказателно дело №
20223000600079/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна, протоколно
определение № 175/08.03.2022г. по НОХД № 100/2022г. на Окръжен съд – Варна е
потвърдено, в частта по отношение спирането на наказателното производство по
НОХД № 100/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна, и е изменено в останалата му
част, като е указано на прокуратурата в едномесечен срок от влизането му в сила
да поиска възобновяване на производствата по АНД № 4530/2018г. по описа на ВРС,
АНД № 4531/2018г. по описа на ВРС и АНД № 4532/2018г. по описа на ВРС. Въз
основа на влязлото в сила протоколно определение № 175/08.03.2022г. по НОХД №
100/2022г. на Окръжен съд – Варна и дадените в него и в окончателното
Определение № 63/25.03.2022г. по въззивно частно наказателно дело №
20223000600079/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна указания е направеното
процесното искане за възобновяване на административнонаказателното
производство, приключило с Наказателно постановление № 03-009036/28.12.2017г. издаденото
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Неоснователно е направеното от заинтересованата страна Х.К.С. възражение,
че отмяната на наказателното постановление представлява пречка за възобновяване
на административнонаказателното производство, тъй като не е налице наказване за
извършено административно нарушение. Съгласно чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН
предпоставка за възобновяването е наличието на приключило
административнонаказателно производство, като резултатът от проведеното съдебно
обжалване на постановения в това производство краен акт /наказателно
постановление/ е ирелевантен относно преценката за наличието/липсата на
основания за възобновяване. Принципно правилно е становището на С., че в случаи
като настоящия, при които крайният резултат от проведеното съдебно обжалване на
наказателното постановление е неговата отмяна, реално е налице ненаказване на
привлечения към наказателна отговорност субект. Отмяната на наказателното
постановление от съда обаче не променя факта, че срещу лицето е проведено
административнонаказателно производство, след като НП не е отменено и
производството по ЗАНН не е било прекратено, а е постановена от съда отмяна на
НП като незаконосъобразно.
След като производството по което е издадено НП не е приключило с отмяната
му и прекратяване на административнонаказателното производство, това е целеният
в случая правен резултат от вносителя на искането, за да се избегне изискването
да не се провеждат срещу едно и също лице две наказателни по характера си
производства за едно и също деяние, което ще е нарушение на принципа за
недопускане на повторно осъждане или наказване /non bi sim idem/. При
приключило административнонаказателно производство, каквото безспорно е
процесното такова по Наказателно постановление №03-009036/28.12.2017г. този
резултат - прекратяване на административно-наказателно производство би могъл да
се постигне единствено по реда за неговото възобновяване съгласно Раздел VIII
„Възобновяване на административнонаказателните производства“ от Глава ІІІ
„Производство по установяване на административните нарушения, налагане и
изпълнение на административните наказания“ на ЗАНН /чл.70–73 от ЗАНН/.
Съгласно чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН административнонаказателното производство
подлежи на възобновяване, когато деянието, за което е приключило административнонаказателното
производство, съставлява престъпление. Анализът на цитираната правна норма
сочи, че за реализиране на обективирания в нея фактически състав следва да се
установи кумулативното наличие на водено и приключило административно-наказателно
производство за нарушение, за което деяние да се води срещу същото лице
наказателно производство по обвинение за извършено престъпление.
В случая между страните по делото не се спори, че
административнонаказателното производство по което е издадено Наказателно
постановление №03-009036/28.12.2017г. от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна е приключило с влязло в сила Решение № 1459/17.07.2019г.
постановено по НАХД № 4532/2018г. по описа на Районен съд – Варна, с което НП е
отменено, което Решение на РС като правилно и законосъобразно е оставено в сила
с Решение на Адм. съд-Варна. Необходимо е обаче да се установи идентичност
между фактите и обстоятелствата описани в НП с тези, които се съдържат в
обвинението за престъплението.
Настоящият тричленен съдебен състав счита, че в случая деянието за което е издадено
НП №03-009036/28.12.2017г. на Х.С. не осъществява фактическия състав на
престъплението по чл.123 от НК, за което е образувано НОХД и е внесен обвинителния
акт срещу С.. Липсва тъждество между деянието, за което в административно-наказателното
производство е ангажирана отговорността на Х.С. за нарушение на чл.62, ал.1 във
връзка с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ и съставомерните факти и обстоятелства
на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, обвинение за което му е предявено и се
води НОХД. За престъпление по чл.123, ал.1 от НК е възведено деянието, чрез което
някой причинява другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на
занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на
повишена опасност. В конкретния АУАН, въз основа на който е издадено НП
административно-наказателното обвинение на С. е за това, че като работодател допуснал
А. Х. А.да престира труд в негова полза, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.
Отговорността на С. е ангажирана като работодател за нарушение на чл.62, ал.1
във връзка с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ. Видно от обвинителния акт, с който
Х.С. е обвинен в извършването на престъпление по чл.123, ал.1 от НК за това, че
като технически ръководител на строителния обект поради немарливо изпълнение на
правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - строително-монтажна
дейност, която се изразява в допускане на строителния обект /жилищна сграда,
находяща се в УПИ XXV-34, с идентификатор 30497.15.43, кв. 96 по плана на с.
Звездица, обл. Варна/ да не е предотвратено падането от височина, и в
допускането на А. Х. А.до извършване на работа в строителния обект /жилищна
сграда, находяща се в УПИ XXV-34, с идентификатор 30497.15.43, кв. 96 по плана
на с. Звездица, обл. Варна/, без да му е проведен начален инструктаж на
работното място и ежедневен инструктаж и без да са му осигурени лични предпазни
средства, при което е причинена смъртта на А. Х. А.ов. Съгласно предявеното
обвинение наказателната отговорност на С. се ангажира в качеството му на
технически ръководител на обекта.
При съпоставката на съставомерните признаци на административното нарушение
чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ и тези на
престъплението по чл.123, ал.1 от НК, в извършването на което е обвинен С., не
се констатира идентичност на фактите и обстоятелствата, които са описани като
съставомерни за изпълнителното деяние по чл.123, ал.1 от НК. Действително както
административнонаказателната, така и наказателната отговорност на С. са
ангажирани за това, че на 01.12.2017г. е бил на строителен обект, представляващ
жилищна сграда в УПИ XXV-34, с идентификатор 30497.15.43, кв.96 по плана на
с.Звездица, обл.Варна, където настъпил инцидент с летален изход за извършващия
СМР А. Х. А.ов. Това установяване обаче не е достатъчно в конкретния случай,
доколкото разпоредбата на чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН изисква констатиране на
пълна идентичност на фактите, тъй като изрично е регламентирано, че следва
деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, да
съставлява престъпление.
Изпълнителното деяние по административнонаказателното обвинение, изразяващо
се в допускане до работа на лице, с което не е сключен трудов договор в писмена
форма между страните при твърдяно възникнало трудово правоотношение, не съвпада
с обективните признаци на престъплението по чл.123, ал.1 от НК. За
съставомерността на престъпното деяние по чл.123, ал.1 от НК се изисква
нарушаването поради незнание или немарливо изпълнение на конкретни императивни
нормативни разпоредби, регламентиращи правилата за безопасно упражняване на
занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност. Безспорно
такова занятие или дейност са работата като технически ръководител на строителен
обект и строително-монтажните дейности, поради което правилата и изискванията
за осигуряване на безопасността се разписани в Наредба №2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи и на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. При предявеното обвинение за престъпление по чл.123,
ал.1 от НК, в описанието на деянието е конкретизирана правно регламентираната
дейност, която представлява източник на повишена опасност която е била
извършвана и конкретните норми от тези две наредби, за спазване на които е
отговорен техническия ръководител при извършване на конкретните дейности, за да
се осигури здравето и безопасността на извършващите ги лица. За спазването на тези
конкретни разпоредби в случая е бил задължен техническия ръководител на обекта С.,
отговорността на който се ангажира за това, че не ги е спазил поради поради
немарливост или незнание. В обвинителния акт по ДП № 19/2018г. по описа на ОСЛО
при Окръжна прокуратура – Варна, по който е образувано НОХД №100/2022г. по
описа на Окръжен съд – Варна са посочени конкретно допуснатите от Х.С.
нарушения на Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи и на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Сред изброените правила и изисквания от двете наредби, на които е
констатирано неизпълнение или немарливо изпълнение довело до смъртта на
работещия на обекта А. Х. А.ов, включени в състава на престъплението по чл.123,
ал.1 от НК, не фигурират разпоредбите на чл.62, ал.1, чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1
от КТ, за нарушение на които срещу С. е започнало административнонаказателното
производство със съставяне на АУАН №03-009036/22.12.2017г., въз основа на който
му е било издадено НП № 03-009036/28.12.2017г. Тези разпоредби от Кодекса на
труда разписват изисквания свързани със законосъобразното възникване на
трудовото правоотношение между работника/служителя и работодателя, момента и
формата на сключване на трудовия договор между страните по трудовото
правоотношение, условията, при които работодателят може да допусне работника/служителя
до работното му място за престиране на трудова функция и не касаят изискванията
за здравословно и безопасно упражняване на трудовата дейност.
Налага се извода, че административнонаказателното производство в което е
издадено Наказателно постановление №03-009036/28.12.2017г. не е образувано и
водено във връзка с констатирано нарушение на нормите в двете наредби съдържащи
изискванията и правилата за здравословното и безопасно извършване на СМР, за
нарушение на които е образувано и се води наказателното производство от общ
характер срещу Х.С.. Не са налице основания да се приеме, че деянието
изразяващо се в допускане до работа на лицето А. Х. А.без да е сключен трудов
договор в писмена форма между него и работодателят му като страни по трудовото
правоотношение има идентичност с факти и обстоятелства от обвинението на С. за
цитираното престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Липсата на идентичност между
деянието по конкретното приключило с Решение №1459/17.07.2019г. по НАХД №
4532/2018г. по описа на Районен съд – Варна оставено в сила с Решение №
1863/11.10.2019г. по КАНД № 2453/2019г. на Административен съд – Варна
административнонаказателно производство и това по образуваното срещу Х.К.С.
наказателно обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.123, ал.1
от НК води до извод за липса и на предпоставките по чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН,
единствено при наличието на които настоящият състав може да постанови решение
за възобновяване на административнонаказателното производство и за отмяна на
постановените по него съдебни решения, НП и АУАН. По гореизложените съображения
искането за възобновяване, направено от наблюдаващия прокурор е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Въпреки този изход на спора, своевременно направеното искане от
представителя на заинт. страна Х.К.С. за присъждане на сторените по делото
разноски не следва да бъде уважено, тъй като по делото не са представени
доказателства такива да са направени.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпилото искане с вх. № 7487/12.05.2022г. от А. К. – прокурор при Окръжна прокуратура – Варна на
основание чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН да бъде възобновено административнонаказателното
производство започнало с АУАН №03-009036/22.12.2017г. срещу Х.К.С. с ЕГН **********,
въз основа на който е издадено Наказателно постановление №03-009036/28.12.2017г.
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда на Х.К.С. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10000лева за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61,
ал.1 от КТ, отменено с Решение №1459/17.07.2019г. на Районен съд–Варна по НАХД
№4532/2018г., оставено в сила с Решение №1863/11.10.2019г. на Административен
съд – Варна по КАНД №2453/2019г., както и за отмяна на Решение №1459/17.07.2019г.
по НАХД № 4532/2018г. по описа на Районен съд – Варна и на Решение №
1863/11.10.2019г. по КАНД № 2453/2019г. на Административен съд – Варна и за
връщане на преписката за ново разглеждане на административнонаказващия орган –
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.