Определение по дело №33/2020 на Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. София, 05.02.2020 год.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                       Б. ГАЩАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова ч. гр. дело № 33 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл. от ГПК.      

 

Образувано е по частна жалба с вх. № 1576/2019 г. депозирана от Л.Й.И. против разпореждане от 07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 807/2013 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е постановено връщане на въззивна жалба с вх. № 1076/20.08.2019 г. на жалбоподателя срещу решение № 130/31.07.2019 г. по гр. д. № 807/2013 г. на същия съд.

Разпореждането е обжалваното от Л.И. с оплакването, че е неправилно, като излага доводи, че дадените указания от съда за внасяне на държавна такса са били изпълнени. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Ответниците по жалбата, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за нейната недопустимост и неоснователност.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е подал въззивна жалба вх. № 1076/20.08.2019 г., която с разпореждане от 22.08.2019 г. е оставена без движение, като е дадено указание за отстраняване на нейна нередовност, съобразно разпоредбата на чл. 262 ГПК, за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева. В разпореждането с дата 22.08.2019 г., изрично е посочено, че жалбоподателя следва да представи доказателства за внесената държавна такса, како са посочени и последиците от неизпълнението на това указание.

Съобщението за посоченото разпореждане е връчено на жалбоподателите, както следва: на Л.И. на дата 29.08.2019 г., на Й.Л. на дата 13.09.2019 г., на Г.Л. на 13.09.2019 г. и на П.Л. на 13.09.2019 г., видно от съобщения приложени по делото на лист 11-14. Разпореждането не е изпълнено - не е представен вносен документ, от който да се установява заплащането на определената държавна такса за въззивното производство.

С разпореждане от 07.11.2017 г., което е предмет на проверка в настоящото производство, жалбата е върната, като връщането е обусловено от неизпълнението на даденото указание за отстраняване на нейната нередовност (л. 15 от първоинстанционното дело).

В съобразителната част на обжалваното разпореждане е прието, че съобщението за постановеното по делото разпореждане с дата 22.08.2019 г. е надлежно връчено и в едноседмичния срок по чл. 262, ал. 1 от ГПК не е отстранена нередовността, поради което е разпоредено връщане на въззивната жалба.

С оглед на изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима- подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. 

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:

По аргумент от чл. 262, ал. 1 от ГПК неотстраняването на допуснатите нередовности по чл. 260, т. 1, т. 2, т. 4, т. 7 от ГПК и на тези по чл. 261 от ГПК, може да обуслови връщането на въззивната жалба. Именно такава е и настоящата хипотеза.

Съдът е бил сезиран с въззивна жалба, която не е отговаряла на изискването на чл. 261, т. 4 от ГПК – със същата не е бил приложен документ за внесена държавна такса. Законосъобразно жалбата е била оставена без движение, с дадено конкретно указание за отстраняване на нейната нередовност. Посочена е дължимата държавната такса, която въпреки, че е в значително занижен размер не е опорочила дадените указания, тъй като не е препятствала достъпа до въззивна проверка на пъровоинстанционния съдебен акт.

Възражението на жалбоподателя, че е изпълнил дадените от съда указания, като е внесъл определената държавна такса е неоснователно, поради обстоятелството, че не е представил пред РС-Елин Пелин документ удостоверяващ това. Разписка, удостоверяваща внасянето на държавна такса е представена за първи път в настоящето производство. В указания по чл. 262 от ГПК срок жалбоподателят е длъжен да отстрани всички посочени от съда нередовности на въззивната жалба, като не е достатъчно да бъде внесена дължимата държавна такса, а следва да се представи и документ, удостоверяващ внасянето ѝ, в противен случай същата се връща.

В конкретния случай не са били изпълнени указанията за отстраняване на посочената по-горе нередовност по чл. 261, т. 4 от ГПК, поради което атакуваното разпореждане, постановено на основание  чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 807/2013 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е постановено връщане на въззивна жалба с вх. № 1076/20.08.2019 г. на жалбоподателя срещу решение № 130/31.07.2019 г. по гр. д. № 807/2013 г. на същия съд.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд на Р. България при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.