М О
Т И В И
към
присъда №28 от 29.02.2016г. по
НОХД № 8 от 2016г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото е образувано по внесен
в съда обвинителен акт на БОП
против А.С.К., ЕГН ********** *** с обвинение
за извършено престъпление по чл.
343, ал.3, предл. 3, буква“б“, предл. 1, вр. ал.4,
вр. ал.1, буква “в“ и буква“б“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2,
чл.4, ал.1 от НК.
В
проведеното предварително изслушване подс. А.К. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт и изразява съгласие за
същите факти да не се събират доказателства в съдебно производство по
общия ред. Подсъдимият признава вината
си и изразява искрено съжаление за
случилото се. Защитата му споделя приетите в обвинителния акт фактическа
обстановка и правна квалификация. Пледира
наказателната отговорност на подсъдимия да се реализира при условията на чл.55 от НК с приложение на чл.66 от НК.
В съдебно заседание
представителят на БРП поддържа обвинението, което намира за безспорно доказано. Пледира в
съответствие с чл.373,ал.2 от НПК на подсъдимият да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от три години, при условията на чл.58а от НК,
изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, както и
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство
доказателства, съдът приема за установено следното:
Подс. А.К. е правоспособен водач категории: „В“ и „М“ и притежава
свидетелство за правоуправление от
15.06.2007г.
На 12.09.2009 година подс. К., заедно със съпругата си –
свид. Е.К., двете си деца Й. и С. и
свид.Е.М. – племенник на подсъдимия, потеглили за Република Франция с лек
автомобил, марка „Рено Клио“ с per. № А 7867 КР, собственост на свид. Е.М..
След като влезли в Република Сърбия управлението на автомобила
било поето от подс.К.. Около 16,30 часа управлявания от него лек автомобил се
движил по автомагистрала Ниш-Белград в Република Сърбия, при Лапово, СО Лапово
с посока на движение към Белград, при 691+850 м км стълб със скорост 108
км/час. Свидетелят М. седял на предна дясна седалка. Съпругата на подсъдимия и
двете деца му деца – Й. на 13 г. и С. на 9 г., седели на задната седалка.
Времето е било слънчево. Видимостта била добра. Асфалтовата покривка суха. Магистралата
била с три ленти за движение - аварийна, средна и крайна лява, предназначена за
изпреварване. Подсъдимият К. се движил в
средната лента за движение и предприел маневра „изпреварване“ на движещия се в същата
лента пред него червен на цвят лек автомобил с неустановена марка. В същото
време, в лявата лента за движение вече се е бил престроил с цел изпреварване
микробус - сив металик на цвят. Виждайки това в страничното си огледало, подс. К.
прекратил започнатата маневра „изпреварване“, тъй като микробусът бил много
близо до него. Червената кола, движеща се в средната лента също била много близо
пред управлявания от подсъдимия лек автомобил. В този момент подс.К. задействал
спирачната система, оставяйки на пътното платно две спирачни следи с дължина:
дясна - 31 метра, лява - 18 метра и преминал в крайната дясна аварийна лента.
При тази ситуация подс.К. загубил управление над автомобила, напуснал пътното
платно и навлязъл в тревната площ. При
навлизането си в тревната площ, лекият автомобил оставил следа с предна дясна
гума с дължина 16,9 м. От този момент нататък започнало преобръщането на МПС-то
надясно в канавката.
От инцидента, всички пътуващи в автомобила получили
множество наранявания, поради което били откарани за лечение в Клиничния център
в Крагуевац, Република Сърбия, където на 19.09.2009 година около 14 часа и 17
минути деветгодишната С. А. К., въпреки положените усилия на лекарския екип,
починала.
Изложените фактически обстоятелства са описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съдът намира, че така
приетата фактическа обстановка се установява без съществени противоречия от
събраните в досъдебното производство доказателства - обясненията на обвиняемия в досъдебното
производство, показанията на свидетелите Е.М., Е.К. и Й. К., заключенията на
вещите лица, изготвили съдебно-медицинска експертиза №445/13г. и комплексната автотехническа и оценъчна
експертиза, постановление за приемане на молба за трансфер и
образуване на наказателно производство, справка от НБД „Население“,
удостоверение за наследници, препис-извлечение от акт за смърт, справка за съдимост на А.К., молба за международна правна помощ, копие от
свидетелство за регистрация на МПС, както и останалите писмени доказателства,
приложени към досъдебното производство. Съдържащите се в посочените доказателствени
източници факти потвърждават направеното от подсъдимия самопризнание и описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка.
Механизма на ПТП се
извеждат от обясненията на обвиняемия в досъдебното производство, показанията
на свидетелите Е.М., Е.К. и Й. К. и от заключението
на вещото лице, изготвило комплексната автотехническа
и оценъчна експертиза. Причина за
възникване на произшествието според вещото лице е, че водачът К. е предприел
маневра „изпреварване“, без да се е убедил предварително в безопасността й.
Преди предприемане на маневра „изпреварване“, водачът трябва да е убеден, че
друго превозно средство преди него не е предприело същата маневра, да подаде
мигач, да излезе от своята лента, като заобиколи изпреварваното превозно
средство от лявата му страна и да се върне в същата лента. Водачът К. е
трябвало да изпълни гореописаното, но не го е сторил.
Според същото заключение реалните материални щети,
понесени от л.а, „Рено Клио“ с peг. №А 7867 КР в резултат на ПТП от
12.09.2009г., възлизат на сумата от 2129,70 лв. по цени на дребно към тази
дата. Възстановяването на автомобила е технически възможно, но икономически
нецелесъобразно. Средствата, необходими за възстановяването надхвърлят значително
моментната му стойност, в каквито случаи щетата, получена при ПТП се равнява на
стойността на МПС преди настъпване на произшествието, т.е. 673,61 лв.
Вида на уврежданията на пътуващите и непосредствената
причина за смъртта на С. К. се установяват от заключението на вещото лице д-р Янков.
В резултата на ПТП свид.Е.С.М. е получил: фрактура на едно
ребро в дясно, кръв в дясна гръдна кухина, контузия на десен бял дроб, подкожен
емфизем в дясно, наличието на подкожен емфизем при данни за фрактура на ребро
квалифицират травмата като проникващо в гръдната кухина нараняване и
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Всички
описани телесни повреди на свидетеля М. се дължали от удари на тялото в части
на купето, като мястото на травмите съответства на мястото, което е заемал в
автомобила – предна дясна седалка, поради което уврежданията се намират в пряка
и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП.
Свид. Й. А. К. е получил: контузия на тялото и горна част
на бедрата, охлузване на лява лицева половина и ляв горен крайник. Травмите се
дължат на действието на твърди, тъпи предмети на купето на автомобила и съответстват
на мястото, което е заемал в автомобила към момента на произшествието - задна
лява седалка. Получените увреждания се квалифицират като временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Свид. Е.И.К. няма
данни за получените травми. Прегледана е била амбулаторно.
Пострадалата - С.
А. К. е получила кръвонасядане на меки черепни покривки теменно и челно,
фрактура на основата на черепа в ляво, субдурален и субарахноидален кръвоизлив,
тежка контузия на белите дробове, като десен бял дроб е почти изцяло ангажиран
от контузията, фрактура на три ребра в ляво, контузия на черен дроб, фрактура
на лява раменна кост в хирургичната шийка и луксация на лява раменна става.
Претърпяла е коремна операция, като няма данни за причината на отваряне на
корема. Като причина за смъртта й, вещото лице приема комбинираната
черепно-мозъчна и гръдна травма, като не са алтернатива, но всяка от тях
потенцира другата. И все пак като приоритетна причина вещото лице е посочило на черепно-мозъчната травма.
Смъртта на С. К. и причинената средна телесна повреда на Е.М.
са пряка последица от допуснатите от подс. А.К. нарушения на правилата за
движение на чл.38, ал.1 и чл.58, ал.2, вр. чл.62, ал.1, т.2 от Закон за
основите на безопасността на движението по пътищата на Република Сърбия.
На първо място подсъдимият е нарушил общото правило за
осъществяване на маневра по чл. 38, ал.1
от Закон за основите на безопасността на движението по пътищата на Република
Сърбия: „Водач, който възнамерява да предприеме каквото и да е маневра с пътно
превозно средство (отклонение надясно или наляво по платното за движение,
преминаване в друга лента, изпреварване, заобикаляне, спиране, завиване надясно
или наляво, завиване в обратна посока, движение назад) смее да започне маневрата,
само ако се е убедил, че може да я направи, без да създаде опасност за
останалите участници в движението и имуществото, като държи сметка за
разположението на управляваното от него превозно си средство на пътя и за
посоката и скоростта на движение“, защото пред ида започне маневрата не се е убедил, че може да я извърши без да създаде
опасност за останалите участници в движението, съобразявайки положението и
скоростта на движение на управляваното от него МПС.
На следващо място, подсъдимият е предприел изпреварване в
нарушение на двете забранителни норми –
чл.58, ал.2 и чл.62, ал.1,т.2 от Закон за основите на безопасността на
движението по пътищата на Република Сърбия. Съгласно чл.58, ал.2 от Закон за
основите на безопасността на движението по пътищата на Република Сърбия: „Водач
не смее да изпреварва и заобикаля, когато с оглед характеристиките на пътя и
обстоятелства в движението създава опасност за останалите участници в
движението“, а според чл.62, ал.1, т.2 от Закон за основите на безопасността на
движението по пътищата на Република Сърбия: „Водач на превозно средство не смее
да започне изпреварване или заобикаляне, ако движещия се след него водач е
започнал изпреварване“.
Подс. К. не е имал изобщо право да започне изпреварваща
маневра, защото в лявата му лента за
движение вече се е бил престроил с цел изпреварване движещия се след него микробус(чл.62,
ал.1,т.2 от цитирания закон). Предприемайки изпреварване от средна лента със
скорост от 108 км/ч при наличието на изпреварващ водач зад него в крайната лява
лента, подсъдимият не е съобразил с характеристиките на пътя и обстоятелствата
в движението и по този начин е създал опасност за движещите се пред него и след
него в същата посока МПС(чл.58, ал.2 от посочения закон).
В резултата на допуснатите нарушения подс. К. е изгубил контрола върху автомобила, който е
напуснал очертанията на пътя, продължил
движението си върху неравен терен, съпроводено с преобръщането му и
причиняването на описаните телесни увреждания на пътуващите, довели до смъртта
на С. К. и средна телесна повреда на Е.М..
На подсъдимия е било предявено обвинение за нарушение и на
чл.58, ал.1 от Закон за основите на безопасността на движението по пътищата на
Република Сърбия, гласяща, че „Водач
смее да изпреварва и заобикаля, само ако така не пречи на нормалното движение
на насрещно движещите се превозни средства и ако на пътя има достатъчно
пространство за безопасно вършене на тези маневри“. Както в постановлението за
привличане, така и в обстоятелствената и заключителна части на обвинителния
акт, нарушението на тази разпоредба не е индивидуализирано като конкретен
фактически състав на проявено действие. Липсва дори твърдение за насрещно
движещо се МПС,което да е изисквало съобразяването на подсъдимия със същото
правило , поради което съдът го оправда
по повдигнатото му обвинение за нарушение на тази норма.
С деянието си подс. А.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.4, вр.ал.3, буква
“б“, предл. 1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. На 12.09.2009 г.,
около 16,00 часа, в Република Сърбия, на автомагистрала Ниш-Белград при Лапово,
СО Лапово, с посока на движение към Белград, при 691+850 м км. стълб, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Клио“, с рег.№ А
7867 КР нарушил правилата за движение по чл.38, ал.1 и чл.58, ал.2, вр. чл.62, ал.1, т.2 от Закон за
основите на безопасността на движението по пътищата на Република Сърбия и по
непредпазливост причинил смъртта на С. А. К.,ЕГН **********, настъпила на
19.09.2009г. и средна телесна повреда на
Е.С.М., ЕГН **********, изразяваща се в проникване в гръдната кухина.
От субективна страна престъплението е осъществено при
непредпазлива форма на вината, по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Подсъдимият
обективно е причинил съставомерния резултат, без да е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но като правоспособен водач, който познава
правилата за движение, има достатъчно житейски опит и шофьорска практика подс.К.
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати.
За извършеното престъпление по чл. 343, ал.4, вр.ал.3,
буква “б“, предл. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години и кумулативно по
чл.343г от НК налагане на наказание лишаване от право по чл.37, ал.1,т.7 от НК.
При определяне на наказанието съдът взе предвид, от една
страна, че степента на обществена опасност на деянието е относително по-висока,
защото освен съставомерния резултат от деянието са причинени телесни увреждания
и на Й. К. и значителни имуществени вреди. От друга страна подсъдимият е
криминално необременен и с ниска степен на обществена опасност. Като смегчаващи
вината обстоятелства съдът съобрази трудовата му ангажираност, полаганите грижи
за семейството, признаването на
вината и оказаното съдействие на
разследването в досъдебното производство,
изразеното искрено съжаление и изпитваното чувство за вина, че деянието
му е причинило смъртта на *****. При тези обстоятелства, съдът намира, че са
налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства, които оценени съвкупно
формират извода , че и най-лекото предвидено от закона наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което наложи
на подс. К. на основание чл.55, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от 1 година. Видно от справката на сектор
КАТ -Бургас той е не е бил санкциониран по административен ред за нарушение по ЗДвП.
Макар настоящото му деяние да има инцидентен характер, то при реализацията му
подсъдимият като водач на МПС е допуснал нарушения на три съществени правила за
осъществяване на една от основните маневри при движение по пътищата, поради
което и с оглед отнемане на възможността да върши други престъпления от същия
вид, съдът не приложи чл.55, ал.3 от НК, а му наложи предвиденото по
чл.343г от НК кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от една година. Налице са формалните
предпоставки по чл.66, ал.1 от НК и по мнението на съда за поправянето на подсъдимият, не се налага същият да изтърпи така
наложеното му наказание лишаване от свобода,
поради което отложи изпълнението на това наказание за срок от три
години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия
да заплати в полза на държавата направените
съдебно деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:...................