ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2205, 18.08.2023 г.,град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, XXIV-ти състав, на осемнадесети
август през две хиляди двадесет
и трета година, в закрито заседание в следния състав:
Съдия: Нели Стоянова
като разгледа адм.дело № 1494 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.53б, ал.7 във
връзка с чл.53б, ал.5, т.1, вр. чл.51, ал.1, т.3 от Закона за кадастъра и
имотния регистър (ЗКИР), вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по
жалба на „АК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - село
Люляково, община Руен, област Бургас, представлявано от управителя Г.Д.Ч. против
заповед № 18-5384/11.05.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография
и кадастър (СГКК) – Бургас, с която е одобрено изменение в кадастралната карта
и кадастралните регистри на с.Драгово, община Карнобат, област Бургас, като
изменението обхваща поземлен имот с идентификатор 23306.36.10 с площ 2204
кв.м., начин на трайно ползване - нива, собственост на „АК“ ООД и се състои в
нанасяне на нов обект в КККР – жилищна
сграда – еднофамилна с идентификатор 23306.36.10.1., с площ от 60 кв.м, без
данни за собственик и без документ за собственост. В жалбата е оспорена
заповедта като незаконосъобразна, като са изложени подробни аргументи в тази
връзка. В жалбата е направено и искане по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, във вр. с чл.59, ал.9 от ЗКИР, което е предмет на настоящото произнасяне
на съда, като се сочи, че предвиденото от закона предварителното изпълнение на
оспорения акт би довело до значителна и трудно поправима вреда за жалбоподателя,
тъй като същия е собственик на имота засегнат от изменението.
С оглед
направеното с жалбата искане по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК, съдът намира
същото за допустимо. Жалбоподателят е конституиран като заинтересована страна в
административното производство, като собственик на имот засегнат от промяната,
въведена с обжалваната заповед.
Съдът намира
искането за неоснователно, по следните съображения:
Оспореният акт
е издаден на основание чл.53б, ал.5, т.1, вр. чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Според
разпоредбата на чл.53б, ал.9 от ЗКИР обжалването на заповедите по чл.53б, ал.5,
т.1 и т.2 от ЗКИР за изменение на КККР по
чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР не спира изпълнението им, освен ако съдът не постанови друго. По
силата на цитираната разпоредба оспорената заповед, издадена в хипотезата на
отстраняване на явна фактическа грешка по
чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР, подлежи на предварително изпълнение. От това
следва, че законодателят въвежда презумпция за наличието на една или повече от
визираните в чл.60, ал.1 от АПК предпоставки за предварително изпълнение на
акта. В тази хипотеза изпълнението може да бъде спряно от съда по искане на
оспорващия на основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, ако той докаже, че
същото може да му причини значителна или трудно поправима вреда, само въз
основа на нови доказателства. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието
на условията по чл.166, ал.2 от АПК.
В случая по
делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни
или трудно поправими вреди за жалбоподателя в резултат от допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение на административния акт, които да обосновават
основателност на искането за спиране. Изложените доводи, свързани с
възможността с нанасянето на сградата в кадастъра за снабдяване на заявителя с
документ за собственост и възможността за разпореждане с нанесената сграда са
неоснователни, с оглед характера на заповедта, която е с констативно действие, а
не притежава конститутивно действие. Нанасянето на сградата не може да доведе до
настъпването на вещно-правни последици – като придобиване на собственост или снабдяване
с документ за собственост, доколкото изменението в кадастралните карти има
единствено декларативен характер и от него не произтичат промени във вещно
правния статут на имотите.
Отделно от това
не са налице доказателства по делото за наличието на документ за собственост върху
постройката от страна на заявителя, каквито твърдения са изложени от
жалбоподателя, още повече, че в самата оспорена заповед е записано липсата на
такъв. В тази връзка следва да се отбележи, че наличието на удостоверение за
търпимост изх. № 94-00-6619/22.11.2022 г. издадено от Община Карнобат, не
удостоверява право на собственост върху имота, предмет на исканото изменение на
КККР, а съвсем други факти с правно значение - че описаният строеж е търпим по
смисъла на §127, ал.1 от ПРЗ към ЗИД на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана
за ползване.
Предвид изложеното,
съдът намира, че не са обосновани предпоставките на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК и искането следва да се отхвърли.
Мотивиран от
горното, съдът,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „АК“ ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от Г.Д.Ч. за спиране допуснатото от закона
предварително изпълнение на заповед № 18-5384/11.05.2023 г. на началник СГКК –
гр.Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: