Решение по дело №2852/2023 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Четвърто РУ, ОД на МВР – Варна, чрез юрисконсулт К. Л. – А. против Решение № 1587/13.11.2023г., постановено по АНД № 3336/2023г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 22-0442-001147/23.12.2022г., с което за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на И. Т. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; счита, че са налице обективните и субективни признаци на релевираното деяние; в разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП липсва въведено задължение за уведомяване на собственика. Искането, отправено до съда, е за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се потвърди НП. В писменни бележки, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна, чрез пълномощника си оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на касационната жалба. Пледира, че ВРС е достигнал до неправилен извод за това, че регистрацията е прекратена в хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗДвП.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на И. Т. К. е ангажирана за това, че на 28.10.2022год. около 00.45 часа в [населено място] по [улица]до дом № * управлявал МПС, лек автомобил [Марка] с рег.№ *****, като след извършена проверка, било установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 23.09.2022г. Във връзка с установеното е образувана пр. преписка № 16865/2022г. по описа на Районна прокуратура-[населено място], която с Постановление от 16.12.2022г. е постановила постановление за отказ да се образува досъдебно производство и е прекратила преписката.

За да отмени НП, ВРС е приел, че същото е издадено в нарушение на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че прекратяването но регистрацията на автомобила е по чл.143 ал.10 от ЗДвП, като по делото липсват доказателства за уведомяването на собственика. В наказателното постановление не е посочено уведомлението, с което лицато е било уведомено.

Настоящият състав намира, така постановеното решение за неправилно.

Безспорно е установена промяната на собствеността върху процесното МПС и незаявяването за вписване на това обстоятелство в законоустановения срок. При наличието на тези елементи от фактическия състав прекратяването на регистрацията настъпва автоматично – чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Игнорирането на посоченото задължение се санкционира от нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда за нарушителя - водач лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200лв. до 500лв., когато управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда служебно прекратяване на регистрация на регистрирано пътно превозно средство на собственик, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, когато в двумесечен срок от придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Обсъдената правна уредба налага извод, че за наличието на фактическия състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо и достатъчно да бъде установено, че водача управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По смисъла на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 – 45 от 24.03.2000г. (ДВ, бр. 105 от 2002 г.), регистрацията на превозно средство се прекратява по писмено заявление от собственика или служебно. Според чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1, т. 10. Правилата на ЗДвП и Наредбата ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, за което действие не се дължи нарочно съобщаване. От момента на прекратяване на регистрацията всяко действие на водача по управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Аргументи за неоснователност на касационната жалба не се извличат и от Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, с което се постанови... "Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство". Възприетото от върховните съдии следва са се съобрази при спецификата на нарушенията. В конкретния случай, с оглед предмета на тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, в мотивите се възприема, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. В процесния случай, механизма на извършеното нарушение е различен, което прави неприложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълкувателно дело № 3 от 2022г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Задължението, което е пропуснал да извърши не е било извън обхвата на субективните му възприятия за активно поведение. Очевидна е разликата в съставите на нарушения по чл. 143, ал. 10 и чл. 143, ал. 15 от ЗДв. П. Във втория случай, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Началния момент, от който тече срока, след който се извършва прекратяването е ясно определен, а по отношение на него не следва да се извършва уведомяване.

Гореизложеното налага извод за наличие на сочените от касатора касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което решението на РС – Варна следва да бъде отменено, а процесното НП – потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и своевременно направеното искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено. На основание чл. 63д ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, на ОД на МВР - Варна следва да се присъди сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, предвид липсата на искане за присъждане на такова и за предходната инстанция, което е минималния размер по чл. 27а от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1587/13.11.2023г., постановено по АНД № 3336/2023г. по описа на ВРС и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0442-001147/23.12.2022г. на Началник сектор в ОД на МВР – Варна, РУ 04 Варна, с което за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на И. Т. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА И. Т. К., [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 80лв. /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.