Присъда по дело №3864/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта:	14
Дата:	2 февруари 2022 г.
Съдия:	Даниела Борисова

Дело:	20211100603864
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов

Кристина Гюрова
при участието на секретаря Гергана Хр. Х.
и прокурора Т. Ив. Зл.
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603864 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 336, ал. 1 т. 2 вр. с чл. 334, т. 2 НПК
ОТМЕНЯ присъда от 14.06.2021 г., постановена по нохд № 2151/2020 г. по
описа на СРС, НО, 134 състав и вместо нея постановява:
ПРИЗНАВА подсъдимият Г.К. С., роден на ******* г., в гр. Н., обл.
Атика, Република Гърция, грък, гръцки гражданин, неосъждан, с постоянен
адрес гр. Н., ул. „******* *******, обл. Атика, Република Гърция, лична
карта № ******* издадена на 19.01.2006 г. в Република Гърция, за
ВИНОВЕН в това, че на 02.03.2018 г., около 01.10 часа, в гр.София, по ул.
“*******та“, с посока на движение от ул. „Бесарабия“ към ул. “Рилска
обител“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес Бенц“, модел „Ц 180“ с рег. № ******* с концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,28 на хиляда установена по надлежния
ред – с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 226/02.03.2018 г. на химик в специализирана химическа
1

лаборатория към УМБАЛ „Света Анна-София“ АД, съгласно изискванията
на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.
343б, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 НК го ОСЪЖДА, като му налага наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, както и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА за изпитателния срок от 3 /три/
години изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 1 /една/ година.
На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
НАЛАГА на подсъдимия Г.К. С. наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година.
На основание чл. 59, ал. 4 НК ПРИСПАДА времето през което
подсъдимия Г.К. С. е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, считано от 02.03.2018 г.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г.К. С. да
заплати направените по делото разноски в общ размер на 407,50
/четиристотин и седем лева и петдесет стотинки/ лева по сметка на СДВР.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г.К. С. да
заплати и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда постановена по ВНОХД № 3864/2021 г. по описа на
СГС, НО, XIII въззивен състав
С присъда от 14.06.2021 г., постановена по НОХД № 2151/2020 г. по
описа на СРС, НО, 134-ти състав е признал подсъдимия Г.К. С. за невиновен в
това, че на 02.03.2018 г., около 01:10 часа в гр. София, по ул. „*******та“ с
посока на движение от ул. „Бесарабия“ към ул. „Рилска обител“ е управлявал
лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „Ц 180“, с ДК № *******, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,28 на хиляда,
установено по надлежния ред – с протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 226/02.03.2018 г. на химик
в специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна – София“
АД, съгласно изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл. 304
НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Районният съд е постановил направените по делото разноски на
основание чл. 190, ал.1 НПК да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата на първоинстанционния съд е депозиран протест и
допълнение към протест от прокурор при СРП с твърдения, че същата е
неправилна и незаконосъобразна. Прокурорът твърди, че след запознаване с
мотивите към присъдата се установява, че основен аргумент за оправдаването
на подсъдимия са констатирани нарушения от страна на районния съд на
правилата, посочени в Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Прокурорът не се съгласява с възприетото от първия съд в мотивите
към присъдата затова, че подсъдимият не е разбрал каква процедура е
разписана от закона, поради обстоятелството, че не е владеел български език.
Според прокурора така възприетото от първия съд не съответства на
наличните по делото гласни доказателствени средства представляващи
наличните по делото показания на свидетелят Л.. Посочва, че от показанията
на този свидетел се е установило по делото, че той през цялото време на
извършване на полицейската проверка е бил с подсъдимия С., т.к. владее
гръцки език и е превеждал на подсъдимия, който много добре е разбирал
извършваните от полицейските служители действия по установяване на
концентрацията на алкохол с техническото средство, с което е тестван. Счита,
че самоличността на подсъдимия С. е установена по ясен и несъмнен начин в
хода на полицейската проверка и по делото липсват каквито и да е съмнения
в тази насока. На следващо място, прокурорът намира, че не е нарушена
процедурата и реда при изземване и съхранение на пробите от кръв дадени от
подсъдимия, които са били изследвани, в която насока намира изводите на
първия съд за необосновани. В заключение счита, че посочените от първия
съд като допуснати нарушения на разпоредбите установени в Наредба № 1 за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
1

наркотични вещества или техни аналози не съществуват, при което може да
се формира според държавния обвинител и извод, че управлението на
автомобил от подсъдимия с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда е доказано. По изложените съображения се моли да бъде отменена
първоинстанционната оправдателна присъда и вместо нея се постанови нова
осъдителна присъда, с която да бъде признат подсъдимия С. за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
С протеста и допълнението към него не се иска събиране на нови
доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, настоящият
въззивен съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото се
налага събиране на нови доказателства, поради което изиска от УМБАЛ
„Света Анна“ гр. София заверено ксерокопие от книгата за вписване на
взетите проби за дата 02.03.2018 г., заверено ксерокопие от книгата за
извършени проби кръв на лица с цел установяване концентрацията на алкохол
за дата 02.03.2018 г.,заверено ксерокопие от книгата за изпратени в
болничното заведение проби кръв за изследване за дата 02.03.2018 г., както и
е изискана справка от отдел „Човешки ресурси“ на УМБАЛ „Света Анна“ гр.
София, от която е виден работния график на дата 02.03.2018 г., на д-р Н.П.Й.
и мястото, на което същата е изпълнявала своите служебни задължения
/отделение, кабинет/.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на
СГП поддържа протеста и допълнението към него по изложените в тях
съображения. Не споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които се
обосновава липсата на осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1
НК от обективна страна, от страна на подсъдимия. Твърди, че извършените
действия по разследването отговарят в пълен обем на изискванията на
разпоредбите на Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Намира за безспорни показанията на свидетеля Л., от които според
прокурора се установява, че последният лично е превеждал на подсъдимото
лице всички извършвани от органите на полицията, действия. Представителят
на държавното обвинение сочи, че подсъдимият е разполагал с документ за
самоличност, поради което счита, че са спазени и всички изисквания с оглед
неговата индивидуализация, съгласно Наредба № 1 за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. По изложените съображения моли за отмяна на
първоинстанционната присъда и за признаване на подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК,
като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ към минималния
предвиден от закона размер, както и кумулативно предвиденото наказание
„Глоба“ в размер на 500 лева.
Процесуалният представител на подсъдимия С. – адв. Х. оспорва
2

протеста и допълнението към него. Солидаризира се изцяло със
съображенията на първоинстационния съд, които са му дали основание на
основание чл. 304 НПК да оправдае подсъдимия по вмененото му от
държавното обвинение престъпление. Според защитата, от показанията на
полицейските служители категорично се установява, че е допуснато
нарушение на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В заключение моли въззивният съд
да потвърди присъдата на първоинстанционният съд като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият Г. С., нередовно призован, не се явява и не взема
становище в хода на въззивното производство. За подсъдимия въззивният съд
е изискал справки, чрез които се установява, че не се намира в следствените
арести и затвори на територията на Република България, няма адрес на
територията на страната и не е преминавал през ГКПП на Република
България, а призовката изпратена на известния по делото за него адрес на
територията на Република Гърция не е върната. С оглед разпоредбата на чл.
329, ал. 2 НПК и предвид повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, което не е тежко, по смисъла
на чл. 93, т. 7 НК, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебно
заседание не е задължително. Ето защо, въззивният съд даде ход на делото и
ход на съдебните прения в отсъствие на подсъдимия С. по реда на чл. 269, ал.
3 НПК, към което е пристъпено едва след изчерпване на всички процесуални
възможности за редовното му призоваване.
Въззивният съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, изложените в протеста и
допълнението към него възражения, както и тези изложени в съдебно
заседание в хода по същество на делото и след като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.
314 НПКи при самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по
делото намира, че са налице основания за отмяна изцяло на
първоинстанционния съдебен акт, тъй катосъщият е постановен при
неправилни правни изводи относно доказаността на инкриминираното
деяние, поради което се явява незаконосъобразен.
Въз основа на доказателствените материали, събрани, както в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, така и в производството пред
настоящата инстанция и след цялостния анализ на обема от доказателства,
въззивният съд намира за безспорно установена и възприема следната
относима по делото фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. К. С. е роден на ******* г., гр. Н., обл. Атики, Република
Гърция, грък, гръцки гражданин, неосъждан, с адрес за призоваване: гр. Н.,
обл. Атики, ул. „******* *******.
На 02.03.2018 г., около 01:00 часа, подсъдимият С. след като бил
3

употребил алкохол и въпреки възраженията на своя спътник – свидетелят Н.
Л., привел в движение собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Ц 180“ с ДК № ZMN ******, след което го управлявал по ул. „*******та“ с
посока на движение от ул. „Бесарабия“ към ул. „Рилска обител“, в град
София.
Свидетелите И.З. и Л.Л., полицейски служители от сектор ОСПСОВОР-
СДВР изпълнявали служебните си задължения като автопатрул 61 за времето
от 21:30 часа на 01.03.2018 г. до 07:30 часа на 02.03.2018 г. Около 01:10 часа,
двамата свидетели забелязали управлявания от подсъдимия лек автомобил,
който се движел по ул. „*******та“ с посока на движение от ул. „Бесарабия“
към ул. „Рилска обител“ и на кръстовището с ул. „******“ го спрели за
извършване на полицейска проверка. При извършената проверка, свидетелите
З. Л. установили самоличността на водача на лекия автомобил като
подсъдимия Г.С./G. S., въз основа на данните от предоставено от същия
СУМПС № *********. Констатирайки, че водачът на моторното превозно
средство лъха силно на алкохол, полицейските служители уведомили за това
обстоятелство дежурния ОДЧ при 05 РУ-СДВР и поискали съдействие от
екип на отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с цел извършване на тест за
установяване на употребата на алкохол с техническо средство.
На място пристигнал екип на ОПП-СДВР, в състава на който бил
свидетелят А.П. – младши автоконтрольор към ОПП-СДВР. Преди да
пристъпи към проверка с техническо средство за употреба на алкохол,
свидетелят П. чрез свидетеля Л. разяснил на подсъдимия С. процедурата по
тестване за наличие на алкохол в издишания въздух с Алкотест Дрегер.
Свидетелят Л. говорел гръцки език, поради което по време на полицейската
проверка превеждал на подсъдимия от български език на гръцки език
направените разяснения от страна на свидетеля П., а именно: че има право да
откаже извършване на процедурата по тестване за наличие на алкохол в
издишания въздух с Алкотест Дрегер, както и последиците от отказа му,
както и превеждал от гръцки на български език отговорите на подсъдимия.
След като била разяснена на подсъдимия С. процедурата по тестване с
техническото средство, същият изразил съгласие да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническото средство. Свидетелят П. пристъпил към
тестването на подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер7410+“, с
инвентарен № 0003, като уреда отчел положителен резултат – 1.59 промила
алкохол в издишания от него въздух. Стойността отчетена от техническото
средство „Алкотест Дрегер 7410+” била показана на подсъдимия и възприета
от същия без възражения.
Предвид отчетения резултат свидетелят П. съставил на подсъдимия С.
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №
****** от 02.03.2018 г., който му бил връчен лично. Свидетелят П. съставил
на подсъдимия и талон за медицинско изследване с № 0014692, който му бил
връчен в 02:45 часа. В талона за медицинско изследване било указано, че
подсъдимият С. следва да се яви в УМБАЛ „Света Анна“ в срок до 45 минути
4

от връчването на талона, за да даде кръвна проба, с оглед извършване на
химическа експертиза за концентрацията на алкохол в кръвта му. Свидетелят
Л. превел на подсъдимия С. съдържанието на посочените писмени документи
– АУАН и талон за медицинско свидетелство. Подсъдимият С. разбрал
посредством извършвания от свидетеля Л. превод от български език на
гръцки език, че следва да се яви в посоченото лечебно заведение с цел да даде
кръв за провеждане на химическо изследване за наличие на алкохол вкръвта.
След това подсъдимият С. и свидетелят Л. се придвижили с помощта на
таксиметров автомобил до УМБАЛ „Света Анна“, където ги чакали
полицейските служители – свидетелите З. Л..
На 02.03.2018 г. бил извършен медицински преглед на подсъдимия С. в
УМБАЛ „Света Анна”, а в 03:00 часа д-р Й. взела от същия за изследване
кръвна проба в 2 броя епруветки по протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, който протокол подсъдимият С. подписал. В
така съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози били описани анамнестични данни, снети от подсъдимия С. при
прегледа, включително съдържащи заявени от него данни, че е употребил
около 21:30 часа на предишния ден алкохолната напитка Узо и съответен вид
лекарствени средства.
Кръвната проба на подсъдимия С. била занесена за изследване в
Специализираната химическа лаборатория за изследване на алкохол в кръвта
към УМБАЛ „Света Анна“ от дежурния санитар на Спешното отделение на
02.03.2018 г. в 09:00 часа, които данни били отразени в медицинския журнал
за записване на кръвните проби. Изследването било извършено същия ден от
химик в Специализираната химическа лаборатория на УМБАЛ „Света Анна“
чрез газхроматографски метод. Направени били три измервания на взетата
кръвна проба, които показали наличие на етилов алкохол в кръвта на
подсъдимия С. в количество от 1.28 промила. За проведеното изследване е
изготвен протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията
на алкохол в кръвта № 226/02.03.2018 г., който е подписан от извършилия го
изследването – химик М..
От материалите по делото се установява, че към 02.03.2018 г.
подсъдмият е бил правоспособен водач на МПС, като при извършената му
полицейска проверка е представил издаденото му гръцко СУМПС №
*********, което със съставения му АУАН е иззето като писмено
доказателство по делото. На подсъдимия е издадена ЗППАМ № 1025 от
02.03.2018 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б.“ от ЗДвП на
подсъдимия С. е наложена санкция - временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, както и е
отнето свидетелството му за управление на МПС.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
5

1024 от 02.03.2018 г. временно е прекратена регистрацията на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“ с ДК № ZMN ****** за срок от 6 /шест/
месеца. На основание чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП, Свидетелството за регистрация
на МПС част II № ******* на подсъдимия С., табелите на процесното МПС
били отнети.
Така възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, се
установи въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства и писмени доказателства, а именно: показанията на
свидетелите А.П., И.З., Л.Л. и Н. Л. депозирани в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, писмените доказателства – акт за
установяване на административно нарушение № ******/02.03.2018 г.,
Заповед за ПАМ № 1024/02.03.2018 г., Заповед за ПАМ № 1025/02.03.2018 г.,
отчет от техническо средство „АлкотестДрегер“ 7410+, с инв. № ARSM-0003,
протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол
в кръвта № 226/02.03.2018 г., талон за медицинско изследване №
0014692/02.03.2018 г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, копие на лична карта на подсъдимия С., справка за съдимост,
представените пред настоящата инстанция – писма на юрисконсулт при
УМБАЛ „Света Анна“ – АД, заверено ксерокопие от журнал „Алкохолна
лаборатория“ за периода от 11.12.2017 г. до 19.03.2019 г., справка на
Началник лаборатория инж. хим. М. М., както и всички останали приложени,
представени и приети по делото писмени доказателства.
Очертаният от прокуратурата предмет на доказване по конкретното
дело следва да установи управлявал ли е подсъдимият Г. К. С. моторно
превозно средство на процесната дата и сторил ли е това под след употребата
и под влияние на алкохол, при това при определена алкохолна концентрация,
установена при спазване на законовата процедура, т.е. по надлежния за това
ред. Съобразявайки посочената по-горе поредност, при анализиране на
съставомерните факти от обективна страна, въззивният съд прие, че няма
никакво съмнение по отношение на това, че на 02.03.2018 г., около 01.10 часа,
когато е бил спрян за проверка на ул. „*******та“, подсъдимият С. е
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“ с рег. № ZMN
******. Обстоятелството, че именно подсъдимият е лицето, управлявало
личния си лек автомобил в момента на предприетата проверка от
полицейските служители на процесната дата, се установява по категоричен
начин въз основа на показанията на свидетелите И.З., Л.Л. и А.П., които са
установили самоличността на водача на лекия автомобил, и което
обстоятелство е вписано в изготвения АУАН с бланков № ****** от
02.03.2018 г., който е подписан от подсъдимия С. лично, без забележки и
възражения.
В тази връзка, въззивният съд се довери изцяло на данните изнесени в
показанията на свидетелите З. Л., които като свидетели очевидци пряко и
непосредствено са участвали в извършената на подсъдимия проверка на
6

процесната дата и от показанията на които се установява категорично и
несъмнено, че подсъдимия е лицето, което е управлявало процесното МПС,
което е било спряно за проверка. Въззивният съд констатира, че показанията
на двамата свидетели са логични, обективни, последователни,
непротиворечащи си и непротивореччиви, а също и добросъвестно дадени.
Това е така, защото данните в техните показания кореспондират на
съдържанието вписано в съставените на процесната дата, час и място писмени
доказателства по делото, които са съставени по надлежния ред, а именно от
полицейски служители и в кръга на тяхната компетентност. Така по несъмнен
и категоричен начин се установява от показанията свидетелите З. Л., че в
качеството си на полицейски служители и в изпълнение на свои служебни
задължения по време на изпълняван наряд като автопатрул на 02.03.2018 г. са
извършили проверка на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“ с
рег. № ZMN ******. Установи се от показанията на двамата свидетели, че
лекият автомобил е бил управляван лично от подсъдимият С., а приборите за
движение на превозното средство са били задействани, както и, че процесния
лек автомобил е бил спрян от полицейските служители по време на неговото
движение на пътя, т.е. налице е управление на процесния автомобил по
смисъла на закона. Двамата полицейски служители – свидетелите З. Л.,
независимо един от друг, изнасят факти и обстоятелства, които по
съдържание и насоченост еднопосочно изясняват, че при извършването на
проверката водачът на автомобила – подсъдимия С. е лъхал на алкохол, което
от своя страна е наложило да бъдат извикани служители на КАТ, които да
извършат проверка с техническо средство за установяване на концентрацията
на алкохол в издишания от подсъдимия С., въздух. По делото не се
установиха данни, от които да се изведе несъмнен извод, че свидетелите З. Л.
са били заинтересовани от извършаваната от тях полицейска проверка, както
и че съзнателно и в ущърб на подсъдимия дават показания срещу него или
пък да са извършили полицейската проверка преднамерено и по причини и
със средства, стоящи извън изпълнението на конкретните им задължения като
полицейски служители по охрана на обществения ред. Нещо повече,
показанията на свидетелите З. Л. не остават изолирани от показанията на
свидетеля Н. Л., а напротив, показанията им са еднопосочни с тези на
свидетеля Л. по отношение установяване на обстоятелството, кое е лицето,
което е управлявало процесното МПС и дали това е подсъдимия, при което
убедително чрез посочените гласни доказателствени средства се установява,
че подсъдимият е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ преди да бъде
спрян за полицейската проверка, както и че преди да се качи в процесния лек
автомобил, и да го управлява до момента на спирането му, е бил предупреден
от свидетеля Л. да не управлява автомобила, тъй като по-рано същата вечер е
употребил алкохол. В тази насока показанията на свидетеля Л. също не
остават изолирани, а се подкрепят от лично посочените от подсъдимия С.
данни преди да му бъде взета кръвна проба за изследване в УМБАЛ „Света
Анна” и което обстоятелство е вписано в съставения протокол за медицинско
7

изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, а именно, че е пил алкохол – Узо.
Показанията на свидетелите З. Л.е на следващо място кореспондират и с
показанията на свидетеля А.П., който в качеството си служител на ОПП-
СДВР, е извикан да извърши проверка с техническо средство за установяване
на концентрацията на алкохол в издишания въздух от подсъдимия С., а
впоследствие е съставил на подсъдимия и акт за установяване на
административно нарушение с бланков № ****** от 02.03.2018 г., в който
словесно са отразени времето, мястото и начина на извършване на
процесното деяние. Описвайки словесно нарушението в издадения акт по
ЗДвП, свидетелят П. – който го е съставил, е посочил вида, марката и модела
на превозното средство, имената и другите индивидуализиращи данни за
спрения за проверка водач, които в пълна степен съвпадат с тези на
подсъдимия Г.С.. От показанията на свидетеля П. се установява, че той лично
е възприел, кое е лицето, водач на спрения за проверка лек автомобил, като
самоличността му в тази връзка е изяснена въз основа на представено лично
от подсъдимия валидно СУМПС с № *********, издадено в Република
Гърция. От показанията на свидетеля П. несъмнено се установява, че преди да
пристъпи към проверка на подсъдимия с техническото средство за употреба
на алкохол, свидетелят е разяснил на подсъдимия С. естеството на самата
процедура, правото му да откаже да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, както и последиците при евентуален отказ от негова
страна. Въззивният съд изцяло кредитира твърденията на свидетеля П., че
подсъдимия С. е разбрал всичко, което му е било съобщено и разяснено във
връзка с предстоящата з извършване проверка с техническо средство, както и
възможността му да откаже последната, след което същия доброволно е
изразил съгласие да бъде изпробван за употреба на алкохол. В тази насока,
показанията на свидетеля П. се подкрепят по категоричен начин от
показанията на свидетеля Л., който в своите показания посочва, че през
цялото време на извършваната проверка е превеждал на подсъдимия С. от
български език на гръцки език, като при този превод е възпроизвел на
разбираемия за подсъдимия гръцки език всяко разяснение и указание дадено
от страна на полицейския служител, във връзка с процедурата по изпробване
на подсъдимия с техническото средство, както и неговите права и
задължения. Свидетелят Л., който се е намирал заедно с подсъдимия в
процесния лек автомобил и който владеел говоримо гръцки език е
категоричен в своите показания, че на свой ред подсъдимия е разбрал, че е
поканен от полицейския служител да бъде изпробван за употреба на алкохол
с техническо средство, както и правото му да не даде съгласие за това. В
подкрепа на данните в показанията на свидетеля Л. са и показанията на
свидетеля П., в частта, в която същия посочва, че комуникация е била
осъществена и лично с подсъдимия, т.к. последния е разбирал и говорел на
развален български език. Наличното в случая несъответствие в тази част в
показанията на свидетеля П., а именно мевду дадените в хода на досъдебното
8

производстви и в хода на съдебното следствие пред първия съд е добре се
обяснимо с изминалия продължителен период от време между датата на
възприемане на интересуващите производството факти от страна на
полицейския служител - 02.03.2018 г., и датата на депозиране на показанията
му пред съда - 08.12.2020 г. Обяснява се логично, също така и с
обстоятелството, че при упражняване на служебните си правомощия
полицейските служители многократно възприемат сходни фактически
обстановки, поради което е съвсем естествено да не са в състояние да
възпроизведат в детайли конкретно възприети от тях факти и обстоятелства.
Изложеното, обаче, ни най-малко не разколебава изводите на въззивният съд
затова, че показанията на свидетеля П. са добросъвестно дадени, а доколкото
произхождат от полицейски служител, който е независим от конкретен
интерес свързан с изхода на делото, съдът не намира основания да се съмнява
в надеждността на свидетелските му показания. Ето защо, въззивният съд
намира за безспорно установено от показанията на свидетелите П. и Л.
обстоятелството, че подсъдимият е разбрал правата и задълженията си във
връзка с процедурата по изпробването му с техническото средство за
употреба на алкохол, а по отношение на обстоятелството, че комуникацията
между подсъдимия С. и свидетеля П. е осъществена чрез посредничеството на
свидетеля Л., който е превеждал от гръцки на български език и обратното,
въззивният съд се довери на показанията на свидетеля Л., като прецени, че
същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и на това
основание няма пречка да бъдат кредитирани изцяло.
На следващо място, въззивният съд кредитира показанията на свидетеля
П., и в частта им досежно факта на извършената на подсъдимия С. проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, както и в частта, в която този
свидетел изнася данни за положителния резултат над 1.2 промила, който е
бил отчетен, които данни на свой ред са довели до необходимостта от
издаване на медицински талон на подсъдимия, с указание, че следва му бъде
взета кръвна проба в УМБАЛ „Света Анна”. В тази насока са и показанията
на свидетелят Л., който посочва, че тестването на подсъдимия С. с
техническото средство е извършено в негово присъствие; че подсъдимият
лично е възприел отчетения от техническото средство положителен резултат
– 1,59 промила, както и че му е било обяснено, че следва да се яви в
болничното заведение за даване да кръвна проба. Въззивният съд изцяло
кредитира с доверие показанията на свидетеля Л. и относно обстоятелството,
че той заедно с подсъдимия са се насочили към указаното в талона за
медицинско изследване болнично заведение – УМБАЛ „Света Анна”
използвайки таксиметров превоз; че на място са ги очаквали свидетелите
полицейски служители – З. Л.; че при пристигането си пред лечебното
заведение, свидетелят Л. е превел на подсъдимия на гръцки език, че следва да
влезе в болничното заведение за да даде кръв за химическо изследване с цел
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му; както и че свидетелят
Л. е изчакал подсъдимия С. пред УМБАЛ „Света Анна“ – гр.София даа излезе
9

след като му е взета кръвна проба. Показанията на свидетелите П. и Л. не
остават изолирани според въззивния съд, защото по един несъмнен и
категоричен начин се потвърждават от приетите по делото писмени
доказателства – съставения на подсъдимият АУАН с бланков № ****** от
02.03.2018 г. и приложеното по делото извлечение от паметта на
техническото средство „Алкотест Дрегер 7410+” с инвентарен № 0003, в
което е отразен процесния резултат от 1,59 промила от издишания въздух от
подсъдимия. Така от съставения акт за установяване на административно
нарушение с бланков № ******/02.03.2018 г. се установява, че свидетелят П.
е констатирал нарушение по ЗДвП на 02.03.2018 г., около 01,10 часа или това
е времето на спиране на подсъдимия С. за полицесйка проверка, в хода на
която е установено, че подсъдимият управлява МПС с наличие на алкохол в
издишания въздух от 1,59 %. Последното обстоятелство несъмнено и
категорично е установено вследствие на тестването на подсъдимия С. с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”, за което по делото е
приложена разпечатка, от която е видно резултата от извършения му тест.
Внимателният анализ на тези доказателствени данни не оставя разумно
съмнение относно обстоятелството, че на процесната дата полицейските
служители са спрели за проверка подсъдимия Г.С., който е управлявал лек
автомобил след като е употребил алкохол. При това положение от
показанията на свидетелите Зарков, Л., П. и Л. категорично се установява
времето и мястото, на което подсъдимият С. е бил спрян за полицейска
проверка, извършеното му тестване с техническото средство, както и
стойността на констатирания резултат в издишания от него въздух вследствие
на употребения алкохол от 1.59 %. В показанията на посочените свидетели не
са налице каквито и да било съществени противоречия относно
обстоятелствата, предмет на доказване по делото, съгласно разпоредбата
на чл. 102 НПК, касаещи наличието на извършено деяние и че негов автор е
подсъдимия, поради което същите са пълни, последователни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи едни на други и взаимно допълващи се и
затова съдът ги кредитира изцяло. Заявеното от посочените свидетели, че на
мястото на деянието е съставен талон за медицинско изследване на
подсъдимия С., а впоследствие същият е посетил УМБАЛ „Св. Анна“ – гр.
София, за да даде кръвна проба се потвърждава от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства – талон за медицинско изследване №
0014692/02.03.2018 г. и протокол за медицинско освидетелстване, съставени
отново на негово име. Показанията на свидетелите и писмените
доказателствени материали, устновяващи по несъмнен начин обстоятелствата,
за които са съставени и посочени по-горе се намират в категорична
кореспонденция помежду си, не си противоречат и последователно
пресъздават чрез материализираната в тях информация, процесните събития с
участието на подсъдимия, поради което възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин, и без каквито и да е
противоречия в доказателствените материали приобщени по делото по реда
10

на чл. 283 НПК. При извършената служебна проверка на писмените
доказателства, които са относими към предмета на доказване по делото и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка, съдът не откри
допуснати съществени процесуални нарушения при тяхното съставяне, което
да обоснове и изключването им от доказателствения материал по делото. В
тази връзка следва да се посочи, че съставените от свидетеля П. писмени
документи в качеството му на полицейски служител при изпълнение на
служебните му задължения, които са приобщени по делото, са предявени на
подсъдимия С. непосредствено и в момента на тяхното съставяне,
съдържанието им е разбрано от подсъдимия въз основа на извършения им от
свидетеля Л. превод на гръцки език, в резултат на което и без възражения са
подписани от подсъдимия. Така от приобщения към доказателствения
материал по делото талон за медицинско изследване № 0014692/02.03.2018 г.
е видно, че с оглед установеният положителен резултат, който е отчетен с
техническото средство „Алкотест Дрегер 7410+”, подсъдимият е бил насочен
към УМБАЛ „Св. Анна“ за да даде кръвна проба. Видно е, че в талона за
медицинско изследване са попълнени всички реквизити, при което е
посочено, че същият се връчва на водача – подсъдимият Г.С. в 02:45 ч. на
02.03.2018 г., който следва да се яви в УМБАЛ „Света Анна“ в срок до 45
минути от връчването му. Видно е още, че подсъдимият се е подписал лично
в талона, с което е удостоверено и надлежното му връчване. На следващо
място по делото няма спор, че на 02.03.2018 г. в 03:00 часа е взета кръвна
проба на подсъдимия Г.С. видно от вписаното в Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози – приложение № 4 към чл. 14, ал. 2
от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози при спазване на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, както и на чл. 6, ал. 6,от
цитираната по-горе наредба. От същия протокол се установя несъмнено и
обстоятелството, че подсъдимия в посочения в медицинския талон срок - до
45 минути от проверката с техническото средство се е явил лично в Център за
спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Св. Анна – гр. София“, което
обстоятелство не се оспорва от страните и се изяснява несъмнено от
писмените документи съставени по надлежния ред и приети като п исмени
доказателства по делото. На следващо място се установи категорично по
делото, че кръвната проба на подсъдимия С. е взета от дежурния лекар в
Център за спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Св. Анна – гр. София, който
е посочен в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, а именно от д-р Наталия Й.. Видно от представения от УМБАЛ „Св.
Анна – гр. София“ работен график за положен нощен и извънреден труд е, че
д-р Й. е била дежурна по график за времето от 20:00 часа на 01.03.2018 г. до
08:00 часа на 02.03.2018 г., с оглед на което няма основание за съмнение, че
именно тя е лицето взело кръвната проба на подсъдимия С. в 03:00 часа на
11

02.03.2018 г. или в периода на полагания от нея по график нощен труд.
Съставеният протокол по образец не страда от пропуски и недостатъци, т.к. в
него са попълнени всички необходими реквизити за неговата достоверност,
поради което съдът намира, че няма основание същият да се счита за
недостоверен писмен доказателствен източник, предвид отразената в него
информация за събитията, които са настъпили на 02.03.2018 г. в 03:00 часа, и
да бъде изключен от доказателствената съвкупност. Ето защо и въззивният
съд изцяло се довери и кредитира посоченото писмено доказателство като
годен доказателствен източник на информация, относим към предмета на
доказване по делото.
Въззивният съд възприе и се довери и на съставения и приобщен към
доказателствения материал по делото Протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 226/02.03.2018 г., който е
изготвен по образец – приложение №4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. От протокола за
химическа експертиза се установява, че изследваната кръвна проба е взета за
изследване от подсъдимия Г.С., както и че изследването й е извършено от
химик М., в срока по чл. 19, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., с което са
изпълнени изискванията на посочената Наредба. На следващо място, от
протокола за химическа експертиза, който е изготвен в съответствие с
приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява, и че концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия водач, е 1.28 на хиляда.
С оглед на изложеното до момента въззивният съд намира, че по един
категоричен и несъмнен начин по делото, чрез събраните писмени
доказателства и гласни доказателствени средства се изяснява фактическата
обстановка по делото касателно извършването на инкриминираното деяние от
страна на подсъдимия С., за което е ангажирана неговата наказателна
отговорност. По изложените съображения въззивният съд намира съдебният
акт на районния съд за неправилен и незаконосъобразен и постановен в
нарушение на материалния закон. Контролиращата инстанция констатира
също, че извършените на досъдебното производство процесуално следствени
действия са правилни и законосъобразни с оглед изискванията заложени в
НПК.
При така приетата фактическа обстановка въззивният съд намира, че
подсъдимият Г. К. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение
от страна на прокуратурата, чрез внесения в съда обвинителен акт.
От обективна страна, подсъдимият С. на 02.03.2018 г., около 01.10 ч. в
гр. София, по ул. „*******та“ с посока на движение от ул. „Бесарабия“ към
ул. „Рилска обител“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
12

марка „Мерцедес Бенц“, модел „Ц 180“, с ДК № *******, с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,28 на хиляда, установено по
надлежния ред – с протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 226/02.03.2018 г. от химик в
специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна – София“
АД.
Подобно на първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав
намира за установено по безспорен и несъмнен начин по делото
обстоятелството, че на инкриминираните с обвинителния акт дата и място,
подсъдимият С. чрез механизмите за движение е „управлявал“ процесния лек
автомобил към момента на спирането му за проверка от полицейските
служители, в каквато насока са показанията на свидетелите Зарков, Л., П. и
Л..
За да постанови отменената оправдателна присъда, обаче, районният
съд е приел, че не е доказан по безспорен и несъмнен начин основен елемент
от фактическия състав на инкриминираното престъпление по чл. 343б, ал. 1
НК, и в тази връзка е счел, че е нарушен надлежния ред, установяващ
съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия С. при управление на
процесното МПС, а именно при установяване на съставомерния резултат на
алкохолна концентрация – над 1.2 на хиляда. Контролираният съд е достигнал
до извода, че „надлежният ред“, предвиден в обективната страна от състава
на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, който следва да бъде спазен, за да се
приеме, че величината на инкриминиранoто количество на алкохол в кръвта
на водача на МПС е законосъобразно установена, в случая, е изцяло нарушен.
Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са незаконосъобразни и
не почиват на установената по делото фактическа обстановка от въззивния
съд, кочто е установена въз основа на приетите по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, и които от друга страна се
обсъдиха подробно по-горе. Ето защо и извода на първоинстанционния съд,
до който е достигнал затова в тази насока е неправилен и незаконосъобразен,
защото „надлежния ред” в настоящия случай за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимият С., при управление на
процесното МПС от него, е спазен, за което не са допуснати изловените в
мотивите на първия съд нарушения.
Тези изводи на първия съд на свой ред са неправилни, като се имат
предвид приетите от въззивният съд, факти относно реда, по който е била
установена употребата на алкохол от подсъдимия и алкохолната
концентрация в кръвта на подсъдиия, както и след извършената на същите
съпоставката с правно регламентирания ред за установяване употребата на
алкохол в кръвта, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г.
На първо място, въззивната инстанция не може да се съгласи с
аргументите на районния съд, според който процедурата по установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е изначално опорочена,
13

доколкото според контролираната инстанция по делото не е безспорно
доказано, че подсъдимият С. е разбирал процедурата, както и своите права и
задължения. Безспорно е, че подсъдимият С. не е български гражданин и не
владее български език, поради което и няма място за съмнение, че същият
следва да бъде уведомен и информиран за действията, които следва да бъдат
извършени и са извършени спрямо него съгласно разпоредбите и по реда
Наредба № 1/19.07.2017 г. в хода на извършваната му полицейска проверка.
На етапа на полицейската проверка, в който етап се извършва тестването за
употреба на алкохол с техническо средство в издишания въздух или преди да
е било образувано не само наказателното, но и дори административно
наказателното производство, е достатъчно за обезпечаване правото на защита
на лицето, което е поставено в позиция да бъде тествано от полицейските
органи, е то да бъде информирао от същите на разбираем за него език, без да е
изрично разписано назначаването и ползването на преводач. За обезпечаване
правото на защита на лицето е достатъчно също, полицейските органи да го
информират по разбираем за него начин и да осигурят правото му на избор,
което при този етап е достатъчна гаранция за спазване на неговите права.
Въззивният съд намира, че спрямо подсъдимия С. това изискване е било
спазено, съобразявайки обстоятелството, че през цялото време на извършване
на полицейската проверка е присъствало лице – български гражданин –
свидетелят Л., придружаващо подсъдимия, което е говорело гръцки език и е
превеждало на последния дадените от страна на полицейските служители,
разяснения досежно процедурата по изпробването му за алкохол, правото му
да откаже последната, както и последиците от евентуален негов отказ. Тук е
мястото да се посочи още, че полицейските служители и свидетели по делото
са били униформени и с полицейски автомобил, което обстоятелство на свой
ред не е от естество да създаде съмнение у подсъдимия за личността и
задълженията на лицата, които го проверяват, както и за изпълняваните от тях
служебни задължения. В този смисъл са показанията на свидетеля Л., който е
категоричен, че е извършвал превод от български на говоримия от
подсъдимия гръцки език през цялото време на извършваната му проверка, при
който превод на последния са били разяснени, както естеството на самата
процедура по изпробването му за употреба на алкохол с техническо средство,
така и неговите права и задължения в тази връзка, с оглед на което правото му
на информираност е било обезпечено и гарантирано впълнота и изцяло.
Отделно от това, свидетелят Л. категорично е заявил, че подсъдимият С. е
разбрал преведените му указания на полицейските служители, бил е наясно,
че е поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
и доброволно се е съгласил да бъде тестван. Ето защо по разбираем за него
начин и с помощта на познанията на свидетеля Л. на говоримия от
подсъдимия гръцки език, му е била разяснена възможността за изпробване с
техническо средство за употреба на алкохол, като същият е разбирал какво се
иска от него и какви са възможностите, с които разполага. Вярно е, че
свидетелят Л. е останал пред лечебното заведение и не е присъствал по време
14

на вземането на кръвната проба, и при снемането на анамнеза на подсъдимия.
Но, независимо от това, не могат да бъдат подминати показанията на този
свидетел, от които несъмнено се установява, че при издаването на талона за
медицинско изследване и при пристигането му заедно с подсъдимия пред
УМБАЛ „Света Анна“ - София, на подсъдимият е било разяснено
обстоятелството, че следва да се яви в лечебното заведение именно, за да
даде кръвна проба и последният е бил наясно с това. В същото време, от
доказателствата по делото се установява, че в лечебното заведение
подсъдимият С. се е подписал на съставения протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, който е бил съставен на български
език, но при подписването му, не е отразено в него възражение направено от
подсъдимия на езика, който ползва, че не е разбирал какъв документ
подписва, т.к. и защото не владее български език. Също така, при съставянето
и подписването на този документ не са отразени изявления на подписалия го
лекар за проблеми в комуникацията с подсъдимия с оглед снемането на
анамнеза на последния и съставяне на документа, а напротив – посочени са
изявленията на подсъдимия при освидетелстването му, от което може да бъде
направен извод, че както при вземането на кръвната проба, така и при
снемането на анамнезата, между подсъдимия и дежурния лекар е осъществена
пълноценна комуникация, без да е бил необходим преводач. Ето защо,
въззивният съд намира, че не е допуснато нарушение, което да е опорочило
изцяло реда за установяване употребата на алкохол в кръвта на подсъдимия
по Наредба № 1/19.07.2017 г., като в хода на цялото наказателно
производство и впоследствие подобни възражения не са били релевирани.
На следващо място, първоинстанционният съд е приел за неясни
действията на полицейските служители по издаване на талон за медицинско
изследване, след като по делото е било налице изразено от страна на
подсъдимия С. изявление, че приема показанията на техническото средство,
като се е позовал на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата. Преценил е
също така, че на подсъдимия не е била предоставена предвидената в чл. 6, чл.
4 от Наредбата възможност да избере начина, по който да бъде установено
количеството на алкохол – чрез доказателствен анализатор или посредством
медицинско изследване. Въззивният съд намира становището на първата
инстанция за незаконосъобразно, като почиващо на неправилно разбиране на
разпоредите на Наредба № 1/19.07.2017 г., а също и като противоречащо на
събраните в хода на настоящото производство доказателства. Спазването на
„надлежния ред“ по смисъла на чл. 343б НК следва да се преценява съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017 г., действащи към инкриминирания
момент - 02.03.2018 г. Част от изискванията, които районният съд в случая е
преценил, че не са били спазени - тези, регламентирани в чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от
посочената Наредба, действително са част от реда, установен в нея, но са
относими към случаите, когато при извършената на място от контролните
органи проверка с техническо средство е установена алкохолна концентрация
15

над 0, 5 на хиляда и до 1,2 на хиляда. В разпоредбите на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от
Наредбата /в редакцията й, действаща към датата на деянието - обн. ДВ, бр.
61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.017 г. /, са уредени две различни процедури
на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, в зависимост от
показанията на техническото средство, с което е извършена проверката на
водача на МПС. В чл. 6 от Наредбата е уреден редът, по който се
удостоверява концентрацията на алкохол, когато с техническото средство е
отчетена такава от над 0, 5 на хиляда до 1,2 на хиляда, предопределяща
носенето на административно - наказателна отговорност. В този случай,
попълвайки талона за изследване по чл. 4, ал. 3 от Наредбата, контролният
орган има задължение да предостави възможност на лицето да впише в талона
дали приема показанията на техническото средство, а то от своя страна може
да приеме тези показания и тогава не се извършва установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта с доказателствен анализатор или с
медицинско и химическо лабораторно изследване. А, ако провереното лице
не приеме показанията на техническото средство то, тогава то има
възможността да избира дали установяването да се извърши с доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. В
настоящия случай, при извършената на подсъдимия проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7410+, полицейските служители са установили
концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух от 1,59 на
хиляда. Това е изисквало прилагането на установения не с чл. 6 от Наредбата
ред, а предвидения такъв в чл. 7 и сл. от тази Наредба ред. Този ред въвежда
задължение на полицейския орган да отведе водача до мястото, където да му
бъде извършено изследване с доказателствен анализатор или медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване, като не му предоставя право на преценка дали да стори това,
съобразно желанието на водача да приеме или да не приеме показанията на
техническото средство /реш. № 86/2018 г. по н.д. № 299/2018 г. на ВКС, ІІІ н.
о./. Като само за прецизност, въззивният съд държи да отбележи, че
алтернативната възможност за установяване концентрацията на алкохол с
доказателствен анализатор не е съществувала към инкриминираната по
настоящото дело дата - 02.03.2018 г., доколкото в § 3, ал. 2 от Наредбата е
предвидено установяването на употребата на алкохол по този начин да
започне да се извършва, считано от 01-ви юли 2018 г. Въведеното с
разпоредбата на чл. 7 задължение е свързано с обстоятелството, че за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда,
законът предвижда носенето на наказателна отговорност - чл. 343б, ал. 1 от
НК. Това изисква действителната концентрация на алкохол в кръвта на
водача, като елемент от престъпния състав, да бъде установена по несъмнен
начин чрез използване на по - точни методи от измерване с техническо
средство, а именно - чрез изследване с доказателствен анализатор или с
химическо лабораторно изследване на биологични /кръвни/ проби, взети от
лицето. В конкретния случай, именно това е било извършено –
16

подсъдимиятС. е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„АлкотестДрегер“ 7410+, което е отчело положителен резултат от 1,59
промила алкохол в издишания от него въздух, бил е съставен талон за
медицинско изследване, след което подсъдимият се е явил в УМБАЛ „Света
Анна“ -София, където са били взети необходимите биологични проби от кръв
за химическо лабораторно изследване, съобразно с чл. 11 от Наредбата. При
това положение, въззивният съд не констатира нарушение на приложимия в
случая регламент по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., в редакцията
от 28.07.2017 г., т.е. преди изменението с ДВ бр. 81 от 02.10.2018 г.
Следващият довод на първоинстанционният съд е съсредоточен върху
обстоятелството, че полицейските служители са чакали подсъдимия С. пред
лечебното заведение, без самите те да са го отвели до там. Действително, от
показанията на свидетеля Л. се установи по делото, че подсъдимият не е бил
транспортиран до лечебното заведение със служебния автомобил на
полицейските служители, а се е придвижил до там с помощта на такси.
Въззивният съд намира, че сам по себе си този факт не е способен да опорочи
процедурата по установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия. Това е така, защото полицейските служители не са задължени да
транспортират лицето до болничното заведение посредством служебния си
автомобил при наличие на изразено от негова страна съгласие да се яви сам и
да даде кръвна проба за химическо изследване. В случая, действията на
подсъдимия С. в тази насока свидетелстват именно за проявена от негова
страна доброволност, поради което и съпровождането му до лечебното
заведение от страна на полицейските служители не е било необходимо. Нещо
повече, подсъдимият С. своевременно и в рамките на посочения в талона за
медицинско изследване срок до 45 минути от връчването му се е явил в
УМБАЛ „Света Анна“ – София, където е бил посрещнат от полицейските
служители и е дал кръвна проба за изследване. Талона за медицинско
изследване е връчен на подсъдимия в 02:45 ч. на 02.03.2018 г., а кръвната
проба на подсъдимия, съгласно протокола за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, е била взета в 03:00 часа на същата дата –
02.03.2018 г., т.е. в рамките на 15 минути от връчването на талона. Ето защо
въззивният съд намира, че обстоятелството дали лицето се явява само или не
в лечебното заведение, е ирелевантно при преценката за съставомерността на
деянието и то не се отразява върху процедурата по установяване точната
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, след като са спазени
всички процедурни изисквания за това регламентирани в Наребата, която ги
урежда.
Въззивният съд не може да се съгласи и със следващия довод на
районния съд за липса на доказателства относно начина, по който е била
установена самоличността на подсъдимия С.. Въззивният съд намира, че
събраните по делото доказателства не поставят изобщо под съмнение
изясняването на това обстоятелство, свързано с установяване на
17

самоличността на подсъдимия при извършената му полицейска проверка. В
тази насока, съдът съобрази показанията на свидетеля П., от които се
установява, че подсъдимият не е представил български документ за
самоличност, поради което самоличността му е била установена въз основа на
данните от представеното от него СУМПС № ********* издадено в
Република Гърция, което в последствие е било иззето със съставения на
подсъдимия АУАН с бл. № ******. В последния е посочено, че се съставя
против G.S., гръцки гражданин, роден на ******* г., които данни изцяло
съответстват на данните от приложеното по делото като писмено
доказателство копие на гръцка лична карта на подсъдимия С.. Същите,
идентични по съдържание данни са отразени и в съставения талон за
медицинско изследване № 0014692, в който е посочен и номера на СУМПС на
подсъдимия, както и данни за управляваното от него процесно МПС, което е
управлявал към датата и часа на извършената му полицейска проверка. При
изготвянето на протокола за медицинско изследване и вземане на биологични
проби, дежурният лекар е вписал трите имена на подсъдимия G. Konstantinos
S. и неговата дата на раждане – ******* г., които изцяло съответстват, както
на данните отразени в посочените писмени документи (АУАН и талон за
медицинско изследване), така и на данните от личната карта на подсъдимото
лице, копие от която е приложено по делото. Освен това, подсъдимият С. се е
явил пред дежурния лекар в УМБАЛ „Света Анна“-София, придружаван от
полицейските служители, което е достатъчна гаранция, че лицето посочено в
протокола за медицинско изследване е същото, което по-рано е било спряно
за извършване на полицейска проверка, извършено му е тестване с техническо
средство за употреба на алкохол и му е издаден талон за медицинско
изследване, а начина, по който е установена неговата самоличност, както се
посочи по-горе е посредством данните отразени в представеното от
подсъдимия лично СУМПС, издадено в Република Гърция.
На следващо място, районният съд е поставил към протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, изискване, каквото
Наредба № 1 от 2017 г. не съдържа, а именно в протокола да бъде вписан
номера на талона за медицинско изследване. Протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 02.03.2018 г. е изготвен в
съответствие с приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г.
за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, като в него не е
предвидена графа, в която следва да се вписва номер на талона за медицинско
изследване. Последният, съгласно разпоредбата на чл. 13 от Наредбата следва
да бъде вписан не в протокола за медицинско изследване, а в амбулаторния
журнал на лечебното заведение. Видно от представеното по делото копие на
журнал „Алкохолна лаборатория“ на УМБАЛ „Света Анна“- София е, че това
изискване е било спазено. В амбулаторния журнал са вписани номера на
18

талона за медицинско изследване - № 0014692 и часа на издаването му 02:45
ч., датата и часа на вземане на кръвната проба от подсъдимия С. – 02.03.2018
г. в 03:00 ч., както и датата и часа на изпращането на пробата в лабораторията
– 02.03.2018 г. в 09:00 ч.
На следващо място въззивният съд не констатира и твърдяното от
първия съд нарушение на реда по изземване и съхранение на кръвната проба.
По делото се установи по безспорен и категоричен начин, че кръвна проба
дадена от подсъдимия С. е взета в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 1
Наредба №1 от 19.07.2017 г., а именно от лекар в лечебно заведение -
УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД, което е от изрично посочените в чл. 19, ал.
1, т. 1 Наредбата, и е изследвана в специализирана лаборатория при УМБАЛ
„Св. Анна“ – София, от химик. Видно от приобщените в хода на въззивното
съдебно следствие справка на Началник лаборатория инж. химимик М. М. и
заверено ксерокопие от журнал „Алкохолна лаборатория“ е, че взетата кръвна
проба е занесена от дежурния санитар на Спешно отделение в
Специализираната химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ – гр.
София на 02.03.2018 г. в 09:00 часа. Следователно пробата е изпратена в
рамките на същия ден след взимането до специализирана лаборатория към
УМБАЛ "Света Анна" -гр. София или в рамките на предвидения срок - до 5
дни след вземането й, съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата. Преди самото
изследване на пробата е установено от химик, в Специализираната химическа
лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София, че същата съответства
на всички изисквания визирани в Наредба № 1/19.07.2017 г., тоест пробата е
опакована, съхранявана и транспортирана съгласно Наредба № 1/19.07.2017
г., което обстоятелство е изрично вписано в Протокола за химическо
изследване. Изложеното дотук води до извода, че нормативните изисквания
на Наредбата са спазени - от тестването на подсъдимия с техническо
средство, издаването на талон за медицинско изследване, навременното
явяване на подсъдимия в медицинско заведение, съставен е протокол относно
взетата кръвна проба, която проба е съхранявана и транспортирана до
химическата лаборатория по надлежния ред. Според настоящата инстанция,
спазените нормативни изисквания при вземане на кръвна проба, при
съхранението , а впоследствие и изследването , регистрираните резултати с
техническото средство и установените резултати при изследване на пробата
при медицинското изследване, както и посоченото от свидетеля Л., че
подсъдимият е употребил алкохол преди да поеме управлението на лекия
автомобил, водят до единственият и непротиворечив извод относно
наличната и установена по несъмнен и категоричен начин достоверност на
положителния резултат от 1,28 промила етилов алкохол в кръвта, установен
чрез химическо изследване по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. С оглед на
изложеното, фактическите изводи на първия съд не само не почиват на
установеното съдържание в събраните писмени документи, които са
приобщени по делото като писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК, но
също така противоречат и на разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017 г.,
19

поради което и въззивният съд намери същите за неправилни и
незаконосъобразни, а доводите на защитата в тази насока за неоснователни.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
„пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият Г.С. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на подсъдимия, че е
употребил алкохол, както и че с действията си същият привежда в движение
процесния лек автомобил, който управлява до времето на спирането му от
свидетели по делото - З. Л., в качеството им на полицейски служители по
опазване на обществения ред и контрол на пътя, с цел извършване на
полицейска проверка. Подсъдимият е предвиждал настъпването на
общественоопасния резултат от своето неправомерно поведение, но въпреки
това от волева страна подсъдимият С. е искал да управлява процесното МПС-
то и то след като е употребил алкохол.
За извършеното от подсъдимия Г.С. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК
е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от една до три години и
глоба от двеста до хиляда лева, а съгласно чл. 343г НК и лишаване от право
да се управлява МПС.
За да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия С., съдът
взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от
подсъдимия деяние и данните за личността му. Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете факта, че в това
си състояние – след употреба на алкохол и под негово влияние, подсъдимият
е превозвал с автомобила си и друго лице, въпреки неговите възражения да не
управлява автомобила, след като е употребил алкохол. Като отегчаващо
вината обстоятелство, въззивният съд отчете и високата степен на обществена
опасност на деянието, което е свързано със застрашаване на живота и
здравето не само на подсъдимия, но и на всички останали участници в
движението на пътя. При това положение, съдът намира, че на подсъдимия С.
следва да бъде наложено наказание по реда на чл. 54 НК, тъй като не са
налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 55 НК.
Поради така установеното, съдът прецени, че на подсъдимия С. следва
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, което се следва да се
отмери към минималния, предвиден в санкционната част на конкретната
материално – правна наказателна норма, размер. Съдът прие, че това
наказание изцяло съответства на степента на обществената опасност на
деянието и на дееца и ще изпълни целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК и най-вече специалната по отношение на дееца.
Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал.1 НК цели на наказанието сочат, че
същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и
20

приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно
поправително, превъзпитателно и предупредително действие, както и
превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото. С оглед така изложените съображения, съдът наложи на
подсъдимия Г.С. наказанието „Лишаване от свобода“, в размер на 1 /една/
година.
Въззивният съд счита, че така наложеното на подсъдимия С. наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година следва да се отложи за
изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 НК, като се приложи института на
условното осъждане, поради което изпълнението на наказанието се отложи за
изпитателния срок от 3 /три/ години. Това е така, защото целите на
наказанието по чл. 36 НК биха могли да се постигнат спрямо подсъдимият С.
и без неговото ефективно изтърпяване в пенитенциарно заведение, т.к. не се
налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от
свобода и откъсването му от обичайната му социална среда. При това
положение, определеният изпитателен срок на условното осъждане притежава
и силно възпиращо въздействие чрез своята превантивна функция,
изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на
наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на определения
му изпитателен срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това
обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице в контекста на
наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му
законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на
законите в Република България.
Въззивният съд намира, че на подсъдимия С. следва да бъде наложено и
кумулативното наказание „Глоба“, като съдът определи същата в размер от
300 /триста/ лева, който размер намира за за отговарящ на тежестта на
деянието. Чрез налагането на това кумулативно предвидено в закона
наказание съдът счита, че в пълнота ще бъдат изпълнени целите на
наказанието по чл. 36 НК и у подсъдимия не би останало чувство за
безнаказаност.
Въззивният съд намери за необходимо и за засилване на превантивното
въздействие на наказанието да наложи на подсъдимия С. на основание чл.
343г, вр. чл. 343б, ал. 1 НК кумулативно предвиденото наказание „лишаване
от права” по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Съдът счита, че подсъдимият Г.С. следва да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от
влизане на присъдата в сила съгласно чл. 49, ал. 2 НК. Така определения
размер от 1 /една/ година на кумулативно предвиденото наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“, въззивният съд счита за релевантен на
обществената опасност на дееца и извършеното от него деяние, в който срок
подсъдимия С. ще бъде лишен от възможността да управлява МПС и по този
начин ще се гарантира успешното реализиране на целите на наказанието през
периода на неговото изтърпяване.
21

На основание чл. 59, ал. 4 НК, въззивният съд приспадна времето, през
което подсъдимият С. е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, считано от 02.03.2018 г.
При тези данни въззивният съд намира, че така определените наказания
ще изиграят своята превантивна, превъзпитателна и възпираща роля спрямо
подсъдимия С., с цел постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК, както
спрямо него, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането им подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката си, да
се поправи и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
норми и правила на поведение в обществото и по специално установените на
територията наРепублика България. Така преценените периоди, както на
наложеното наказание, така и на лишаването от право на управление, а също
и определения изпитателен срок, се явяват достатъчни с оглед постигане и на
другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да
върши престъпления.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, въззивният
съд осъди подсъдимия Г.С. да заплати направените в хода на досъдбното
производство разноски в общ размер от 407,50 /четиристотин и седем лева и
петдесет стотинки/ лева по сметка на СДВР.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК, въззивният съд осъди подсъдимия С.
да заплати и 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист.
По изложените съображения и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
334, т. 2 НПК въззивната инстанция постанови своята присъда.
22

Съобщи за изтекли лични данни