№ 4148
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100106634 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Г. Г. А. срещу Б. С. М. иск, с правна квалификация чл.
108 от ЗС, за признаване за установено собствеността на ищцата и осъждане на ответника
да предаде владението върху описани в исковата молба недвижими имоти, както и
обективно съединен иск, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сума в размер на 3000,00лв. /1500лв. – месечно/, представляваща
обезщетение за ползване на имота без основание, за периода от 04,04,2024 г. до 10,06,2024 г.
Релевират се доводи, че ищцата е придобила по силата на извършено от В.М.В.
саморъчно завещание от 22,07,2002год. собствеността върху следните недвижими имоти:
АПАРТАМЕНТ № 17, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.106.95.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18- 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София,
район Средец, ул. „********* /по нотариален акт V етаж/, като самостоятелния обект се
намира в сграда с идентификатор 68134.106.95.1, с предназначение жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.106.95 с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, стар
идентификатор: няма, със застроена площ от 124,08 кв.м., състоящ се от четири стаи,
столова, кухненски бокс, коридор и сервизни помещения, при съседни самостоятелни
обекти в сградата съгласно кадастрална схема: на същия етаж- 68134.106.95.1.18, под
обекта- 68134.106.95.1.13, над обекта- 68134.106.95.1.21 и при съседи по нотариален акт:
1
стълбище, двор, коридор: стълбище, двор, двор и улица „Шейново“, заедно с
принадлежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 24, с данъчно декларирана площ от 4,00
кв.м., при съседи: коридор, А.И В.М., улица „Васил Априлов“ и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 2, с данъчно декларирана площ от 6,00 кв. м., при съседи: коридор, Д.И И.С., А.И В.М.,
заедно с 4, 846 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел XII от квартал 555 по регулационния
план на София, местност Центъра;
ГАРАЖ № 10 представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.106.95.1.34 по кадастралните карти и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-33/16.06.2010 г., с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект от 13.11.2014г., с адрес на имота: гр. София, район
Средец, ул. *********, гараж 10, като самостоятелният обект се намира в сграда с
идентификатор 68134.106.95.1 с предназначение на жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.106.95, с предназначение на
самостоятелния обект: Гараж, брой нива на обекта: едно, стар идентификатор: няма, със
застроена площ от 17,32 кв.м., състоящ се от една гаражна клетка, при съседни
самостоятелни обекти в сградата, съгласно кадастралната схема: на същия етаж -
68134.106.95.1.33, под обекта- 68134.106.95.1.35, под обекта- няма, над обекта-
68134.106.95.1.3 и при съседи по нотариален акт: коридорА.И Ц. А., Д.И И.С. заедно с 0,687
% идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.
Поддържа се, че В.М.В. е придобил имотите по наследство от М.Ц.А., починала на
07,05,2022г., която от своя страна ги е придобила по силата на договор за замяна на
недвижими имот, обективиран в НА с № 94, том I, дело № 79/2001 г., издаден на 20.04.2001г.
Твърди се, че ответникът Б. С. М. отказва да предаде владението върху имота, за което е бил
поканен с получена от него на 04,04,2024г. нотариална покана. Претендира заплащането на
обезщетение за ползването на имота без основание в размер на 3000 лв. за периода от
04,04,2024г. до 10,06,2024 г.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-Б. С. М. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК
излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се, че завещанието е
написано и подписано от посочения автор - В.М.В.. Навежда доводи за нищожност на
представеното с исковата молба саморъчно завещание. Твърди се, че ищцата никога не е
имала близки отношения с В.В.в и той не е имал намерение да я облагодетелства. Посочва,
че е бил в добри роднински отношения с В.В.в, който е бил женен за сестрата му, починала
през 2018 г. Поддържа се, че от 2018 г. ответникът владее процесните имоти със съгласието и
по изричното искане на В.В.в. Преди това той често е престоявал в имотите, за да помага на
сестра си и съпруга й. Навеждат се доводи, че ответникът е бил снабден с генерално
пълномощно да представлява В.В.в пред различни държавни органи. Твърди се, че ищцата
не е подържала контакт с В.В.в, нито е проявявала интерес към здравето и състоянието му.
Тя проявява интерес към него за първи път от 21 г. – след извършената замяна между него и
майката на ищцата, след получаване на информация за влошаване на здравословното му
състояние. Излагат се съображения, че саморъчното завещание е нищожно и на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 4 от ЗЗД – поради нарушаване на добрите нрави и
разпореждане с неоткрито наследство, както и поради липса на основание-чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Саморъчното завещание е извършено на 22,07,2002 г. – преди смъртта на неговата майка
2
М..А, която към момента е била собственик на процесните имоти, т.е. към момента на
съставяне на завещанието В.В.в не е бил собственик на имотите. По този начин той е
нарушил забраната за разпореждане с неоткрито наследство по чл. 26, ал. 1, предл. четвърто
от ЗЗД. От друга страна, завещанието е с имущества, които завещателят очаква да придобие
по наследство, което противоречи на добрите нрави. Посочва, че съгласно чл. 13 от ЗН лице
може да се разпорежда единствено със собственото си имущество. Оспорва и издадения въз
основа на завещанието констативен нотариален акт. Намира, че с оглед нищожността на
представеното завещание, ищцата не е станала собственик на имота, поради което
предявеният иск по чл. 108 от ЗС се явява неоснователен. Поддържа се, че доколкото ищцата
не е собственик на имота, неоснователен се явява и искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за лишаването от възможност от неговото ползване.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото и на осн. чл.
235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е Нотариален №94, том 1, рег.№4176, дело №79 от 20,04,2001год. за
замяна, с който Г. Г. А. е прехвърлила на М.Ц.А. процесните имоти срещу което М.Ц.А. е
прехвърлила на ищцата-апартамент № 35, находящ се в гр.София, жк.*********, с площ от
46,56кв.м. при описани в акта съседи;
По делото е представено саморъчно завещание от 22,07,2002год., по силата на
което В.М.В. завещава на Г. Г. А. собственото си жилище придобито по наследство
отразено в НА № 94, том 1, рег.№ 4176, дело № 79/2001год., както следва:
А/ Апартамент №17, находящ се в гр.София, в сградата на ул*********, на пети
етаж, със застроена площ от 124,08кв.м., състоящ се от четири стаи, столова, кухненски
бокс, коридор, сервизни помещения, при описани съседи, заедно с принадлежащите му
избено помещение с №24, без посочена площ по НА, при описани съседи и таванско
помещение №2, без посочена площ по нот.акт, при описани съседи, заедно с 4,846% ид.части
от общите части на сградата и толкова ид.части от правото на строеж върху мястото,
съставляващо парцел 12 от кв.555 по регулационния план на София, м. Център и
Б/ ГАРАЖ №10, находящ се в гр.София, в сградата на ул.*********, със застроена
площ от 17,32кв.м., състоящ се от една гаражна клетка при съседи: коридор, А. и Ц. А.,
Д.И И.С., заедно с 0,687% ид.части от общите части на сградата и толкова ид.части от
правото на строеж върху мястото описано по-горе.
Съдържанието на завещанието включва: „Това е моята воля, която желая да
изпълнят наследниците ми. Завещанието е в сила след моята смърт и смъртта на
съпругата ми К.С.М.. Завещанието написах и подписах саморъчно, без поправки, добавки
и съкращения.“
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, извършен по реда на чл.587,
ал.1 от ГПК с № 39, том 1, рег.№ 1604, нот. Дело № 34/14,02,2024год., ищцата е призната за
3
собственик на основание наследяване по завещание на процесните имоти;
Видно от удостоверение за наследници изх. №РСЦ24-УГ01-6384/18,10,2024год. на
Столична община, В.М.В. е починал на 23,04,2023год.
С нотариална покана рег.№ 2891 от 27,03,2024год. ищецът е отправил искане до Б.
М., за предаване на ключовете от апартамента и от гаража; В случай, че недвижимият имот
не бъде предаден е заявено искане за присъждане на обезщетение за ползване без основание
в размер на 1500,00лв. месечно. Поканата е връчена на ответника на 04,04,2024год.
От протокол рег.№ 4006, том 2, №111 от 30,04,2024год., съставен от помощник
нотариус С. Г. при нотариус В. Г., е видно, че Б. М. не се е явил на 30,04,2024год. за
предаване на ключове от имота;
Не е спорно между страните, че считано от 2018год. ответникът упражнява
фактическа власт върху имота.
По делото е изслушано заключение на съдебно-почеркова експертиза, което като
неоспорено от страните и прието от съда, следва да бъде кредитирано при постановяване
на съдебния акт, от което се установява, че ръкописният текст на саморъчното завещание от
22.07.2002 г. от името на В.М.В. в ползана Г. Г. А.- обект на експертизата, е изпълнен от
В.М.В.. Подписите от името на завещателя на първата и втората страница в същото
саморъчно завещание, са положени от В.М.В..
По делото е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, което като компетентно изготвено следва да бъде ценено при
постановяване на съдебния акт, от което се установява, че за исковия период от 04.04.2024 г.
до 10.06.2024 г. пазарния наем на апартамент №17 е 3 230 лв., а пазарния наем за гараж
№10 е 506,00 лв. или общо 3736,00лв.
Приложените документи във връзка с договор за покупко-продажба на МПС,
удостоверение за кремация и разрешение за урнополагане съдът намира за ирелевантни за
спора.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е ревандикационен иск с пр. кв. чл. 108 от ЗС за установяване
собствеността и предаване владението на ищеца върху недвижим имот;
Искът по чл. 108 от ЗС е предоставен на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. За да бъде уважен е необходимо да се установи по безспорен начин, че
ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно основание.
В тежест на ищцовата страна при условията на чл.154, ал.1 от ГПК е да проведе
пълно и главно доказване на основанията, от които произтича претендираното вещно право.
В конкретния случай ищецът обосновава доводи да е придобил вещно право върху имота на
основание завещателно разпореждане-саморъчно завещание от 22,07,2002год. на В.М.В..
Собствеността на завещателя е основана на наследствено правоприемство от М.Ц.,
придобила имота на основание договор за замяна от 20,04,2001год.
Релевантните факти обуславящи основателност на исковата претенция са
4
установяване наличие на валидно завещателно разпореждане в полза на ищеца, с реквизити
по смисъла на чл.25 от ЗН-написано и подписано от завещателя В.В.в, както и възникнало
вещно право на собственост върху завещаното имущество на завещателя на основание
наследствено правоприемство от М.Ц., част от патримониума към откриване на
наследството.
Релевирани са доводи за недействителност поради липса на основание, липса на
съгласие, противоречие с добрите нрави и поради това да съставлява разпореждане с
неоткрито наследство, като и липса на форма;
Преимуществено подлежи на разглеждане исковата претенция с пр.осн.чл.26, ал.2,
пр.4 от ЗЗД, нищожност поради липса на основание:
Основанието при завещанието е предоставяне безвъзмездно имуществена облага
на някого след смъртта на завещателя, която в този случай съдът намира да не е
опровергана, доколкото не се установи целта да е имуществено разместване приживе на
завещателя. Мотивите са относими само в хипотезата на чл.42, б.“в“ от ЗНасл.
Неоснователни са доводите за недействителност на завещанието поради липса на
съгласие на осн.чл.26, ал.2 от ЗЗД, което в хипотезата на завещанието като едностранна
сделка би било равнозначно на липса на воля за разпореждане с имущество за след смъртта
на завещателя, въпреки обективираното волеизявление. Доказателства в тази насока не са
ангажирани.
Неоснователни са доводите за недействителност на завещанието поради
противоречие с добрите нрави, тъй като завещателят се е разпоредил с вещ на неговата
майка, което навежда на извод за желание за тази смърт. Противоречие с добрите нрави би
било налице, ако засяга мотива за извършване на разпореждането или задължава
облагодетелстваното лице за извършване на противоправно и/или укоримо деяние, което не
се установи по делото. Очакването, че определено имущество би било придобито от
завещателя от родител чрез наследство не сочи на желание за смъртта му;
За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията
на чл. 25, ал. 1 ЗН - да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на
датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след
завещателните разпореждания. Липсата на която и да е от горните предпоставки обосновава
нищожността на завещанието съгласно чл. 42 б. "б ЗН.
По делото е релевирано оспорване автентичността на завещанието от ответната
страна, но от заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява същото да е
написано ръкописно и подписано от завещателя, поради което отговаря на изискванията на
чл. 25, ал.1 от ЗН§
Спорна между страните е валидността на завещателното разпореждане поради това,
че е извършено разпореждане с имущество, което към момента на съставяне на завещанието
не е било в патримониума на завещателя. Завещанието съставлява едностранна, формална,
отменима сделка. В този смисъл съобразно чл.44 от ЗЗД са приложими съответно правилата
5
относно договорите. При общите завещателни разпореждания облагодетелстваното лице
придобива качеството на наследник и наследява имуществото на наследодателя като
съвкупност от права и задължения - чл. 16, ал. 1 ЗН, докато при частните завещателни
разпореждания по чл. 16, ал. 2 ЗН заветникът придобива конкретно имущество, посочено от
завещателя. В процесната хипотеза имуществото предмет на завещание е достатъчно
индивидуализирано, като ясно е посочено и лицето, което се облагодетелства от него.
Безспорно разпореждането е извършено през 2002год., към който момент процесното
имущество е собственост на наследодателя на завещателя неговата майка М.Ц. А./
придобила същото на основание договор за замяна от 20,04,2001год./, чието наследство е
открито на 07,05,2022год.; Съгласно чл.19, ал.1 от ЗН заветът на една определена вещ е
недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на
наследството. По аргумент на тази норма имуществото, което наследниците по закон или
завещание биха получили при смъртта на наследодателя, може да бъде предмет и на завет,
като разпореждането е валидно, ако към смъртта на завещателя то е негова собственост.
Видно от удостоверение за наследници на Столична община към датата на смъртта на М..А
единствен законен наследник и нейн низходящ е В.М.. Към датата на смъртта на
завещателя 23,04,2023год. няма данни за наследници с право на запазена част по аргумент
на чл.14, ал.2 от ЗН, доколкото ищцата не е от кръга лица призовани към наследяване. За
неоснователно в този смисъл съдът намира възражението на ответника за нищожност на
осн.чл.26, ал.1, пр.4 от ЗЗД, вр.чл.44 от ЗЗД като договор поради неоткрито наследство
именно поради горните мотиви за едностранна правна сделка. Ако завещаната вещ е
собственост на самия наследник, заветът е действителен макар и към датата на съставяне на
завещанието имуществото да е било чуждо. Ако наследникът има само дял от вещта заветът
би бил действителен само за тази част, за което няма данни.
Предвид изложеното съдът намира саморъчно завещание от 22,07,2002год. да е
породило своето правно действие със смъртта на В.М.В. в полза на заветника Г. Г. А.. След
смъртта на М..А по наследствено правоприемство завещателят е придобил вещно право на
собственост върху имота и се е разпоредил с него в полза на ищцата. Посоченото в
съдържанието на завещанието, че поражда действие след смъртта на К.С.М. е отлагателно
условие, което не се спори е настъпило през 2018год.
Предвид горните мотиви е установен елемент от фактическия състав на правната
норма на чл.108 от ЗС-придобито вещно право на собственост върху процесния имот.
Не е спорно между страните упражняването на фактическа власт върху имота от
ответника от 2018год. до приключване на съдебното дирене.
Ето защо доколкото не се опровергава собствеността и на праводателя на завещателя,
съдът намира да е настъпил вещнопрехвърлителния ефект на завещание от 22,07,2002год. в
полза на ищцата.
Не се установи от ответника основание за ползване на имота, поради което
предявения иск с пр. кв. чл. 108 ЗС следва да бъде уважен.
6
По претенцията с пр.кв.чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Вземането по чл. 59 от ЗЗД възниква от фактически състав, включващ обедняване на
един правен субект, обогатяване на друг, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на правно основание за тази имуществена нееквивалентност. Тежестта
за доказване е за ищеца - тъй като всички тези факти са пораждащи спорното право.
Поради субсидиарния характер на този иск неговото приложение е възможно само
тогава, когато липсват други специални правни средства за защита, т. е. когато ищецът не
разполага с друг иск за защита на нарушените си права.
Релевирания период на претендирано обезщетение е 04,04,2024год. до 10,06,2024год.
Съгласно разясненията, дадени с т. 7 от ППВС № 1/1979 г., при общия фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на
получаване на престацията. В този случай е налице обедняване на собственика, с характер
на пропусната полза от възможността да получава доходи от имота. Налице е и обогатяване
на ответника със стойността на спестените разходи за ползване на имота. Налице е връзка
между обедняването и обогатяването, поради което исковата претенция съдът намира за
основателна. Стойността на обезщетението съобразно заключението на изслушаната по
делото съдебно техническа експертиза е 3736,00лв., поради което исковата претенция в
размер на 3000,00лв. следва да бъде уважена в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски се дължат на ищеца,
които съдът намира за доказани в размер на 13618,25лв., от които 1926,25лв.-д.т.,
10500,00лв.-адв. възнаграждение, 400,00лв.-в.л., 350,00лв.-в.л. и 442,00лв.-в.л.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Г. А., с ЕГН: **********, със
съд.адрес гр.София, ул.********* срещу Б. С. М., с ЕГН: **********, със съд. адрес: град
София, ул. *********, партер иск с пр.кв. чл. 108 от ЗС, че Г. Г. А., е собственик на
следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 17, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.106.95.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18- 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София,
район Средец, ул. „********* /по нотариален акт V етаж/, като самостоятелния обект се
намира в сграда с идентификатор 68134.106.95.1, с предназначение с предназначени
жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
7
68134.106.95 с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, стар
идентификатор: няма, със застроена площ от 124,08 кв.м., състоящ се от четири стаи,
столова, кухненски бокс, коридор и сервизни помещения, при съседни самостоятелни
обекти в сградата съгласно кадастрална схема: на същия етаж- 68134.106.95.1.18, под
обекта- 68134.106.95.1.13, над обекта- 68134.106.95.1.21 и при съседи по нотариален акт:
стълбище, двор, коридор: стълбище, двор, двор и улица „Шейново“, заедно с
принадлежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 24, с данъчно декларирана площ от 4,00
кв.м., при съседи: коридор, А.И В.М., улица „Васил Априлов“ и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 2, с данъчно декларирана площ от 6,00 кв. м., при съседи: коридор, Д.И И.С., А.И В.М.,
заедно с 4, 846 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел XII от квартал 555 по регулационния
план на София, местност Центъра;
ГАРАЖ № 10 представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.106.95.1.34 по кадастралните карти и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-33/16.06.2010 г., с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект от 13.11.2014г., с адрес на имота: гр. София, район
Средец, ул. *********, гараж 10, като самостоятелният обект се намира в сграда с
идентификатор 68134.106.95.1 с предназначение на жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.106.95, с предназначение на
самостоятелния обект: Гараж, брой нива на обекта: едно, стар идентификатор: няма, със
застроена площ от 17,32 кв.м., състоящ се от една гаражна клетка, при съседни
самостоятелни обекти в сградата, съгласно кадастралната схема: на същия етаж -
68134.106.95.1.33, под обекта- 68134.106.95.1.35, под обекта- няма, над обекта-
68134.106.95.1.3 и при съседи по нотариален акт: коридорА.И Ц. А., Д.И И.С. заедно с 0,687
% идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, на
основание саморъчно завещание от 22,07,2002год.на завещателя В.М. В., с ЕГН
**********;
ОСЪЖДА Б. С. М., с ЕГН: **********, със съд. адрес: град София, ул *********,
партер на основание предявения иск с пр. кв. чл. 108 от ЗС ДА ПРЕДАДЕ на Г. Г. А., с
ЕГН: **********, със съд.адрес гр.София, ул.*********, владението на гореописания
недвижим имот.
ОСЪЖДА Б. С. М., с ЕГН: **********, със съд. адрес: град София, ул *********,
партер да заплати на Г. Г. А., с ЕГН: **********, със съд.адрес гр.София, ул.********* на
осн.чл.59, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 3000,00лв., представляваща обезщетение за
ползване на недвижим имот без основание, за периода от 04,04,2024год. до 10,06,2024год.;
ОСЪЖДА Б. С. М., с ЕГН: **********, със съд. адрес: град София, ул *********,
партер да заплати Г. Г. А., с ЕГН: **********, със съд.адрес гр.София, ул.********* на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 13618,25лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8