№ 274
гр. **** , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502967 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 262647/26.08.2020г. от Главна
Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. **** , адрес за кореспонденция-
гр.София1540, бул.“Христофор Колумб“ № 1, чрез процесуален представител срещу Решение №
3214 от 16.07.2020г. по гр.д. № 16219/2019г. на ВРС, 30св., с което въззивникът е осъден да
заплати на П. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. **** сумата от 1552,07 лева (хиляда
петстотин петдесет и два лева и седем стотинки, представляваща допълнително
възнаграждение за положен труд от 215,07 часа за периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г.,
получен в резулатат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 192,99 лева (сто деветдесет
и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължимата мораторна лихва за
периода от 01.11.2016 г. до 09.10.2019 г. върху сумата от 1552,07 лв., на осн. чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно поради неправилно приложение на
материалния закон, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде
отхвърлен. Не се оспорва, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника през
посочения период и е заемал посочената в исковата молба длъжност. Твърди, че е налице
изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.
Излага се , че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР,
чл.187 ал.1 и ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Т.е. налице
1
е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в
МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на общото гражданско
законодателство. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд.
Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. / обн.
ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. и наредба № 8121з -908 от 02.08.2018г. /обн.ДВ
бр.67 от 14.08.2018г./за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Излагат се
съображения за неприложимост на Наредба за структурата и организацията на работната
заплата -НСОРЗ
Моли за присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение по чл.78
ал.5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован,чрез процесуалния
си представител, поддържа отговора на жалбата. Претендира потвърждаване на
първоинстанционното решение.Претендира присъждане на разноски пред въззивната
инстанция, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Г. Р., ЕГН ********** срещу
Главна дирекция „ГП“ на МВР с адрес - гр. ****, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 1552,07
лева (хиляда петстотин петдесет и два лева и седем стотинки, представляваща
допълнително възнаграждение за положен труд от 215,07 часа за периода от 12.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резулатат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
09.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 192,99 лева
(сто деветдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължимата
мораторна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 09.10.2019 г. върху сумата от 1552,07 лв., на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност „командир на отдел“ в ГПУ-гр.**** към
2
РД ГП Аерогари за периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г Посочва се, че в този период
ищецът е работил на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време, като
работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислявало
сумирано за тримесечен период. Подробно посочените в исковата молба по месеци часове
извънреден труд са останали неизплатени, което обуславя правният му интерес от
предявяване на осъдителните претенции.
Ответникът Главна дирекция „ГП“ в Министерство на вътрешните работи оспорва
иска по размер релевирайки правопогасяващо възражение за плащане на претендираните
суми. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в
сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за
отдих и почивките на държавните служители в МВР, поради, което не е налице празнота в
закона.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства,
че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което през процесния
период от 12.10.2016г. до 30.09.2019г ищецът П. Г. Р. е полагал труд на длъжност „
командир на отделение“ в ГПУ-гр.**** към РД ГП Аерогари, която дирекция е на
структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР.
По делото са приети като писмени доказателства: платежни бележки за начислени и
3
изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период.
Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда
кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения
нощен труд за периода 12.10.2016г. до 30.09.2019г . Същия е 1504 часа, преизчислени по
коефициент 1.143 – 1719 часа или разлика за доплащане – 215,07 часа. Общо дължимата
сума за неизплатения на ищеца извънреден труд, получен от преобразуването на нощния за
процесния период е в размер на 1552,07 лева, размерът на мораторната лихва , изчислена
върху всяко неплатено задължение,считано от първо число на месеца, следващ
тримесечието на дължимото плащане до датата на предявяване на иска е в общ размер на
192,99 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Предявена и разгледана пред ВРС е облигационна претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд при преизчисляване на положения
нощен труд през периода 12.10.2016г. до 30.09.2019г. , в едно с акцесорна претенция за
заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на претенцията, както и за мораторна лихва за забава.
Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в
Главна дирекция "Гранична полиция“ и териториалните й служби, какъвто безспорно е
ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на
вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този
закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор , че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищеца е полагал труд през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си
задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се заплаща
като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените
часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез
преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна
лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както вече беше посочено за целия процесния период 12.10.2016г. до 30.09.2019г., за
4
който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и
отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че
работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на
смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода 12.10.2016г. до 30.09.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016г./ издавана от министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В
чл. 3, ал.3 е посочено,че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период".
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ,
бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице
празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Съгласно текста - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението
5
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисляване на положения
нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
Размера на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и
неоспорено от страните заключение по ССЕ.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото
възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, както за присъдената
главница в размер на 1552,07 лв., за акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати законна лихва върху нея, считано от дата на подаване на
исковата молба в съда – 09.10.2019г. до окончателното изплащане, така и за мораторната лихва за
забава в общ размер на 192.99 лева.
Предвид изхода на настоящото производство, на въззивника не се дължат разноски.
На въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 480.00 лева с ДДС,
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.Съда
намира възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно, с оглед цената
на иска с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3214 от 16.07.2020г. по гр.д. № 16219/2019г. на ВРС,
30св.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. **** ДА
ЗАПЛАТИ на П. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. **** сумата от 480.00/четиристотин и
осемдесет/ лева с ДДС, представляваща направени разноски за платено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7