№…………
гр.
Варна, 15.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и трети февруари
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №2105/2020
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда чл.156, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
чл.107, ал.1 и чл.144 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/.
Предмет
на настоящото производство е жалба от Е.А.
А. ЕГН ********** срещу Акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 от ДОПК № МД-АУ-4958/07.06.2016 г. /по-нататък АУЗД/ издаден от главен
инспектор „КРД“ при Дирекция „Местни данъци” в Община Варна, мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци” в Община Варна, относно определените
задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2011
г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за имот с адрес – гр. Варна, район
„Одесос“, ул. Крепостна № 15, ап.6, ет.3, в размер: главница 1195, 72 лева и
лихва 338, 66 лева, общ размер на задълженията 1534, 38 лева.
Жалбоподателката
сочи, чрез процесуален представител – адв. Ю.Д., че оспорения административен
акт е издаден от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма и процесуални
правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона. За ТБО в
нарушение на чл. 67, вр. чл. 66 от ЗМДТ не са определени задължения за
отделните видове услуги – компоненти на ТБО. Това води до невъзможност да се
определи правилно ли са изчислени дължимите ТБО, за съответната година. Нарушен
е чл. 37, ал.1 и чл. 56, ал.1 от ДОПК, поради непредоставена възможност на
жалбоподателя да изрази становище в административното производство. В пледоария
по същество на спора изтъква, че процесния АУЗД е нищожен, тъй като е издаден
от некомпетентен орган. В условията на алтернативност намира, че е унищожаем.
Отправено е искане за обявяване нищожността му или отмяната му. Претендира
присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат.
Ответник
– Директор на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, чрез главен юрисконсулт
Я. М. оспорва жалбата. Сочи, че становище и доказателства за компетентността на
административния орган са представената в съдебното заседание. Отправено е
искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Административен съд – гр. Варна намира за установено
следното от фактическа страна:
От
Е.А.А. е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти вх. № 04-302-1555/20.05.1998 г. в Община Варна за недвижим
имот – земя, в гр. Варна, район „Одесос“, ул. Крепостна № 15, ет.3, ап.6.
Декларирано е, че Е.А.А. е собственик на ½ жилище и ½ гараж.
Издаден
е АУЗД № МД-АУ-4958/07.06.2016 г. от главен инспектор КРД при Дирекция „Местни
данъци” в Община Варна, който е изпратен по пощата до Е.А.А.. Пощенската пратка
се е върнала с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“ и печат на
пощенската станция от 30.06.2016 г. В Община Варна е поставено на 15.08.2016 г.
и свалено на 29.08.2016 г. съобщение до Е.А.А., с което я уведомяват да се яви
в Община Варна за връчване на АУЗД № МД – АУ- 4958/07.06.2016 г. и при
неявяване, след 14 дни акта се счита за връчен съгласно чл. 32, ал.6 от ДОПК.
От
ответника в съдебното производство са представени: писмени обяснения, относно
начина на изчисляване на задълженията по процесния АУЗД – л. 32 от делото;
приемно – предавателни протоколи за изпълнение на дейностите сметосъбиране,
сметоизвозване и почистване на територията на район „Одесос“ в Община Варна за
периода 01.01.2011 – 31.12.2015 г. и заповеди на кмет на Община Варна за
определяне границите на районите в които през 2011 г. – 2015 г. Община Варна
организира услугите по смотосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите
отпадъци в депа и други съоръжения, поддържане на чистотата ва териториите за
обществено ползване - Заповед № 3434/29.10.2010 г. на Кмета на
Община Варна, Заповед № 3825/28.10.2011 г. на Кмета на Община Варна, Заповед №
4260/26.10.2012 г. на Кмета на Община Варна, Заповед № 3918/30.10.2013 г. на
Кмета на Община Варна и Заповед № 4013/27.10.2014 г. на Кмета на Община Варна.
Предвид така
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния съдът намира следното от правна страна:
Оспорените АУЗД е изпратен по пощата на адрес в гр.
Варна, ул. Крепостна №15, като няма спор, че това е адресът на
жалбоподателката. Пощенската пратка се е върнала непотърсена.
Не са
налице доказателства:
1.
Жалбоподателката да не е намерена на адреса за кореспонденция, след
най-малко две посещения през 7 дни, каквото е изискването на чл.32, ал.1 от ДОПК.
2. Обстоятелствата по чл.32, ал. 1 от ДОПК да са
удостоверени с протокол за всяко посещение
на адреса за кореспонденция.
3. Адресът за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК е несъществуващ.
При липса на посочените доказателства не са налице
предпоставки за прилагане на чл.32, ал.6 от ДОПК, поради което поставяне на
съобщение в Община Варна за уведомяване на жалбоподателката за издадения АУЗД е
извършено при неспазване на законустановените предпоставки, поради което не
води до валидно съобщаване на АУЗД.
Жалбоподателката сочи, че е узнала за АУЗД при връчване
на Покана за доброволно изпълнение от 22.06.2020 г. Не са налице доказателства,
че жалбоподателката е узнала по-рано за АУЗД. Депозирана е жалба срещу АУЗД до
директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, подадена по пощата на
06.07.2020 г. /л. 14 от делото/, която е с рег. № МД-Т20004331ВН/09.07.2020 г.
по описа на Община Варна. От 09.07.2020 г. е започнал да тече 67 – дневния срок
по чл. 155, ал.1 от ДОПК вр. чл. 146 от ДОПК.
В срока по чл.
155, ал.1 от ДОПК, който е изтекъл на 14.09.2020 г. ответника не се е
произнесъл с решение, налице е мълчаливо потвърждаване на АУЗД. Жалбата до съда
е подадена на 24.09.2020 г. в 30 – дневния срок по чл.156, ал.5 от ДОПК от
изтичане на срока за произнасяне на ответника.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на
задължителното административно обжалване, поради което допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Задълженията за ДНИ и ТБО
представляват публични общински вземания, както изрично е регламентирано в
чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на
данъка, когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, се установява от орган по приходите, както и когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок /чл.107, ал.3 от ДОПК/.
Следователно компетентен да издаде акт за установяване на задължения по
декларация в хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по
приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, на основание алинея
3 в производствата по алинея 1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че
служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда
на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
Процесният АУЗД
е издаден на 07.06.2016 г. В случая кмет на Община Варна е единствено
компетентен, съгласно чл. 4, ал.4 от ЗМДТ да определи служителите
на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по
приходите. Изрично е предвидено, че определяне на компетентните лица следва да
се извърши със заповед, т.е. в писмен вид. Определяне на компетентните служители не се извършва
с устно разпореждане или по силата на длъжностна характеристика.
Със Заповед №
0709/12.03.2016 г. издадена от кмет на Община Варна, в която е посочено, че се
издава на основание – чл.39, ал.2 от ЗМСМА е наредено на 14.03.2016 г.
функциите на кмет да се изпълняват от заместник – кмет на Община Варна П. Х. П..
Със Заповед №
0793/14.03.2016 г. издадена от заместник – кмет на Община Варна – Христо П. Х.,
в условията на заместване на кмет на Община Варна е наредено, че прекратява
своя Заповед № 2612/22.06.2015 г. и определя органи по приходите от общинската
администрация, извършващи установяването, събирането и контрола на местните
данъци и такси битови отпадъци, сред които е М. П. Г. – главен инспектор
„Контролно – ревизионни дейности“. Същата е издала процесния АУЗД на 07.06.2016
г.
На основание чл. 39, ал.2 от ЗМСМА - Кметът на общината, съответно
кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при
отсъствието му от общината, съответно от района.
В заповедта за заместване не
е задължително да се посочи, причината за отсъствието, но задължително следва
да са налице доказателства, че отсъствие е било налице, за да има основание за
заместване.
В мотивите на Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е посочено: “Заместването се извършва в случаите,
когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги
изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране
на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр
нарежда заместването му от друго, подчинено нему
лице. За определения период заместващият
изпълнява правомощията на замествания в пълен
обем, като върши това от името на замествания
орган“.
Валидно упражняване на
правомощия по заместване е налице при наличие и на следните две задължителни
предпоставки: 1. Заповед за заместване и 2. Доказателства за отсъствие на кмета
от общината, което е наличие на обективна невъзможност да изпълнява
правомощията си – болест, отпуск, командироване и др.
С определение от публично
съдебно заседание на 11.02.2021 г. съдът е изискал от ответника да представи в 7-дневен срок от датата на заседанието доказателства, че на 14.03.2016 г. кмета на
Община Варна е бил в невъзможност да изпълнява функциите си, поради което е
наредил със Заповед № 0709/12.03.2016 г. те да бъдат изпълнявани от П. Х. П.. В
случай, че ответника не притежава такива доказателства, да обоснове с
доказателства компетентността на М. П. Г. – гл. инспектор „КРД“ в Дирекция
„Местни данъци и такси“, да издаде процесния АУЗД № МД-АУ-4958/07.06.2016 г.
В изпълнение на указанията
ответникът е посочил, че за отсъствието на кмет на Община Варна на 14.03.2016
г. се установява от Писмо изх. № РД 16006021ВН_001ВН/14.03.2016 г. от секретар
на Община Варна до председателя на Общински съвет – Варна и от писмо изх. № РД
16006021/14.03.2016 г от секретар на Община Варна до Областен управител –
Варна. Съдът установява, че в посочените писма /л.448 и 449 от делото/ се
установява, че получателите им са
уведомени, че на 14.03.2016 г. функциите на кмет на Община Варна ще бъдат
изпълнени от заместник – кмет на Община Варна. Информация относно причината за
заместването не е посочена, т.е. втората предпоставка за заместването /наличие
на отсъствие/, не е доказана с представените писма, защото в тях липсва
информация за причината за отсъствието. Поради това е без значение получени ли
са от адресатите.
На основание чл. 8, ал.4 от Наредба за командировките в страната - За министрите,
ръководителите на ведомства и предприятия, областните управители,
председателите на общинските съвети и кметовете на общини писмена заповед за
командироване не се издава. Разходите за командировките на тези лица се
изплащат въз основа на представени документи, изискващи се по тази наредба.
След изтичане на всяко тримесечие се изготвя писмен отчет за получените
командировъчни пари, който се одобрява от съответния колективен орган, а когато
няма такъв - от длъжностното лице, с което е сключен съответният договор, или
от упълномощено от него лице.
Няма
спор, че за кмета на общината не се издава заповед за командироване, но за
сторените разноски във връзка с такова са били налице разходи, за които се
издават съответните счетоводни документи. В случая липсват преки и косвени доказателства за отсъствието
на кмет на Община Варна на 14.03.2016 г., защото не са представени
доказателства за изплащане на разходи за командировката, каквито се дължат и
наличие на писмен отчет за тях. Също така, ако кмет на Община Варна ги е
заплатил с лични средства е следвало да се представят доказателства за това –
банкови извлечения или други, чрез които да се установи, че той лично е
направил разходи във връзка с командироването му. Не са налице доказателства за
изплащане разходите за командироване на шофьор при Община Варна към 14.03.2016
г., такива са представени за командироване през периода 22.06.2015 г. –
23.06.2015 г. /л. 454 от делото/, във връзка със Заповед № 2602/22.06.2015 г. от
кмет на Община Варна, които не са относими за настоящия спор.
Липсват
доказателства, че на 14.03.2016 г. кмет на Община Варна е отсъствал поради
болест, отпуск, командироване или други причини. Следва, че не са били налице кумулативно
предвидените предпоставките по чл. 39, ал.2 от ЗМСМА за заместване и Заповед за
заместване № №0709/12.03.2016 г. издадена от кмет на Община Варна не е породила
своите правни последици, т.е. заместник – кмет на Община Варна - П. е нямал правомощие да замества кмет на
Община Варна на 14.03.2016 г. При липса на предпоставки за заместване
незаконосъобразно заместник – кмет е определил длъжностни лица, които да изпълняват
функциите на органи по приходите. Следва, че Заповед № 0793/14.03.2016 г. е
нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган.
След като М. Г. не е била определена по
надлежен ред – чл. 4, ал.4 от ЗМСМА за орган по приходите, същата е нямала
компетентност да издаде оспорения АУЗД, поради което той е нищожен. Нормата на
чл. 4, ал.4 от ЗМДТ изисква служителите по ал. 3 на чл. 4 от ЗМДТ да се определят със заповед на
кмета на общината. Поради това устно предоставяне на права за издаване на АУЗД
или наличие на такава вменено с длъжностна характеристика не водят до
компетентност на съответното длъжностно лице да издаде АУЗД, същото
задължително следва да е определено със заповед.
Ответникът
е изложил, че при приемане от съда, че Заповед № №0793/14.03.2016 г. на
заместник – кмет на Община Варна е нищожна, следва да се приеме, че е
продължила да действа Заповед № 2612/22.06.2015 г. за определяне на органи по
приходите.
Този довод е неоснователен
поради следните мотиви. С Решение №3/28.04.2020
г. (обн. ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г.) на Конституционния съд по к. д. №
5/2019 г. е прието - Решението на Конституционния съд, с което
закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен,
няма възстановително действие.
Следва, че с приемане
от съда, че Заповед № 0793/14.03.2016 г. издадена от заместник – кмет на Община
Варна е нищожна, не следва Заповед № 2612/22.06.2015 г. издадена от заместник –
кмет на Община Варна да възстанови своето действие.
При
отсъствието на легална дефиниция за нищожен административен акт са били
разработени практически критерии, които характеризират като нищожни онези
актове на администрацията, издадени при наличието на сериозни недостатъци на
формата, съдържанието или компетентността на техния издател и засягащи ги в
такава степен, че те нямат правна сила.
С
оглед изложеното оспорения АУЗД е издаден в нарушение на чл.146, т.1 от АПК, вр.
§2 от ДР на ДОПК при липса на компетентност на административния орган да издаде
оспорения административен акт, което налага обявяване на нищожността на
административния акт. В този смисъл е съдебната практика на ВАС – решение по
адм. д. 8096/2014 г. на ВАС.
Предвид
установената нищожност съдът не следва да проверява основанията за
законосъобразност на административния по чл. 146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК.
Жалбоподателката
е заплатил държавна такса – 10 лева и възнаграждение за адвокат – 350 лева. От
ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение
за адвокат. Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при материален интерес в размер на 1534, 38
лева, минималното възнаграждение за адвокат е 337, 41 лева. Съдът приема
възражението на ответника за основателно, тъй като делото не е с фактическа и
правна сложност, поради което на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер
на 337,41 лева. Общата сума, която следва Община Варна да бъде осъдена да
заплати в полза на жалбоподателката е 347,41 лева.
Искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно предвид изхода на спора,
съобразно чл. 161, ал.1 от ДОПК,
поради което се отхвърля от съда.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК съдът,
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-4958/07.06.2016 г.
издаден от главен инспектор „КРД“ при Дирекция „Местни данъци” в Община Варна,
мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци” в Община Варна,
относно определените задължения за данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за имот с адрес – гр.
Варна, район „Одесос“, ул. Крепостна № 15, ап.6, ет.3, в размер: главница 1195,
72 лева и лихва 338, 66 лева, общ размер на задълженията 1534, 38 лева, по
жалба от Е.А.А. ЕГН **********.*** да заплати в полза на Е.А. А. ЕГН ********** сумата
от 347,41 лева /триста четиридесет и седем лв. и 71 ст./, представляваща сторени
разноски в производството.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: