Решение по дело №1158/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

№ 4176/11.10.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1158 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от В.Ц.Г., ЕГН**********, с адрес: *** срещу „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника като правоприемник на „Т. Б. А. Кр.“ ЕАД сумата от общо 872,11 лв. формирана от сбора на следните суми прехвърлени на ответника с договор за цесия от 23.02.2015 г.: сумата от 155,40 лв. представляваща главница по непогасено задължение по запис на заповед от 28.10.2008 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.04.2009 г., сумата от 65,00 лв. представляваща дължимите разноски по делото, сумата от 586,33 лв. представляваща главница по непогасено задължение по запис на заповед от 19.03.2008 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.08.2008 г., сумата от 65,38 лв. представляваща дължимите разноски по делото, за които вземания в полза на „Т. Б. А. Кр.“ ЕАД са издадени изпълнителни листи от 21.04.2009 г. по ч.гр.д. № * по описа на ВРС и от 28.08.2008 г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, въз основа на които е образувано изп. дело № * по описа за 2018 г. на ЧСИ Ст. Д., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на вземанията.

В исковата молба ищецът, чрез адв. С.П., твърди, че на 21.12.2011 г. по молба на „Т. Б. А. Кр." ЕАД и приложен към нея изпълнителен лист от 21.04.2009 г., издаден по ЧГД № * г. на Районен съд – В., е образувано изпълнително дело ИД № * г. по описа на ЧСИ Ст. Д. за принудително събиране на сумата от 155,40 лв. дължима главница по запис на заповед, издаден от длъжника на 28.10.2008 г., ведно със законната лихва върху посочената сума и разноски от 65,00 лв. Ищецът излага, че на 03.04.2013 г. и 08.07.2015 г. до ищеца са изпратени покани за доброволно плащане. Впоследствие ЧСИ конституирал ответника като взискател по делото, въз основа на договор от 23.02.2015 г. за цесия на посочените вземания, предмет на принудителното изпълнение. Поддържа, че на 09.10.2015 г. ответникът поискал извършване на изпълнителни действия чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а с молба от 19.08.2016 г. и запор на МПС, който бил регистриран в КАТ-В. на 30.09.2016 г. Излага, че впоследствие ЧСИ удоволетворил молбата от 18.10.2018 г. на ищеца – длъжник по изпълнението, за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция. На следващо място се излага, че на 14.12.2009 г. по молба на „Т. Б. А. Кр." ЕАД и приложен към нея изпълнителен лист от 28.08.2008 г., издаден по ЧГД № *г. на ВРС е образувано изпълнително дело ИД № * г. по описа на ЧСИ Л. М.за принудително събиране на сумата от 586,33 лв. дължима главница по запис на заповед, издаден от длъжника на 19.03.2008 г., ведно със законната лихва върху посочената сума и разноски от 65,38 лв. На 13.04.2011 г. взискателят с нарочна молба поискал прехвърляне на изпълнителното дело и продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Ст. Д., при която било образувано ИД № * г. Впоследствие ЧСИ конституирал ответника като взискател по делото, въз основа на договор от 23.02.2015 г. за цесия на посочените вземания, предмет на принудителното изпълнение. По молба от 18.10.2018 г. на ищеца – длъжник по изпълнението, изпълнителното производство било прекратено поради перемпция. Излага, че след прекратяване на двете изпълнителни дела, по  молба на ответника и въз основа на издадените изпълнителни листи било образувано ИД № 509/2018 г. по описа на ЧСИ Ст. Д., което е висящо и понастоящем. Счита, че процесиите вземания, произтичащи от записи на заповед са погасени с изтичането на три годишна давност, на основание чл. 537 вр. чл.531, ал.1 от ТЗ, доколкото същите не са установени със съдебно решение и разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е неприложима. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът „А.Б.Б." ЕООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

В о.с.з. ищецът поддържа претенциите чрез процесуалните си представители, а ответникът не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената на л. 3 от приобщеното към доказателствата по делото ИД № * на ЧСИ Ст. Д., рег. № * на КЧСИ, по ч.гр.д. № * г. на ВРС, ХXIV с-в срещу ищеца в полза на „Т. Б. А. Кр.“ ЕАД е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Със заповедта на В.Ц.Г. е разпоредено да заплати на кредитора, сумата от 274,14 лв. главница по запис на заповед от 28.10.2008 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 14.04.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от общо 65,00 лв.

Въз основа на заповедта за изпълнение в полза на „Т. Б. А. Кр.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 21.04.2009 г. (л. 2 от ИД № *) и впоследствие по молба на кредитора 21.12.2011 г. е образувано процесното ИД № * за събиране на неизплатения остатък от главницата в размер на 155,40 лв. и присъдените в заповедното производство разноски. С молбата за образуване взискателят е поискал  ЧСИ да направи пълно имуществено проучване, едновременно с което  изпълнението да се насочи към движимите вещи на длъжника находящи се по адреса му на местоживеене, а при наличие и на трудово правоотношение върху получаваното възнаграждение да се наложи запор.

Установява се, че на 07.04.2013 г. връчителят при ЧСИ  е отразил върху ПДИ изх. № * г. до ищеца-длъжник (л. 13), че никой не отваря на адрес в гр. В., ж.к. „П.“.

На 04.09.2015 г. ЧСИ  е отразил върху ПДИ изх. № * г. изпратена по постоянния и настоящ адрес на ищеца-длъжник (л. 22), че същата е редовно връчена при условията на чл. 47 от ГПК. В разписката на гърба на ПДИ връчителят е отразил на дата 10.08.2015 г., че адресатът не може да бъде открит на адреса, който е напуснал преди петнадесет години по сведение на съседи, както и че на входната врата и таблото е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.

С молба от 13.10.2015 г. (л. 36) ответникът „А.Б.Б.“ ЕООД е поискал да бъде конституиран на мястото на взискателя „Т. Б. А. Кр.“ ЕАД по ИД № *, а на 09.10.2015 г. е депозирал молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Р.“.

С молба от 26.02.2016 г. новият взискател е поискал проучване на имущественото състояние на длъжника, а на 14.08.2016 г. и налагане на запор върху МПС на длъжника, който видно от писмо от Началник сектор ПП е регистриран на 30.09.2016 г.

На 18.10.2018 г. ищецът, чрез адв. П. е поискал прекратяване на делото поради настъпила перемпция и погасяване по давност. С разпореждане на ЧСИ от същата дата върху молбата производството е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като впоследствие са вдигнати и обезпечителните мерки.

Видно от приложената на л. 3 от приобщеното към доказателствата по делото ИД № * на ЧСИ Ст. Д., рег. № * на КЧСИ, по ч.гр.д. № * г. на ВРС, ХI с-в срещу ищеца в полза на „Т. Б. А. Кр.“ ЕАД е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Със заповедта на В.Ц.Г. е разпоредено да заплати на кредитора, сумата от 1269,00 лв. главница по запис на заповед от 19.03.2008 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 22.08.2008 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от общо 65,38 лв.

Въз основа на заповедта за изпълнение в полза на „Т. Б. А. Кр.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 28.08.2008 г. (л. 2 от ИД № *) и впоследствие по молба на кредитора 14.12.2009 г. е образувано процесното ИД № * на ЧСИ Л. М., рег. № 714 на КЧСИ за събиране на неизплатения остатък от главницата в размер на 586,33 лв. и присъдените в заповедното производство разноски. С молбата взискателят е поискал  ЧСИ да направи пълно имуществено проучване, едновременно с което  изпълнението да се насочи към движимите вещи на длъжника находящи се по адреса му на местоживеене, а при наличие и на трудово правоотношение върху получаваното възнаграждение да се наложи запор.

Видно от разписка (л. 14 - гръб) към ПДИ изх. № * г., същата е връчена на 11.07.2010 г. на квартирант по постоянния и настоящия адрес на ищеца-длъжник.

Върху запорно съобщение (л. 19) до работодател „Г.“ ООД е налице сведение от 05.10.2010 г., дадено от служител, съгласно което ищецът не работи във фирмата.

С молба на взискателя от 13.04.2011 г. ИД № * г. е продължено под № * при ЧСИ Ст. Д., рег. № * на КЧСИ.

Със съобщение от 04.09.2013 г. изпратено до В.Г. на адрес *** насрочил опис на движими вещи от 15:00 ч.

С молба от 21.07.2015 г. (л. 31) ответникът „А.Б.Б.“ ЕООД е поискал да бъде конституиран на мястото на взискателя „Т. Б. А. Кр.“ ЕАД по ИД № *, а на 09.10.2015 г. е депозирал молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Р.“.

С молба от 26.02.2016 г. новият взискател е поискал проучване на имущественото състояние на длъжника, на 14.08.2016 г. налагане на запор върху МПС на длъжника, който видно от писмо от Началник сектор ПП е регистриран на 30.09.2016 г.

На 19.08.2016 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот на ищеца, която е вписана към 10.10.2016 г., видно от деловодното отразяването върху искането за вписване до Службата по вписванията (л. 71)

На л. 74 и 77 от ИД са приложени съобщения до ищеца за наложените запори и възбрани, върху които връчителят е отразил на дата 06.10.2015 г., че адресатът не може да бъде открит на адреса, който е напуснал преди десет години по сведение на съседи, както и че на входната врата и таблото е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.

На 28.06.2018 г. ответникът е поискал налагане на запори върху две новоткрити сметки на длъжника, като с писма от 31.08.2018 г. и 10.09.2018 г.  ЧСИ е уведомен от банките, че запорите са наложени, но и че са налице предходни такива.

На 18.10.2018 г. ищецът, чрез адв. П. е поискал прекратяване на делото поради настъпила перемпция и погасяване по давност.

С разпореждане на ЧСИ от 08.11.2018 г. върху молбата от взискателя за предаване на ИЛ. производството е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като са вдигнати обезпечителните мерки.

Към доказателствата по делото е приложен препис от ИД № * на ЧСИ Ст. Д., рег. № * на КЧСИ образувано от ответника по молба от 05.11.2018 г. за събиране на остатъчната сума от ИД № * и ИД № *, и направените в предходните ИД разноски. Видно от материалите по ИД № *, до изпращането му на ВРС, в хода му са наложени запори на две банкови сметки и МПС.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 439 от ГПК и цели съдебно установяване, че в полза на ответника не съществува вземане срещу ищеца, за което има образувано производство за принудителното му събиране.

Допустимостта на настоящия иск е обусловена от наличието на твърдения за обстоятелства настъпили след приключването на съдебното дирене в производствата по ч.гр.д. № * г. на ВРС, ХI с-в и ч.гр.д. № * г. на ВРС, ХXIV с-в, а именно изтекла в полза на ищеца погасителна давност., както и с оглед твърдението на ищеца, че въпреки прекратяването като перемирани на образуваните срещу него ИД № * и № * през * г., впоследствие въз основа на издадените по ч.гр.д. изпълнителни листи е образувано ИД № * на ЧСИ Ст. Д.. Т.е. исковата претенция е основана на нововъзникнали обстоятелства и при установен правен интерес за ищеца да осуети принудителното изпълнение върху своето имущество, поради което е допустима.

По делото ищецът не спори, че именно ответникът се легитимира като кредитор на процесните задължения в качеството си на частен правоприемник на „Т. Б. А. Кр.“ ЕАД по силата на сключен договор за цесия от 23.02.2015 г., за който ищецът признава, че е надлежно уведомен.

Основният въпрос е дали към настоящия момент погасителната давност по отношение на процесните задължения е изтекла в полза на ищеца. С оглед наведеното от ищеца фактическото основание и характера на предявения иск - отрицателен установителен, ответникът е този, който в условията на пълно и главно доказване следва да установи, че вземането по изпълнителния лист не е погасено. За да стори това ответникът следва да докаже или 1) че в хода на образувано срещу ищеца изпълнително производство са извършени изпълнителни действия годни да прекъснат давността или че 2) поради настъпването на други юридически факти извън изпълнителното производство тя е била прекъсната. И в двете хипотези обаче, за да се приеме, че правото на принудително изпълнение още съществува ответникът трябва да докаже, че от последното прекъсване на давността до момента на завеждане на настоящото дело не е изтекъл съответния давностен срок.

В случая няма твърдения кога ответникът е узнал за процесните заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК издадени по ч.гр.д. № * г. на ВРС, ХI с-в и ч.гр.д. № * г. на ВРС, ХXIV с-в, но не са наведени и твърдения същите да е били оспорени в срока по чл. 414, ал.1 от ГПК, поради което съдът приема, че заявените от праводателя на ответника вземания са станали безспорни още от датата на издаване на изпълнителните листи  – 28.08.2008 г. и 21.04.2009 г., от когато е започнала да тече съответната нова погасителна давност. Именно от тази дата неоспорената заповед за изпълнение е проявила правоустановителното си действие, подобно на силата на пресъдено нещо на съдебно решение по чл. 422 от ГПК, с което искът е уважен. Това е така защото и в двете хипотези заявителят вече не може да предяви иск за съществуване на вземането по заповедта, но са преклудирани и всички възражения на длъжника, че вземането не съществува и не могат да бъдат заявени с нов иск (за разлика от исковете по чл. 252, 254 и 255 от ГПК (отм.) за установяване на спорното материално право, по издаден на извънсъдебно изпълнително основание изпълнителният лист, които не са били ограничени от преклузивни срокове). Аналогичните преклудиращи последици на съдебното решение и влязлата в сила заповед по чл. 410 или 417 от ГПК са аргумент и в полза на разбирането на съда, че вземането установено със заповедта се погасява с общата петгодишна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД като тази на съдебното решение, противно на становището на ищеца, че доколкото процесните произтичат от менителничен ефект приложима е специалната тригодишна давност уредена в чл. 531, ал. 1 ТЗ, включително за акцесорните вземания за разноски по ч.гр.д. (в този смисъл Решение № 145 по в.т.д. № 234/2019 на ВнАпС и Решение № 295 по в.т.д. № 571/2018 на ВнАпС).

При така установения вид погасителна давност приложим към задълженията по процесните заповеди за незабавно изпълнение подлежи на изследване обстоятелството дали по образуваните ИД са извършвани изпълнителни действия, с които евентуално е прекъсната давността започнала да тече от 28.08.2008 г. и 21.04.2009 г. (датите на издаване на заповедите по чл. 417 от ГПК и изпълнителните листи), имайки в предвид чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, съгласно който давността прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В тази връзка съобразно разрешенията дадени в т.10 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. В ТР изрично е постановено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е още, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). В тази връзка, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Така дадените от върховната инстанция разрешения отнесени към настоящия казус водят до извод, че петгодишната давност за вземанията по изпълнителните листи от 28.08.2008 г. и 21.04.2009 г. издадени по ч.гр.д. № * г. на ВРС, ХI с-в и ч.гр.д. № * г. на ВРС, ХXIV с-в е прекъсната за пръв път с депозирането на съответните молби за образуване на ИД № * и № * на 14.12.2009 г., съответно 21.11.2011 г., доколкото в същите са инкорпорирани искания за извършване на конкретни изпълнителни действия – опис и насрочване на продан на движими вещи на длъжника по адреса му на местонахождение и налагане на запор на трудово възнаграждение. Следващите действия по двете ИД годни да прекъснат течението на новата пет годишна давност започнала да тече от 14.12.2009 г., съответно 21.11.2011 г., съдът намира, че се съдържат в общата за двете дела молба от 09.10.2015 г. депозирана от междувременно конституирания като взискател ответник, с която е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Р.“. Към момента на депозиране на тази молба обаче се установява от по-горе подробно коментираното съдържание на ИД от 2011 г. и 2012 г., че и двете са били перемирани на основание чл. 433, ал1, т.8 от ГПК, поради изтичане на двегодишния срок, в който визскателя не е поискал, а ЧСИ не е извършил изпълнителни действия – т.е. ИД № * и № * са били прекратени ex lege на дати 14.12.2011 г. (с оглед приемстовто с по-старото ИД № * на ЧСИ М.) и 21.11.2013 г., поради което всички последващи предприети в хода им изпълнителни действия са обезсилени по право, доколкото са предприети в условията на вече прекратено изпълнително производство. Поради това тези действията на взискателя не са породили предвидения в чл.116 б. „в“ ЗЗД ефект на прекъсване на давността.( в този смисъл Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., ТК).

С оглед на така установеното съдът намира, че нова давност за събиране на вземането по процесните изпълнителни листи издадени по ч.гр.д. ч.гр.д. № * г. на ВРС и ч.гр.д. № * г. на ВРС е започнала да тече на 14.12.2009 г., съответно 21.11.2011 г., с оглед молбите за образуване на съответните ИД съдържащи искания за извършване на изпълнителни действия, като до 14.12.2014 г.,  съответно 21.11.2016 г. е изтекъл период от пет години, през който актуалният кредитор на процесните вземания е бездействал и не е предприел валидни действия (включително извън рамките на изп.дела) годни да прекъснат давността, а само такива по вече перемирани ИД. Поради това вземанията на „А.Б.Б.“ ЕООД, като правоприемник на „Т. Б. А. Кр.“ ЕАД , формиращи размера на исковата сума от 872,11 лв. са погасени към дата 21.11.2016 г. и понастоящем не съществуват. Следователно предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и направеното искане от ищеца, в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени действително направените от ищеца разноски, които съобразно представените доказателства възлизат на общо 500,00 лв. - 200,00 лв. за държавна такса и 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение (съобразно договор на л. 40).

Видим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:   

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Ц.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, не дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 872,11 лв. формирана от сбора на следните суми прехвърлени на ответника с договор за цесия от 23.02.2015 г.: сумата от 155,40 лв. представляваща главница по непогасено задължение по запис на заповед от 28.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.04.2009 г., сумата от 65,00 лв. представляваща дължимите разноски по делото, сумата от 586,33 лв. представляваща главница по непогасено задължение по запис на заповед от 19.03.2008 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.08.2008 г., сумата от 65,38 лв. представляваща дължимите разноски по делото, за които вземания в полза на „Т. Б. А. Кр.“ ЕАД са издадени изпълнителни листи от 21.04.2009 г. по ч.гр.д. № * по описа на ВРС и от 28.08.2008 г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, въз основа на които е образувано изп. дело № * по описа за 2018 г. на ЧСИ Ст. Д., с рег. № * на КЧСИ, с район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на вземанията, на основание чл. 439 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Ц.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 500,00 лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: