№ 523
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110129297 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано по депозирана от А. Р. Д. срещу .. искова молба, с която е предявен
иск за заплащане на сума в размер на 1000 лева, предявен като частичен иск за сума в
общ размер от 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за
употреба лекарствен препарат, ведно със законната лихва от 02.06.2022г. /датата на
депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 22.11.2021г. й е проведено ендодонтско лечение на зъб №
34 в ответното дружество от д-р ..., дентален лекар. По време на лечението, при
промивка с лекарствения продукт „хипохлорит” ищцата е усетила силна болка като
зъболекарят затворил зъба с временна обтурация, като й предписал и лечение с
клиндамицин, ксизал и преднизолон. Още същата вечер ищцата започнала да се подува
в областта на долната челюст от страната на интервенцията като се появило и
изтръпване на долната устна. През нощта ищцата започнала да се задушава, да усеща
изтръпване на цялата глава. Посетила личния си лекар, който й предписал домашно
лечение и поставил диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища –
неуточнена”. Личният лекар, както и останалите специалисти при последващите
прегледи били в недоумение защо д-р ... е използвал препарат „хипохлорит”, който не
се ползва от години и е компрометиран като опасен и даващ редица странични ефекти.
В ИМ се релевира, че на 23.11.2021г. ищцата посетила отново медицинския
център ...., където я приел друг лекар, който отчел, че състоянието й се е влошило и я
насочил към ....., където незабавно я настаняват в Отделение по лицево-челюстна
хирургия и е извършена операция. Ищцата релевира, че изкарва тежко празничните
Коледни и Новогодишни дни на 2021г. като до пролетта на 2022г. не може да се
възстанови напълно, като в крайна сметка се налага отстраняване на зъба. В ИМ е
1
изтъкнато, че нанесената травма засяга личността на ищцата сериозно като същата
търпи болки и страдания през период от около 7 месеца като ищцата променя начина
си на живот, в резултат на претърпения стрес, затваря се вкъщи, не може да контактува
с близки и приятели, тъй като срещайки се с тях се притеснява за външния си вид, не
може да пие дори и вода пред други хора, тъй като нервите на долната й устна са
засегнати и всяка поета течност се разлИ. по челюстта й. С оглед изложените
съображения намира предявения иск за основателен и доказан изцяло.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск като недопустим, доколкото се твърди претърпените от
ищцата страдания не са по вина на ответното дружество, а поради последващо
нелекуване на зъба. В условията на евентуалност се заявява, че искът е неоснователен
като в тази връзка са релевирани следните възражения: ищцата писмено е потвърдила,
че не е имала алергични реакции от анестезия и други медикаменти; в ИМ са посочени
значителни фактически разминавания като едно от тях е датата на приемане на ищцата
за лечение в „....“, доколкото в ИМ е посочена, че същата е приета на 23.11.2021г., а
според епикризата е приета на 25.11.2021г.; оспорени са всички наведени от ищцата
твърдения; оспорват и твърдението на ищцата, че в лечението е употребен лекарствен
продукт „натриев хипохлорид“. Предвид изложените съображения намира предявения
иск за неоснователен и недоказан.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да се уважи иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД следва да се установи
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1/.
правоотношение по възлагане на работа; 2/. осъществен фактически състав от
изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.
Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
При анализа на първата предпоставка от фактическия състав на предявения иск
– правоотношение по възлагане на работа, следва да се посочи, че по делото е
безспорно установено обстоятелството, че на 22.11.2021г. на ищцата е проведено
ендодонтско лечение на зъб № 34 в ответното дружество от д-р ..., дентален лекар,
който е в трудово правоотношение с ответното дружество.
При изследване на фактическия състав от изпълнителя на работата по чл. 45
ЗЗД, следва да се посочи следното: в константната съдебна практика деянието се
приема като съзнателен външнопроявен акт – действие или бездействие, а
противоправността се разбира като накърняване на чуждо абсолютно субективно право
– в процесния случай правото на ищеца на телесен интегритет чрез неправомерно и
необосновано отстраняване на десен яйчник и тръба, без законово основание за това. В
2
тази връзка следва да се изложи следното: по делото е приета СМЕ /л. 49 и сл./,
неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно изготвена, от която се
установява следното: на 22.11.2021г. в ответното дружество на ищцата е проведено
стоматологично лечение като е поставена диагноза: хроничен улцерозен пулпит на 34
зъб /четвърти долен зъб в ляво/; извършената лечебна дейност е витална екстирпация
МХО работна дължина 21 мм Ириганти ЕДТА и NaCl 0.9% физ. Разтвор; с оглед
поставената диагноза заболяването на зъб 34, а именно „Хроничен улцерозен пулпит“
са извършени лечебни дейности, съобразени с протокола за ендотонско лечение при
това заболяване; по същество проведеното ендодонтско лечение на зъба 34 не може да
доведе до парализа на долната челюст; до момента на приложеното консертвативно
лечение на заболяването на зъб 34 не води от медицинска гледна точка до усложнение,
което да налага спешна екстракция на зъба; ако не е завършено лечението на зъб 34, то
неговата екстракция /изваждане/ на по-късен етап би могло да се дължи вследствие на
лечение; в медицинската практика /респ. денталната медицина/ използването на
натриев хипохлорид като средство за дезинфекция на кореновите канали при
заболяване на зъбната пулпа и усложненията не е опасно за здравето, тъй като се
използват фабрично изработени медицински средства с дозирани съставки на
химически елементи и не са опасни за здравето.
С оглед приетата по делото СМЕ и предвид липсата на каквито и да било
доказателства за приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за употреба
лекарствен препарат от страна на д-р ..., без законово основание за това, съдът счита, че
ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване осъществяването на
деликт от страна на опериращия лекар. С оглед отсъствието на тази императивно
необходима предпоставка от фактическия състав на предявения иск е безпредметно
обсъждането на останалите предпоставки.
С оглед изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които възлиза на сумата от 600.00 лева /сумата от 500.00
лева – депозит за вещо лице и сумата от 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Р. Д., с ЕГН **********, с адрес: ..... срещу .....,
3
с ЕИК ..., с адрес: .... иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сума в размер на 1000 лева, предявен като частичен иск за сума в общ размер от
10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за употреба лекарствен
препарат, ведно със законната лихва от 02.06.2022г. /датата на депозиране на исковата
молба/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. Р. Д., с ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ....., с ЕИК ..., с
адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600.00 лева – разноски за
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4