Р Е Ш Е Н И Е № 39
Гр.Сливен, 19.06.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на втори юни, двехиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
при секретаря Пенка Спасова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело
№ 416 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.135ал. ЗЗД и цена- 25275.10лв.
В исковата молба ищецът твърди, че първия
ответник е негов длъжник, а вземането му
произтича от изпълнителен лист от 02.07.2019 г., издаден на основание влязла в
сила присъда по НОХД 1158/2019 г. на СлРС за сумата 5 000 лв.- обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление и 624 лв.- обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 13.06.2016г., и 2 973,10 лв. съдебни разноски.
Тъй като ответникът не платил
доброволно тези суми, на 08.07.2019 г. било образувано изп.дело № 198/2019 г. на ЧСИ Миглена Минкова.
Твърди,
че на 19.07.2019г. след получаване на
ПДИ, първият ответник продал на втория, недвижим имот, за който е поискал по същото
изпълнително дело да бъде наложена възбрана, а именно апартамент, находящ се
в гр.Сливен, кв.”……………….“, апартамент
№ 13.
Счита, че с извършеното правно
действие, имуществото на този ответник се намалявало, което е увреждащо
интересите му. Продавачът знаел, че сделката уврежда интересите му, тъй като
намалява имущество, като за увреждащия й
характер е знаело и третото лице-купувач. Неговото знание се извеждало от презумпцията,
че щом сделката е извършена след възникване на кредиторовото вземане, тя е
увреждаща.
Иска се съдебно решение, с което се
обяви за относително недействителен сключеният между двамата ответници с
нотариален акт № 27/19.07.2019г, том ІV, дело № 499/2019г. на Нотариус Н.С.договор
за покупко-продажба на недвижим имот.
Първият ответник - И.С.Д. е подал отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска изцяло
Твърди, че никого не е увреждал. Имал много
задължения към различни лица и тази продажба била един от начините, с които
окончателно уредил отношенията си с ответника Г.Г.
Твърди, че преди изповядване на
сделката била извършена от Нотариуса проверка за тежест и се оказало, че няма вписани тежести върху имота, затова
Г.Г. се съгласил да го закупи.
Вторият ответник – Г.Б.Г. също е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Счита иска за допустим, но
неоснователен. Заявява, че е нямал знание за увреждащия характер на сделката и
с нея не е увредил ничий интерес. Сделката била сключена на 19.07.2019 г. и с
нея уредил предишни вземания, които имал от прехвърлителя на имота, които били
изцяло извън предмета на настоящото дело.При изповядване на сделката при
Нотариуса, била извършена проверка в Службата по вписванията по партидата на
продавача и не били установени вписани тежести върху имота – ипотеки и/или възбрани.
В с.з.
ищецът се явява лично и с процесуален представител. Поддържа предявения иск и
моли да бъде уважен. Претендира разноски
съгласно списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения излага в писмени
бележки.
В
с.з. първият ответник – И.Д. се явява лично. Оспорва иска и моли да бъде
отхвърлен. Поддържа отговора на исковата молба. Не претендира разноски.
В
с.з. вторият ответник –Г.Г., не ся явява лично.
Представлява се от процесуален
представител, който поддържа отговора на исковата молба. Моли иска да бъде
отхвърлен, тъй като по делото не е доказано знанието на приобретателя по
сделката за увреждащия й характер. Претендира за разноски по делото и представя списък по чл.80 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар и моли да бъде
намален. Представя писмени бележки, в които излага съображения относно неоснователността
на иска.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът
е кредитор на първия ответник –И.С.Д. по
изпълнителен лист, издаден на 02.07.2019г по НОХД № 1158/2018г на СлРС за
осъждането на И.С.Д. да му заплати
сумата 5 624.90лв-, от които: 624.90лв- обезщетение за имуществени вреди и
5000лв- обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
престъпление, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016г до
окончателното изплащане и 2973.10лв- разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист, на 04.07.2019г е образувано изп.дело № 20197680400198 на ЧСИ Миглена
Минкова, с рег. № 768 и район на действие СлОС.
На 16.07.2019г на длъжника И.Д. е била връчена покана за доброволно
изпълнение.
С
молба от 16.07.2019г, взискателят е поискал от ЧСИ налагане на възбрана, опис и
публична продан на имот на длъжника, представляващ…………………..,
находящ се в гр. Сливен, кв.“,
С резолюция от същата дата, ЧСИ е указал
на взискателя да представи документ за собственост на имота.
На 18.07.2019т, отново е подадена
молба за налагане на възбрана върху същия имот, като с резолюция от същата
дата, на взискателя е указано да внесе
дължимите такси за изпълнителното действие.
На 19.07.2019г ЧСИ е наложил запор
върху притежаваните от длъжника „………………и
„…………………. Запорното съобщение е получено от длъжника на 12.08.2019г.
И поканата за доброволно изпълнение, и
запорното съобщение са връчени на длъжника на адрес: гр.Сливен, кв.“………………….. От приложената по изпълнителното дело
справка от Службата по вписванията към 24.07.2019г, относно вписванията,
отбелязванията и заличаванията по партидата на И.С.Д. се установява, че имота, който
взискателя е поискал да бъде възбранен, е продаден на 19.07.2019г, на втория
ответник по делото – Г.Б.Г.
С договор за покупко-продажба от 19.07.2019г, обективиран в нотариален
акт № 27/19.07.2019 г., т. 4, рег. № 8683, дело № 499/2019 г. на нотариус
Николина Стойчева, с рег. № 123 и район
на действие РС – Сливен, вписан в
Службата по вписвания под акт № 132, т.15, дело № 2647/19, вх. регистър 444/22.07.2019г., първият ответник- И.Д. дал на
втория- Г.Г., следния свой недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 67338.542.2.3.13, находящ се в сграда №3, разположена в ПИ с
идентификатор № 67338.542.2, с адрес: гр.Сливен, кв.“………………, , с
предназначение: жилище, апартамент, ; брой нива на обекта -1, със застоена площ
59.65 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
67338.542.2.3.14; под обекта:
67338.542.2.3.10 и над обекта : 67338.542.2.3.16,ведно с прилежащото избено
помещение № 13, при граници: изток-
външен зид; запад- общо избено
помещение; север- коридор; юг-коридор; заедно с 1,34% ид.части от общите части на сградата и
отстъпено право на строеж върху ПИ с идентификатор №67338.542.2, за сумата от 9500лв, която продавачът заявява, че е
получил напълно и в брой от купувача.
Данъчната оценка на целия имот по
нотариален акт е 25 275.10 лв.
Преди изповядване на сделката Нотариусът
извършил проверка за тежести на имота и се оказало, че няма вписани възбрани и/или
ипотеки.
И.Д.
продал имота на ответника Г.Г.на цена от
9500лв, тъй като през 2015г получил пари на заем от него и тъй като не можел да
му го върне, предложил да му продаде процесния апартамент, а след приспадане на
дълга, да му заплати разликата от 9500лв.
Така уредил финансовите си отношения с ответника Г.Г.
Продавачът Д. е сметнал за необходимо да
споделя с купувача Г. че е осъден и
дължи пари на ищеца, въпреки че към
датата на сключване на договора за покупко-продажба на имота знаел , че срещу него има образувано изп.дело № 20197680400198 по описа на ЧСИ Миглена
Минкова, тъй като три дни преди изповядване на сделката, му била връчена призовка за доброволно изпълнение
по същото изп.дело.
След продажбата на апартамента, е започнал ремонт.
Ответникът Д. виждан от своя съсед-св.Б.
да изнася в кашони вещи от апартамента,
но не си спомня кога за последно го е видял във входа на блока. Свидетелят
твърди, че не го е виждал отдавна в имота и не знае кой живее в
момента в процесния апартамент № 13.
На 23.02.2020г, Д.
бил видян от св. К. пред входа на блока, в който се намира продадения от
него апартамент. Св.К.сетил процесния имот на 23.02.2020г по сигнал за шум от
ремонт и установил, че шум няма, а имота в момента е необитаем. Св.Б. му казал, че в апартамент №…. живее И.Д.,тъй
като до скоро живеел там.
Горната фактическа обстановка е
установена по делото въз основа на събраните
писмени доказателства - относими, допустими и неоспорени.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, доколкото са относими, допустими и като цяло
непротиворечиви.
Съобрази дадените от ответника И.Д. обяснения по реда
на чл. 176 ГПК, с оглед на всички обстоятелства по делото.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация
чл. 135 ал.1 от ЗЗД
Искът
е процесуално допустим, но неоснователен и недоказан.
За да възникне правото на ищеца
да иска обявяване за недействително спрямо него, на действие на ответника,
следва да се установени в кумулативната даденост следните предпоставки: 1/ ищецът
да има качеството кредитор по отношение на длъжника-ответник; 2/ да е налице правно или фактическо действие на
длъжника, с което се уврежда кредитора; 3/ длъжникът да е знаел за увреждането
на кредитора към момента на атакуваното
действие; 4/ при възмездна сделка, и третото лице, с което
длъжникът е договорял, също да е знаело за увреждането .
За успешното провеждане на отменителния
иск, не се изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на вземането, а
кредиторът може да бъде както хирографарен, така и обезпечен.
По делото е безспорно установено, че ищецът
има качество на кредитор на ответника -продавач И.Д. с вземане, произтичащо от издадения по НОХД № 1158/2018г на СлРС
изпълнителен лист, възлизащо по
образуваното изп.дело в общ размер на сумата
12 136.85.
Предпоставка за основателност на иска е, че вземането
трябва да е възникнало преди извършване на действието, което се атакува,
защото кредиторът е разчитал на онова имущество, което длъжникът е имал в
момента на възникване на вземането му.
Не
се спори, че вземането предхожда
по време датата на сделката, чиято относителна недействителност се иска.
Сделката, която се атакува е изповядана
при нотариус на 19.07.2019г, а вземането е парично- за заплащане на обезщетение за вреди от престъпление, с
настъпил падеж преди тази дата.
Втората предпоставка за основателността
на предявения иск, е увреждащия характер на сделката спрямо кредитора-ищец.
Несъмнено,
атакуваната покупко- продажба е увреждаща за кредитора-ищец. Увреждане има
винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го и извършва каквото и да е действие, с което затруднява
удовлетворяването на кредитора.
Правно ирелевентно е с какво имущество
разполага длъжникът след извършеното разпореждане и на каква стойност
възлиза.
Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение
на вземането на кредитора служи цялото
длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое
имущество да се удовлетвори- с обезпеченото в негова полза имущество ли с друго налично такова, поради
което, всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, е
увреждащо за кредитора.
С извършеното от длъжника отчуждаване
на имоти от патримониума имуществото му,
служещо за обезпечаване на кредитора е намалено, поради което разпоредителното
действие е увреждащо кредитора, без
значение дали вземането му е обезпечено
с друго имущество, дали същото имущество
служи за обезпечаване вземането на други кредитори, вписали своите възбрани и
ипотеки преди вписване на настоящата искова молба и без значие дали
длъжникът разполага с достатъчно
имущество, с което да погаси
задължението си или не.
Индиция за увреждащия характер на
сделката за кредитора –ищец е и продажната цена на имота, която е почти три
пъти по-ниска от данъчната оценка, а също и от пазарната, което води до
намаляване имуществото на длъжника, което би послужило за удовлетворяване на
ищеца.
Трайната съдебна практика приема, че
длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпредителката сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.
Ищецът е кредитор на ответника Д., за
парично вземане, възникнало преди атакуваната разпоредителна сделка,
поради което съдът приема, че този
ответник е знаел за увреждането.
Сключвайки разпоредителната сделка с имота си, И.Д. е бил
наясно, че уврежда ищеца и затруднява
неговото удовлетворяване по изп.дело №
198/2019г на ЧСИ М. Минкова, в качеството му на взискател.
Извън всякакво съмнение е, че длъжникът
по изп.дело №198/2019г на ЧСИ М.Минкова е знаел за увреждащия характер на
сделката и е целял именно това уреждане,
тъй като сключил договор за покупко-продажба на имот само три дни след като
получил ПДИ по същото изпълнително дело.
Освен това, е уведомен по телефона от
адв.Е.П. за предстоящо образуване на изпълнително дело, ако не се издължи на
ищеца доброволно.
В хипотезата на чл. 135 ал.1 изр.2 от ЗЗД, когато
сделката е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и
третото лице, с което длъжникът е договарял.
В настоящи случай е неприложима презумпцията за знание по чл. 135
ал.2 ЗЗД, за увреждащия характер на
сделката, тъй като страните по нея не са роднини в посочения кръг – низходящи,
възходящи, брат, сестра или съпруг на длъжника. Не се твърди, не се и
доказа родствена връзка.
За
знанието като субективно отношение се съди от външно обективирани от страните
по сделката действия –правни и фактически.
Знанието на съдоговорителя на длъжника за
увреждане на кредитора, е знание, че контрахентът му има дългове и че с
извършената сделка уврежда кредитора.
За да е налице
знание за увреждане, не е необходимо третото лице да познава кредитора и
длъжника, а да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е
съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, да за може той да
е наясно как се накърняват от сключения договор.
Достатъчно
е на третото лице да са известни
обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора, да знае, че
продавача има дългове и че с продажбата на имота, той прави невъзможно тяхното
удовлетворяване или го затруднява, без да е необходимо да му са известни
личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане.
Знанието
за увреждане като елемент от фактическия състав на вземането има субективен
характер, поради което ищецът много рядко разполага с преки доказателства за
обстоятелството дали приобретателя по договора е знаел за увреждането на ищеца.
Доказването обаче може да бъде
осъществено и чрез косвени доказателства, установяващи странични обстоятелства,
които преценени в своята съвкупност за създават сигурно убеждение у съда
относно съществуването на твърдения факт.
Според ищеца, знание за увреждащия
характер на сделката у третото лице- приобретател, се установява от продажната цена на имота,
която е доста по-ниска от данъчната и
пазарна оценка и от факта, че продавача
продължил да живее в същия имот, което означавало, че е сключена фиктивна
продажба, с единствената цел да бъде увреден ищеца.
Действително, продажната цена на имота е
почти три пъти по-ниска от данъчната, което е индиция за увреждащия характер на
сделката спрямо ищеца, но не доказва знанието у приобретателя по сделката, че с
нея се уврежда ищеца като кредитор на продавача.
Тезата на продавача е, че е имал
неуредени финансови отношения с купувача на имота, на който дължал пари и с
продажбата на имота тези отношения били
уредени, като купувача му заплатил само разликата.
Тази теза бе потвърдена от еднопосочните
свидетелски показания на двама свидетели, единият от които е брат на продавача-
св.Диян Г. и показанията му съдът цени с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, но другият свидетел- И.И. е негов съсед и
незаинтересован от изхода на делото, поради което съдът кредитира показанията
му.
Съдебната практика / решение № 181/04.11.2016г
по т.д. № 2372/2015г второто т.о. на ВКС / приема, че уговаряне размера на
продажната цена, респ. дали е платена
действително или не на продавача, не
обосновават знание за увреждане у приобретателя. Наличието или не на реално
плащане по договора за продажба би имало значение при повдигнат спор от ищеца
за привидност на договора, с оглед неговата нищожност по чл. 26 ал.2 ЗЗД, а подобно
позоваване на нищожност в исковата молба липсва.
По делото не се установи, че купувачът е провеждал
разговор с продавача или с други лица, от които за узнае обстоятелствата, от
които произтича вземането на кредитора- ищец.
Според
обясненията на продавача Д., дадени в
с.з ., той не е казал на купувача Г. ,че
има дълг и към ищеца и тези твърдения не бяха оборени от насрещната страна чрез
допустимите доказателства .
Не може да бъде изведен извод за знание
у приобретателя за увреждащия характер на сделката от факта на образуваното
изп.дело срещу продавача, тъй като за купувача не съществува задължение да
проверява дали има образувани изп. дела за задълженията на продавача.
Преди
да бъде изповядана процесната сделка от Нотариуса, е била извършена устна справка за тежести на
имот/ възбрани, ипотеки, искови молби/ и след като се оказало, че няма вписани
тежести, тогава е сключен договора за продажбата на имота.
Що
се отнася до това кой живее в имота след продажбата му, по делото бе
установено, че ПДИ по изп.дело № 198/19г е връчена на длъжника Д. на адреса
на продадения имот на 16.07.2019г, а запорно съобщение му е
връчено на същия адрес на 12.08.2019г,
което доказва, че към тези две дати той е обитавал имота, но не доказва знание за увреждащия характер на сделката у
приобретателя на имота.
От показанията на свидетелите се
установи, че в процесния имот е започнал ремонт, а св.Б. твърди, че виждал
продавача Д. да изнася от апартамента багаж в кашони, но отдавна не го е виждал
в имота.
Нито
един от разпитаните по делото свидетели не заяви, че Д. е продължил да живее в
имота след продажбата му, респ. до кога.
Фактът, че на 23.02.2020г Д. е бил видян
от св. К. пред входа на блока, в който се намира продадения апартамент, не
установява, че към тази дата е обитавал имота. На същата дата той не е открит
на адреса на продадения апартамент при проверката по сигнал за вдигане на шум
от ремонт, нито е видян да влиза или
излиза от същия апартамент.
Предвид
изложеното, съдът намира за недоказано знанието у приобретателя за увреждащия
характер на сделката, като елемент от фактическия
състав на отменителния иск.
Разпоредбата на чл. 154 ал.1 ГПК възлага в
тежест на ищеца да докаже при пълно и главно доказване знанието за увреждането
у третото лице и непровеждането на доказване досежно това обстоятелство, води
до извода, че иска е недоказан. Като такъв, следва да се отхвърли.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на втория ответник, тъй като само той ги претендира. По списък е само сумата 500лв - платено
в брой адв. възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявеният
от ……………….от гр.Сливен, ул.“…………… ЕГН-…………….и съдебен адрес:***……………. чрез адв.Е.П.,***…………….,ЕГН–……………и …………от гр.Сливен, ул.“………….., с ЕГН –……………, ИСК по
чл.135 ал.1 ЗЗД, за ОБЯВЯВАНЕ на относително недействителен
по отношение на Б.С.С., на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 19.07.2019г,
обективиран в нотариален акт №
27/19.07.2019 г., т. 4, рег. № 8683, дело № 499/2019 г. на Нотариус Николина
Стойчева, с рег. № 123 и район на
действие РС – Сливен, вписан в Службата
по вписвания под акт № 132, т.15, дело № 2647/19, вх. регистър № 444/22.07.2019г, с който ………………е продал на ……………….следния недвижим
имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.542.2.3.13, находящ се в сграда
№3, разположена в ПИ с идентификатор № 67338.542.2 с адрес: гр.Сливен,…………, с
предназначение: жилище, апартамент; брой
нива на обекта -1, със застоена площ 59.65 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 67338.542.2.3.14; под обекта:
67338.542.2.3.10, над обекта: 67338.542.2.3.16,
ведно с прилежащото избено помещение № 13, при граници: изток- външен зид; запад- общо избено
помещение; север- коридор; юг-коридор; заедно с 1,34% ид.части от общите части на сградата и
отстъпено право на строеж върху ПИ с идентификатор №67338.542.2, за сумата от
9500лв, която продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой от
купувача.
ОСЪЖДА …………….от
гр.Сливен, ул.“…………,, с ЕГН - …………….. да заплати на …………от
гр.Сливен, ……………, с ЕГН –………………сумата
500лв, представляваща разноски по делото .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: