№ 32
гр. Асеновград , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200384 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №564957-F573568/11.03.2021г., издадено от Зам.Директора на
ТД на НАП-Пловдив с което на „БРАВУРОС” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, обл. Пловдив, ********
представлявано от АЛ. Н. Г., с ЕГН ********** на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/
и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в
размер на 800/осемстотин/ лева,за нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Управителят на „БРАВУРОС” ЕООД не се явява лично в съдебно заседание.
Чрез изразеното становище в писмената жалба счита, че обжалваното НП е
неправилно, незаконосъобразно, а освен това и издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Сходно е становището на адв. М.Я., която се явява в хода на съдебното
производство, като повереник на дружеството жалбоподател. Алтернативно, ако съдът
намери, че отразеното в обжалваното НП все пак е налице, моли размера на
наложената имуществена санкция да бъде намален до минимума предвиден в закона.
Представителят на въззиваемата страна е на становище, че НП следва да бъде
1
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира да им бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира за установено следното:
Извършената спрямо дружеството жалбоподател проверка била инициирана във
връзка с подадено по електронен път Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.
№303912002249544/07.07.2020г.Установеното в хода на тази проверка било
документирано в съставения от проверяващите от ТД на НАП Пловдив Протокол №
**********/21.07.2020г. От съдържанието на същия става известно това, че за нуждите
на проверяващите, на 08.07.2020r. по електронен път, на дружеството жалбоподател е
било връчено Искане с изх. № 303912002249544/08.07.2020г., за представяне на
документи и писмени обяснения от задълженото лице /ЗЛ/. Според посоченото в
протокола, основен предмет на дейност на дружеството е извършването на електронна
търговия с кожени изделия. От страна на ЗЛ е декларирано е, че се извършват
облагаеми доставки с място на изпълнение територията на страната, ВОП, ВОД и
износ. ДЗЛ е декларирало, че няма предприети действия или настъпили събития по
придобиване на стоки или услуги от регистрирано по ЗДДС лице във връзка чл.10,
ал.1 от ЗДДС. Към така поисканите му документи, дружеството не било представило
сключени договори с „Еконт Експрес” ООД и „Спиди” АД. Във връзка с това, в хода на
проверката, на 14.07.2020 г. на „Еконт Експрес” ООД е било връчено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от Трето лице с изх.№
303912002249544-1/13.07.2020 г. по електронен път. Сходно искане било връчено на
15.07.2020 г. и на „Спиди” АД- Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от Трето лице с изх.№ 303912002249544-2/13.07.2020 г. по електронен път.
Във връзка с получените отговори по електронен път, от „Еконт Експрес” ООД и
„Спиди” АД се установило, че дружеството има изпращани пратки с наложен платеж и
ППП. Освен това, било констатирано, че дружеството е декларирало, че реализирания
оборот за период 01.07.2019г.- 30.06.2020г. е в размер на 48 397.00 лв. След извършена
проверка на представените документи, за периода от 01.07.2019г. до 30.06.2020г., се
установило реализиран оборот в размер на 48 364.01 лева.
При извършена проверка в информационните масиви на ТД на НАП, се
установило също така, че дружеството има регистрирани ЕКАФП с дистанционна
връзка с НАП с № IN040172 и № ФП 54040172. въведен в експлоатация на
17.06.2019г. в обект без стационарен обект на адрес гр. Асеновград, ******** За
периода на проверката 01.07.2019г.- 30.06.2020г. бил реализиран и отчетен оборот
група „Б” и общ оборот в размер на 39332,16лв., видно от представените при
проверката месечни и периодични отчети, като има извършени сторно операции в
размер на 3000.00 лева. Общият оборот от ФУ за период 01.07.2019г. -30.06.2020г. бил
2
в размер на 36332.16лв, като нямало издавани сторно касови бележки от кочан. В хода
на проверката били представени оборотни ведомости за 2017г., 2018г., 2019г. към
30.06.2020г. За периода 01.07.2019г.-30.06.2020г. дружеството имало издадени
фактури от №1/13.02.2020г до 3/21.04.2020г. на обща стойност 8000 лева, платени в
брой и по банков път.За периода 01.07.2019г,- 06.07.2020г дружеството е представило
справка за получени фактури и направени плащания във връзка с тях. При извършена
проверка в информационните масиви на ТД на НАП се установило, че на 10.08.2015г.
дружеството има открита банкова сметка с IBAN BG85SOMB91301056536601 в лева в
Общинска банка. От представените банкови извлечения се установило, че има
получени плащания, като наложен платеж и ППП от „Еконт Експрес” ООД и „Спиди”
АД, формиращи облагаем оборот по ЗДДС.
От анализа на постъпилите справки от „Еконт Експрес” ЕООД, се установило, че
първата продажба, свързана с дейността на дружеството, за която се изисква
издаването на фискален бон на осн. чл. 3, ал. 1от Наредба Н-18/2006 г. на МФ е
направена на 18.05.2020г. Пратката е приета от „Еконт Експрес” ЕООД и изплатена на
- 20.05.2020г., чрез банков превод за наложен платеж по банкова сметка IBAN
BG85SOMB91301056536601 като при предаването й не е издаден фискален касов бон
или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ. Освен тази, на 18.05.2020г. били изпратени и още две пратки, като и трите са
били наложен платеж на обща стойност 93.00 лева. Общото сума се формирала от
събраните суми от товарителници: 1050303617060 /на стойност 35,00 лева/,
1050303623030 /на стойност 29,00 лева/ и 1050303630762/на стойност 29,00 лева/ от
18.05.2020г. Анализа на събраните доказателства установил също така, че за периода
18.05.2020г. до 31.05.2020г., от страна на дружеството са изпратени 21 пратки, /освен
тези от 18.05.2020г./ с наложен платеж на обща стойност 662,00лв. за които не са
издадени фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство
„БРАВУРОС” ЕООД.
С оглед установеното в хода на проверката, на 05.10.2020г. спрямо
„БРАВУРОС” ЕООД бил съставен АУАН № F573568, в който установеното нарушение
било квалифицирано като такова по чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
вр.чл.118, ал. 1 от ЗДДС. В съставения АУАН, освен другите обстоятелства, било
конкретизирано, че дружеството в качество на ДЗЛ по смисъла на чл.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. „За регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин” на МФ, е допуснало
нарушение на същата, като не е регистрирало и отчело всички извършени продажби
чрез издаване на касови бележки от въведено в експлоатация и работещо ФУ с ИН на
ФУ IN040172 и ИН на ФП 54040172, гр. Асеновград, **** / видно от представени
3
писмени обяснения и договор за наем/, нито от кочан с ръчни касови бележки
отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Според
изложените от актосъставителя мотиви в акта, изискуемото от закона поведение е
посочено в чл. 3, ал. 16 (Нова - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ, изрично касаещ продажбите чрез електронен магазин, където е
предвидено, че „лице по ал. 1 на чл. 3, което извършва продажби на стоки и/или услуги
чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита продажбите чрез издаване на
фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен
носител, който се предоставя на електронен адрес на клиента. Лицето е длъжно да
съхрани данни за изпращането му. Фискален/системен бон в електронен вид може да се
издава само за регистриране и отчитане на продажби чрез електронен магазин”.
Допълнително, в Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № н-18 от 2006 г. на МФ, и по
конкретно в Приложение №1, раздел VI6 „Специфични функционални изисквания към
фискални устройства за отчитане на продажби и чрез електронен магазин” (Нов - ДВ,
бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.), точка 1 е предвидено, че „фискално
устройство за електронен магазин трябва да регистрира и отчита всяка продажба чрез
отпечатване на фискален бон или чрез генериране на фискален бон в електронен вид”.
Тоест, съгласно посоченото, за лицата е налице предвидена правна възможност да не
издават ФКБ на хартиен носител от ФУ, а само такава в електронен вариант, но тези
разпоредби не дерогират вмененото задължение на лицата за използване на фискално
устройство и за издаването на съответен документ за извършените продажби. Като
допълнителни мотиви в съставения АУАН, било посочено и това, че най-често
използваният начин за заплащане на поръчана стока при доставка от електронен
магазин в България е чрез наложен платеж. По смисъла па §1, т.12 от Закона за
пощенските услуги /ЗПУ/, “наложен платеж” е пощенска услуга, при която пощенската
пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.
Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на
получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума /стойността на стоката с
или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между
страните по доставката/. Куриерът събира определената от подателя сума и след това в
зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в
брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с
начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане
всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за
издаване на фискална касова бележка. В така описания случай извършваната от
дружеството дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ
от 13.12.2006 г. дефиниция за “разносна търговия”, състояща се в продажба на стоки
или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се
4
извършва от нает от доставчика персонал. По реда на чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18
/2006 г. „при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.
3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при
плащането”. Според актосъставителя, с оглед спазване на нормативните разпоредби,
извършените продажби, свързани с основната дейност на дружеството- електронна
търговия с кожени изделия е следвало да бъдат е следвало да бъдат отчитани чрез
издаване на фискална касова бележка за всяка извършена продажба чрез наложен
платеж. Като нарушен е посочен състава на чл. 3, ал. 1, от Наредба № Н - 18/
13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти
чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност /ЗДДС/. От акта става ясно, че според актосъставителя
нарушението е извършено на съответните дати на неиздаване на ФКБ в гр. Асеновград,
в обекта, стопанисан от дружеството, находящ се на адрес гр. Асеновград, **** и е
довело до не отразяване на приходи. Въз основа на акта, въпреки депозираното
възражение, по-късно било издаденото и обжалваното НП №564957-
F573568/11.03.2021г.,издадено от Зам.Директора на ТД на НАП-Пловдив.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на актосъставителката-св. М. СТ. АБ..
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите
реквизити, а разгледана по същество по отношение на цялостната отмяна на
обжалваното НП за неоснователна.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че дружеството
извършва търговска дейност- електронна търговия с кожени изделия, като е започнало
тази си дейност,с извършване на първата си продажба, чрез връчването на пратката на
„ Еконт Експрес” ЕООД на 18.05.2020г. Реално това, че дружеството е регистрирало
наличното ФУ в ТД на НАП в обект посочен като „безстационарен”, факта, че не е
имало ДМА, лица наети по трудови правоотношения, както и това, че извършвало
доставки на стоки чрез наложен платеж, води до извода, че извършваната дейност е
осъществявана чрез т.н. „електронен магазин”. В тази насока е установената от съда
налична информация в Интернет пространството, чрез извършената служебна справка
по посочения от дружеството интернет адрес bravuros.com, /справка от ТР лист 90 от
съд.дело/ както и по декларирания пред ТД на НАП и използван от дружеството имейл
адрес: **************@*****.*** /препращащ към сайта на Essandra.com - Онлайн
магазин за висококачествени, ръчно изработени кожени изделия, произведени в
България/. Междувпрочем обстоятелството, че дружеството извършва дейност
продажби чрез електронен магазин не се оспорва и от страната, което се установява и
от възражението против АУАН подадено на 07.10.2020г. Легалната дефиниция за това
какво е „електронен магазин” е дадена в т.87 от §1 от ДР на ДДС, където е посочено,
че това е „ софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на
уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на
стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за
5
защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на
стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне
на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Изискванията към лицата извършващи продажби, чрез електронен са определени в
Наредба №Н-18 от 2006 г. на МФ.
Тъй като е извършвало търговия, дружеството е било задължено и по чл.118,
ал.1 от ЗДДС. Съгласно този текст „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали
е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Направеното с жалбата
възражение, че дружеството вероятно не е адресат на тази норма, тъй като
извършените продажби, чрез поддържания от търговеца електронен магазин, не
следва да считат като извършени продажби от „конкретен търговски обект”, се явява
несъстоятелно. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
17.06.2019г. дружеството е регистрирало в ТД на НАП Пловдив фискално устройство с
№ IN040172 и № ФП 54040172. въведен в експлоатация на 17.06.2019г. като то се води
на посочен от търговеца адрес -обект без стационарен обект на адрес гр. Асеновград,
******** Т.е. ФУ е било налице много преди извършената първа продажба, чрез
електронния магазин, като обекта от където се извършва търговията е бил налице и
същия е бил в достатъчна степен индивидуализиран.
Като задължено лице по чл.118, ал.1 от ЗДДС, за дружеството жалбоподател е
относим в пълна степен и чл.118, ал.2 във връзка с фискалният и системният бон.
Съгласно изречение трето от този текст, „В случаите на продажби на стоки или услуги
чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може
да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес
на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с
наредбата по ал. 4”.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. / в редакцията му към 18.05.2020г.
когато е била първата продажба и датите на останалите продажби включени в
нарушението/ е посочено, че „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги /ЗПУ/. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ
най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.”. Същия текст е бил
последователно допълван с ДВ бр. 68 от 2020 г., 31.07.2020 г., но задължението не е
отпаднало и реално за дружеството не е възникнало по-благоприятно положение.
Легалната дефиниция на понятието „наложен платеж” е дадена в § 1, т. 12 от
ЗПУ, където е посочено, че това е „пощенска услуга, при която пощенската пратка се
6
доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Т.е.
доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на
получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума. Куриерът събира
определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я
превежда по банков път или му я изплаща в брой.
При осъществяване на такава дейност е относима дадената в § 1, т. 1 от ДР на
Наредба № Н-18/2006г. дефиниция за „разносна търговия”. Там е посочено, че
“разносната търговия” е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по
предварителна заявка”. При тази хипотеза за дружеството е било налице задължение да
регистрира и отчита извършваните доставки чрез фискално устройство. В
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г. е посочено, че „п ри разносна
търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава
на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането,
освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално
устройство на мястото на предаване на стоката или услугата”.Т.е.
задължението за издаване на фискалната касова бележка е на продавача при
окомплектоване на заявката, като тя се предава на разносвача, който от своя
страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането. В този смисъл,
несъстоятелни се явяват твърденията, че не било ясно точно кога е осъществено
нарушението. Съгласно цитираните норми, тъй като доставката е чрез куриер, то
задължението за търговеца да издаде фискалната касова бележка е възникнало
именно в момента на окомплектоване на доставката и нейното предаване на
куриера, т.е. това са датите на връчване на пратките на куриерите на „Еконт
Експрес” ООД и на „Спиди” АД.
Съгласно текста на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. /към 18.05.2020г./
относно задълженията на търговеца да издаден фискална касова бележка има
изключения, като те са разделени на няколко хипотези. Съгласно този текст „Всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. Когато плащането се
извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в
електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7
и 8.” В последната хипотеза попадат и елементи на настоящия случай, при който се
установява, че куриерите на които са били връчени пратките за събиране чрез наложен
платеж са „Еконт Експрес” ООД и „Спиди” АД, Това, че двете дружества са
лицензирани пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по ЗПУ,
се установява от подържания по чл. 50, ал. 3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на
съобщенията, Публичен регистър на оператори, лицензирани за извършване на
услугите по чл. 39 от ЗПУ. От друга страна легалната дефиниция на „Пощенски
парични преводи” е посочена в т. 9 от §1 от ДР на ЗПУ. От тази разпоредба става ясно,
че това са „пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби
7
на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ, на
суми от подателя до получателя”. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че към момента на регистриране на първите продажби от страна на
дружеството то между него и двата пощенски оператора не е имало подписани
договори за извършване на пощенски услуги. Каква е била договорката относно
„доставката с наложен платеж” не става ясно тъй като липсва писмен документ
регламентиращ отношенията между дружеството и двата пощенски оператора за това.
Доколкото по делото обаче безспорно е установено, че за периода от 18.05.2020г. до
31.05.2020г. , покупката на стоки от „БРАВУРОС” ЕООД и доставката на изпратените
от дружеството стоки към клиентите се извършвали чрез „Еконт Експрес” ООД и
„Спиди” АД, а разплащането на стоките се осъществявало, чрез наложен платеж , то е
ясно, че още към 18.05.2020г. и през целия този период задължението на дружеството
за издаване на касови бележки е било налице. По друг начин би стоял въпроса, ако още
преди предаването на стоката на куриера, е било договорено между доставчика и
куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж /стойността на
стоката/ ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски
паричен превод. В този случай за дружеството не би било възникнало и задължението
съгласно чл.3 от Наредбата издаването на фискална касова бележка от доставчика при
предаването на стоката на куриера. Тези обстоятелства обаче през този период за
дружеството жалбоподател не са били налице, направените в тази насока възражения
за нарушения на чл.42, ал.1,т.3, т.5 и т.7 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН се явяват
неоснователни. Доколкото изпратените от продавача пратки са били доставени от
куриера с наложен платеж, то за него е било налице и задължението да издаде касова
бележка, още при връчването на пратката. В този смисъл,относно нарушението и
неговата квалификация, съдът намира за правилни твърденията възведени с
обжалваното НП и съставения АУАН. Направените възражения от страна на
представителя на дружеството жалбоподател и на упълномощения повереник съдът
намира за неоснователни, като ги остави без уважение.
От разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, става ясно, че на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. От обжалваното НП, се установява,
че наложената на дружеството санкция е определена на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС, като същата е фиксирана от АНО в размер на 800 лева. Решението за
определяне на санкцията по ал.1, съдът намира за правилно, тъй като в случая не се
касае за нарушението, което не води до неотразяване на приходи. Доколкото обаче
липсват мотиви по отношение на размера на санкцията, съдът счете, че следва да
прецени и дали този размер не е завишен. Внимателния анализ на събраните по делото
доказателства, дава основание да се направи извод, че все пак установеното с
обжалваното НП нарушение не е довело до „неотразяване на приходи” от страна
дружеството жалбоподател. В тази насока, няма как да не се отчете това, че повода за
извършване на проверката спрямо дружеството е било подаденото от тяхна страна
Заявление за регистрация по ЗДДС. От представените документи от страна на
дружеството, се установява, че те добросъвестно са декларирали всички облагаеми от
тях обороти за целия проверяван период, включително и тези доставки за които не са
били издадени касови бележки. Такава е била и констатацията на контролните органи,
при извършената проверка. При това положение явно е, че санкцията за дружеството
жалбоподател следва да бъде определена по по-благоприятния за тях размер, който се
8
явява минимума на този предвиден по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Предвид това, че
нарушението е първо такова за дружеството, както и факта, че от тяхна страна е
оказано пълно съдействие при извършване на проверката, то съдът счита, че
първоначално наложената санкция в размер на 800лв. следва да се измени, като тя
определи в размер към минимума предвиден в закона, а именно 500лв.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. В случая
с НП е наложена съответна имуществена санкция за неизпълнение на задължение към
държавата, регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид
нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й
дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се
изисква някаква минимална стойност на предмет на нарушението. С оглед на
изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно-наказателна отговорност. Направеното искане в тази насока се явява
неоснователно. Действително периода през който дружеството е работело без касов
апарат е само четири дни, но трябва да се отбележи и това, че за това време от тях са
бил изпратени чрез „Еконт Експрес” ООД и „Спиди” АД общо 21 пощенски пратки с
наложен платеж на обща стойност 662,00 лева, за които не са били издадени касови
бележки.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да
бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки
спор се определя от съда. В случая казусът макар и да се отличава с особена
фактическа и правна сложност, съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата
и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 120 лева на основание чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на ЦУ на НАП София.
С оглед изложените мотиви, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП №564957-F573568/11.03.2021г., издадено от Зам.Директора на ТД на
НАП-Пловдив с което на „БРАВУРОС” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, обл. Пловдив, ******** представлявано от АЛ. Н.
9
Г., с ЕГН ********** на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и
чл.185, ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в размер на
800/осемстотин/ лева,за нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция от 800 лева /осемстотин / на 500 лева /петстотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
ОСЪЖДА „БРАВУРОС” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, обл. Пловдив, ******** представлявано от АЛ. Н. Г., с
ЕГН ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ СОФИЯ сумата от 120.00 / сто и двадесет / лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
10