Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / .06.2021 год., гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ХXVІ състав,
в публичното заседание на двадесет и пети май 2021 год. в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2797 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК и
е образувано по жалба от „Еко скрап Варна“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от
управителя И. М. П., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320000957-091-001/08.09.2020
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП–Варна, потвърден с Решение № 266/24.11.2020г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП”/ –
Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството-жалбоподател са установени
задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 97422.55 лв. - главница
и 14262.72лв. – лихва и за 2019г. в размер на 13977.76лв. – главница и
381.17лв. – лихва, в резултат на извършено преобразуване на счетоводния
финансов резултат в посока увеличение за 2018 г. и за 2019г. по реда на чл.26
т.2 от ЗКПО, вр. чл. 16, ал.1 и чл.10 от ЗКПО, със сумата 126 044.20лв.,
представляващи отчетна стойност на стоките по доставки от „Арт нова плюс“ ЕООД,
„Хоризонт метал“ ЕООД, „Радост метал“ ЕООД, „Ел контакт 62“ ЕООД и „О. корект
70“ ЕООД.
Жалбоподателят поддържа, че РА е издаден
при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди,
че в хода на ревизионното производство неправилно от досието на ревизираното
лице са присъединени към ревизионното производство документи, които са събрани
във връзка с извършвани проверки за установяване на факти и обстоятелства при
доставчиците „Арт Нова Плюс“ ЕООД, „Радост Метал“ ЕООД и „ЕЛ Контакт 62“, и
ревизионен акт и ревизионен доклад на „Хоризонт Метал“ ЕООД за установяване на
задължения по ЗДДС за периода 22.05.2018- 28.02.2019 г. и ЗКПО за периода
27.02.2018-31.12.2018 г. Сочи, че обжалваният ревизионен акт е за доставки
между жалбоподателя и същите страни, но за данъчни задължения за корпоративен
данък и за различен данъчен период, т. е. различни от установените данъчни
задължения с ревизионния акт № Р-03000819005219-091-001/20.05.2020 г., издаден
на „Хоризонт Метал“ ЕООД. Счита, че позоваването на фактическите констатации в
издадения на „Хоризонт Метал“ ЕООД ревизионен доклад не обвързват третото,
неучастващо в ревизионното производство на доставчика си лице - „Еко скрап
Варна“ ЕООД, тъй като не притежават сила на пресъдено нещо, както и че ревизионен
акт, издаден на трето лице, не се ползва с презумптивна доказателствена сила в настоящото
производство, а следва да бъде преценяван с оглед всички останали
доказателства, събрани в установителното производство. Посочва, че дружеството е представило
всички изискани от приходната администрация документи и доказателства, като за
всички доставки са съставени редовни документи, взети са съответните счетоводни
записи, а счетоводството е организирано и водено коректно, в съответствие с
изискванията на ЗСч и дава възможност за установяване основата за данъчно
облагане, а разсъжденията на органите по приходите в обратния смисъл са
необосновани. Доставките по фактурите са документално доказани, като към всяка от
фактурите са приложени документи за транспорт и приемо-предаване на описаните
родово определени вещи, и съответно са отразени в счетоводството на
жалбоподателя по вид и количество на получените стоки. Посочва, че органите по
приходите изобщо не са изследвали съпоставимостта между разходите по процесните
фактури и реализирането на приходи, идентичност на стоките по фактурите, които
жалбоподателят е фактурирал на своите клиенти, доколкото стоковия поток може да
бъде проследен и след реализацията на стоките от жалбоподателя. Спазването на
принципа за съпоставимост на приходите и разходите изисква признаване на
отчетените приходи от продажба на стоки да води и до признаване на разходите за
придобиване на същите стоки. Извежда извод, че няма как да се приеме за вярна
констатацията на органите по приходите за липса на реални доставки по процесните
фактури, защото ако ревизираното дружество не е придобило предмета на спорните
доставки в ревизирания период, няма как след това да осъществи със същия
предмет последващи облагаеми доставки, съответно да реализира приходи от
продажба на несъществуващи стоки. С тези съображения настоява за отмяна на незаконосъобразния
РА изцяло. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. О.М. от АК-Русе
жалбоподателят поддържа изцяло жалбата си по изложените в нея съображения. Претендира
присъждане на разноски в размер на 2 180 лв. съгласно приложен списък.
Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП”
– Варна при ЦУ на НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител ю.к.
Д.М. оспорва жалбата като неоснователна по съображенията, изложени в
потвърждаващото РА решение. Моли съда да потвърди обжалвания РА като правилен и
законосъобразен, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По
валидността и процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Началото на ревизионното производство е поставено със
заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-03000320000957-020-001/19.02.2020 г. /л.2 от преп./, връчена на 04.03.2020
г. /л.1а/, изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000320000957-020-
002/03.06.2020 г. /л.4./, с обхват определяне на задължения за корпоративен
данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. В законоустановения срок е
издаден ревизионен доклад № Р-03000320000957-092-001/14.08.2020 г. /л.739 от
преп./, и срещу него не е подадено възражение по реда на чл.117, ал. 5 от ДОПК.
Ревизията е приключила с издаването на РА №Р-03000320000957-091-001/08.09.2020
г. /л.749 от преп./, с който са определени задължения за корпоративен данък по
ЗКПО за 2018 г. в размер на 97 422,55 лв. главница и лихви в размер на 14
262,72 лв., и за 2019 г. в размер на 19 601,57 лв. главница и лихви в размер на
550,20 лв. Предприетото
обжалване по административен ред е приключило с издаването на Решение №266/24.11.2020
г., с което РА е потвърден изцяло. С
жалба, подадена в законоустановения срок на 14.12.2020 г. чрез решаващия орган
до Административен съд Варна, жалбоподателят е оспорил потвърдения от Директора
на „ОДОП“ РА, като въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело.
В
хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета
на делото, фактически и правни констатации:
Предмет
на дейност през ревизирания период на дружеството е търговия
с отпадъци от черни и цветни метали /ОЧЦМ/. От ревизираното лице са представени
писмени обяснения, съгласно които „Еко скрап Варна“ ЕООД притежава Решения за
търговия с черни и цветни метали, издадени от РИОСВ Варна с №
03-РД-818-00/23.07.2018г. и № 03-ДО-547-01/03.08.2019 г., но екземпляри от
същите не са представени. Установено е, че в хода на извършени предходни
проверки на дружеството е представено Решение № 03-ДО-547-03/05.02.2019 г.,
издадено от РИОСВ-Варна, с което се изменя и допълва Решение
№03-ДО-547-02/31.10.2018г., приложено към административната преписка. С оглед
посоченото е установено, че за упражняваната дейност дружеството е стопанисвало
през 2018 г. площадка, находяща се в гр. Варна, район „Младост“, ПЗ „Планова“,
с площ 1442 кв. м., а през 2019 г. площадка, находяща се в гр. Варна, район
„Младост“, ЗПЗ, с площ 1210 кв. м.
С Протокол № Р-03000320000957-ППД-001/02.06.2020 г.
/стр.728а-728б от преп./, съставен на осн. чл. 50 от ДОПК, от досието на
ревизираното лице са присъединени към ревизионното производство документи,
подробно описани в процесния протокол, в т.ч. Протокол № Р-03000319165478-073-001/27.01.2020г.
/стр.725-728 от преп./, с който е обективирана проверка на „Еко скрап Варна“
ЕООД за установяване на факти и обстоятелства за периода от 01.01.2018 г.-31.08.2019г.,
с приложени към него доказателства /стр.602-728 от преп./.
При анализ на приобщените доказателства органите по
приходите са установили, че през ревизирания период „Еко скрап Варна" ЕООД
счетоводно е завело по дебита на счетоводна сметка 304 „Стоки“ отпадъци от
метали по 70 бр. фактури с вписани доставчици „Арт нова плюс“ ЕООД, „Хоризонт
метал“ ЕООД, „Радост метал“ ЕООД, „Ел контакт 62“ ЕООД и „О. корект 70“ ЕООД,
за които от жалбоподателя са издадени протоколи, подробно описани в табличен
вид на стр.8-10 в ревизионния доклад /стр.735 гръб - 736 гръб/. Заведените
стоки от процесните доставчици са на обща стойност, както следва: за 2018 г. в
размер на 974 225,50 лв., и за 2019 г. в размер на 139 777,62 лв.
В хода на ревезията са извършени насрещни проверки
на процесните доставчици на „Еко скрап Варна“ ЕООД, резултатите от които са
обективирани в протоколи, както следва:
1. Протокол за извършена насрещна проверка №
П-03000819172607-141- 001/12.12.2019 г. на „Арт нова плюс“ ЕООД /стр.703-714/.
В хода на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В
определения с искането седмодневен срок, както и до датата на изготвяне на
протокола за извършена насрещна проверка, от страна на дружеството не са представени
изискани документи и писмени обяснения. При извършена проверка в публичния
регистър на Търговците и брокерите на отпадъци към Министерството на околната
среда и водите /МОСВ/, е установено, че „Арт нова плюс“ ЕООД фигурира в
регистъра с разрешително № 896/06.03.2018 г. и статус към 12.12.2019 г. -
„Действащ“.
По данни от информационния масив на НАП е
установено, че „Арт нова плюс“ ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018
г., т.е. за периода на издадените към ревизираното лице фактури процесният
доставчик не е декларирал приходи от дейността.
2. Протокол за извършена насрещна проверка №
П-03000319172605-141- 001/11.11.2019 г. на „Ел контакт 62“ ЕООД /стр.685-702 от
преп./. В хода на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по ел. път на 21.10.2019г.
От страна на дружеството са представени следните документи: 5 бр. фактури,
издадени от „Ел контакт 62“ ЕООД с получател „Еко скрап Варна“ ЕООД, оборотна
ведомост за периода 01.07.2019 г. - 31.08.2019 г., главна книга на сч. сметка
411 „Клиенти“ и на 702 „Приходи от продажба на стоки“ за периода 01.07.2019г. -
31.08.2019г., хронологична ведомост на сч. сметка 411 „Клиенти“ и на 702
„Приходи от продажба на стоки“ за периода 01.07.2019 г. - 31.08.2019 г.
Представени са и писмени обяснения, съгласно които всички документи за периода
2018 г. са предадени за проверка в НАП Варна, поради което такива документи не
са представени; представени са копия на фактурите, издадени през 2019 г., като
е декларирано, че по тях към 30.09.2019 г. няма плащане.
При анализ на представените от „Ел контакт 62“ ЕООД
документи органите по приходите са констатирали, че съгласно оборотната
ведомост дружеството не разполага с ДМА, няма начислени разходи за работни
заплати и осигуровки, както и разходи за външни услуги. От доставчика не са
представени доказателства за произхода на стоките, както и данни за лицата,
извършили товаро-разтоварните работи.
От данните в информационния масив на НАП е
установено, че за периода на извършване на доставките към „Еко скрап Варна“
ЕООД „Ел контакт 62“ ЕООД не е декларирало сключени трудови договори.
При извършена проверка в публичния регистър на
Търговците и брокерите на отпадъци към Министерството на околната среда и
водите е установено, че „Ел контакт 62“ ЕООД фигурира в регистъра с разрешително
№ 976/26.09.2018 г.
3. Протокол за извършена насрещна проверка № П-03000319172604-141-
001/11.11.2019 г. на „О. корект 70“ ЕООД /стр.670-684 от преп./. В хода на
проверката е изготвено ППДПОЗЛ, връчено по ел. път на 21.10.2019 г. От страна
на дружеството са представени следните документи: 9 бр. фактури, издадени от „О.
корект 70“ ЕООД с получател „Еко скрап Варна“ ЕООД; оборотна ведомост за 2018
г. и за периода 01.01.2019 г. - 30.06.2019 г.; главна книга за 2018 г.; главна
книга на сч. сметка 411 „Клиенти“ и на сч. сметка 702 „Приходи от продажба на
стоки“ за периода 01.05.2019 г. - 30.06.2019 г.; хронологична ведомост на сч.
сметка 411 „Клиенти“ за 2019 г. Представени са и писмени обяснения, съгласно
които по фактурите, издадени на „Еко скрап Варна" ЕООД, е доставен скраб.
Декларирано е, че към 30.09.2019 г. плащане на доставената стока не е
направено.
При анализ на представените от „О. корект 70“ ЕООД
документи органите по приходите са констатирали, че съгласно оборотната
ведомост дружеството не разполага с ДМА, няма начислени разходи за работни
заплати и осигуровки, както и че осчетоводените разходи за външни услуги са в
малък размер. От доставчика не са представени доказателства за произхода на
стоките, както и данни за лицата, извършили товаро-разтоварните работи.
От данните в информационния масив на НАП е
установено, че за периода на извършване на доставките към „Еко скрап
Варна" ЕООД, „О. корект 70“ ЕООД не е декларирало сключени трудови
договори.
При извършена проверка в публичния регистър на Търговците
и брокерите на отпадъци към Министерството на околната среда и водите, е
установено, че „О. корект 70“ ЕООД фигурира в регистъра с разрешително № 975/26.09.2018г.
4. Протокол за извършена насрещна проверка №
П-03000319172603-141- 001/11.11.2019г. на „Радост метал“ ЕООД /стр. 661 -669 от
преп./. В хода на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по ел. път на 21.10.2019
г. От страна на дружеството са представени 2 бр. фактури, издадени от „Радост
метал“ ЕООД, с получател „Еко скрап Варна“ ЕООД, и нечетливи счетоводни
регистри. Представени са и писмени обяснения, съгласно които всички документи
за периода 2018 г. са предадени за проверка в НАП Варна, поради което други
такива не са представени. Представени са две фактури, издадени през м.04.2019
г.
Органите
по приходите са констатирали, че „Радост метал“ ЕООД не са представили
доказателства за произхода на стоките, както и данни за лицата, извършили
товаро-разтоварните работи.
От
данните в информационния масив на НАП е установено, че за периода на извършване
на доставките към „Еко скрап Варна“ ЕООД, „Радост метал“ ЕООД не е декларирало
сключени трудови договори.
При
извършена проверка в публичния регистър на Търговците и брокерите на отпадъци
към Министерството на околната среда и водите е установено, че „Радост метал“
ЕООД фигурира в регистъра с разрешително № 931/28.05.2018 г.
5.
Протокол за извършена насрещна проверка № П-03000319172608-141- 001/11.11.2019
г. на „Хоризонт метал“ ЕООД /стр.629-660 от преп./. В хода на проверката е
изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по ел. път на 31.10.2019 г. От страна на дружеството
са представени следните документи: 13 бр. фактури с издател „Хоризонт метал“
ЕООД и получател „Еко скрап Варна“ ЕООД, с приложени договори за продажба,
приемо-предавателни протоколи и сертификати за произход; главна книга за 2018
г.
При
анализ на представените от „Хоризонт метал“ ЕООД документи органите по
приходите са констатирали, че съгласно оборотната ведомост дружеството не
разполага с ДМА. Доставчикът не е представил доказателства за произхода на
стоките, както и данни за лицата, извършили товаро-разтоварните работи.
От
данните в информационния масив на НАП е установено, че за периода на извършване
на доставките към „Еко скрап Варна“ ЕООД „Хоризонт метал“ ЕООД не е декларирало
сключени трудови договори. Процесният доставчик не е подал ГДД по чл.92 от ЗКПО
за 2018 г., т.е. за периода на издадените към ревизираното лице фактури не са
декларирани приходи от дейността.
При
извършена проверка в публичния регистър на Търговците и брокерите на отпадъци
към Министерството на околната среда и водите, е установено, че „Хоризонт метал“
ЕООД фигурира в регистъра с разрешително № 905 и статут към 11.11.2019 г. -
„действащ“.
В
хода на ревизионното производство е извършен преглед на първичните счетоводни
документи на „Еко скрап Варна“ ЕООД, обективирано с Протокол Кд-73 №
1318153/27.07.2020г. /стр.628 от преп./, при който органите по приходите са
констатирали, че всички фактури, издадени от процесните доставчици, са
идентични /използвана една и съща бланка/, идентични са и съпътстващите
фактурите документи, в т.ч. договори за продажби, приемо-предавателни
протоколи, сертификати. На всички кантарни бележки за всички фирми стоката е
предадена от И. Й. В товарителниците не е посочено място на приемане и предаване
на стоката, пътните листи нямат краен час. Товарителниците, кантарните бележки
и пътните листи са съставени едностранно само от „Еко скрап Варна“ ЕООД; върху
товарителниците липсва подпис на изпращач, поставен е само печат, извършени са
минимални плащания, които не отговарят на стойността на
доставките, т.е. направен е извод, че всички документи във връзка с процесните
доставки съдържат непълни данни.
При анализ на събрани в хода на ревизионното
производство доказателства органите по приходите са констатирали, че както от
страна на ревизираното лице, така и от доставчиците „Арт нова плюс“ ЕООД,
„Хоризонт метал“ ЕООД, „Радост метал“ ЕООД, „Ел контакт 62“ ЕООД и „О. корект
70“ ЕООД, не са представени доказателства за това къде са съхранявани стоките и
точно местонахождение, от което са натоварени. Установено е, че процесните
доставчиците нямат материално - техническа база, транспортни средства, персонал
за осъществяване на доставките, извършени са частични плащания.
Органите по приходите са приели, че с процесните
фактури са документирани стопански операции /доставки на стоки/, каквито не са
реално осъществени, с оглед на което е прието, че отразените въз основа на тях
счетоводни разходи не следва да бъдат признати за целите на данъчното облагане.
Извели са извод, че спорните разходи се явяват отчетени в нарушение на принципа
на документална обоснованост, възприет в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като в
случая не е налице вярно и точно отразена реално възникнала стопанска операция,
липсват основания за признаване на счетоводния разход при формиране на данъчния
финансов резултат с оглед разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Констатирано е
също, че при липса на доказателства за реално извършване на фактурираните
доставки е осъществен фактическият състав на чл.16, ал.1 от ЗКПО.
Предвид гореизложеното, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО във връзка с чл.16, ал.1 и чл.10 от ЗКПО с РА е увеличен декларирания
финансов резултат за 2018 г. със сума в размер на 974 225,50 лв., и за 2019 г.
със сума в размер на 139 777,62 лв. Във връзка с посоченото увеличение на
декларирания от дружеството финансов резултат са установени допълнително
задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 97422,55 лв., съответно
за 2019 г. в размер на 13 977,76 лв., и съответстващи лихви за просрочие.
В хода на административния контрол
горестоящият административен орган -директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при
ЦУ на НАП, е възприел изцяло фактическите установявания и достигнатите въз
основа тях изводи от органите по приходите и е потвърдил издадения РА в частта
на установените с него задължения за корпоративен данък по ЗКПО.
В хода на производството пред настоящата
съдебна инстанция са събрани и гласни доказателства – разпитан е свидетелят И. КЙ.
Същият заявява, че познава И.М.П. от времето, когато последният е бил управител
на фирма „Надин“ в гр. Девня в периода 2010 - 2011 г. Свидетелят е работил и с
„Еко скрап Варна“ ЕООД, на които е доставял стока като брокер на черни и цветни
метали. Това са били железа и други цветни метали като алуминий, мед, бронз,
цветни метали отпадък. Свидетелят е работил като брокер и с всяка от фирми
„Радост метал“ ЕООД, „О. корект 70“ ЕООД, „Арт нова плюс“ ЕООД, „Хоризонт
метал“ ЕООД, които в определени периоди са били негови. „Еко скрап Варна“ ЕООД
имал склад във Варна до кръговото на „Топливо“. През 2017 г. започнал да работи
с „Еко скрап Варна“ ЕООД, като доставките били различни. Когато свидетелят
откриел стоката, се обаждал на И.П. и той идвал на място с неговия бус. Отзад в
буса имало кантар, на който претегляли стоката. И. идвал на мястото, където
брокерът е открил отпадъка. Свидетелят посочи като пример, че П. идвал в
Добрич, претегляли и натоварвали стоката, която трябвало да се плати след
оформяне на документите като фактури, приемо-предавателни протоколи,
сертификати и т.н. Стоката се плащала по банков път. При товаренето съставяли
кантарни бележки, а фактурите – когато стоката пристигнела в базата на И.. Свидетелят и съответната фирма съставяли
сертификат за произход, защото имали това право. Съставяли и
приемо-предавателен протокол между съответната фирма и „Еко скрап Варна“ ЕООД. Във
фактурите била посочена реалната стока, тъй като трябвало да се плати по банков
път. Доставките на черни метали се осъществявали по същия начин, както и на
цветни метали, като за транспорта свидетелят наемал големи камиони за собствена
сметка, защото не разполагал с такива. Свидетелят заяви, че повече от 20 години
се занимава с тази дейност, и е познават от работещите в бранша в региона и
североизточна България. Свидетелят заяви, че е купувал стоки от различни
доставчици, които му се обаждат, когато имат някаква стока, и той се обажда на И.П.
да му даде цена. Ако цената „ми е изгодна може да стане сделка“. По отношение на
транспорта свидетелят обясни, че е наемал различни МПС-та, като по-често е
наемал камиони от пиацата в Добрич и във Варна, която се намира до „Топливо“. Всички
наети камиони са били частни. Свидетелят заяви, че през 2017-2018 г. имал няколко
човека, назначени на работа, които са товарили стоката. Някои от камионите имали
щипка и с нея се товарели железата, докато цветните метали се товарели на ръка,
след претеглянето им на кантара. Понякога почиствали и площадките за вторични
суровини. В буса на И.П. имало подвижен
малък кантар, който можел да бъде разтоварен и натоварен от двама човека. Съдът
преценява свидетелските показания като последователни и логични, съответстващи
на останалите доказателства по делото, и изцяло ги кредитира.
По искане на жалбоподателя на съдебното
дирене е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/,
заключението по която не е оспорено от страните. Вещото лице М.С. установи, че
по отношение на процесните доставки счетоводството на дружеството-жалбоподател
е водено редовно. Закупените и
продадени стоки се водят аналитично в складов софтуер. Данните се прехвърлят в
счетоводния софтуер в обобщен вид. При извадкова съпоставка на данните от
складовия софтуер и Отчетните книги за събиране на транспортиране или за
събиране и съхраняване на отпадъци от черни и цветни метали не се установяват
несъответствия – налице е съответствие в
записите. По отношение на количеството и вида на стоките,
фактурирани от доставчиците на жалбоподателя - „Арт нова плюс“ ЕООД, „Ел контакт 62“ ЕООД, „О. корект 70“ ЕООД, „Радост метал” ЕООД и „Хоризонт метал“ ЕООД, може да се проследи
стоковия поток, като се вземат
предвид началните наличности на жалбоподателя в началото на ревизирания период
по счетоводни данни и инвентаризации; закупените от тези доставчици и
продадените на клиенти на жалбоподателя стоки; и остатъците по вид и количество
в края на ревизирания период, които са описани в прил. 1-1 до 1-13 и
прил.2. При извършеният анализ вещото лице установи, че стоките по процесните
фактури са включени в склада и участват при формиране на стоковия поток. Сметка
„Доставчици“ е водена аналитично. Към 31.12.2019г. салдата са както следва: „Арт
нова плюс“ ЕООД-0.00лв., „Ел контакт 62“ ЕООД – 15 3390,12лв., „О. корект 70“
ЕООД- 78 299,20лв., „Радост метал“ ЕООД - 7 616,30лв., „Хоризонт
метал“ ЕООД - 0.00лв. Оборотите и салдата по периоди са представени в таблица
1. Към ССЕ са приложени
доказателствата, по които е работило вещото лице – 1 бр. компакт диск, съдържащ
складови и счетоводни справки.
Съдът възприема експертното заключение
като обективно и компетентно дадено, безпристрастно изготвено и кореспондиращо
с останалия доказателствен материал, наличен по делото.
В
открито съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице С. уточнява,
че е ползвала справки, наречени „опис на фактури за
покупки“, които са изведени по отпадни материали – така, както са водени
аналитично в склада. По отношение на продажбите – по същия начин са изведени
месечно, аналогично: общо за всеки клиент и хронологично по отпадъци, където
вече се съдържат и конкретните фактури. В първото приложение вещото лице е обобщила
информацията за начално количество, стоков поток, получени от процесните
доставчици и в отделна колона от други доставчици, какво количество е продадено,
и крайните салда. Съпоставила ги е с това, което се води в складовия софтуер, и
във всяко от приложенията е посочила по месеци конкретните количества за всеки
един от аналитичните признаци – не само от кого е получен /от процесните доставчици
и от други/, но и на кого е продадено количество, за да може да се проследи
стоковия поток и по отношение на конкретните клиенти. Справките от складовия
софтуер са представени в електронен вид, т.к. софтуерът не позволява извеждане
на комбинирана справка, съдържаща всичко необходимо за проследяване на стоковия
поток, т.е. покупки, номер на фактура, количество от съответната фактура,
продажби /това по принцип се прави с цел операторът - счетоводител да не
блокира компютърната система, т.к. ако системата трябва да изведе такава
комбинирана справка, обикновено компютърът се блокира за продължителен период
от време и с него е невъзможно да се работи. Затова в много софтуери се
изваждат справки съдържащи частична информация, такъв е и този софтуер/. Количествата
и аналитичните признаци заведени в складовия софтуер, които фигурират за всяка
доставка, се отразяват в съответния счетоводен регистър, но като обобщени
записи, т.е. при придобиването са зареждани стойности, подробните данни се
съдържат в складовия софтуер, и в счетоводния софтуер се извеждат само обобщени
данни. За изготвяне на справките в Приложение 1- 1 и всички останали до 1-13, вещото
лице е посочила конкретните номера на фактурите, като ги е извела в
приложенията като данни от кои купувачи са придобили количествата. Проследила е
и дали посочените общи количества по месеци за всеки от клиентите съвпада с
посочените фактури и не е установила несъответствия. Вещото лице уточни, че в
Приложение 1, в последна колона на две места има разлика в плюс и минус, което
е в рамките на стоковата група и се дължат на това, че през месец юли е имало
разместване на отпадъци вътре в рамките на стоковата група. Например ако се
изкупува найлон при изкупуването няма как да се отдели физически белия и
цветния на сто процента правилно, и други такива. Това е коригирано със запис,
но в рамките на стоковата група няма несъответствия, те са на аналитично ниво
II. Вещото лице е проверило и съответствието между регистрираните количества от
видовете отпадъци в складовия софтуер и отбелязаното в книгите по Закона за
управление на отпадъците и не е открила несъответствия.
При така установената фактология съдът
прави следните правни изводи: Жалбата
е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
се преценява като основателна.
При извършване на задължителната проверка
по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че оспореният ревизионен акт е
валиден административен акт, издаден от компетентен орган, след провеждане на
ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. ЗВР също са
издадени от компетентен орган, в кръга на правомощията му, и отговарят на
изискванията на чл. 113 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в
чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания
за постановяването му. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл. 113 - чл. 120 от ДОПК. Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок,
надлежно определен от органа, който я е възложил, и ревизионният доклад е
съставен в срока, определен от чл. 117, ал. 1 от кодекса.
По
отношение съответствието на обжалвания ревизионен акт с разпоредбите на ЗКПО.
За да увеличи финансовия
резултат на дружеството с процесните суми, приходният орган е приел, че липсват
доказателства „Еко скрап Варна“ ЕООД да е получило реално стоки именно по
процесните фактури, откъдето е извел и презумпция
за фиктивност на доставките. Приходният орган е посочил, че съгл. чл. 26, т. 2
от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са
документално обосновани по смисъла на същия закон, а процесните не са такива,
защото документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на
Закона за счетоводството разход е само този, за който е издадена фактура,
отразяваща вярно стопанската операция. Въз основа на установените при ревизията
факти и обстоятелства е достигнат извод, че процесните фактури, издадени от
съответните дружества-доставчици, не отразяват реални стопански операции,
респективно - не е доказана верността на тяхното съдържание, поради което за
отчетените разходи с тези фактури е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО,
което е самостоятелно основание за увеличението на финансовия резултат за 2018
г. и 2019г. Предвид това и на осн. чл. 16, ал.1 от ЗКПО с извършеното от органите
по приходите увеличение на финансовия резултат със стойността на отчетените
като разход фактури, издадени за сделки, които реално не са осъществени, е отстранено
влиянието на тези разходи върху финансовия резултат на жалбоподателя, т.е.
стойността по тези фактури не е взета под внимание. Въз основа на събраните в хода
на производството доказателства приходният орган установил, че представените от
ревизираното лице документи не удостоверяват действителни факти и обстоятелства,
поради което стопанските операции, отразени в счетоводството на жалбоподателя,
не отговарят на изискването на чл.10, ал.1 от ЗКПО.
Дружеството-жалбоподател
твърди, че за доставените, съотв. продадени количества отпадъци от черни и
цветни метали, са налице надлежни документи – договори за покупко-продажба,
сертификат за произход на металните отпадъци, товарителници, кантарни бележки,
фактури, приемо-предавателни протоколи и др., от които по безспорен начин се
установява и доказва, че действително стоките са били доставени от посочените
дружества.
С разпореждането за
насрочване на делото в открито съдебно заседание настоящата инстанция е
разпределила доказателствената тежест между страните, като е указала на
жалбоподателя, че следва да докаже фактите, на които основава своите претенции
и тези, от които черпи права.
Основният спорен въпрос между страните е налице ли са реално осъществени
доставки на стоки – черни и цветни метали по издадените
от „Арт нова плюс“ ЕООД, „Ел контакт 62“
ЕООД, „О. корект 70“ ЕООД, „Радост
метал” ЕООД, „Хоризонт метал“ ЕООД фактури, които да послужат като основание направените от „Еко скрап Варна“ ЕООД разходи във връзка с тези доставки да
бъдат признати за данъчни цели и с тях да бъде намален съответно финансовият
резултат на дружеството-жалбоподател за процесните 2018г. и 2019г.
Съгл. чл.10, ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато
е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската
операция, т. е., за да се признае за целите на данъчното облагане, отразеният в
счетоводния документ разход, следва да е извършен по реална сделка или да отразява вярно стопанската операция. Съгласно чл. 16,
ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица,
са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно
облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под
внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема
под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на
обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на
същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно
облагане.
В настоящия казус фактурите,
издадени от „Арт нова плюс“ ЕООД, „Ел контакт 62“ ЕООД, „О. корект 70“
ЕООД, „Радост метал” ЕООД и „Хоризонт метал“ ЕООД са с предмет доставка на отпадъци от черни и цветни метали, и с оглед
целите на чл.10 ал.1 от ЗКПО е необходимо по категоричен начин да се докаже, че
обективираните с тях доставки действително са извършени от фактуриралите ги
лица.
Съдът намира, че жалбоподателят
се справи с доказателствената тежест и доказа претендираното от него и отречено
от ревизията право. По делото са ангажирани убедителни доказателства в подкрепа
истинността на твърдението за реалност на процесните доставки.
В конкретния случай е
безспорно установено, че са доставени стоки, за което са платени парични
престации от получателя им. По делото не се твърди, че размяната на насрещните
престации е без основание. Към всяка от фактурите има надлежно съставени
множество съпътстващи документи - сертификати за произход, договори за продажба, приемо-предавателни
протоколи, кантарни бележки, Протоколи по чл.117 от ЗДДС, банкови бордера за
плащане по банкова сметка ***, товарителници и пътни листи. Следователно
безспорно се установи, че са доставени стоки, за което са платени парични
престации от получателя им, като следва да се подчертае, че доказателствата не
се представят за пръв път в съдебното производство, а са представени в хода на
ревизионното производство и не са оспорени от ответника в съдебното
производство.
Процесните
стоки представляват родово определени вещи, и съгласно чл.24, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с
определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат
предадени. В случая са налице съпътстващи документи към фактурите, обективиращи
предаването на стоките от доставчиците и еквивалентното им приемане от
получателя. От представените договори и двустранно подписани
приемо-предавателни протоколи, в които стоките са индивидуализирани, може да се
приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена съобразно правилото на ЗЗД.
Преценката на тези доказателства позволява по безпротиворечив начин да се
направи извод, че между страните се е стигнало до индивидуализиране и отделяне
на родово определените вещи, с което е прехвърлена собствеността върху тях. При
съпоставка между съпътстващите документи и фактурите се установява съвпадение в
количествата, което е потвърдено и от заключението по изслушаната ССЕ. Нещо
повече – налице е пълно съвпадение по стойност и количество на полученото и
продаденото количество, както е установило и вещото лице, с което е доказано
проследяването на стоковия поток. Обсъдени в съвкупност помежду им,
съпътстващите документи дават достатъчно конкретна информация за продадените
стоки. Налага се изводът, че протоколите, кантарните бележки и декларациите
като преки доказателства за реализиране доставките на спорните стоки, са
непротивопоставими на косвените доказателства, на които се градят изводите на
приходните органи.
Затова
следва да се приеме, че издадените фактури между страните
по доставките обективират сключени сделки с конкретен предмет, които не са
обявени за нищожни по съответния ред, следователно и за целите на данъчното
облагане същите не могат изначално да се приемат за фиктивни по см. на чл. 16,
ал.1 от ЗКПО. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със
сделките вещноправни последици, релевантни за облагането с косвен данък. Вярно е, че в приемо-предавателните протоколи не фигурира място на съставянето им,
но в този случай при липса на изрична уговорка между страните относно мястото
на предаването на родово определени вещи е приложимо общото правило на чл.200,
ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ, което сочи, че
местоизпълнението на задължението е там, където се плаща цената. С
осъществяването на дължимата престация настъпва и транслативният ефект на
търговската продажба.
На следващо място изводите
на органите по приходите за липсата на доказателства за предаване на стоките са
фактически необосновани, тъй като не са съобразени и със спецификата на предмета на доставките.
От гледна точка на националния закон предмет на престациите са черни и цветни
метали, за които е налице специалната
нормативна уредба в Закона
за управление на отпадъците и Наредбата за реда за извършване на търговска
дейност с отпадъци от черни и цветни метали, приета с ПМС № 316 от 22.11.2004
г., /ДВ, бр. 105 от 30.11.2004 г./ От предоставените копия на фактури е видно,
че в случая се касае за доставка на стоки по приложение 2 на ЗДДС,
регламентирани в глава деветнадесет „а“ от ЗДДС, по които данъкът е изискуем от
получателя. Спорните доставки са с предмет - отпадъци от черни и цветни метали
по смисъла на § 1, т. 19 от ЗУО, за които е приложима нормата на чл. 163а и сл.
от ЗДДС. Според чл. 163а от ЗДДС
данъчното събитие за такива доставки възниква съгласно общите правила на този
закон, а съгласно чл. 163б, ал. 1, т. 1-2 от ЗДДС
начисляването на данъка се извършва от получателя с издаване на протокол по чл.
117, ал. 2, когато доставчикът е данъчно задължено лице, или с издаването на
общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през
съответния данъчен период, когато доставчици са физически лица, които не са
данъчно задължени. Лицето, което има право на данъчен кредит по тези доставки, съвпада с лицето, което има задължение да
начисли данъка. В конкретния случай от представените Протоколи по чл. 117
от ЗДДС се установява, че по спорните доставки „Еко скрап
Варна“ ЕООД е начислило ДДС по реда на чл. 82, ал. 5 от ЗДДС, като е издало протоколи по реда на чл. 117 от ЗДДС, които
заедно с процесните фактури са декларирани по реда на ЗДДС през съответните
данъчни периоди. Начисляването на данъка за
получателя „Еко скрап Варна“ ЕООД, за което са подадени протоколи по чл.117 от ЗДДС, също представлява индиция за реалността на доставките. ВАС в свои решения
приема, че за изясняване на спора по делото - дали са налице доставки по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС, който има преюдициално значение за корпоративното
подоходно облагане, самоначисляването на ДДС няма основно доказателствено
значение, но доказването на този факт в случая е косвено доказателство, че
органът по приходите е признал наличието на сделки по процесните фактури. При
това не би могло за целите на косвените данъци органа по приходите да приема
при едни и същи доказателства една фактическа обстановка, а за целите на
облагането с ДДС – друга.
В
подкрепа на горните изводи за реалното предаване на стоката и получаването й от
жалбоподателя са и показанията на разпитания по делото свидетел И. Й.
Свидетелят обясни механизма на доставяне на отпадъците в базата на дружеството,
като потвърди, че той е организирал транспорта, както и че е работил с всички
фирми доставчици, като на част от тях е бил и собственик през определени
периоди от време. За товареното на стоките е ползвал работници, назначени на
трудов договор във фирмите, а всички документи са били изготвяни в базата на дружеството-жалбоподател,
който е изпращал транспорт на мястото, откъдето е купувана стоката.
Нееднократно в свои решения ВАС е
изразявал становище, че действията, съответно бездействията на доставчиците, не
може да се вменяват в тежест на получателя и това да се отразява отрицателно
върху неговото право на приспадане на данъчен кредит, което има проявление и
при облагането по ЗКПО. Това становище е в съответствие с константната практика
и на Съда на Европейския съюз, който в своите решения поддържа тезата, че
Директива 2006/112/ЕО не допуска национална практика, съгласно която данъчният
орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да приспадне от ДДС,
поради това, че издателят на фактурата за доставка е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на
обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да
знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект
нагоре по веригата на доставки -
решения по дела С-324/11, съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др. В този
смисъл са Решение № 6196 от 27.05.2020 г. по адм. д. № 13523/2019 на ВАС и
Решение № 2922 от 04.03.2021г. по адм. д. № 9663/2020 на ВАС.
Съобразно горното и с константната
практика на Съда на ЕС и ВАС относно доказване на реалността на доставките, в
случая доставчикът може да прехвърли право на собственост върху отпадъците по
процесните фактури и без да е придобил реално/физически собствеността върху
същите. При доказано предаване на стоката на получателя, без значение за
признаването на разхода са обстоятелствата, свързани с поведението на
доставчика, воденето на счетоводна отчетност, и/или липсата на техническа и
кадрова обезпеченост, които могат да бъдат основание за непризнаване на право
на данъчен кредит, но само въз основа на обективни данни, че жалбоподателят е
знаел за тази измамна практика, участвал е в данъчна измама. В случая няма
данни по делото и органът по приходите не е ангажирал преки доказателства за
това в процеса, че доставчиците по процесните фактури са участвали в данъчна
измама, а също така, че жалбоподателят е знаел или е имало данни, от които да е
можел да разбере за такова поведение на неговите доставчици, свързано с
процесните доставки.
Във връзка с установяване на обстоятелството
относно наличие или липса на доставка, следва да се има предвид приложението на
счетоводния принцип за съпоставимост между приходи и разходи по чл.4, ал.1, т.4
от ЗСч. По силата на посочената разпоредба разходите, извършени във връзка с
определена сделка или дейност, се отразяват във финансовия резултат за периода,
през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите се отразяват за
периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Следователно,
когато се анализират отделните доставки следва да се извърши проверка дали
конкретният доставчик е осчетоводил приход във връзка с реализираната доставка,
както и дали е осчетоводен насрещен разход, който да бъде съпоставим на прихода,
и в какво се изразява /материали, разходи за труд, разходи за подизпълнител и
т.н./. От друга страна, необходимо е да се извърши проверка във връзка с
осчетоводяването на разхода при получателя на доставчика, а именно: дали
последният е осчетоводил разходи във връзка с конкретната доставка и налице ли
е осчетоводен приход, съпоставим на този разход.
Събраните по делото доказателства,
ведно с констатациите на вещото лице по изготвената ССЕ, установяват
заприхождаването на стоките при жалбоподателя и последващото им влагане в
реализация чрез продажби. Автентичността и верността на всички
гореописани писмени доказателства не беше оспорена от ответната страна, поради
което същите следва да бъдат ценени като доказателства за установяване на
твърденията на жалбоподателя, а те в съвкупност с всички останали писмени и
гласни доказателства по делото установяват реалността на доставките.
На
следващо място съдът съобрази даденото от вещото лице заключение за
последващата реализация на стоките по спорните фактури. Вещото лице установи,
че стоковите потоци могат да бъдат проследени за всеки един от аналитичните
признаци, т.е. по видове отпадъци, в т.ч.: начално салдо; данни за получените
стоки и конкретните доставчици /в т.ч. - физически лица, посочени в книгите по
т.2;, данни за реализираните продажби и получателите на стоките; както и
крайните салда. Този експертен извод също не беше оспорен по делото. В тази връзка следва да
се посочи, че при облагането по ЗКПО е важно да се установи по какъв начин
получателят на стоките е осчетоводил разходите по доставките, и именно това е установено по категоричен начин от ССЕ.
Приемо-предавателните
протоколи и кантарните бележки не съдържат изолирани доказателства за спорната
реалност на доставките. В съответствие с тях са представените товарителници и
пътни листове, като информацията от кантарните бележки и пътните листове е в
унисон с товарителниците. Информацията в кантарните бележки относно вида и
количеството на стоката, както и МПС-то за извършения превоз съвпадат със
съответните данни по товарителниците и пътните листи. Товарителниците са подписани и подпечатани от изпращача, превозвач и
получател, и съдържат информация
за вида и количеството на превозваната стока, която съответства на
фактурираната и на уговорената в съответния договор, мястото на доставката,
както и МПС-то, с което стоката е транспортирана. Представените
товарителници са доказателство за изпращане на стоката от доставчика до
получателя с конкретно посочени транспортни средства с техните
индивидуализиращи белези /марка и регистрационен номер/. Посоченото придава на товарителниците
присъщата им доказателствена сила по чл. 61 от ЗАвП, а приходната
администрация не е ангажирала доказателства, които да опровергават съдържанието на
представените товарителници. Така се установява обвръзка
както с фактурите, така и с транспорта, и се доказва индивидуализацията на
родовоопределените вещи, с което е прехвърлена собствеността върху тях. В тази
връзка – съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може
получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите
доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на
доставките /в този смисъл решенията по дела С-80/11, С-142/11, С- 285/11,
С-324/11, С-18/13 на СЕС/. За да упражни правото на данъчен кредит, получателят
по доставка е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже
реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези
доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно
подписани. За всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези
за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното
отчитане на доставките при него, е недопустимо да се вменява в тежест на
получателя по доставката да ги доказва /в същия см. Решение № 5378 от 27.04.2021
г. по адм. д. № 12271/2020 на ВАС/.
По
отношение на липсата на реквизити в товарителниците и пътните листи следва да
се посочи, че за разлика от ревизиите по ЗДДС, при ревизиите по прякото данъчно
облагане, каквато е тази по ЗКПО, акцентът е върху счетоводното отчитане при
самото задължено лице, а не при неговия съконтрагент, а ССЕ даде заключение за
редовност на воденото от жалбоподателя счетоводство. Освен това, както СЕС сочи в практиката си
/Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и Решение от 21 юни
2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/, непредставянето на
определени доказателства за изпълнение на доставката или неточното оформяне на
някои от документите по нея от страна на преките доставчици, при наличието на
данни за безспорно изпълнени доставки, не следва да лишава ревизираното
дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на
начисления ДДС по издадената фактура.
Едно от
основните възражения на ответника за недоказано изпълнение на доставките се
изразява в неустановен произход на стоките, предвид представените сертификати
за произход на ОЧЦМ, които не изхождат от доставчиците на „Арт нова плюс“ ЕООД, „Ел контакт 62“
ЕООД, „О. корект 70“ ЕООД, „Радост
метал” ЕООД и „Хоризонт метал“ ЕООД. Свидетелят Й обясни подробно
откъде се е снабдявал с металните отпадъци, което наред с представените фактури
и приемо-предавателни протоколи доказва произхода на стоката. Отделно от това въпросът
за произхода на стоката по актуалния ЗДДС не представлява основание за отказ от
правото на данъчен кредит. В същия смисъл е Решение СЕС от 21 юни 2012 г. по
съединени дела С 80/11 и С 142/11, в което е подчертано, че чл.167, чл.168, б.“а“,
чл.178, б.“а“ и чл.273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да
признае право на приспадане поради това, че данъчнозадълженото лице не се е
уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска
упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал
е със стоките, предмет на доставката, и е бил в състояние да ги достави. Ето
защо не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени
доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват.
Сред
доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е
разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата
логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател.
Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на
правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на
стоките по банков път. /в същия см. Решение № 7548 от
16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2667/2020г./
Предвид
констатацията на ССЕ за редовност на воденото счетоводство на търговеца и с оглед
извършените осчетоводявания във връзка с процесните фактури, следва да се
приеме, че представените писмени доказателства имат за достоверна дата тази,
посочена в тях, доколкото въз основа на тях има извършени счетоводни записвания
в книгите на търговеца. Да се приеме обратното означава, че няма редовно водено
счетоводство, което противоречи на установеното по делото. В тази връзка следва
да се има предвид разпоредбата на чл. 182 от ГПК, според която вписвания в
счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото. В същия смисъл е и нормата на чл.51 от ДОПК,
според която вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната
редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите
обстоятелства, установени в хода на производството. При това положение не
следва да има съмнение, че въпросните документи могат да служат като годни
доказателства в подкрепа становището на жалбоподателя за реалност на
извършените доставки.
Органът по приходите в
нарушение на закона не е зачел доказателствената сила на тези документи с
мотивите, че те са частни документи и поради това не се ползват с
доказателствена сила за установяване на реалността на доставките. Това, че
представените писмени доказателства са частни документи, което е обичайно при
документално оформяне на доставки между търговци, не е основание да се приеме,
че липсва реална доставка. Така напр. в Решение № 6196 от 27.05.2020 г. по адм.
д. № 13523/2019 на ВАС е прието че: „стоковите разписки, респ.
приемателно-предавателните протоколи, които са представени по време на
ревизията по начина, по който са съставени, установяват фактическото
разпореждане с вещта от доставчиците на получателя и волеизявлението за това е
двустранно (приел/предал). Частните документи имат само формална, но не и
материална доказателствена сила, но в процесния случай пред първоинстанционния
съд приходната администрация не е оспорила тяхната автентичност на основание
чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК и затова следва
да се приеме, че с тях се установява реалното доставяне на стоките“. В този
смисъл е и Решение № 5378 от 27.04.2021 г. по адм. д. № 12271/2020 на ВАС.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице категорични
данни, които да сочат на поведение у жалбоподателя, целящо отклонение от
данъчно облагане, поради което неправилно и необосновано органите по приходите
са приели, че са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, даващи основание за увеличение на декларирания финансов резултат на
дружеството за 2018г. и 2019г.
В заключение съдът намира,
че органите по приходите незаконосъобразно са преобразували финансовия резултат
на дружеството за 2018 г. и 2019г. на осн. чл. 26, т. 2, вр. чл. 16, ал. 1 и
чл. 10 от ЗКПО в посока увеличение със сумата от 974 225.50лв. за 2018г.,
и със сумата от 139 777.62 лв. за 2019г., представляващи разходи, които не
са документално доказани по фактури, издадени от „Арт нова плюс“ ЕООД,
„Ел контакт 62“ ЕООД, „О. корект 70“ ЕООД, „Радост метал” ЕООД, „Хоризонт метал“ ЕООД, което налага извод за материална незаконосъобразност на РА в обжалваната част, тъй
като фактическите констатации в него не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, поради което същият следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски по
опис в размер на 2180 лева, от които 50 лева - държавна такса, 930 лева - за
вещо лице и 1200 лева - адвокатски хонорар, определен под минималния размер
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000320000957-091-001/08.09.2020 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП–Варна, потвърден с Решение №
266/24.11.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Еко скрап Варна“ ЕООД,
ЕИК *****, представлявано от управителя И. М. П. са установени задължения за
корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 97422.55 лв. - главница и
14262.72лв. – лихва и за 2019г. в размер на 13977.76лв. – главница и 381.17лв.
– лихва.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“- Варна
при ЦУ на НАП-София, да заплати на „Еко скрап Варна“ ЕООД, ЕИК *****,
представлявано от управителя И. М. П., сторените в производството разноски в
размер на 2 180 лв. /две
хиляди сто и осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: