Присъда по дело №312/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта:	15
Дата:	26 юли 2022 г. (в сила от 11 август 2022 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20225620200312
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Свиленград, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниПанайот Иванов Панайотов

заседатели:Руска Манолова Георгиева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
и прокурора М. М. К.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200312 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П.Д. K, роден на *********** година в град
Котел, област Сливен, българин, български гражданин, живущ в село Малко
градище, област Хасково, неженен, без образование, но може да полага
подпис, ЕГН **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 24.10.2021
година в село Малко градище, област Хасково, склонил лице, ненавършило
14-годишна възраст - ***************** с ЕГН ********** от село Малко
градище, област Хасково, да наблюдава виртуални полови сношения между
лица от различен пол - престъпление по чл. 155 б, ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 155 б, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39 от НК го ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 21 (двадесет и един)
месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ така определеното
наказание „Лишаване от свобода” с една трета като ОПРЕДЕЛЯ окончателния
1

размер на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на 14 (четиринадесет)
месеца, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален „общ”
режим.
ПРИЗНАВА подсъдимия П.Д. K, роден на *********** година в град
Котел, област Сливен, българин, български гражданин, живущ в село Малко
градище, област Хасково, неженен, без образование, но може да полага
подпис, ЕГН **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 24.10.2021
година в село Малко градище, област Хасково, направил опит да извърши
действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – ************. от
село Малко градище, област Хасково, родена на 06.01.2015 година,
изразяващо се в показване на мъжкия си полов орган с цел същата да го
целуне, като деянието е останало недовършено по независещи от него
причини - престъпление по чл. 149, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, поради което
и на основание чл. 149, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39 от НК
го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 24
(двадесет и четири) месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ
така определеното наказание „Лишаване от свобода” с една трета като
ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” на 16 (шестнадесет) месеца, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален „общ”
режим.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, НАЛАГА за изтърпяване едно общо
наказание по двете осъждания, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 16 (шестнадесет) месеца, което да изтърпи
ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА така
определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи
при първоначален „общ” режим.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, ПРИСПАДА от така
определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” времето, през
което подсъдимият П.Д. Кръстев е бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок
от 24 часа, считано на 24.10.2021 година, с Постановление за задържане
2

съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 25.10.2021 година и с Определение
№ 254/27.10.2021 година по ЧНД № 816/2021 година на Районен съд –
Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 27.10.2021 година, до привеждане в изпъление на настоящата
Присъда.
Не прилага чл. 24 от НК.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, ПРИВЕЖДА така определеното на
подсъдимия П.Д. K, роден на *********** година в град Котел, област
Сливен, българин, български гражданин, живущ в село Малко градище,
област Хасково, неженен, без образование, но може да полага подпис, ЕГН
**********, осъждан, наказание по НОХД № 347/2020 година на Районен съд
- Свиленград, „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 7 (седем) месеца, ДА
БЪДЕ изтърпяно изцяло, ефективно и преди общото наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 16 (шестнадесет) месеца,
определено по НОХД № 312/2022 година на Районен съд – Свиленград.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА така
определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 7 (седем)
месеца, определено по НОХД № 347/2020 година на Районен съд -
Свиленград, да се изтърпи при първоначален „общ” режим.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, ПРИСПАДА от така
определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 7 (седем)
месеца, времето, през което подсъдимият П.Д. Кръстев е бил задържан със
Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа, считано на 27.04.2020 година.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия П.Д. K, роден
на *********** година в град Котел, област Сливен, българин, български
гражданин, живущ в село Малко градище, област Хасково, неженен, без
образование, но може да полага подпис, ЕГН **********, осъждан, ДА
ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет, този на МВР, направените по делото
от Досъдебното производство разноски за извършени Съдебно-техническа и
Комплексни псохолого-психиатрични експертизи в общ размер 2 320.50 лв.
(две хиляди триста и двадесет лева и петдесет стотинки), вносими по сметка
на ОДМВР – Хасково и по бюджета на Съдебната власт сумата от 5 лв. (пет
лева) – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия П.Д. K, роден
3

на *********** година в град Котел, област Сливен, българин, български
гражданин, живущ в село Малко градище, област Хасково, неженен, без
образование, но може да полага подпис, ЕГН **********, осъждан, ДА
ЗАПЛАТИ на Националното бюро за правна помощ, град София, ул.
„Развигор” № 1, сумата от 220 лв. (двеста и двадесет лева), изплатено
адвокатско възнаграждение за предоставената му правна помощ под формата
на процесуално представителство и по бюджета на Съдебната власт сумата от
5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК, вр.чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК ,
ПОСТАНОВЯВА мобилен телефон марка „Самсунг” с имей
35701107257221302 без сим карта в него да се отнеме в полза на Държавата.
ПОСТАНОВЯВА оптичните дискове, приложени към Писмото от МВР,
Дирекция „Национална система 112” и към Съдебно-техническата
експертиза (, представялаващ неразделна нейна част), да останат приложени
по делото и след изтичане срока на съхраняване на делото да се унищожат.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 15 от 26.07.2022 година
по НОХД № 312/2022 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 351/2021
година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 4805/2021 година по
описа на Районна прокуратура – **********, М.К. – Заместник Районен
прокурор на Районна прокуратура – **********, повдига обвинения на П.Д.
К., роден на *********** година в град *****, област *****, българин,
български гражданин, живущ в село ******* ********, област **********,
неженен, без образование, но може да полага подпис, ЕГН **********,
осъждан, за това, че
- на 24.10.2021 година в село ******* ********, област **********,
склонил лице, ненавършило 14-годишна възраст - Д. Н. Г. с ЕГН **********
от село ******* ********, област **********, да наблюдава виртуални
полови сношения между лица от различен пол - престъпление по чл. 155 б,
ал.1 от НК и
- на 24.10.2021 година в село ******* ********, област **********,
направил опит да извърши действие с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст – Д. Николинова Г. от село ******* ********, област **********,
родена на 06.01.2015 година, изразяващо се в показване на мъжкия си полов
орган с цел същата да го целуне, като деянието е останало недовършено по
независещи от него причини - престъпление по чл. 149, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание подсъдимият П.Д. К. и упълномощеният му
защитник – адвокат Н.М., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на минимални по размер наказания.
В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа казаното от
защитника си, а при дадената му последна дума моли за минимлани по
размери наказания. Изразява съжалението си по отношение на случилото се и
искрено се разкайва.
Участващият в съдебно заседание пред РС – Свиленград Заместник
Районен прокурор М.К. в хода на съдебните прения поддържа обвиненията,
така както са предявени с ОА. Изразява становище същите да са безспорно
доказани от обективна и субективна страна по отношение на подсъдимия, при
изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в
хода на процеса, както и установени съставомерните – обективни и
1

субективни признаци на вменените престъпления по възведените правни
квалификации, така също и тяхното извършване и авторството им в лицето на
подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за
виновен и осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 155 б,
ал. 1 от НК и в чл. 149, ал. 1 от НК наказания, които да се индивидуализират
при условията на чл. 54 от НК, а именно: „Лишаване от свобода” за
престъплението по чл. 149 от НК в размер на 1 година и 4 месеца след
редукцията по чл. 58а от НК и „Лишаване от свобода” за престъплението по
чл. 155 б от НК в размер на 1 година и 2 месеца след редукцията по чл. 58а от
НК, като не се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Предлага да се
приложи разпоредбата на чл. 23 от НК по отношение на процесните две
престъпления и да се приспадне изтърпяната част от общото определено
наказание и чл. 68 от НК по отношение на наказанието, наложено по НОХД
№ 347/2020 година на РС – Свиленград като се приспадне изтърпяната част от
приведеното в изпълнение наказание. Сочи, че подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски за експертизи; а съдбата на
вещественото доказателство – телефон, предоставя на преценката на Съда.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящия
адрес на детето Д. Николинова Г. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната
процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от
подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след
разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл.
370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по посочения
особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на
предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия П. Д. КР. се подкрепят от
събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в
хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на
всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от
фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
2

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 252 от
10.06.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – *****,
подсъдимият е три пъти осъждан условно.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият към дата 25.10.2021
година, получава годишен доход в размер на 12 000 лв., не притежава
недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС).
Видно от Характеристичната справка, изготвена от Мл.ПИ Т.Факиров -
служител в Участък – Любимец при РУ – Свиленград, подсъдимият има
регистрирани противообществени прояви, има съдебни и криминалистически
регистрации, движи се и контактува с криминалнопроявени лица, склонен е
към извършване напротивообществени деяния и нарушения на обществения
ред, има данни, че употребява наркотични и упойващи вещества и
многократно е санкциониран от органите на МВР за управление на МПС като
е неправоспособен водач.
Подсъдимият П. Д. КР. живее на семейни начала със свитеделя Д. Ст. Оц.
от около 9-10 години в жилище, находящо се в село ******* ********,
област **********. Двамата нямат деца.
Пострадалият Д. Н. Г. е родена на 06.01.2015 година от съвместното
съжителства на свидетелите Н. Н. Г. и Хр. Д. Ст.. Към месец октомври 2021
година Д. е ученик в 1-ви клас в Основно училище „Св.Св. Кирил и Методи”
в село ******* ********. Семейството има още две дъщери - Г. Г., родена на
25.02.2017 година и М. С.а, родена на 05.08.2020 година. Децата се оглеждат
от двамата родители в къща в същото село. Помощ и подкрепа при
отглеждането на децата, родителите получават от бабата по линия на
биологичния баща - свидетеля Д. Ст. Оц., която живее в съседство на тях.
Къщата на свидетеля Оцева се намира в края на селото като няколко къщи по-
надолу от същата страна живее семейството на сина й –свидетеля Х.С.. В
двора на къщата на свидетеля Х.С. в отделна къща живее семейството на
свидетелите М. К. и жена му - К. Г. - сестра на свидетеля Д.О..
На 24.10.2021 година по обяд на свидетеля Н.Г. й става лошо и по тази
причина в ранния следобед води двете си дъщери - Д. и Г. Г. в дома на
свекърва си - свидетеля Д.О., за да ги гледа няколко часа. През това време
подсъдимият лежи на леглото в една от стаите и играе на мобилния си
телефон марка „Самсунг” с имей 35701107257221302 без сим карта в него. В
менюто на телефона има инсталирана компютърна игра за деца с участието на
котка и видео клипове, съдържащи полови сношения между лица от различен
пол. Свидетелят Д.О. и двете й внучета отиват в другата стая на къщата,
където двете деца започват да рисуват. След около 30 минути свидетелят О.
излиза и отива в центъра на селото да пазарува от магазина. Веднага след
като излиза, подсъдимият отива в стаята при децата и казва на детето Г. да
отиде в неговата стая и тя се мести, а на детето Д. - да го последва. Двамата
отиват в друга стая от къщата, в която има легло и големи гардероби. К. сяда
на леглото и кани детето Д. да седне до него. Когато тя сяда до него, той вади
мобилния си телефон, пуска един видео клип с „порно” и го показва на
3

детето, което знае какво е „порно”, защото нейна приятелка от училище й е
обяснила. Клипът, който й пуска подсъдимият и дава да гледа, започва с
момче и момиче, които стоят на диван, а след това двамата правят секс.
Когато гледа видеоклипа Д.Г. се чувства неудобно и се притеснява. След като
свършва клипът, К. казва на детето, че иска да правят същото като в клипа. Д.
Горцова иска да си тръгне, защото не се чувства добре от видяното на клипа,
става й неудобно и се притеснява. Тръгва към входната врата, като през това
време подсъдимият отива в другата стая, дава мобилния си телефон на
другото дете - Г., за да си играе на играта с котката и преди Д.Г. излиза от
къщата. Когато и двамата са на двора, подсъдимият казва на Д.Г. да отиде с
него в гаража, който се намира в края на къщата. Заплашва я, че ако не го
последва ще каже на баща й, че е гледала клипове с „мръсни работи” и той ще
я бие. Уплашена от случващото се, детето Д. последва подсъдимия в гаража.
К. застава срещу детето на около една крачка от нея. Сваля си панталоните до
колене и остава гол. Д.Г. вижда половия му член. Той иска от нея да му
целуне члена, но тя отказва. В този момент двамата чуват, че в двора на
къщата има човек при което К. веднага вдига панталоните и излиза от гаража.
Малко след него излиза и Д.Г.. В двора детето вижда свидетеля К.Т., който
говори с К.. Двамата влизат в къщата, като след тях влиза и Д.Г., която отива
в стаята при сестра си Гергана. След известно време в къщата се прибира и
свидетелят Д.О.. Тя започва да почиства къщата, а от там се прехвърля да
почиства двора и гаража. Влизайки в гаража вижда, че на земята има
разпилян пясък от скъсан чувал. Връща се обратно и се кара на децата,
защото са направили боклуци в гаража. Тогава Д.Г. признава, че тя е ходила в
гаража и обещава повече да не прави така, но не признава за случилото с
подсъдимия, защото се страхува, че баба й ще каже на баща й, а той ще я бие.
Свидетелят О. отвежда двете деца при родителите им като ги предава на
майка им и се връща обратно в дома си.
След като се прибират децата, свидетелят Н.Г. забелязва, че дъщеря й Д.
не иска да говори, стой с наведена глава и не смее да я погледне в очите.
Когато свършва с домакинската работата решава да поговори с нея и я пита
къде е била по-рано. Детето първоначално казва, че била в гардероб в една от
стаите, а после, че била на двора. От чутото Н.Г. разбира, че дъщеря й я
лъже, защото преди да бъдат доведени децата от свекърва й, същата отива в
дома на О., за да вземе децата, но заварва само дъщеря си Г. да играе на
телефона на подсъдимия. Търси Д. във всички стаи на къщата и на двора, но
не я открива. Единствено не проверила в тоалетната, банята и гаража, които
са в края на къщата. Като не я намира се прибира у тях и пита мъжа си –
свидетеля Х.С., който е със свидетеля К.Т., дали е виждал някое от двете деца,
но и той не ги бил виждал. Малко след това децата са доведени от свекърва й.
За момента разговорът между майката и дъщерята приключва, но по-късно
същия ден е подновен като на него присъства и бащата на детето – свидетелят
Х.С.. Когато отново я запитват къде е била по-рано през деня, детето Д.
започва да обяснява, че не е искала да гледа това което й показвал К..
4

Разказва им, че К. й показал клип с „мръсни работи”, в който мъж и жена
правят секс, след което поискал от нея да правят това, което правят в клипа.
Казва им също, че са били и в гаража, където К. си свалил панталоните и си
показал „пишката”. От чутото двата родители остават вцепенени, след което
Н.Г. започнва да вика силно, а на Х.С. му става лошо като успява да се обади
на свидетеля З.Г. и му казва, че трябва да отиде до тях, защото е спешно. Това
е около 18.00 часа на 24.10.2021 година.
През това време в дома на родителите идва Д.О. и Н.Г. разказва всичко
което е научила от дъщеря си. О. предлага да отидат при К. и да го попитат
лично за случилото се. Тримата възрастни заедно с децата отиват до къщата
на О.. Заварват К. в двора на къщата, който отрича да е правил нещо на детето
Д. като заявява, че детето лъже. През това време при тях идват свидетелите
З.Г. и жена му - Г.К.. Към тях се присъединяват и свидетелят К.Т. - брат на М.
Р. и жена му П.К.. Още като наближава къщата Г.К. вика на подсъдимия:
„*****, бягай ще те бият!”, при което той тръгва към дъното на двора и се
скрива зад гаража между едни дървета. В двора на къщата влиза и Х. С., който
тръгва да търси подсъдимия. Намира го скрит зад гаража в дърветата и му
казва да излиза. Когато излиза от мястото подсъдимият е ударен от свидетеля
С.. З.Г. успява да дръпне С., за да не продължи да удря подсъдимия и казва на
последния да бяга, при което той прескача ограда и побягва. Свидетел на
случващото се става и детето Д., която през цялото време мълчи, стой с
наведена глава и е видимо притеснена.
Около 22.00 часа за случилото се Н.Г. подава сигнал на телефон 112.
След като К. е открит от полицейските служители е проведена
оперативна беседа от свидетеля Ф.Г. - Полицай в Участък – Любимец, по
време на която К. признава за извършените престъпления.
За случая е образувано ДП.
Видно от Заключението на вещото лице по изготвената Съдебно-
техническа експертиза за изследване на процесния мобилен телефон марка
„Самсунг”, в менюта на телефона на началния екран (кратък път) е открита
инсталирана игра за деца, в която участва котка и се казва „My Talking
Angela”. При прегледа на началните екрани вещото лице не открива
приложението Chrome, затова го търси с търсачката и открива най-често
използваните приложения от телефона, едно от които е VXXX – порно сайт,
като при отваряне на иконата вещото лице открива различни порно клипове, а
след отварянето на приложението Chrome намири и подробна информация за
хронологията на посетените сайтове за дата 24.10.2021 година.
Според Заключението на вещите лица по изготвената Комплексна
психолого-психиатрична експертиза, Д. Н. Г. не страда от психично
заболяване. С оглед възрастта й към момента на извършване на деянието - 6
години и 11 месеца, която възраст е недостатъчно зряла в емоционално и
волево отношения, е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си и с нея могат да се извършват
5

действия по разследването и да участва в ДП. Може правилно да възприема
обективната действителност и да интерпретира фактите, които имат значение
по делото и да дава достоверни показания. Според вещите лица не се налага
лечение на Д. Н. Г., но е необходимо да продължи работата си с психолог.
При проведения психиатричен преглед и проведените психологични
изследвания е констатирано, че детето Д.Г. е с добро адаптивно поведение,
със социални умения, отговарящи на възрастта му и с добри учебни умения.
Няма данни за интернализирано поведение като безпокойство, депресия и
самоизолация, като това състояние е постигнато благодарение на подкрепата
на семейството, в което живее и израства. Д.Г. е с нормален интелект.
Психичното й състояние по време на изследването не включва емоционалната
подтиснатост, безпокойство, тревога.
По делото е представен и приет Социален доклад, изготвен от ДСП –
Свиленград, от който е видно, че детето Д. се отглежда от родителите си в
семейна среда, задоволят се основните му жизнени потребности, получава
грижи, внимание о подкрепа. Чувства се сигурно и защитено в средата си.
Налице е силна емоционална връзка, заинтересованост и ангажираност от
страна на майката, биологичния баща и близките.
Според Заключението на вещите лица по изготвената Комплексна
психолого-психиатрична експертиза става ясно, че П. Д. КР. не страда от
психично заболяване. Към момента на извършване на деянието е бил в
състояние да разбира свойството и значението извършеното и да ръководи
постъпките си и непосредствено след това. Към момента на изследването не
се установяват данни за продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието или слабоумие. Спрямо него могат да се извършват действия по
разследването и да участва в съдебното производство с оглед психичното и
физическото му състояние правилно да възприема обективната
действителност и да интерпретира фактите, които имат значение по делото и
да дава достоверни показания. Поведението на К. съответства на поведение
след извършване на блудство в съответствие на възрастта и начина на
извършване на деянието. Интелектът му е в нисък вариант на нормата.
Личността му се определя като интровертен тип, склонен към криминални
прояви, към лъжа и манипулативно поведение, свързано с изопачаване на
действителността. Не е налице разстройство в сексуалното влечение на К..
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия:
разпити на свидетели, огледи на местопроизшествие и на веществено
доказателство, и са изготвени Фотоалбуми; назначени са и са изготвени
множество експертизи; изготвен е Протокол за доброволно предаване на вещи
и т.н.
В хода на ДП подсъдимият заявява, че разбира обвиненията, не се
признава за виновен по така предявените му обвинения като отрича през
процесния период от време да е бил в дома си. В съдебната фаза се признава
за виновен. Съжалява за станалото.
6

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз
основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и
несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към ДП и
приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
Фотоалбум; Протокол за доброволно предаване; Докладна записка; Протокол
от съдебно заседание от 27.10.2021 година по ЧНД № 816/2021 година на РС
– Свиленград; Заключения по Съдебно-техническа и Комплексни псохолого-
психиатрични експертизи; Протокол за оглед на веществени доказателства,
ведно с Фотоалбум; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; Справка за съдимост; Характеристична справка; Социален
доклад; Писма и Справки от различни институции и други документи и др.;
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: Д. Н. Г., Н. Н. Г., Хр. Д. Ст.,
Д. Ст. Оц., К. Р. Т., Здр. Ат. Г., Г. Н. К., П. Г. К., Ф. Анг. Г. и Г. Б. Д., всички
те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите
Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях,
систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от
данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с
оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка относно
времето, мястото, механизмът на изпълнителните деяния, както и тяхното
авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия
по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП
и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показанията на свидетелите, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно
с Фотоаблум, Справка за съдимост, Протокол за оглед веществено
доказателство, ведно с Фотоалбум, както и от Заключенията на Съдебно-
техническа и Комплексни псохолого-психиатрични експертизи.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на свидетеля
Д. Н. Г., макар и същата да се явява пострадала от деянието, тъй като
това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията й. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат
да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито
едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила.
Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства
и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото. Настоящият състав кредитира
показанията на пострадалото лице като обективни, безпристрастни и
логически последователни. Показанията й са дадени непосредствено след
7

извършване на деянието (т.е. отразяват пресни спомени за инкриминираните
факти) и са с характер на реално преживяване и излагат точно и конкретно
обстоятелствата около инцидента, който описва изчерпателно, което се
подкрепя от заключението на изготвената Комплексна
психолого-психиатрична експертиза. Не е налице индиция за недостоверност
на показанията й, тъй като те са пълни, подробни и богати на детайли относно
случилите се събития. Именно в множеството им детайли показанията й
намират пълно съответствие с доказателствения материал по делото, възприет
от Съда. Разказаното от пострадалия Д. Н. Г. се подкрепя от обективно
установените по делото факти, от извършените по делото експертизи и от
разказа на всички свидетели относно релевантните за предмета на доказване
факти. Не може да не бъде отчетено и това, че в показанията на Д. Н. Г. не
прозира стремеж за преднамерено уличаване на подсъдимия в извършване на
деянията. Всъщност по делото нито се твърдят, нито се установяват
евентуални причини, заради които Д. Н. Г. би предприела необосновано
приписване на престъпления. Самата защита не излага подобни твърдения.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от вещественото
доказателство - телефон, предявен в хода на съдебното следствие по реда на
чл. 284 от НПК.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключенията по
извършените Съдебно-техническа и Комплексни псохолого-психиатрични
експертизи, тъй като са извършени съответно от вещи лица – специалисти с
необходимата квалификация и знания, включени в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната
власт за 2021 година и за 2022 година за съдебните райони на Окръжен съд –
Кърджали, на Окръжен съд – Ямбол и на Окръжен съд – Стара Загора,
липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените
писмени Заключения обективират необходимите данни, ползвани за
извършената оценка и фактически констатации, поради което се явяват
обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства,
опровергаващи констатациите и Заключенията на вещите лица, поради това
Съдът намира за обосновани, аргументирани и правилни експертизите и
ползва същите при формирането на фактическите и правните си изводи.
Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон със Заключенията
на вещите лица.
По силата на чл. 17 от Закона за Националната система за спешни
повиквания с ЕЕН 112, данните от Регистъра на националния спешен телефон
112 са веществени доказателствени средства. В случая от съдържащите се в
представения компактдиск от МВР, Дирекция „Национална система 112
МВР”, „Районен център 112 – Кърджали” два аудиозаписа във формата на
звуков файл и един файл със заснето изображение на Регистрационния
картон, става ясно, че свидетелят Н.Г. се е обадила на спешния телефон, за да
8

съобщи за извършените спрямо дъщеря й деяния.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. А онези от тях,
представляващи официални документи и/или доказателствени средства по
смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – огледи и
експертизи, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от
компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите
са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи,
също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващите се наказания. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Не се кредитират обясненията, дадени от подсъдимия на фазата на ДП,
тъй като в противоречие с всички останали доказателства, които Съдът
кредитира.
Няма спор по фактите.
Няма спор и по правните квалрификации на деянията.
При така изяснената фактическа обстановка и установените факти,
изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
П. Д. КР. е осъществил състава на престъпленията по чл. 149, ал. 1, вр.чл.
18, ал. 1 от НК и по чл. 155 б, ал. 1 от НК.
Престъпленията против човешката личност са уредени в Глава Втора от
Специалната част на НК. Това показва важното место, което им отрежда
законодателя. В тази Глава са уредени посегателството срещу човешкия
живот, което е едно от най-тежките престъпления, предвидени в
българския НК. Уредени са и други посегателства срещу човешката личност
като блудство и склоняване да се наблюдават виртуални полови сношения.
Уредени са в Раздел Осми на посочената Глава от НК със заглавие „Разврат”.
Съпроводени са с унижаване честта и достойнството на човека. Правото на
чест и достойнство и на неприкосновеност на личността са неоспорими
човешки права.
По отношение на престъплението с правна квалификация чл. 149, ал. 1,
9

вр.чл. 18, ал. 1 от НК:
Предмет на престъпното посегателство по чл. 149 от НК е половата
неприкосновенност на лице, ненавършило 14-годишна възраст без значение
от неговия пол.
От доказателствата по делото става ясно, че свидетелят Д.Г. е родена на
06.01.2015 година и към момента на деянието не е била навършила
14-годишна възраст, което обуславя квалифициране на деянието по чл. 149 от
НК.
От друга страна подсъдимият П. Д. КР. е наказателноотговорно лице и
може да бъде субект на престъпно блудство с малолетен. Както към момента
на деянието, така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетен и
психически здрав видно от Заключението на Комплексната псохолого-
психиатрична експертиза.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е
извършено чрез действие. Подсъдимият К. е извършил действие, което по
своето естество и насоченост може да възбуди и удовлетвори половото му
желание без съвкупление. В случая извършеното от К. блудствено действие е
обективирано в показване на половия му орган с цел детето Д. да го целуне.
Действието му обективно е било насочено към възбуждане и удовлетворяване
на неговото собствено полово желание. Също от обективна страна, както
вече бе посочено блудственото действие е било насочено към лице от женски
пол, ненавършило 14 години, т.е. малолетно.
Деянието по чл. 149, ал. 1 от НК ще е довършено когато извършителят е
осъществил конкретно, годно да възбуди полово желание, физическо
въздействие спрямо пострадалото лице. Ако само е демонстрирано намерение
и искане към пострадалото лице, да бъдат осъществени такива действия, но
не се стигне до тяхното извършване, деянието е останало неприключено във
фазата на опита. В конкретния случай от обективна страна, извършеното от
подсъдимия блудство с малолетна е останало във фазата на опита, тъй като
причината за недовършване на деянието е извън волята на подсъдимия и се
дължи изцяло на поведението на трето лице, което е дошло в двора на
къщата, т.е. поради независещи от подсъдимия причини.
От субективна страна, както по - горе бе посочено, подсъдимият е
извършил блудственото действие с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на своето действие, предвиждал е
общественоопасните последици на това свое действие и е искал настъпването
на тези последици. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че извършеното от
него блудство е от естество да възбуди и удовлетвори половото му желание
без съвкупление, като същевременно е съзнавал, че жертвата му е малолетно
лице. От субективна страна е налице и особената цел на дееца, а именно чрез
извършените действия да възбуди и удовлетвори половото си желание без
съвкупление. Този извод се налага дори само от факта, че К. демонстративно
е показал половия си орган пред малолетното дете, което е директен израз на
10

сексуални намерения. А предвид факта, че при събличането си е изразил
изрично и желание детето да му целуне члена, целенасочеността на
действията му е ясно проявена.
По отношение на престъплението с правна квалификация чл. 155 б, ал. 1
от НК:
Обект на престъплението по чл. 155 б от НК и като цяло на Раздел VIII от
Особената част на НК са обществените отношения, свързани със свободата на
полово общуване и правилно формиране на тези ценности у всеки човек. По
същество престъпленията винаги засягат в една или друга степен установения
в обществото морал, установените морални норми за полово общуване между
индивидите, нарушават уредения полов морал в обществото. Освен това този
вид престъпление се разглеждат и като посегателство върху свободата за
формиране на волята и избор на поведение, свързани и с честта и
достойнството на отделната личност. Изпълнителните дейния на тези
престъпления, включително и това по чл. 155 б от НК, се осъществяват
винаги с действия, а от субективна страна те се реализират винаги с пряк
умисъл. Осъществяването на съставомерните му признаци се състой в
склоняване на лице, ненавършило 14-годишна възраст, да участва или да
наблюдава действителни, виртуални или симулирани полови сношения
между лица от еднакъв или различен пол или похотливо показване на
човешки полови органи, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или
мазохизъм, а субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице.
Обективните белези на престъпния състав по чл. 155 б, ал. 1 от НК са: 1 -
лице, ненавършило 14-годишна възраст и 2 - склоняване на лицето да
наблюдава посочените действия. Доколкото деянието е формално
престъпление, неговата съставомерност не зависи от съгласието на малолетно
пострадало дете. В конкретния случай по отношение на първата
предпоставка, Съдът приема, че Д.Г. е малолетна, а подсъдимият е знаел това
обстоятелство, тъй като детето е внуче на жената, с която живее на семейни
начала и детето често е посещавало дома им. Този извод се извлича от факта,
че е била на 6 години, т.е. на възраст много под граница от 14 години. Така
подсъдимият е бил наясно, че към датата на деянието последната не е била
навършила 14 години, което обстоятелство има значение за субективната
страна на извършеното от него. Установен е и вторият елемент от състава на
престъплението по чл. 155 б, ал. 1 от НК - склоняване на лицето към
наблюдаване на посочените действия. Налице е склоняване към наблюдаване
на виртуални полови сношения между лица от различен пол, тъй като е
осъществено спрямо лице, което не е навършило 14-годишна възраст.
Малолетните лица не могат да формират правно валидна воля и поради това и
такива прояви против половата неприкосновеност на личността и половия
морал са въздигнати в престъпление, независимо от това дали малолетното
лице е дало съгласието си в случая да наблюдава такива виртуални полови
сношения или не. С поставянето на детето в нетипична, неестествена и
нежелана от него ситуация, като му пуска да гледа видео клип на телефона, на
11

който клип има сексуални сцени между мъж и жена, които са съблечени и
след като свършва клипа му казва, че иска да прави така с него е налице
съставомерно за престъплението по чл. 155 б, ал. 1 от НК.
Съдържанието на понятието „склоняване” следва да се тълкува като
уговаряне, убеждаване, мотивиране на малолетно лице, за да бъде въвлечено
в осъществяване на описаните в разпоредбата на чл. 155 б от НК действия.
Склоняването на това лице може да стане и с непротивоправни действия,
както е и в настоящия случай. Това понятие не се отъждествява със
съдържанието на понятието „принуждаване на другиго”, тъй като в противен
случай волята на законодателя изрично щеше да се открие в този термин.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл със
съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици. Деецът е
съзнавал, че Д.Г. е малолетна, тъй като е внучка на жената, с която живее на
семейни начала и често е посещавала дома му, където и той е полагал грижи
за нея (както вече бе посочено). Бил е с ясното съзнание за съдържанието на
порнографския материал, за начина му на представяне, за
общественоопасните последици от това с оглед създадената реална опасност
за правилното физическо и психично развитие на това малолетно лице.
Както вече бе посочено, двете процесни престъпления са свързани с
унижаване честта и достойнството на човека.
Вече бе посочено, че съвкупната преценка на установените по делото
факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото,
обосновава категорично правно съждение, да са доказани извършването на
престъплението с правна квалификация чл. 155 б, ал. 1 от НК и
престъплението с правна квалификация чл. 149, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК и
тяхното авторство. С деянията си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, посочените престъпни състави.

Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият е
годен субект на престъпленията по чл. 155 б, ал. 1 от НК и по чл. 149, ал. 1,
вр.чл. 18, ал. 1 от НК.
За това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и
субективна страна състава на престъпленията по чл. 155 б, ал. 1 от НК и по
чл. 149, ал. 1, вр.чл. 18, ал. 1 от НК, подсъдимият следва да понесе своята
наказателна отговорност.
Подсъдимият П.Д. К. е роден на *********** година в град *****,
област *****, с ЕГН **********. Български гражданин е от български
произход. Живее в село ******* ********, област **********. Понастоящем
се намира в Затвора – Стара Загора. Не е женен. Без образование е, но може
да полага подпис. Осъждан е. Към момента не работи.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия, Съдът се
съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а
именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация
12

на наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалните текстове на чл. 155
б, ал. 1 от НК и на чл. 149, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил съответно
наказание: „Лишаване от свобода” до 5 години и „Лишаване от свобода” от 1
година до 6 години.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянията и дееца, мотивите за извършване на престъпленията, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът отчете като отегчаващо вината
обстоятелството, че подсъдимият К. е извършил престъплението по чл. 149 от
НК, което освен, че е тежко по смисъла на закона, е и много силно укоримо от
морална гледна точка, доколкото поведението му спрямо пострадалото дете е
признак за крайна човешка деградация и на тотална липса на задръжки и
респект към човешката личност и неприкосновеността й. Като такова
обстоятелство (отегчаващо отговорността на подсъдимия) следва да се
прецени много ниската възраст на пострадалото дете, характера и естеството
на извършеното спрямо него. Като отегчаващи вината обстоятелства се
отчетоха наличието на множество наложени административни нарушения за
нарушения на българско законодателство, лошите му характеристични данни
и фактът, че подсъдимият има предходни осъждания, което го характеризира
като завършен престъпник, който следва да бъде изолиран възможно по -
дълго време от обществото, за да му бъде попречено да върши подобни или
други престъпления. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо
вината обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 26
години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да
направи оценка на деянията си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправни такива. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият е
заплашил детето, че ако не го последва в гаража ще каже на баща й че е
гледало „мръсни клипове” и той ще я бие. Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха направеното признание от подсъдимия (макар
последното да играе процесуалната роля като предпоставка за провеждане на
съдебното следствие при условията на глава ХХVІІ от НПК) и изразеното
съжаление по отношение на случилото се.
В конкретния случай обществената опасност на деянията и на дееца е
завишена в сравнение с други подобни случаи и с оглед изложеното по-горе.
Причини за извършване на престъпленията са ниското правно съзнание и
култура на подсъдимия и незачитането на установения в страната ред за
поведение в обществото, незачитане на обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеност на честта и достойнството на личността и
13

липса на морално – волеви задръжки относно спазването на
законодателството на Република България и предвид обремененото му
съдебно минало, които са и причина за осъществяване на престъпленията.
Т.е. причините за извършване на престъпленията от страна на подсъдимия се
свеждат до подценяването на правно защитени интереси на човешката
личност, пренебрежителното му отношение към личната неприкосновеност,
както и до склонността му към антисоциално поведение и неспазване на
законодателството на България.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се
проведе в хипотезата на чл. 54 от НК при завишена обществена опасност на
деянията и на дееца и като се констатира наличие на превес на отегчаващи
вината обстоятелства. Взе се предвид обстоятелството, че едното
престъпление е останало на фазата на опита. Изложеното обосновава липсата
на основание за смекчаване на наказателната репресия при условията на чл.
55, ал. 1 от НК. Всичко изброено по-горе сочи, че освен направеното
признание от подсъдимия в съдебната фаза на процеса и изразеното
съжаление по отношение на случилото се, които Съдът взе предвид при
определяне на наказанието му, не са налице други смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни
такива. Съдът намира, че не са налице и изключителни такива, тъй като
изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който
не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и
деянията води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание
за съответното престъпление, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението
на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Деянията,
извършени от подсъдимия, разкриват една значително завишена степен на
обществена опасност, която е била взета предвид от законодателя при
определянето на вида и размера на предвиденото за съответния вид
престъпление наказание. Поначало престъпленията по чл. 155 б от НК и по
чл. 149 от НК са с висока степен на обществена опасност и са едни от най-
отблъскващите престъпни деяния, даже без оглед на конкретния състав, който
е осъществен. При приложението на чл. 54 от НК, Съдът наложи на
подсъдимия наказания „Лишаване от свобода” в размери между минималните
и средните, предвидени в Общата, респ. Специалната част на НК, а именно:
21 месеца за престъплението по чл. 155 б от НК и 24 месеца за
престъплението по чл. 149 от НК. Делото протече по реда на съкратеното
съдебно следствие и следователно наказанията следва да се определят по чл.
58а, ал. 1 от НК – най-напред по общите правила и след това да се намалят с
една трета. С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи значение за
размера на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от
НПК относно задължителното приложение на чл. 58а от НК, Съдът на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали размерите на така наложените
наказания с една трета и определи окончателните размери на наказанията
„Лишаване от свобода” в размер съответно на 14 месеца и 16 месеца, които
14

следва да изтърпи ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е
неприложима в конкретния случай, тъй като за постигане на целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия е необходимо да изтърпи
наказанията ефективно. Наказанията следва да бъдат изтърпяни при
първоначален „общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй
като наложените наказания не са за повече от 5 години, не се касае за
умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от свобода”, което
не е било отложено на основание чл. 66 от НК и не се касае за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което
е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от
двете наказания надвишава 2 години.
Така индивидуализираните наказания – „Лишаване от свобода” в размер
съответно на 14 месеца и 16 месеца, ще въздействат в достатъчна степен
върху личността на подсъдимия като предизвикат положителни промени в
съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще. В случая
подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде
толерирано, а само наказвано. Съдът се надява с това да се повиши чувството
му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред
подобни престъпления. От друга страна индивидуализирани така по вид и
размер, наложените наказания на подсъдимия, Съдът прецени за необходими,
достатъчни и справедливи наказания за постигане целите на наказателната
репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
В случая, предвид съотношението на идеална съвкупност между двете
престъпления, налице са основанията, предвидени в чл. 23 от НК, поради
което Съдът определи на подсъдимия едно общо за изтърпяване наказание,
явяващо се най-тежкото измежду наложените му, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от 16 месеца.
Съдът счита, че така определеното общо наказание „Лишаване от
свобода” е достатъчно досежно размера и по отношение на подсъдимия не
следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК. От друга страна Съдът
намира, че не следва да увеличи така определеното общо наказание по реда на
чл. 24 от НК, тъй като имайки предвид целите на наказанието и водейки се от
принципните правила за най-благоприятното за подсъдимия съчетание, счита
че така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 16
месеца ще е достатъчно, с оглед постигане целите на наказанието в чл. 36 от
НК, поради което не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК.
Отделно от това следва да се посочи, че константната съдебна практика
приема, че при кумулиране само на две наказания „Лишаване от свобода” не
следва да се прилага нормата на чл. 24 от НК и не следва да се увеличава
определеното общо наказание, тъй като по този начин се лишава от смисъл
института на „определяне на общо наказание” и практически се стига до
резултат, равнозначен на поотделно изтърпяване на всяко от
15

двете кумулирани наказания. Затова следва да се приеме, че определеното
общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 16 месеца, което
следва да се търпи ефективно, ще постигне визираните в чл. 36 от НК цели на
наказанието, поради което не се налага увеличаването му по реда на чл. 24 НК
за постигане целите на специалната превенция. Т.е. Съдът счита, че
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 16 месеца,
което да изтърпи ефективно, съобразно неговия вид, размер и начин на
изтърпяване ще бъде достатъчно ефикасно за резултатното поправяне и
превъзпитание на подсъдимия и не е необходимо да се проявява към същия
по-голяма строгост чрез увеличаване на посоченото общо наказание. Отделно
от това няма искане за увеличаване на наказанието от страна на Районна
прокуратура – **********.
Относно начинът на изтърпяване на определеното общо наказание
„Лишаване от свобода” - общото наказание, явяващо се най-тежкото, а
именно: „Лишаване от свобода” за срок от 16 месеца, следва да изтърпи
ефиктивно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима в
конкретния случай и тъй като за постигане на целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия е необходимо да изтърпи така определеното
общо наказание ефективно. Наказанието следва да бъде изтърпяно при
първоначален „общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и по
съображенията, изложени по-горе в настоящото изложение. Следва да се
приспадне времето, през което подсъдимият П.Д. Кръстев е бил задържан със
Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа, с Постановление за задържане съгласно
чл. 64, ал. 2 от НПК и с Определение № 254/27.10.2021 година по ЧНД №
816/2021 година на РС – Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, до привеждане в изпъление на настоящата Присъда.
Относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК:
Налице са предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в
изпълнение на наказанието, определено на подсъдимия П. Д. КР. по НОХД
№ 347/2020 година на РС – Свиленград, а именно: „Лишаване от свобода” за
срок от 7 месеца, като изпълнението на така определеното наказание е
отложено с изпитателен срок от 3 години; тъй като подсъдимият К. е
извършил в определения изпитателен срок настоящите умишлени
престъпления от общ характер. Това наказание („Лишаване от свобода” за
срок от 7 месеца) следва да бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди
наказанието, определено по настоящото НОХД № 312/2022 година.
Наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 7 месеца следва да бъде
изтърпяно при първоначален „общ” режим на основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС по изложените по-горе съображения.
Следва да се приспадне времето, през което подсъдимият П. Д. КР. е бил
задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа.
Относно разноските:
По предявените обвинения, подсъдимият бе признат за виновен, като при
16

този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът
го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по
Републиканския бюджет, този на МВР – сумата общо 2 320.50 лв. – разноски
от ДП за извършени Съдебно-техническа и Комплексни псохолого-
психиатрични експертизи (526.50 лв., 936 лв. и 858 лв.), вносими по сметка
на ОДМВР – ********** и по бюджета на Съдебната власт сумата от 5 лв. –
държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметка на РС - Свиленград.
Постъпило е Решение № ХС-12-2-4138/2022 от 15.03.2022 година на
Националното бюро за правна помощ, съгласно което на определения от
Адвокатска колегия - ********** и назначен в ДП служебен защитник на
П.К. – адвокат Димитринка Топалова, е изплатено възнаграждение в размер
на 220 лв. за предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство, като при този изход на наказателното дело и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът следва да осъди подсъдимия да заплати
посочените разноски по сметка на Националното бюро за правна помощ, град
София, ул.„Развигор” № 1, съответно и по Бюджета на съдебната власт –
държавна такса – 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на РС – Свиленград.
Относно веществените доказателства:
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК вещественото доказателство -
мобилен телефон марка „Самсунг” с имей 35701107257221302 без сим карта в
него, принадлежащи на подсъдимия, който е послужил за извършване на
престъплението по чл. 155 б от НК, след влизане на Присъдата в законна сила
следва да бъде отнет в полза на Държавата.
Следва да останат приложени по делото оптичните дискове, които след
изтичане срока на съхраняване на делото да се унищожат.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

17

Съобщи за изтекли лични данни