МОТИВИ:
Подсъдимият
Б. Л. П. - роден
на ***г***., жител и живущ ***.,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен,
осъждан, ЕГН: xxxx е обвинен в това, че за
периода от 1.12.2005год. до 20.02.2006год. в с. Г. Б., обл. М. и с. С., обл.
М., при условията на продължавано престъпление и повторност в немаловажен
случай, чрез използване на МПС - л. а. марка „В.” модел xxxx и таксиметров
автомобил, и след предварителен сговор с Г. П. Г. от с. М., общ. Л., отнел от
владението на А. Ц. П. от с. Г. Б., обл. М. движими вещи - цветен телевизор, 5
бр. одеяла и 10 буркана със зимнина, на обща стойност 204лв., както и от
владението на М. А. С. от с. С., обл. М. движими вещи, както следва - ел.
двигател, капак от меден казан, лула за меден казан, два цветни телевизора,
пералня, метална наковалня, 3 бр. метални секачи, 2 бр. метални пробои, около
50кг. медна тел и около 50кг. метални отпадъци, същите на
обща стойност 929.40лв., без съгласие на собствениците им, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1,
т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Подсъдимата Г. П.
Г. - родена на ***г***., жителка и живуща ***., българка, българска
гражданка, неомъжена, с начално образование, безработна, осъждана, с ЕГН xxxx
е обвинена в това, че за периода от
1.12.2005год. до 20.02.2006год. в с. Г. Б., обл. М. и с. С., обл. М., при
условията на продължавано престъпление и повторност в немаловажен случай, чрез
използване на МПС - л. а. марка „В.” модел xxxx и таксиметров автомобил, и
след предварителен сговор с Б. Л. П. от с. Д. В., обл. М., отнела от владението на
А. Ц. П. от с. Г. Б., обл. М. движими вещи - цветен телевизор, 5 бр. одеяла и
10 буркана със зимнина, на обща стойност 204лв., както и от владението на М. А.
С. от с. С., обл. М. движими вещи, както следва - ел. двигател, капак от меден
казан, лула за меден казан, два цветни телевизора, пералня, метална наковалня,
3 бр. метални секачи, 2 бр. метални пробои, около 50кг. медна тел и около
50кг. метални отпадъци, същите на обща стойност 929.40лв., без съгласие на
собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.
26 ал. 1 от НК.
Представителят на обвинението заявява, че
установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на
тази, отразена в обвинителния акт, намира същата за доказана по несъмнен начин,
поради което поддържа правната квалификация на деянията. Предлага на съда да
постанови присъда, с която признае подсъдимите за виновни по повдигнатите
обвинения, като при определяне на наказанията съдът приложи разпоредбата на чл.
55 от НК. Предвид това, че производството по делото е по реда на чл. 370 и сл. НПК, съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция,
счита, че наказанието следва да бъде определено под най-ниския предвиден от
закона предел. В конкретния случай предлага по отношение на двамата подсъдими
по делото Г. Г. и Б. П. да бъде наложено наказание от девет месеца „лишаване от
свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Освен това, тъй като и
двамата подсъдими с влязла в сила присъда на РС М. по НОХД № 101/2001 г. по
описа на същия съд, в сила от 14.05.2005 г., с която са признати за виновни за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл. 2, т. 5
от НК във вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 НК, във вр. чл. 54 НК им е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66,
ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в законна сила. Тъй като деянието, предмет на
обвинението се явява извършено именно в този изпитателен срок, счита, че следва
да бъде приведено в изпълнение и наказанието лишаване от свобода за срок от
една година, по цитираната присъда, което бъде изтърпяно ефективно от
подсъдимите в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален
„строг” режим. Съдът групира и наказанията на подсъдимите по влезлите им в
законна сила присъди и определи едно общо, най – тежко наказание, което
изтърпят. Счита, че така определени същите биха изпълнили целите на
наказанието. Наказанието би изиграло положителна роля за поправянето и на
двамата подсъдими.
Подсъдимите по делото
правят самопризнание, като изцяло признават фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М., като са изразили
становище, че са съгласни да не се събират доказателства за тези факти.
Съзнават извършеното и съжаляват. Назначеният по делото служебен защитник на
подсъдимите предлага на съда да постанови присъда с която ги признае за
виновни, като определи по отношение на двамата подсъдими наказание при
условията на чл. 55 от НК, прилагайки по – благоприятния за дееца закон.
Предлага на съда вместо „лишаване от свобода” да наложи на същите друг вид
наказание. Като моли, ако съдът не уважите това искане, то извърши групиране на
наказанията на подсъдимите по влезлите им в законна сила присъди и им определи
едно общо, най – тежко наказание, което изтърпят. Счита, че едно наказание
„лишаване от свобода”, което търпят ефективно, не би изиграло превантивна роля
по отношение на подсъдимите лица.
Представените и приети от съда по делото доказателства са писмени и
гласни.
Съдът след като ги
обсъди в тяхната връзка и съобрази становищата на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимите Б. Л.
П. и Г. П. Г. са с утвърдени престъпни наклонности. Първият от тях е осъждан 5
пъти с влезли в сила присъди, като последните 4 са били за извършени
квалифицирани кражби.
Подсъдимата Г. Г. е
осъждана общо четири пъти с влезли в сила присъди също за извършени
квалифицирани кражби. При това всички тези осъждания са били осъществени след
предварителен сговор между двамата, както и чрез използване на МПС. От деянията
има и такива осъществени чрез взлом и при условията на продължавано
престъпление.
Нещо повече. При
всички тези осъждания присъдите са влезли в сила през 2005год и 2006год. и са
за деяния извършени в с. Д. В. обл. М., където тогава двамата подсъдими живеели
под наем на съпружески начала. Налагани са им различни по вид наказания, но
всички те не са им въздействали възпитателно и предупредително, тъй като те не
престанали да вършат кражби.
С влязла в сила присъда на 14.05.2005год.
по НОХД №101/2005год. на РС – М. двамата подсъдими били признати за виновни за
извършени кражби в с. Д-р Йосифово, обл. М., за деяния съставомерни по чл. 195
ал. 1, т. 3, предл. 1, т. 4, предл. 2 и т. 3, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Със
същата присъда им е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година, с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
в законна сила.
Веднага обаче, след влизането в
сила на присъдата по цитираното наказателно общ характер дело, двамата
подсъдими продължили да извършват кражби в същото село, като сменяли само
местата от където отнемали вещите. За тези престъпления съответно присъдите
влезли в сила през 2006 год. Поредното деяние двамата извършили през м.
Декември на 2005год., а след това още няколко пъти през 2006год. до
20.02.2006год, като кражбите извършвали в други населени места.
В началото на м. декември
2005год. подсъдимите Б. П. и Г. Г. отишли в с. Г. Б.. Разбрали че св. А. Ц. П.
разполага с къща в която не живеел. Отишли при него и поискали да ги пусне да
живеят при него под наем на квартира. Със себе си водели и малко дете и св. П.
се съгласил. В къщата в която ги пуснал имало цветен телевизор марка „В. Т.”,
имал доста одеяла, както и зимнина в затворени стерилизирани буркани тип
„Омния” със свинско месо, както и компоти.
Само дни по-късно обаче подсъд.
П. предложил на св. Трифон Ценков Ш. цветен телевизор марка „В. Т.”, да му го
продаде. Казал му, че телевизора си е негова собственост, тъй като св. Ш. знаел
че подсъд. П. живеел на квартира в къщата собственост на св. А. П.. След като
му казал, че телевизора си е негов, св. Ш. му дал 30лв., за която сума се
спазарили. От тях с 15лв. платил дълг на подсъд. Б. П. в частен магазин а
другите 15лв. му дал лично. Същият телевизор бил на пострадалия – св. А. П..
В края на м.
декември 2005год. подсъд. Б. П. и Г. Г. напуснали предоставеното им жилище без
да се обадят. Когато собственика дошъл в къщата видял, че му липсват както
телевизора, така и 5 одеяла, които лично бил дал на подсъдимите. Всички те били
стари, но здрави и годни за ползване. Установил, че му няма и 5бр. буркана със
свинско месо и 5бр. буркана с компот.
Съгласно заключението
на вещото лице по изпълнената съдебно оценъчна експертиза, стойността на
отнетия цветен телевизор, марка „В. Т.” била в размер на 120лв., одеялата били
по 12лв. за всяко или общо 5-те бр. възлизали на 60лв., 5 бр. буркани със
свинско месо от по 3.50лв. стрували общо 17.50лв., а 5-те буркана с компот с
неустановен асортимент съответно цената им възлизала на 1.30лв. за всеки, общо
за 6.50лв. Така общата стойност на откраднатите движими вещи, собственост на
св. А. Ц. П. възлизали на сумата от 204лв.
Собственикът разбрал, че двамата
подсъдими са били отишли в с. С., обл. М.. Св. Т. Ш. също научил къде са
отишли, продадения му телевизор на свой ред препродал на друго лице, но вече за
80лв. Но и след това двамата подсъдими не престанали да вършат кражба.
В средата на м.
януари 2006год. отишли при св. М. А. С.. Знаели, че същият имал къща и кухня и
по - голямата част от времето през годината живеел в кухнята, а къщата оставала
свободна. Били подсъд. Б. П. и подсъд. Г. Г., като малкото дете също било с
тях. След като изрично казали имената си, поискали от св. С. да ги пусне да
живеят на квартира при него. Св. С. решил да им даде под наем къщата. Уговорили
дори и наема - 30 лв. на месец. Къщата била на един етаж и имало три отделни
стаи. Същата била обзаведена. Собственикът и имал много свое вещи, инструменти,
дрехи, покъщнина от различен характер. Така в една от стаите под леглото си бил
оставил капака от казана за варене на ракия с вместимост от 130л., както и
електромотор, сив на цвят с мощност от 0, 37/1 370об., който бил употребяван.
Той бил от пералня. В другата стая, пък но зад вратата стояла лулата за казана.
Имало и голям брой метални инструменти, както и 2 бр. цветни телевизора, от
които единия марка „С.”, а другия бил с неустановена такава. В къщата имало
инсталирана и полуавтоматична пералня. Всички тези уреди макар и употребявани,
били в изправност и работили. В
къщата на свидетеля двамата подсъдими живели до
20.02.2006год. когато напуснали също изведнъж, без не само да се обадят на
собственика, но и без да платят нито лев от дължимия наем.
Преди това на
30.01.2006год. подсъд. Б. П. отишъл в с. С. б., в къщата на баба си. Свързал се
със своя родственик св. Л. И. Т., живущ ***. Казал му че търси да си купи лек
автомобил. Той го свързал с такова лице от селото, с което се уговорили да му
продаде л. а. марка „Л.”, мръсно бял на цвят за 400лв. Трябвало да му донесе
парите вечерта или на другия ден. Съответно взел колата и се върнал в с. С..
Дори показал колата на хазяина си. С лед това обаче отишъл в наетата къща и
видял, че в една от стаите, под леглото има електромотор, със шайба, който бил
сив на цвят. Взел го и без да го види собственика го оставил в колата. След
това заминал отново за с. С. б. и го оставил в коридора на къщата на баба си.
След това излязъл. Тогава дошъл св. Л. Т.. Видял електромотора и предположил, че го
е оставил братовчед му Б. П.. За това го пренесъл и го оставил под леглото.
След това заедно със св. Л. Т. идвали до кв. „Кошарник” в гр. М., върнали се в
с. С. б.. Тогава родственика му слязъл, а той заедно с баба си отишли в с. С.,
където подсъд. Б. П. живеел на съпружески начала с подсъд. Г. Г.. Преспали, а
сутринта се върнали в с. С. б.. Тогава видял собственика на колата. С него била
и подсъд. Г., заедно с детето. Подсъд. П. помолил собственика да ползва колата
още известно време, преди да му я плати, но той не се съгласил и му поискал талона
на автомобила. Взел и колата и дори поискал 50лв. за ползването, но той казал,
че има само 10лв., а за разликата му предложил откраднатия електромотор.
Последният не се съгласил и на това и подсъдимите си тръгнали. На центъра се
видели със св. Л. Т.. Двамата подсъдими и свидетелят си тръгнали за вкъщи, но
видели на центъра св. Б. С. К., който бил таксиметров шофьор. Познавали го
добре, тъй като ги бил возил и друг път. Видели че той се прибира към дома си и
те го последвали. Св. К. бил водач на таксиметров автомобил марка „Деу-Тико” с
№ 15.Той си отишъл в с. С. б. да обядва и тогава в дома му дошли подсъд. Б. П.
и св. Л. Т.. Уговорили се да ги закара до с. С.. На главната улица ги чакала
подсъд. Г., която качили в колата и потеглили. При влизане в селото подсъд. П.
казал къде живее, но поискал да спрат не точно там, а на около 10 -15м. по на
далеч. След това двамата подсъдими слезли от колата и св. Т. и св. К. видели че
влизат в една къща, която била по - нагоре. Там се бавили около половин час.
Тогава излязъл подсъд. Б. П. и казал на шофьора на таксито да се приближи и да
спре близо до къщата. Така той спрял до вратата. След това подсъдимият отново
влязъл вътре и след малко изнесъл един чувал пълен с желязо. Сложил го на
предната седалка. Върнал се пак в къщата и скоро след това излязъл заедно с
подсъд. Г.. С тях носили нещо дълго увито в одеяло. Останалите видели, че това
е смачкан капак от меден казан за варене на ракия и една тръба. Това била
лулата. Подсъдимият поискал тях да сложи на задната седалка. Първоначално
водача отказал, но подсъдимият му казал, че с тях ще му плати превоза, тъй като
няма пари. За това трябвало първо да ги продаде на вторични суровини и след
това да му плати. Тогава сложили нещата увити в одеялото на задната седалка.
След това се качили подсъд. Г. Г., детето и подсъд. П. и потеглили всички за
гр. М.. В разговора подсъдимите разбрали, в кой пункт се изкупуват медните
отпадъци най - скъпо и св. Б. К. ги закарал там. Това бил пунктът срещу седмо
училище в гр. М., до канала. Там сортировач бил св. Петър И. П.. Когато
пристигнали при него отишла първо подсъд. Г. и го попитала дали изкупуват
метали, след което дошъл и подсъд. П. и донесъл смачкан капак от казан за
варене на ракия и лула от казан за ракия, които били медни. Тогава св. П. П.
поискал от подсъд. П. лична карта, но той му казал, че няма такава, но
има акт за раждане. По него свидетелят записал данните и разбрал, че лицето се
казва Б. Л. П.. Освен това подсъд. П. попълнил и декларация, че предаваните от
него отпадъци, са негови собствени. Св. П. П. запомнил добре и подсъд. Г..
Тогава сортировачът в пункта измерил на кантара донесеното и то излязло общо
около 4 - 5кг. Платил им по 5.60лв. и се разделили.
След това отишли на
пункта срещу Ж. П. гарата, където подсъд. П. свалил и там предал вещите от
желязо, намиращи се в него. Когато приключили и това подсъд. П. попитал колко
ще му струва и водачът на таксито му казал, че превоза възлиза на 25лв.
Подсъдимият му ги дал, но продължил да ги вози.
В чувала имало метална наковалня
около 50кг., 3бр. метални секачи, 2 метални шила. Но това също не било всичко,
което подсъдимите били отнели.
Св. Любомир Тодоров М. познавал
лично както пострадалия М. А., така и подсъд. Б. П.. Тъй като често пътувал с
личния си автомобил от с. С., до гр. М., няколко пъти бил карал подсъд. П. до
гр. М., като той носил със себе си чували, в които имало желязо, а и друг
метал. Свидетелят е категоричен, че го бил оставял в района на пазара, но не
знаел къде продавал чувалите с металните отпадъци. Освен това св. М. бил возил
П. до гр. М., когато той носил със себе си перална машина. Отново го бил
оставил на пазара, а къде е откарал пералнята и как се е разпоредил с нея не
знаел. При едно от пътуванията си откарал и цветен телевизор, марка „С.”, който
бил средно голям. Тогава лично подсъд. Б. П. предложил на св. М. да му го
продаде срещу сумата от 30лв. и той се съгласил. На свой ред св. М. го
препродал на друг непознат, но вече за 70лв. Освен това св. М. винаги когато
возил подсъдимия до гр. М., винаги го бил вземал от дома на св. М. С., където
знаел че подсъд. Б. П. е на квартира. На въпроса на св. М. защо и как изнася
тези чували и вещи му заявявал, че за това което върши св. М. С. знаел.
На 20.02.2006год. подсъд. Б. П.,
подсъд. Г. Г. и детето им напуснали квартирата без да се обадят на наемодателя
си, нито му платили нещо за престоя си там. Когато собственика на жилището
отишъл в къщата си видял, че тя е разграбена. Установил, че му липсва цветен
телевизор „С.” среден размер на стойност 150лв. Той бил употребяван, но
изправен и работил нормално. Липсвал и друг цветен телевизор, който бил с
неустановена марка също за 150лв. Нямала я и полуавтоматичната му пералня с
неустановена марка, но изправна за 85лв. Съответно липсвали и капака за казана
за варене на ракия също за 150лв., лула за меден казан за варене на ракия за
70лв. Липсвал и ел. двигател 0.37кв. /1370об. за 50лв. Липсвала и металната
наковалня от около 50кг. за 30лв., 3бр. секачи от по 1.50лв. всеки общо за
4.50лв., нямало и 2 бр. метални пробои също от по 1.50лв., общо 3лв. Освен това
липсвали отпадъчна медна тел около 50кг. от 4.60лв. за килограм общо 230лв.,
както и 30кг. метални отпадъци от 0.23лв. за 6.90лв.
Съгласно заключението
на вещото лице общата стойност на откраднатите вещи само от този пострадал
възлизат общо на 929.40лв.
Възстановена вещ на
пострадалия М. С. е само ел. двигателя за 50лв., предаден от св. Л. Т. с
Протокол за доброволно предаване от 10.02.2006год.
С
Протоколи за разпознаване на лица от 20.03.2006год. и надлежно изготвените към
тях фотоалбуми св. П. П. разпознал първо подсъд. Б. Л. П. и подсъд. Г. П. Г..
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от самопризнанието на подсъдимите по делото. Производството по
делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема
самопризнанието на подсъдимите, които признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М.. Самопризнанието им се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което
съдът с определение в съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
на РП – М., на основание разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същите напълно
съответстват на показанията на разпитаните свидетели на досъдебното
производство по делото и се подкрепят от събраните по досъдеб. производство №
153/2006год. по описа на РУ на МВР – М. писмени доказателства.
С горното подсъд. Б. Л.
П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т.
5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК: за периода от
1.12.2005год. до 20.02.2006год. в с. Г. Б., обл. М. и с. С., обл. М., при
условията на продължавано престъпление и повторност в немаловажен случай, чрез
използване на МПС - л. а. марка „В.” модел xxxx и таксиметров автомобил, и
след предварителен сговор с Г. П. Г. от с. М., общ. Л., отнел от владението на
А. Ц. П. от с. Г. Б., обл. М. движими вещи - цветен телевизор, 5 бр. одеяла и
10 буркана със зимнина, на обща стойност 204лв., както и от владението на М. А.
С. от с. С., обл. М. движими вещи, както следва - ел. двигател, капак от меден
казан, лула за меден казан, два цветни телевизора, пералня, метална наковалня,
3 бр. метални секачи, 2 бр. метални пробои, около 50кг. медна тел и около
50кг. метални отпадъци, същите на обща стойност 929.40лв., без съгласие на
собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъд. Г. П. Г. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК: за периода от 1.12.2005год. до
20.02.2006год. в с. Г. Б., обл. М. и с. С., обл. М., при условията на
продължавано престъпление и повторност в немаловажен случай, чрез използване на
МПС - л. а. марка „В.” модел xxxx и таксиметров автомобил, и след
предварителен сговор с Б. Л. П. от с. Д. В., обл. М., отнела от владението на
А. Ц. П. от с. Г. Б., обл. М. движими вещи - цветен телевизор, 5 бр. одеяла и
10 буркана със зимнина, на обща стойност 204лв., както и от владението на М. А.
С. от с. С., обл. М. движими вещи, както следва - ел. двигател, капак от меден
казан, лула за меден казан, два цветни телевизора, пералня, метална наковалня,
3 бр. метални секачи, 2 бр. метални пробои, около 50кг. медна тел и около
50кг. метални отпадъци, същите на обща стойност 929.40лв., без съгласие на
собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл -
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и са целяли тяхното настъпване.
Причини за
извършване на деянието са - желание за облагодетелствуване по непозволен начин,
ниско обществено и правно съзнание.
При определяне на наказанието
съдът взе предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК,
разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност
на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена опасност
на подсъдимите лица, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването на
вината и съжаление за извършеното, съдействие за разкриване на обективната
истина, както и отегчаващите отговорността
обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието, минали
осъждания на подсъдимине лица.
Съдът призна подсъдимия Б. Л. за
виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, но приложи разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК с оглед реда на
разглеждане на делото, прилагайки законът който е най – благоприятен за дееца.
Определи наказание под най – ниския предел предвиден в текста на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, преди изменението с ЗИДНК, ДВ, бр.
26/2010год., когато в производството по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът постанови
осъдителна присъда, той определя наказанието при условията на чл. 55 от НК.
Съдът на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т.
5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК във вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК
наложи на подсъдимия Б. П. наказание от СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определи първоначален “строг”
режим на изтърпяване на наказанието, което следва да се изтърпи от осъдения в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение
наказанието наложено на на подсъд. Б. Л. П. по
НОХД № 101/2005год. по описа на МРС, присисъдата в сила от 14.05.2005год., от
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което подсъдимият да изтърпи при първоначален
“строг” режим на изтърпяване на наказанието. Подсъдимият е осъден на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер към момента на извършване на
деянието, като деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на
наложеното на подсъд. П. наказание по НОХД № 101/2005год. по описа на МРС.
Съдът призна и подсъд. Г. П. Г. за
виновна за извършеното деяние, съставляващо престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като и по отношение на нея
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК,
с оглед реда на разглеждане на делото, прилагайки законът който е най –
благоприятен за дееца. Определи и по отношение на тази подсъдима наказание под
най – ниския предел предвиден в текста на закона. Поради
което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК наложи на същата наказание от СЕДЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определи
първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, което следва да се
изтърпи от осъдения в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът и по отношение на тази
подсъдима приведе в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието
наложено и по НОХД № 101/2005год. по описа на МРС, присисъдата в законна сила
от 14.05.2005год., от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което подсъдимата следва
да изтърпи при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието. Налице
са основанията на закона за това, тъй като подсъдимата е била осъдена на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на извършване
на настоящото деяние, като деянието по настоящото дело се явява извършено в
изпитателния срок на наложеното на същата наказание по цитираното НОХД №
101/2005год. по описа на МРС.
Така определените наказания,
съдът намира, че са от вид и характер да изпълнят целите на наказанието, както
по отношение на подсъдимите, като ги мотивират занапред да спазва законите и
установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на
обществото, като им въздействат предупредително и възпитателно.
При горния изход на делото съдът постанови подсъдимите
да заплатят по сметка на ВИШ СЪДЕБЕН
СЪВЕТ сумата от общо 48 лева разноски по водене на делото, както и
сумата от по 5лв. държавна такса, за всеки един от тях, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен
разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: