Р Е Ш Е Н И Е № 8
гр. Пазарджик, 17.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря К. Р, разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 71 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането /отм./ във вр. с пар. 22 от действащия КЗ, в сила от
01.01.2016 г., от четирима ищци: А.В.Г., ЕГН********** с адрес:
***; М.
В Л., ЕГН ********** с адрес: ***; Р.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Л.С.Т., ЕГН ********** с
адрес: ***, против ответника ЗК "Лев Инс" АД, гр. С. бул. Черни връх 51“Д“.
Цената
на исковете е 50 000 лв. за всеки от ищците, които суми се претендират
като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени като пряка и непосредствена последица от смъртта на техния общ дядо
– Л. С Г, починал в следствие на ПТП.
Обстоятелствата, на които
се основават искове за заплащане на застрахователни обезщетения от страна на
ответника в полза на ищците, са следните:
На 11.08.2014 г. около 09.20 ч., с. М., обл. , по ул.
„" срещу дом № , се движил лек автомобил „" с per.
№, управляван от водача Г.П.И., който нарушил правилата за движение по
пътищата, като се движел с несъобразена скорост и не контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, при което навлязъл в лентата за насрещно движение и
блъснал пешеходец Л. С Г, който се намирал в края на платното платно. След удара
тялото на пешеходеца е понесено на капака на автомобила, който продължава
движението си, пресича кръстовището и се удря в стената на сграда, където
тялото изпада и автомобила спира. Вследствие на удар е причинена смъртта на Л.
С Г, който е получил несъвместими с живота телесни увреждания.
По случая е образувано НОХД №
194/2015 г. по описа на ОС Пазарджик, водено срещу Г.П.И. за престъпление по
чл. 343, ал.1, б. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1, от НК. Наказателното
производство е приключило с влязла в сила Присъда № 35/18.09.2015 г., с което
водача на увреждащия товарен автомобил е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение. В хода на производството е установено, че произшествието е настъпило
в светлата част на денонощието» при ясно и слънчево време, при добра видимост,
на прав участък от пътя с видимост в направлението на автомобила над 80-100 м.
Пътното платно на ул. „" е с гладко асфалтово покритие, като ширината на
пътя е 5.60 м., а от страната на дом № има затревена плащ от 1 м. Мястото на удара е
на 6.50 -7м. източно от оградата на дом № на ул.„". Установено е. че скоростта на
движение на л.а. управляван от водача И преди настъпването на ПТП е 71 км/ч.,
при максимално разрешена в чертите на населено място от 50 км/ч. Пострадалият Л.
се движил в края на платното на ул. „", когато бил блъснат от процесния
л.а. Твърди се, че пострадалия бил „налично
видимо препятствие“, че за водача е имало достатъчно свободно пространство на
пътя, че той е имал добра, неограничена видимост кьм пострадалия. Вследствие на
удара, тялото му било понесено на капака на автомобила, който продължава
движението си напред 27-28 м., пресича кръстовището и се удря в стената на
сграда, където тялото на пешеходеца изпада и бива притиснато в стената от
предницата на автомобила в областта на гръдния кош и таза. Установено било, че
произшествието е било предотвратимо от водача И, който е имал обективна
възможност и разстояние да възприеме пострадалия и да не допусне ПТП, имал е
възможност за
движение с
безопасна и максимално разрешена за населено място скорост, без наличие нито на
ограничена, нито на намалена видимост.
С оглед изложеното било видно,
че единствена причина за настъпване на процесното ПТП и вредните
общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата за
движение от страна на
водача Г И, така че била налице
пряка
причинна връзка между неговото деяние и настъпилите обществено опасни последици
- смъртта на Л.Г..
За увреждащия
автомобил „" с per. № управляван от виновния водач Г И имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност" със ЗК "Лев инс"
АД, гр. С., застрахователна полица № 22113002420071/08.10.2013 г., със срок на
валидност една година считано от 08.10.2013 г. до 07.10.2014 г. По силата на
този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, в размер на 2 000 000 лв., за
неимуществени вреди по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за 2014 г. при едно увредено лице, какъвто
ищците счита, че е процесния случай.
Загиналия в резултат на
инцидента Л. С Г бил на години, а ищците
А.В.Г., М.В.Л., Р.С.Д. и Л.С.Т. са негови внучки. Твърдят, че техният дядо бил
„стожер
на семейството“, който ги крепял и свързвал. Бил опора за семейството си и всички разчитали на него и се радвали на неговите грижи и морална
подкрепа. Ищците изключително тежко преживявали смъртта на своя дядо, между
всяка от тях и него съществувала много силна връзка и взаимна привързаност,
обич, уважение, поддържали близки
отношения. С причинената те загубили моралната и физическа подкрепа, която са
имали в лицето на своя дядо и на която са разчитали. Моралните страдания на
ищците претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни, като те не можели да приемат и да преодолеят случилото
се.
За това пълномощникът им,
който предявява исковете от тяхно име, счита, че претърпените болки и страдания
на доверителите му следва да бъдат компенсирани, като макар паричното
обезщетение да не може да замести накърнените морални блага, би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени
вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания и изобщо - нематериалните последици от извършеното
деяние, а съгласно чл. 226 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната
компания, отговорна по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност".
Претендирания размер от
50 000 лв. за всеки от ищците се счита от тях за справедлив, съобразен с
причинените неимуществени вреди от една страна, а друга – с лимита на
отговорност на ответника за 2014 г., както и със съдебната практика.
Паричното обезщетение от
50 000 лв. се претендира заедно със законната лихва от датата на
увреждането – 11.08.2014 г.
В законния срок е постъпил писмен от отговор от
ответника по предявените искове, в който се правят следните възражения:
1.За погасяване на
исковете по давност, „съобразно разпоредбата на
чл.197 от Кодекса за застраховане (отм.)“. О исковата молба не става ясно кое
от вземанията – главно или акцесорното за лихви касае така общо заявеното
възражение и на какви обстоятелства се основава, поради което ответникът уточни
твъреднията си в първото съдебно заседание на осн. чл. 145 ГПК. Счита, че по
давност е погасено главното вземане, а щом то не съществува – не се дължат и лихви.Били
изтекли повече от 5 г. от възникване на вземането /дата на увреждането/и от момента, в който на ответника бил връчен
препис от исковата молба / 12.06.2019 г./.
Пълномощникът
на ищците възрази, че давността е прекъсната от момента на предявяване на
исковете, което е станало с подаване на исковата молба в СГС. Датата е
20.08.2018 г. и давностния срок от датата на увреждането – 11.08.2014 г. не бил изтекъл, поради което възражението за
давонст се оспорва като неоснователно
Колкото до
твърдението в отговора, че претенцията по акцесорния иск за присъждане на
законна лихва от датата на увреждането била недопустима, тъй като е погасена по
давност по аргумент на чл. 111, б."в" от ЗЗД, следва да се отбележи,
че прилагането на института на давността е въпрос по съществото на спора и
преценката за допустимост на исковете.
2. За това, че ищите не попадат в кръга от лицата, изрично посочени
като материално легитимирани да получат обезщетение за неимущестени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата,
в Постановление № 4 от 26.V.I961 г. и Постановление № 5 0т 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд и същевременно не се
твърдяло и не се установява от доказателствата да попадат и в разширения кръг,
очертан от Тълкувателно решение № 1/2016 г., постановено от ОСНГТК на ВКС на
21.06.2018 г. Ответникът се позовава на даденото в това решение тълкувание, че
в този кръг по изключение (каквото не се твърдяло или установявало от доказателствата),може
да се включи всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъждало при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.Твърди, че таково изключение се
допуска, според приетото в ТР, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).
3.За
приложение на разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането,
регламентираща, че когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3,
претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението
се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2, а към момента
/поради липса на такъв подзаконов нормативен акт – за приложение на § 96, ал.1
от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането,
предвиждащ, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката
по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата
по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000 лв.
В съдебво
заседание ответникът чрез пълномощникът си уточни, че измененията н КЗ, в
частност това относно лимита на обезщетението да определен кръг лица да бъде до
5 000 лв., били приети във връзка с ТР № 1/2016 г., което решение има
обратно действие, поради което и разпоредбата на пар. 96 от ПЗРЗИДЗ бил
приложим за настоящия случай.
Ищецът е
подал допълнителна искова молба в законния срок, но предвид съдържането й,
което не кореспондира на направените с отговора възражения и дори – на самото
съдържание на исковата молба, съдът намира, че с допълнителната реално ищецът
не е упражнил адекватно своите права по чл. 372, ал.2 от ГПК.
В първта
част на молбата се коментира медицинска документация и причинени травми, като
се твърди, че ответникът ги оспорвал във връзка възражението завишен размер на
иска. При положение, че по делото се претендира обезщетение във връзка със
смъртта на близък, чието настъпване и причнна връзка с деяието на водача на
застрахования автгомобил не се оспорва, а единственото възражение за размера на
исковете се основава на специалната правна норма на пар. 96 от ПЗР на Кодекса
за застраховането.
Във
втората част на допълнителната искова молба се оспова основателност на
възражение, каквотофактически ответникът не е правил – за недължимост на
лихвите от датата на увреждането. Единственото възражение по повод на това
искае е да погасяване по давност на вземането за лихви от датата на
увреждането, а не за това, че такова вземане не е възникнало от този момент.
В съдебно
заседание след уточнение на двете основни възражения на ответника, пълномощника
на ищците ясно заяви, че оспорва както това за давонст,излагайки подробни
аргументи за неоснователността му, така и възражението за орначиение в размера
на обезщетенията, които може да присъди съда, като ще посочи съораженията си в
писмена защита.
В
писмената защита първото съображение е за неприложимост на пар. 96, ал.1,
поради това, че застрахователното събитие е настъпило преди влизане в сила на
новия КЗ и за него е приложима Глава ІV-та от КЗ/отм/ където не били предвидени
подобни лимити на обезщетенията.Второто е за протоворечие на разпоредбата от
вътрешното ни право на правото на ЕС, доколото предвидената сума от 5 000
лв.е по-малка ог посочената в чл.1, пар.2 ог Втора директива 85/5, кодифицирана
с Директива 2009/ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ог 16 септември
2009 г. Позовава се и на Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-227/12 с
предмет – прюдициално запитване и на неговата задължителност за всички съдилища
и учреждения в Република България на осн. чл. 633 от ГПК.
Отговор на
допълнителната искова молба не е постъпил.
След
преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът приема
следното:
Ищците в
настоящия процес проведоха успешно пълно главно доказаване на фактите от чието
осъществяване следва основателността на техните претенции срещу
застрахователя-ответник.
Осъществило
се е застрахователно събитие, анагажиращо отговорността на застрахователя по
договора за застраховка „гражданска отговоронст на автомобилистите“. При
станало ПТП в с. М. на 11.08.2014 г. е блъснат пешеходеца Л. С Г, който в
следствие на получените при удара наранявания е починал.
Виновен за
станалато ПТП, респективно - за причинената в следствие на него смърт на
пострадалия Л. Г е водача на лек автомобил, описан в исковата молба, за който към онзи момен е имало сключена
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество „Лев инс“АД, което в
отговора на исковата молба признава изрично факта на сключването на този
договор и съществуването на застрахователно правоотоншение по полица със срок
на действие от 08.10.2013 г. до 07.10.2014 г.
Противопорвността
на деянитето, извършването му от водача на автомобила Г.П.И. и вината на
последния, са установенти с влязла в сила присъда по НОХД № 194/2015 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, представена като доказателство по делото, която е
задължителна за съда, разглеждащ исковете за обезщетения за вреди от това
деяние на осн. чл. 300 от ГПК.
Отвтникът
отговаря спрямо увредените лица на осн. чл. 226 от КЗ/отм./ цялата Глава
четвърта от който се прилага по на осн.пар.22 от действащия КЗ по отношение да
договори, сключени преди влизане в сила на новия норамтивен акт, ако страните
не са предвидили друго.
Няма спор,
че при смърт на пострадалия при ПТП съществува възможност да се претендира
обезщетение за неимуществени вреди от негови близки, чийто кръг е очертан в
Постановление № 4
от 26.V.I961 г. и Постановление № 5 0т 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Внуците, за каквато
родствена връзка с починалия Л.Г. ищзите представят доказателства, не попадат
след този кръг.
Твърдят обаче, че те също са
увредени от настъпилата смърт на дядо им, който бил „стожер
на семейството“, крепял ги и ги свързвал. Бил тяхна опора и всички разчитали на него и се радвали на неговите грижи и морална
подкрепа. Четирите внучки изключително тежко преживявали смъртта на своя дядо, тъй
като между всяка от тях и него съществувала много силна връзка и взаимна
привързаност, обич, уважение, поддържали близки отношения. С причинената смърт те
загубили моралната и физическа подкрепа, която са имали в лицето на своя дядо и
на която са разчитали. Моралните им страдания и претърпяната скръб от
невъзвратимата загуба били огромни, като случилото се не можело да бъде прието
и преодоляне от никоя от тях.
Тези обстоятелства са изложени
още в исковата молба, поради което възражението на ответника, че ищците не се
позовават на „изключение“, по смисъла, приет в ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС, бе прието за неоснователно, а молбата за редовна, от
гледна точка на пълното и ясно изложение на обстоятелствата, на които се
основат исковете.
На ищците в доклада по делото бяха
дадени указания да установят какви са
били отношенията им приживе с техния дядо и степента на близост помежду им,
страданията и всички негативните емоции, които са преживели поради загубата на
техния родственик. Това разпределение на доказателствената тежест се налага
именно поради твърденията им за особено
близка връзка с пострадалия и за действително претъпрепи от смъртта му вреди,
при които две условия по изключение се дължи обезщетение за смъртта на едно
лице и на негови родственици извън кръга на най-билцките му, очертани с Постановление
№ 4 от 26.V.I961 г. и
Постановление № 5 0т
24.XI.1969 г. на Пленума
на Върховния съд.
Ищците не само твръдят, но и успяха да докажат особено
близката връзка с техния дядо, която може да се определи като „трайна и
дълбока“ по смисъла на ТР № 1/2018 г., както и че са търпели продължителни
болки и страдания от неговата смърт, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Разпитаните двама свидетели С. и Л., без да си противоречат
един на друг, логично и последователно разказаха какви са били отношенията
между четирите внучки и покойния дядо от раждането на момичета, до самата
негова смърт.
Установи се, че семейството на св. С., заедно с двете им
дъщери Р. и Л. са живяла известно време в дома на Л.Г., а след това – наблизо в
с. М., така както и другите две ищци със своите родители. Дядото, заедно със
съпругата си полагал много грижи за всички внучки, много обичал да се занимава
с тях, бил буден човек и посвещавал времето и силите си на момичетата.Така била
създадена силна връзка помежду им, като и го обичали и се радвали да бъдат с
него.
Когато пораснали, омъжили се и имал собствени деца, тази
връзка не се прекъснала. Фамилията се събирала „по повод и без повод“. Дядото
държал да бъдат всички заедно на празцници, а внуците продължавали да търсят
контакт с него, като се отбивали през няколко дни да го видят. Ако нямал връзка
с някоя от тях няколко дни, бързал да се обади, за да се поинтересува как са и
какво става /св. Л./.
Тези близки отношения и силна връзка
били еднакви с всички внучки, както става ясно от показанията на св.С. /майка
на две от ищите и вуйна на другите две/. Това потвърждава и св. Л., съпруг на
ищцата М.Л., който смята, че дядото „никога не ги е делил“ и е бил всеотдаен
към всички и който свидетел определя починалия като „стожерът на цялата
фамилия“, който давал всичко за деца и внуци. Около дядото всчико било много
весело и всички с удоволствие ходили там, докато бил жив, а сега не било същото,
пак се събирали, но по-рядко от преди и не се чувствали по същия начин.
На панахидите и четирите внучки били
много тъжни и личало колко много им липсва дядо им. Св. Л. твърди, че съпругата
му ходила на психолог около месец след инцидента с дядо й, вземала успокоителни
и антидепресанти.
Св. С. също казва, че и четирите ищци
изпаднали „такава депресия“, че трябвало да ходят по доктори в П. и в С., а и
до сега поръджлавали да се чувстват зле и дядо им много да им липсва, така
както и на останалите близки.
След като от показанията на
свидетелите се установяват действително претърпените вреди от четирите ищци,
които продължително време изпитват страдания от смъртта на техния дядо и е
безпорно доказана особено близката връзка на всяка от тях с пострадалия,
създадена от раждането им и поддържана и развивана без прекъсване през всички
етапи от техния живот, то тези неимущсетвени вреди е справедливо да бъдат
обезщетени, като по този начин ще бъдат приложени точно задължителните
разяснения на ВКС, дадени в цитираното многократно по-горе Тълкувателно
решение.
Размерът на обезщетенията следва да
бъде определен по справедливост, без съобразяване с лимита от 5 000 лв.,
предвиден в пар. 96 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ,бр.101/2018 г./.
Макар ал.3 на пар.96 да гласи, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 за предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018 г. /на
които две условия отговарят ищците/ до влизането в сила на този закон се
определя по ал.1, т.е. в размер до 5 000 лв. , то следва да бъде уважено
възражението на ищцовата страна за протворечие на тази разпоредба /пар.96,
ал.1/ на правото на ЕС.
Съдебния състав напълно споделя доводите на пълномощника на ищците, които
се свеждат накратко до следното:
Налице е противоречие между разпоредба от национланото ни
право /пар.96, ал.1/ и норма от правото на ЕС /чл. 1,пар.2 от Втора директива
84/5/, както и решение на Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-227/12 с
предмет – прюдициално запитване,според което решение „не се допуска национална
правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „гражданска отговороност“ при използване на
МПС да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо сроред националната
правна уредба за смъртта на близки членове от семейството, настъпила при ПТП,
само до определена кува, която е по-малка от посочените в чл.1, пар.2 от Втора
Директива 84/5“.Това решение е задължително за българския съд на осн. чл.633 ГПК.
В случая,
за да се прецени дали да се приложи нормата от българското национално право
следва да се съпостави сумата от 5 000 лв. с посочените в текста чл.9,ал.1
отна Директивата суми, а именно: а/ в случай на телесно увреждане- минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди - 1 000
000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите".
Изводът е , че въвеждането
на застрахователна сума като предел на отговорността на застрахователя в
действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в Директива 2009/103/ЕО,
която е част от правото на Европейския съюз, означава, че при настъпване на
застрахователно събитие с причинена смърт, отговорността на застрахователя може
да бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума,
възприет в директивата, от застрахователния договор, който не може да предвиди
по-нисък размер на застрахователната сума, и от критерия за справедливо
обезщетение. С оглед констатираното противоречие, националната норма не следва
да се прилага, като обезщетението следва да се определи по справедливост.
Като взе предвид установите действителни вреди, степента на
родство на ищците с починалия и което е по-съществено –дълбоката и трайна
емоционална връзка, съществувала между всяка от тях и него приживе, огромната
липса, която те чувстват от неговата загуба, невъзможността да изпитат отново
приятните чувства от сплотеността на цялата фамилия, за която се е грижел дядо
им, загубата на един грижовен, отдаден на децата и внуците си роднина, с когото
не са спирали да общуват от раждането си до неговия край и който е станал
близък и на техните нови семейства,съдът намира, че справедливия размер на
обезщетение за всяка една от ищците е 25 000 лв.
Възражението за посагасяване на вземанията им по давност е неоснователно.
Давността е започнала да тече от момента на увреждането 11.08.2014 г. и е
прекъсната с предяване на иска в СГС на 20.08.2017 г., когато не е бил изтекъл
5-годишния давностен срок. Без значение е кога ответникът е получел препис от
исковата молба, защото този факт не повлиява по никакъв начин на течението на
давностния срок. Но в интерес на обективната истина следва да се посочи, че в
случая преписът от исковата молба е връчен на ответника през април 2019 г., а
не както се твърди – на 12.06.2019 г., когато е връчен препис от допълнителна
искова молба. А още по неразбиранемо защо пълномощникът на ищеца счита, че
преди 11.08.2019 г. давностния срок въобще може да се счита за изтекъл.
Доколкото обаче се прави с отговора на исковата молба и
възражение за погасяване по давонст на претенцията за лихви за забава, същото
следва да бъде разгледано и по същество – уважено по отношението на лихвите за
периода от 11.08.2014 г.до 19.08.2015 г. Към датата на предявяне на исковите на
20.08.2018 г. 3-годишния давностен срок, с който се погасяват вземанията за
лихви /чл.111,б.“в“ ЗЗД/ е бил изтекъл по отношение на лихвите за този период.
Същото не може да се каже за лихвите, дължими от 20.08.2015 г. до датата на
предявяване на иска, както и за тези – следващи се за бъдещото време до окончателното
плащане на обезщетенията.
Ето защо обезщетенията за неимуществени вреди за всяка от ищците
в размер на 25 000 лв. следва да се присъдят заедно със законните лихви,
считано от 20.08.2015 г. до окончателното плащане на сумите.
Разноските по делото следва да се определят съобразно на
уважената и отхвърлена част от исковете, като се осъди ответинка да заплати ДТ
в размер на 4 000 лв. в полза на бюджена на съдебната власт, както и
адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищците на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Неговият
размер съдът определя по отношение на всеки от четирите субективно съединени
иска поотделно – 1 150 лв. или общо 4 600 лв. Възнаграждението се дължи с
ДДС, тъй като адв. П.К. е представила доказателства за своята регистрация по
ЗДДС /удостоверение за регистрация, приложено към писмената й защита/. Т. е.
ответникът следва да и заплати общо 5 520 лв. – адвокатско възнаграждение
с начислен ДДС в полза на адвокат П.К..
Поради частичното отхвърляне на исковете всяка от ищците следва
са заплати в полза на ответника разноските за представляването му от
юрисконсулт, като общото възнагаждение за защита по делото съдът определя в
размер на 400 лв. на осн. чл. 25, ал.1 и 2 от Наредба за заплащане на правната
помощ във връзка с чл. 78, ал.8. Съборазен е видът на делото и материалния му
интерес. Всяка от ищците следва да заплати по 50 лв. от това възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД -гр. С., с адрес на управелние: бул.
Черни връх 51“Д“ да заплати
застрахователни обезщетения на ищците А.В.Г., ЕГН**********
с адрес: ***; М.В.Л., ЕГН ********** с адрес: ***; Р.С.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** и Л.С.Т., ЕГН ********** с адрес: *** в размер на 25 000 лв. за всяка от
тях, на основание договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимущественте вреди, претърпени във връзка със смъртта на
техния дядо Л. С Г, пострадал от ПТП на 11.08.2014 г., заедно със законната
лихва, считано от 20.08.2015 г. до окончателното плащане на обезщетенията.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за разликата от 25 000 лв. до 50 000 лв. по отношение на всяка една от ищците, както и претенцията за законни лихви за времето от 11.08.2014
г. до 19.08.2015 г.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД -гр. С., с адрес на управелние: бул.
Черни връх 51“Д“ да заплати държавна
такса в размер на 4 000
лв. в полза на бюджена на съдебната власт по сметка на ОС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД -гр. С., с адрес на управелние: бул.
Черни връх 51“Д“ да заплати на адвокат П.К. от САК адвокатско възнаграждение 5 520 лв.
/с включен ДДС/ на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ищите А.В.Г., ЕГН**********
с адрес: ***; М.В.Л., ЕГН ********** с адрес: ***; Р.С.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** и Л.С.Т., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплатят на ответника ЗК „Лев инс“ АД – гр. С. по 50 лв. всяка една от тях – възнаграждение за защита по делото от
юрисконслулт, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдиския апелативен съд в 2-седмичен срок от получавене на препис от съдебния
акт от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: