№ 816
гр. Русе, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20234520201916 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. И. П. против наказателно постановление № 23-1085-
002174/31.07.2023г. на Началника група при сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР
гр.Русе. Същият моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с
упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Районна прокуратура - Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категория “В”.
На 21.06.2023г., около 17,05ч. жалбоподателят управлявал л.а. „Алфа Ромео 146“ с
ДК№ Р 47 49 КА в района на кръстовището на ул.“Стефан Стамболов“ и бул.“България“ в
гр.Русе. Там бил спрян за проверка по ЗДвП от служители на Сектор „Пътна полиция“ в
гр.Русе, които поискали да го изпробват за употреба на наркотици с техническо средство
„Дръг тест 5000“, което жалбоподателят отказал. Бил му издаден талон за изследване на
кръв и урина в болнично заведение, но той не се явил в указания му срок в такова. За отказа
1
му да се изследва за употреба на наркотични вещества П. П. съставил АУАН против
жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с
което му наложил наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 24 месеца
по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП за отказа му да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и техни аналози.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на жалба. С нея се обжалват единствено размерите на двете кумулативни
наказания „глоба“ и ЛПУМПС и се иска производството по делото да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно
е приложен материалният закон досежно и двете нарушения.
Производството по делото е по реда на съкратено съдебно следствие във варианта
по чл.63б ал.3 вр.ал.1 т.1 от ЗАНН, като жалбоподателят изцяло признава фактите, изложени
в обстоятелствената част на наказателното постановление и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. В този смисъл на жалбоподателя с определение му е обявено,
че при постановяване на решението ще ползва признанието му без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление.
При такъв диференциран ред за провеждане на съдебното следствие няма да излага
съображения, относно доказаността и авторството на административното нарушение. Още
повече в случая самопризнанието изцяло се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, за
което е наказан, като е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества при
управление на МПС.
От обективна страна нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е извършено чрез
бездействие при правно дължимо поведение за действие.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината
пряк умисъл. Жалбоподателят е разбирал, че с деянието си нарушава реда на държавното
управление, но е искал настъпването на последиците му. Интелектуалната страна на
умисъла е обхващала и представите, че в случай на положителна проба за наркотици ще
понесе по-тежката наказателна отговорност, което и именно го е мотивирало да откаже
проверката.
Съдът намира, че искането за намаляване на административните наказания е
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Неоснователността
произтича от това, че в закона не съществува такава възможност, защото от една страна и
двете наказания са от характера на абсолютно определените, а от друга не е налице
позитивна правна уредба, идентична с тази по чл. 371 т.2 вр.чл.372 ал.4 вр. чл.373 ал.2 от
2
НК. Отделно от това такава възможност не е предвидена и в чл.27 ал.5 от ЗАНН, доколкото
тази разпоредба визира други случаи, предвидени в ЗАНН, но не и чл.63б ал.3 и ал.4 от с.з.
На първо място следва да се посочи, че както от граматическото тълкуване, така
също и от сравнителното тълкуване с текста на чл.373 ал.2 от НПК, препращащ към
разпоредбата на чл.58а от НК се налага извода, че подобна процесуална възможност по
ЗАНН не съществува. Това е така, доколкото разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК изрично
препраща към чл.58а от НК и независимо от волята на съда, наказанието „лишаване от
свобода“ (единствено) следва да бъде намалено с една трета след индивидуализацията му
по чл.54 от НК. В случая прилагане на подобна разпоредба по аналогия, макар и в полза на
дееца, е невъзможна дори и поради това, че в ЗАНН подобно административно наказание не
съществува. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбите и на чл.63б ал.1 т. и т.2 от
ЗАНН, уреждащи и двете хипотези на съкратено съдебно следствие по този закон само
дават възможност на съда да намали наказанията, но доколкото същите не са определени в
минималните си размери, съответно не са от характера на абсолютно определените какъвто
е настоящият случай; това следва от употребата на думата „може“, като в противен случай
това изрично щеше да бъде указано в закона, както в чл.373 ал.2 от НПК вр.чл.58а от НК и
напр.чл.55 от НК. Отделно от това в ЗАНН са възприети съвсем други принципи при
определяне на административните наказания – забрана за условно наказание (чл.19 от
ЗАНН), забрана за замяна на наказанията с по-леки по вид, освен в случаите по чл.15 ал.2 от
ЗАНН (чл.27 ал.4 от ЗАНН; чл.55 ал.1 т.2 от НК дава възможност за подобна замяна и по
отношение на пълнолетни), а също и забрана за определяне на наказанието под най-ниския
предел, освен в случаите, предвидени в закона (чл.27 ал.5 от ЗАНН). Тези случаи са
единствено разпоредбите на чл.58б ал.8 и чл.79б ал.1 от ЗАНН, което също води до извода,
че ако законодателят е предвидил определяне на наказанието, както „глоба“,така и
временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност, под най-
ниския предел, това изрично щеше да бъде посочено в разпоредбите на чл.63б ал.5 и ал.6 от
ЗАНН, вкл. и рамките, в които може да бъде сторено това.
При това положение мотивите на жалбоподателя за отказа му да даде проба за
наличие на наркотични вещества или техни аналози – честата употреба на лекарството
Лексотан, с оглед възможността полевият тест да даде грешка, т.е. положителен резултат е
несъстоятелен. В случай, че жалбоподателят е имал такива опасения не е имало никаква
пречка да даде кръвна проба за изследване, за което и му е издаден талон за медицинско
изследването, но той не е сторил и това, като следва да се посочи, че този въпрос дори не се
коментира нито в жалбата, нито в съдебно заседание.
Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и
размерът им не зависи от волята на АНО и съда, т.е. същите не подлежат на
индивидуализиране, вкл. и в производството по чл.63б ал.3 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че по чл.174 ал.3 от ЗДвП са правилно установени и
при налагане на административните наказания не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
3
В този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като
обосновано и законосъобразно , тъй като не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1085-002174/31.07.2023г.,
издадено от Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Русе, с което
на Н. И. П. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания „глоба ” в
размер на 2 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по
чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4