№ 203
гр. П., 02.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500179 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Не се явяват страните редовно призовани.
На второ повикване в 10.42 ч. не се явяват страните.
Постъпило е писмено становище от „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД от пълномощника
им адв. М. Н., с което завява, че не възразява да се даде ход на делото в нейно
отсъствие. Изразено е становище, че поддържа въззивната жалба и оспорва
насрещната жалба на М. М.. Заявява, че няма да сочи нови доказателства.
Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и
счетоводни документи удостоверяващи плащането. Моли да се даде ход по
същество. Прави възражение относно прекомерност на адвокатското
възнаграждение претендирано от М. М..
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на П. РС № 156 от 24.10.2024г. постановено по гр.д.
№20235230100659 по описа на същия съд за 2023г. E ОСЪДЕН на осн. чл.
410, ал.1, т. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД ответника М. Я. М., ЕГН:
1
********** от гр. П., ул. „К. Б. I“ № 28, ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ - ОЗ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Т.“, бул.
„В.“ № 89Б, сумата 1598, 86 лв. /хиляда петстотин деветдесет и осем лева и 86
ст./ - регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско” за вреди от ПТП, настъпило на 25.10.2018г. в гр. П., ведно
със законната лихва, считано от 16.06.2023г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЕН Е иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на М. Я. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „К. Б. I“ № 28, да заплати на ДЗИ -
ОЗ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район
„Т.“, бул. „В.“ № 89Б, мораторна лихва в размер на 668,41 лв. за периода
03.05.2019г. - 15.06.2023г. върху сумата от 1598,86 лв.
ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Я. М., ЕГН: **********
от гр. П., ул. „К. Б. I“ № 28, да заплати на ДЗИ - ОЗ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № 89Б, разноски
по гр. д. 659/2023г. на РС - П. в размер на 958,24 лв.
ОСЪДЕН Е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът ДЗИ - ОЗ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Т.“, бул.
„В.“ № 89Б, да заплати на М. Я. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „К. Б. I“ №
28 разноски по гр. д. 659/2023г. на РС - П. в размер на 147,40 лв.
Решението се обжалва и от двете страни в производството в срока по
чл. 259 ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят ищец ДЗИ-ОЗ ЕАД, ЕИК ********* чрез
пълномощника си адв С. М. от Адвокатско дружество“ М.“ гр.П. обжалва
решението в неговите отхвърлителни части с въззивна жалба с вх.№5779
от 13.11.2024г. .-в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ДЗИ-ОЗ” ЕАД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 86, ал. 1 33Д за осъждане на М. Я.
М., ЕГН ********** да заплати мораторна лихва в размер на 668,41 лева за
периода 03.05.2019 г. до 15.06.2023 г. върху сумата от 1598,86 лева, както и в
частта, с която „ДЗИ-ОЗ“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. З ГПК е
осъдено да заплати на М. Я. М., ЕГН ********** разноски в размер на
147,40лв. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно поради
необоснованост; че в резултат на несъответствието на фактическите и правни
изводи на съда със събрания по делото доказателствен материал, неправилно е
бил приложен и материалният закон и че неправилно съдът е приел, че няма
2
надлежно връчена регресна покана, с която ответникът да е бил поставен в
забава за плащане на главничното задължение. Твърди се, че съгласно
представената регресна покана с изх.№ 92-295 от 10.04.2019 г. , същата е
изготвена, подписана и изпратена във времеви момент, към който
делинквентът М. Я. М., ЕГН 034725 422 все още не е бил навършил
гражданско пълнолетие; че към датата на изходиране на регресната покана -
10.04.2019г. , М. Я. М., ЕГН ********** е бил непълнолетен, а
непълнолетните извършват действия със съдействието на родителите си.
Цитират, се чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за лицата и семейството „Лицата от 14
години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват
правни действия със съгласието на техните родители.“, както и че
разпоредбата на чл. 2 от същия закон повелява, че „С навършване на 18-
годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите
действия да придобиват права и да се задължават. Като до този момент те
участват в гражданските правоотношения със съдействието на своите
родители. С това жалбоподателят мотивира тезата си защо и регресната
покана е била оформена до родителите на М. Я. М., тъй като той самият не е
разполагал с пълноценна гражданска правоспособност към онзи момент.
Анализира се текста и целта на регресната покана да се получи
възстановяване на платено обезщетение за лично извършеното от М. Я. М.
деяние. Допълва се, че по аргумент за противното, ако волята на
застрахователя е била той да търси лична отговорност от други лица, на
лично за тях основание, то те са щели да бъдат посочени поименно, а не в
качеството им на родители. Акцентира, че е ясна и недвусмислена волята на
„ДЗИ-ОЗ" ЕАД при адресиране на регресната покана-тя да бъде за личното
вредоносно поведение на М. Я. М., който да я получи чрез родителите си,
доколкото към 10.04.2019 г. същият все още е бил непълнолетен. Допълва, че
при граматическо тълкуване на текста на регресната покана се установява, че
навсякъде в текста е употребена учтива форма „Вие/Ви", а не множествено
число „“вие“ като допълнителна индиция за волята на ищеца да насочи
претенцията си към делинквента- в първо лице, единствено число, учтива
форма на обръщение, а не към родителите му ( тъй като не е употребено първо
лице, множествено число). Заключава, че с поканата е ангажирана личната
отговорност на М. Я. М.; че текстът е насочен лично към него, в единствено
число, учтива форма и че единствено за целите на получаването и с оглед
3
непълнолетието му родителите са използвани за обезпечаване на
предвиденото в закона съдействие, което дължат на непълнолетните си деца.
На следващо място, се сочи, че от приложената към поканата обратна
разписка/известие за доставяне, че тя е била редовно връчена на адреса в град
П., ул. „К. Б. I“ №28, на лице от домашните - дядо, което има право да я
приеме със задължение да предаде; че Поканата е адресирана чрез родителите
на делинквента, с текст ясно насочен лично към него самия, за лично негово
вредоносно поведение. Връчена е редовно, на лице, което има право да я
получи; че във времевия интервал от получаването на регресната покана до
депозиране на исковата молба в съда не е последвало плащане на
претендираната с регресната покана сума, поради което жалбоподателят
счита, че има основание да се приеме, че претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размера на мораторната лихва от 668,41 лева,
начислена за периода от 03.05.2019 г. до 15.06.2023 г. върху сумата от 1598,86
лева, е основателна и е следвало да бъде уважена с постановеното от РС - П.
решение. Моли да се отмени решението на РС - П., в обжалваната част и да
се постанови друго, с което да се уважи претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размера на мораторната лихва от 668,41 лева,
начислена за периода от 03.05.2019г. до 15.06.2023 г. върху сумата от 1598,86
лева, като основателна и доказана и да се присъдят на дружеството сторените
съдебни разноски в двете съдебни инстанции.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца от
насрещната по спора страна в срока по чл.263 ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят ответник М. Я. М., ЕГН-********** чрез
пълномощника си адв.М. от АК-П. обжалва решение №156 от 24.1.2024г. на
РС-П. по гр.д.№659/2023г. по описа на същия съд, с въззивна жалба вх.№ 5713
от 11.11.2024г. в неговите осъдителни части като неправилно, поради
противоречие с материалния и процесуалния закон, като обжалвам същото
изцяло. Твърди се, че първоинстанционният съд е уважил предявените срещу
М. Я. М. искове, при неправилно прилагане на материалния закон, съществени
процесуални нарушения, при неправилна оценка на събрания доказателствен
материал, както и неправилна интерпретация на същия и че от приетите по
делото доказателства било видно, че предявените срещу ищеца М. искове са
неоснователни и недоказани.
На първо място жалбоподателят твърди, че в първоинстанционното
производство, съдът неправилно приел, че той е процесуално легитимирана
страна. Акцентира се, че още с отговора на искова молба е посочено, че
доколкото процесният инцидент е станал с непълнолетно дете, което по
смисъла на закона е неспособно, не може да се търси виновно поведение за
неговите действия. Твърди, че вината изразява психическото отношение на
правонарушител към проявено от него противоправно действие или
бездействие и към настъпил вредоносен резултат; че тя предполага деецът да
може да разбира свойството и значението на извършеното от него и да
ръководи постъпките си.; че не е виновно поведението на такива лица, които
не са способни да съзнават причинната връзка между своите действия или
бездействия и вредоносния резултат, както и обществената запретеност на
своето поведение. Допълва, че разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от 33Д е
категорична, че родителите и осиновителите, които упражняват родителските
права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили
пълнолетие и живеят при тях; Че настоящата хипотеза е именно такава.
Допълва се, че дори да се приеме, че непълнолетните лица могат да носят
деликтна отговорност, както е приел съда , в конкретиката на казуса следва да
се има предвид че деликтоотговорността на непълнолетните се осъществява
чрез и за сметка на законните им представители. Посочва, че това заключение
е подкрепено, рег argumentum а contario, от факта че едно непълнолетно лице
4
е процесуално нелегитимирано самостоятелно да предяви претенция пред
съда, в случаите, в които е понесло вреди от деликт, а процесуално
легитимирани са законните му представители, действащи от негово име и за
негова сметка., и че същата е и обратната хипотеза - когато непълнолетното е
делинквент. В този смисъл, жалбоподателят заключава, че предявените искове
са насочени срещу лице, за което не е налице процесуална легитимация и
съдът неправилно е разгледал така предявените искове.
На следващо място, счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът
приел, че в конкретния случай, по делото е доказано настъпилото събитие да
представлява покрит риск по договор „Каско+” сключен между ищеца и
собственика на увреденото лице; Че договорът за застраховка „Каско“ на МПС
е двустранен, възмезден, консенсуален, формален договор и че той е
единственото основание, на което може да възникне застрахователно
правоотношение между застрахователя и собственика на процесното МПС.
Допълва, че за да се сключи този договор е необходимо да се спази
определена от закона форма - писмена, и договорът да съдържа определени
реквизити, като следва да е постигнато съгласие между страните по
съществените му елементи; че за да бъде валидно сключен договор за
застраховка „Каско” и да прояви той своето действие, следва освен да е
попълнена формата за сключване и да е подписана от двете страни, да бъде
заплатена застрахователната премия или първата вноска от нея, както и да
бъдат изпълнени всички уговорки между страните съдържащи се в Общите
условия към застрахователния договор; че законовите разпоредби Кодекса за
застраховането ясно и недвусмислено изискват в Общите условия към
застраховката да бъдат определени покритите рискове и изключенията от
покритие, както и задълженията на застрахования.
В тази връзка се акцентира, че в конкретния случай в производството
пред първата инстанция ищецът е представил по делото Застрахователна
полица по застраховка „каско” за процесния лек автомобил. По делото нито
като приложение към исковата молба, нито до настъпване на
процесуалната преклузия в производството ищецът е представил Общи
условия по процесния застрахователен договор, неразделна част от същия.
С горното, обективно по делото, нито съдът, нито ответната страна може да
направи реална и аргументирана преценка, базирана на годни
доказателства, че процесното събитие представлява покрит по
застраховката риск, дали същото е уговорено между страните като
изключение от покритието, а застрахователят е платил по изключение /ех
gratia/, изпълнени ли са или не договорните задължения на страните по
договора. Счита, че изложеното е от съществена важност, както за преценката,
относно факта, дали извършеното плащане от застрахователя е сторено на
годно правно основание, така и с оглед защитата на правата и интересите на
ответника. Акцентира, че неустановяването с надлежни доказателства, че
ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение, съобразно
уговореното в договора, а именно настъпването на покрит застрахователен
риск, влече след себе си неустановеност и на претендираното спрямо
5
ответника по иска регресно вземане. Или недоказано е останало
възникването на регресното право на застрахователя спрямо М. Я. М.,
доколкото ищецът в производството категорично не установи, че настъпилото
събитие, предмет на производството попада в обхвата на покритите по
застрахователния договор рискове.
На следващо място се поддържа, че в противоречие със закона,
съдът решава, че „Настъпилото застрахователно събитие е покрит
застрахователен риск.“ , както и изявлението, че „Неоснователни са
възраженията на ответника, че не е доказано основанието за ангажиране на
отговорността му, с доводи, че не са приложени Общите условия към договора
за автомобилна застраховка „Каско +", където са посочени покритите
застрахователни рискове... и че това възражение е преклудирано, тъй като
е направено след срока за отговор на исковата молба в заседанието по
обявяване на проекта за доклад за окончателен“. На следващо място се
твърди, че по отношение на второто изявление на съдебния състав, относно
настъпилата процесуална преклузия, същото било неправилно защото, от една
страна, в отговора са обективирани възражения, относно ищцовите претенции
касателно основателността и размера на исковете и че горните факти и
обстоятелства касаят основанието на претенцията и че изявленията на
ответниковия процесуален представител в първото по делото открито съдебно
заседание, са по същество уточнения на вече сторените възражения срещу
основанията на претенцията.
Допълва се още, че дори да се приеме настъпването на процесуална
преклузия на стореното уточнение, тълкувано като самостоятелно
възражение, правилно първоинстанционният състав, със свое Определение
№278 от 13.05.2024г. с инкорпориран и проектодоклад по делото, е
разпределил доказателствената тежест за всяка от страните в производството,
като в съответствие с процесуалния закон, решаващият състав на РС - гр. П. е
указал на дружеството ищец, че в негова доказателствена тежест е да докаже
фактите, пораждащи суброгационното му право, както и фактите, пораждащи
деликтната отговорност на ответника. Но, че въпреки указанията на съда и
уточненията на адв. М., ищцовата страна не е събрала годни доказателства
за именно тези факти и обстоятелства, съобразно разпределената му
доказателствена тежест. И че липсата на представени по дело на валидни към
датата на събитието Общи условия по застраховка „Каско+” обективно по
6
делото, нито съдът, нито ответната страна може да направи реална и
аргументирана преценка, базирана на годни доказателства, че процесното
събитие представлява покрит от застраховката риск, дали същото е
уговорено между страните като изключение от покритието, а застрахователят
е платил по изключение /ех gratia/, изпълнени ли са или не договорните
задължения на застрахования по договора.
Оспорва се от жалбоподателя-ответник заключението на съда, че
Общите условия на „ДЗИ - ОЗ” ЕАД към автомобилна застраховка „Каско+”
са публикувани на интернет страницата на дружеството, общодостъпни са и с
тях ответникът е могъл да се запознае; че в раздел 11 каско, т. 2.1.3. пътно-
транспортните произшествия (П Т П) са сред посочените застрахователни
рискове. Подписвайки полицата, застрахованият е посочил, че се е запознал и
приема “Общите условия” на автомобилна застраховка „Каско +” и
застраховка „Помощ на пътя“, които са неразделна част от застрахователния
договор и че следователно за ищеца е съществувало основание за заплащане
на собственика на автомобила на застрахователно обезщетение при
настъпване на П Т П, при което са причинени щети по застрахованото
имущество, обект на настоящия договор за застраховка „Каско+“ В тази
връзка жалбоподателят акцентира, че дори цитираните Общи Условия да
фигурират на интернет страницата на дружеството / макар и след справка
същите не били открити в цялост, освен общи положения по застраховката/,
това не дерогирало нормите на процесуалния закон, че всяка от страните
следва да докаже претенциите си при условията на пълно и главно доказване.
И че като неправилно и незаконосъобразно се квалифицира тълкуването на
съда, относно общодостъпността и ноторната известност на Общи условия по
договор, които не касаели този жалбоподател.
На следващо място се поддържа, че дори цитираните Общи условия да
фигурират на интернет страницата на дружеството / макар и след справка да
не бяха открити в цялост, освен общи положения по застраховката/, същите
били актуални към днешна дата, но не и към датата на процесното
събитие и че нямало едно годно доказателство, както по делото така и на
„интернет страницата на дружеството”, че тези Общи условия по застраховка
„Каско+” са с непроменено съдържание и клаузи между страните за периода
2018г.-2024 г. Счита, че неправилно, незаконосъобразно и недопустимо е
7
съдът да презумира „неразделност” на застрахователен договор, сключен през
2017г., с открити от председателя на състава Общи условия по застраховката в
Интернет през 2024г. и че в обжалвания акт съдът е цитирал разпоредби на
Общи условия, но не е посочил актуалност на същите и релевантност спрямо
датата на настъпилото ПТП.
Заключава, че с постановения акт, съдът се е произнесъл в нарушение
на материалния и процесуалния закон, както и в нарушение на принципите
на гражданския процес, при налични съществени нарушения на принципа на
диспозитивното начало, принципа на състезателност и принципа на равенство
на страните, като съдът с поведението си постановил един порочен съдебен
акт в нарушение горепосочените принципи на гражданския процес, поради
което и същият следва да бъде отменен. Моли жалбоподателят ответник да се
отмени Решение №156 от 24.10.2024 г. на РС П., по гражданско дело
№20235230100659, съобразно изложеното в жалбата и на жалбоподателя -
ответник да бъдат присъдите направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба на жалбоподателя-ответник от насрещната страна ищеца
ДЗИ ОЗ ЕАД чрез адв. М. Н. от АК-П., от АДв.Д-во М. -П., с вх.№845 от
20.02.2025г., в който въззивната жалба се квалифицира като
неоснователна по същество. Счита, че релевираните във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни и не са налице сочените пороци на съдебното
решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно и обосновано,
постановено при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон,
както и задължителната практика на ВКС и ВС. Допълва, че при
постановяване на решението си първостепенният съд е обсъдил задълбочено
всички доказателства по делото поотделно, така и в тяхната взаимовръзка и е
изложил подборен анализ на релевантните за правния спор и установени от
доказателствената съвкупност факти, като е формирал фактическите си и
правни изводи в съответствие с логическите, опитните и научните правила.
Допълва, че от събраните в хода на проведеното пред първостепенния съд
съдебно дирене се установило наличието на всички елементи от фактическия
състав, от който произтича претендираното право. Допълва, че правилно в
решението си съдът е приел, че М. М. е пасивно процесуално легитимиран да
отговаря по предявения иск, като акцентира, че има разлика в съдържанието
8
на понятията материалноправна легитимация, процесуалноправна
легитимация, правоспособност, дееспособност и деликтоспособност, като
районният съд правилно съобразил точния смисъл на цитираните понятия,
утвърдени и в трайната практика на ВС и ВКС. Относно възражението за
липса на материалноправна легитимация на ответника към датата на деликта,
че същият не е бил навършил гражданско пълнолетие, а непълнолетен, се
препраща към т.4 от ППВС № 7/1959г. според което „непълнолетните
отговарят за непозволено увреждане освен когато се окаже, че не разбират
свойството и значението на онова, което извършват или не могат да ръководят
постъпките си.“ и че в производството с доклада по делото, обективиран в
определение №278/13.05.2024 г., съдът изрично указал на ответника, че в
негова тежест е да докаже, че не носи отговорност за непозволено увреждане,
ако към датата на извършване на деянието, като непълнолетен не е могъл да
разбира свойството и значението на онова, което извършва, или да ръководи
постъпките си, за което ответникът не е ангажирал каквито и да било
доказателства, нито въведе подобни фактически твърдения. Твърди се още, че
според актуалната практиката на ВС която и сега се възприема трайно в
задължителната практика на ВКС - така Определение №375 от 13.04.2016 г. по
гр. д. № 1207/2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение,
постановено по реда на чл. 288 ГПК, както и решение № 68 от 22.02.2012 г. по
гр.д. № 748/2011 г. на ВКС, II г.о. и решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д.
№891/2010 г. на ВКС, I г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно
които „непълнолетните също отговарят за непозволено увреждане освен ако
се докаже, че не са разбирали свойството и значението на извършеното“.
Същото указание съдът дал на процесуалния представител на ответника в
проведеното по делото първо открито съдебно заседание, при разпределяне на
доказателствената тежест. Но, че ответникът не въвел твърдение, че към
датата на деликта не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, нито с оглед разпределената от
съда доказателствена тежест ангажира каквито и да било доказателства, от
които да се установят подобни факти. Заключава, че правилно и в
съответствие със закона и цитираната съдебна практика, съдът е приел, че
лицето е пасивно материалноправно легитимирано.
На следващо място се акцентира, че ответникът по иска М. М. е и
процесуалноправно пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск с
9
оглед обстоятелството, че процесуалната легитимация, както и останалите
положителни и отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на
иска се преценяват съм датата на депозиране на исковата молба и че към
датата на депозиране на исковата молба в съда М. М. вече е пълнолетен,
дееспособен и може да отговаря по предявени срещу него искове, като не са
въведени твърдения, нито са представени доказателства, оборващи
процесуалната му дееспособност, поради което не се споделя и това
възражение.
Ответното по жалбата дружество допълва още, че следва да се направи
отграничение и между понятието вина в наказателноправен смисъл и вина в
гражданското право, като в гражданското право вината се свързана с полагане
на необходимата грижа и в този смисъл виновен е субект, който не е положил
онази грижа, която и най-небрежният би положил към своите работи и при
необходимост лицето да може да разбира и да ръководи, но доколкото това е
свръзано с полагането на нужната грижа. Препраща се към становището на
ВС, изразено в ППВС №7/1959г., че „непълнолетните отговарят за
непозволено увреждане освен когато се окаже, че не разбират свойството и
значението на онова, което извършват или не могат да ръководят постъпките
си.“ Акцентира се, че в тази връзка изрично указание в посочения смисъл е
било дадено на ответната страна, както и бе разпределена съответната
доказателствена тежест с доклада по делото, като въпреки това от ответната
страна не били въведени фактически твърдения, че М. М. към датата на
процесното ПТП не е разбирал свойството и значението на извършеното и не
е могъл да ръководи постъпките си, нито бяла ангажирани доказателства в
тази насока.
По въпроса за валидността на застрахователното правоотношение, се
поддържа, че същото, както и всяко друго създава права и задължения за
страните по него и само те разполагат с активна легитимация да оспорват
валидността му, респективно факта дали то ги обвързва или не; и че след като
ищцовото дружество е заплатило обезщетение, то това означава, че
последното е имало основание да се счита обвързано от застрахователния
договор, както и поради факта, че в рамките на преклузивния срок,
установен с разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответникът не е оспорил
валидността на застрахователния договор, нито обема на покритите
застрахователни рискове. Акцентира се на „общото и лишено от каквато и
10
да било конкретика изявлението на ответника“ : „оспорвам предявените
искове по основание и по размер“, като счита, че същото не „запазва“ за
ответника право във всеки последващ етап до приключване на исковото
производство да въвежда нови, конкретни възражения и оспорвания,
позовавайки се на това общо изявление. И че същото не е достатъчно нито за
съда, нито за другата страна, тъй като съдът е затруднен при докладване на
делото и разпределяне на доказателствената тежест, а ищецът не знае срещу
какво има да се защитава. С това дружеството обяснява функцията на
фазата по размяна на книжа в гражданския процес, за да могат страните да
изложат фактическите си твърдения и конкретни оспорвания, за да може
адекватно да се разпредели доказателствена тежест и да се съберат
доказателства. Счита, че ако се възприеме изложената от въззивника -ищец
теза, съществено би се нарушило равенството на страните в процеса и
правото на защита на едната от страните, но е се обезсмисля
концентрационното начало. Посочва, че в срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпило оспорване на валидността на застрахователното правоотношение,
нито на обема на покритите застрахователни рискове, съдът не е указал на
ищеца да ангажира доказателства за този обем покрити рискове, съответно и
правилно ищецът не е представил такива доказателства. В допълнение
посочва, че правилно съдът е отбелязал, че общите условия са публично
достъпни на сайта на съответното застрахователно дружество, откъдето всяко
трето лице има възможност да се запознае със съдържанието им. Акцентира,
че съблюдавайки правната природа на „Общи“ условия, те се еднакви
спрямо всички сключени от съответния застраховател договори, че различия
има единствено в индивидуалните полици и че, последните не са
общодостъпни.
Твърди дружеството, че въведените с въззивната жалба оплаквания са
неоснователни и необосновани и че исковата претенция на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД е
доказана както по основание, така и по размер, като правилно е била уважена
от първоинстанционния съд. Моли дружеството да се остави без уважение
като неоснователна въззивната жалба и при разрешаване на спора по
същество да се постанови решение, с което да се потвърди
първоинстанционното такова, в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
Страните по двете жалби не сочат нови доказателства пред въззивната
11
инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 2.05.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12