Решение по дело №1214/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1289
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20227180701214
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1289

град Пловдив, 01.07.2022 година                        

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно  заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при секретар Петя Добрева и участието на прокурор Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1214/2022година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Р.Й.Г., ЕГН**********, с адрес ***, подадена чрез адв. П. *** срещу Решение № 751 от 07.04.2022г., постановено по АНД № 20215330206570/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХI наказателен състав, с което е изменен Електронен фиш серия К №4112543, издаден от ОД на МВР- Пловдив в частта, касаеща квалификацията на административното нарушение по чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /съкратено ЗДвП/, и е потвърдено в останалата си част за наложено на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева“.

В подадената касационна жалба се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на касационни основания – съществено нарушени съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон. Претендират се съществени пороци на проведеният административно –наказателен процес във връзка с издадения ЕФ, ограничаващи правото на защита на нарушителя. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище на адв.П. се поддържа жалбата и се излагат  подробни съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност. Иска се реше­нието да бъде отменено, както и атакувания административен акт. Претендират се сторените разноски за две съдебни инстанции по приложен списък с разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, в писмено становище чрез процесуалния си представител юрк. Б.  оспорва касационната жалба като неоснователна. По същество взима становище за правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Контролиращата страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на подадената касационна жалба, а съдебното решение като законосъобразно предлага да бъде оставено в сила.

Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните за това съображения:

Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Р.Й.Г. чрез адв. П. срещу процесното НП с искане да бъде отменен наказателния правораздавателен административен акт поради съществени нарушения на административно наказателното производство, свързани с механизма на описване на административното нарушение, което ограничава неговото право на защита. Съгласно обстоятелствата, изложени в процесния ЕФ, е констатирано нарушение на чл.21 ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, изразило се в това, че на 27.10.2020г. в 09.37 часа в на път 642 с.Черничево до Агрокомерс 98 посока север- юг, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 и отчетен толеранс от -3км/ч е установено извършено движение на водач на лек автомобил „Шкода Октавия“ с ДК № РВ***СВ при превишение на скоростта от 31 км/ч, като при ограничение от 50 км/ч той се е предвижвал със скорост 81 км/ч. Посочено е, че нарушението е установено с АСС ARH CAM S1 с №11743са и ЕФ на касатора като собственик на МПС. По делото са представени като доказателства ЕФ с приложена снимка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126,Протокол за зиползване на АТСС рег.№1030р-35360 с приложена снимка, справка за собственик на МПС, Протокол за извършена техническа проверка от 28.09.2020г., писмо изх.№11-00-888/20.10.2021г. на Областно ПУ-Пловдив, Протокол за обучение на служителите на сектор „ПП“ ОД МВР с АТСС. За да потвърди атакуваният ЕФ, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване. Единствено по отношение на правната квалификация е приел, че поведението на нарушителя касае нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП и не е изпълнено условието на чл.21 ал.2 ЗДвП относно сигнализирането на ограничението на скоростта с пътен знак, защото се касае за движение с несъобразена скорост в населено място, поради което законосъобразно го е изменил в тази му част.

Решението на съда е правилно.

Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от съдебната инстанция, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Безспорно са спазени правилата, възведени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на атакувания електронен фиш. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на  районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във  връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че те са същите, направени и пред първоинстанционният съд, на които той е дал  законосъобразен отговор. Не са ангажирани доказателства за въведено максимално ограничение на скоростта с пътен знак. Ето защо възражението е неоснователно. По всички направени възражения решаващият съд е дал своя отговор, като при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на електронния фиш, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед този изход на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. 

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 751 от 07.04.2022г., постановено по АНД № 20215330206570/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХI наказателен състав.

ОСЪЖДА Р.Й.Г., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на ОДМВР – Пловдив разноски в размер на 80/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението  е  окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      

                         2.