№ 1546
гр. С, 28.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110170870 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени от „АКПЗ” АД с ЕИК ****** /правоприемник на
„АКПЗ“ ООД с ЕИК ******/ по реда на чл.422, ал.1 ГПК, положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД, против В. Л. Д. за сумата от 3376,18 лв., представляваща главница по
сключен между длъжника и "ИАМ" АД Договор за паричен заем № 3514689 от 30.04.2019 г.,
вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за цесия от 30.01.2017 г., ведно
със законна лихва от 04.12.2020 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна
лихва в размер на 348,95 лв. за периода от 17.05.2019 г. до 27.12.2019 г. и обезщетение за
забава в размер на 277,66 лв. за периода от 28.12.2019 г. до 27.11.2020 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.03.2021 г. по
ч.гр.д.№ 61273/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
Претендира разноски в заповедното производство и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на 360 лв.
Ищецът твърди, че с посочения договор "ИАМ" АД е предоставило на ответника заем
в размер на 4000 лв., като последният се е задължил да върне сумата ведно с уговорената
възнаградителна лихва в размер на 501,94 лева на 17 погасителни вноски за срок от 34
седмици, всяка в размер от 264,82 лв. или общо сумата от 4501,94 лева с падеж на първата
вноска – 17.05.2019 г. и на последната – 27.12.2019 г.
Поддържа, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава върху
непогасената главница, в размер на законната лихва за периода от 28.12.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за заем, въпреки
настъпване на уговорените падежи. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
1
погасителна вноска.
Поддържа, че възникналите неизпълнени вземания по договора за заем били
прехвърлени от заемодателя - „ИАМ“ АД на “АКПЗ” ООД с Приложение 1 от 01.05.2020 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 31.01.2017 г.
Претендира да бъде връчено на длъжника уведомление за извършеното прехвърляне на
вземането ведно с исковата молба, въз основа упълномощаване от страна на „ИАМ“ АД,
респективно от „АКПЗ“ ООД. Претендира, че с връчването на уведомленията ведно с
исковата молба по настоящото производство длъжникът следва да се счита уведомен за
цесиите.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, посредством назначен особен представител на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва исковете, като претендира, че ищецът не е
материално легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответницата поради
липса на надлежно уведомяване на последната съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа, че
липсва връчване на уведомлението по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Оспорва претенцията за
договорна лихва като неоснователна за периода от 17.05.2019 г. до 27.12.2019 г. с оглед
соченото от ищеца плащане на сума в размер на 1222,13 лева.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове с правно чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за установяване по реда на чл. 422 ГПК съществуването в
полза на ищеца на вземания за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
По заявление от 04.12.2020 г., депозирано от „АКПЗ” ЕАД, е издадена заповед за
изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 ГПК за част от сумите, предмет на
заповедното производство, а за част от претенциите е отказано. По указания на съда са
предявени настоящите искове за установяване дължимостта именно на вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, поради което се явяват допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Не се спори между страните и от представените писмени доказателства се установява,
че между ответницата /в качеството заемополучател/ и "ИАМ" АД /заемодател/ е подписан
договор за паричен заем № 3514689 от 30.04.2019 г., с който е предвидено предоставяното в
заем на сума в размер на 4000 лева. Страните уговорили, че дължимата сума от общо
4501,94 лева, представляваща главницата ведно с уговорената възнаградителна лихва,
ответницата ще заплати на 17 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер от
264,82 лв. с падеж на първата вноска – 17.05.2019 г. и на последната – 27.12.2019 г.
Следователно договорът за заем е породил действие, въз основа на него е възникнало
валидно облигационно отношение първоначално между ответницата и „ИАМ" АД, като
падежите на всяка една от вноските за главница и възнаградителна лихва са настъпили
преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
Видно от заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК ищецът е претендирал и възникване в тежест на ответницата на задължение
в размер на 2370,48 лева за неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение за възникналите задължения по договора за заем. Със заявлението е
претендирано като непогасено вземане за тази неустойка в размер на 1952, 16 лева, като
съдът с нарочно разпореждане от 25.03.2021 г. е отказал издаване на заповед за изпълнение
2
за това задължение поради нищожност на клаузата за претендираната неустойка.
Ищецът е поддържал и че в рамките на договора за ответницата е възникнало и
задължение и за разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева, от които неплатени и
претенидарни със заявлението по чл. 410 ГПК – 18 лева, като за това вземане също е
отказано издаване на заповед поради противоречие с разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
ЗПК и чл.10а от ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че по процесния договор за заем в тежест на
ответницата са валидно възникнали задължения за връщане на сума в размер на 4000 лева,
предоставена в заем и за заплащане на договорна лихва с възнаградителна характер в
размер на 501,94 лева /4501,94 -4000 лева/ с краен срок на изпълнение – 27.12.2019 г.
Вземанията по договора за заем, извън тези, основаващи се на установените нищожни
клаузи, са възникнали валидно в полза на „ИАМ" АД в качеството на заемодател и същите
са могли да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. На 30.01.2017 г. между „ИАМ" АД от
една страна като цедент и „АКПЗ“ ООД, от друга – като цесионер, е сключен Рамков
договор за продажба, съгласно който цедентът ще прехвърля вземанията си срещу
длъжници по договори за заем и договори за потребителски кредити, а вземанията ще бъдат
индивидуализирани в приложение №1. Видно от представените по делото извлечения от
Приложение №1 от 01.05.2019 г. включени в обхвата на цесиите са и вземанията към
ответницата с посочване на договора и общия дължим размер неизпълнени към датата на
прехвърлянето задължения. Посочената индивидуализация на правоотношението е
достатъчна и от същата еднозначно може да се направи извод, че именно вземанията по
процесния договор са били цедирани. С пълномощно от 14.02.2017 г. цедентът „ИАМ“ АД
упълномощил цесионера „АКПЗ“ ООД да уведоми длъжниците за извършените
прехвърляния на вземанията по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Приети като писмено доказателство
по делото са приложени към исковата молба Уведомително писмо от ищеца в качеството на
пълномощник на „ИАМ" АД за уведомяване на ответницата за извършеното прехвърляне на
вземанията спрямо нея по процесния договор. Исковата молба ведно с посоченото
уведомително писмо е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК след като е
изпълнена процедурата по 47, ал. 1-3 ГПК. Освен това назначен е особен представител на
ответницата, на когото е връчен препис от исковата молба и доказателствата. Предвид
посоченото съдът намира, че ответницата е редовно уведомена за извършените
прехвърляния на вземанията най-късно с получаване на исковата молба, поради което и
същите са породили действие за нея в качеството на длъжник на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Тези изводи са в съответствие с трайно установената съдебна практика по въпроса за
надлежното уведомяване на извършено прехвърляне на вземания, с която е прието, че няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и
ал.4 от ЗЗД. /в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о на ВКС и др./. В
случая са налице доказателства както за предоставено право цесионерът да извърши
уведомяване на длъжниците /а именно представеното пълномощно/, така и за извършеното
уведомяване като уведомлението е ясно и съдържа необходимата за длъжника информация.
Уведомяването на длъжника за настъпилото прехвърляне на вземанията към нея като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право в полза
на ищеца следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл - Решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І
т. о./. В случая изявлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирано до длъжника, е получено от
особения му представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, който може да получава и изявления с
материалноправни последици, поради което е породило ефект и цесията е надлежно
съобщена на длъжника /в този смисъл Решение № 6585 от 20.12.2023 г. на СГС по в. гр. д.
3
№ 8360/2022 г., Решение № 266816 от 3.12.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 3601/2021 г,
аналогично в решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о. съгласно
определение № 72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г. на ВКС, I т. о./.
С оглед настъпилото в хода на процеса преобразуване чрез промяна на правна форма с
номер на вписване в ТРРЮЛНЦ 20221125123047 „АКПЗ” АД с ЕИК ****** като
универсален правоприемник на „АКПЗ“ ООД с ЕИК ****** се легитимира като надлежен
кредитор на процесните вземания.
Признава се от ищеца, че преди образуване на делото ответницата е извършила
плащания по договора за заем в размер на общо 1222,13 лева. С тази сума следва да се
погасят само горепосочените валидно възникнали задължения за главница и
възнаградителна лихва, но не и начислените въз основа на нищожни договорни клаузи
неустойка и такси. По изложените по-горе съображения задължения за заплащане на
неустойка и на такса разходи не са възникнали в тежест на ответницата, поради което и
постъпилите суми не следва да се отнасят за погасяването им, а за погасяване на валидно
възникналите задължения. Предвид посоченото при използване на внесените от ответницата
суми за погасяване задълженията за главница и лихви, непогасени чрез плащане са 2972,58
лева – главница и 307,23 лева, т.е. изцяло погасени се явяват първите 4 вноски и частично
петата вноска.
След настъпване на крайния падеж по договора в тежест на ответницата на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 8 от договора е възникнало и задължение за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница. На основание чл. 162
ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва определя обезщетението за
забава в размер на сумата 277,66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 28.12.2019 г, до 27.11.2020.
Предвид изложеното за посочените размери предявените искове за главница,
възнаградителна и мораторна лихва следва да бъдат уважени в посочените размери, а за
разликата над тези суми до пълните предявени размери исковете за главница и
възнаградителна лихва – отхвърлени.
Предвид уважаване на иска за главница ответницата дължи и законната лихва върху
вземането считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, която следва да
бъде присъдена в полза на ищеца.
По разноските
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК, да получи
съответна на уважената част от претенциите част от сторените и доказани в производството
разноски, а именно – 782,40 лева за исковото производство от общо извършени разноски в
размер 880,34 лева /80,06 лева - държавна такса, 700,28 лева за особен представител и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение/ и в размер на 100,93 лева за заповедното
производството от общо разноски в размер на 113,56 лева, представляващи припадащите се
разноски, извършени за заповедното производство с оглед предявяване на заявлението по
чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и за други суми, за които е отказано
издаването на такава с влязло в сила разпореждане/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че В. Л. Д., с ЕГН
********** и с адрес гр. С, кв. Д, ул. Г №14 дължи на „АКПЗ” АД с ЕИК ******
/правоприемник на „АКПЗ“ ООД с ЕИК ******/ на основание чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр.
4
чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 2972,58 лв., представляваща
главница по сключен между длъжника и "ИАМ" АД Договор за паричен заем № 3514689 от
30.04.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за цесия от
30.01.2017 г., ведно със законна лихва от 04.12.2020 г. до изплащане на вземането,
договорна възнаградителна лихва в размер на 307,23 лв и обезщетение за забава в размер
на 277,66 лв. за периода от 28.12.2019 г. до 27.11.2020 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.03.2021 г. по ч.гр.д.№
61273/2020 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над уважения размер 2972,58 лв до пълния предявен размер за сумата от 3376,18 лв и иска
за договорна лихва над сумата 307,23 лева до пълния предявен размер от 348,95 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Л. Д., с ЕГН ********** и с адрес гр. С,
кв. Д, ул. Г №14 да заплати на „АКПЗ” АД с ЕИК ****** сумата 782,40 лева - разноски в
исковото производство и сумата 100, 93 лева – разноски за заповедното производство по
гр.д.№ 61273/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5