Определение по дело №127/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260166
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20215600500127
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  260166

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на девети март двехиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

                                                                           КАПКА ВРАЖИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. ч. гр. д. № 127 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ф.Б.М. против Определение № 260647/ 21.12.2021 г. по гр. д. № 391/ 2018 г. на РС – Хасково, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал. 4 ГПК. 

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се излагат доводи, че констатираните от районният съд недостатъци на исковата молба са отстранени, като са посочени всички легитимирани да участват в делбата лица. Предвид изложеното се иска да се отмени атакуваното определение, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като се запозна и обсъди материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

 Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по предявени от Ф.Б.М. против Е.М.Р., Н.М.Р. и К.Б.Б. обективно съединени искове по чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на извършената между Е.М.Р., Н.М.Р. и К.Б.Б. съдебна делба по гр. д. № 2416/ 20110 г. на РС Хасково и по чл. 34 ЗС за делба на ПИ № **** по кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/ 05.10.2006 г. и Заповед № КД 14-26-195/24.10.2007 г., с площ от 1873 кв.м., ведно с построената в имота сграда № *****.

С Решение № 640/25.10.2016 г. по гр. д. № 2707/ 2015 г. РС - Хасково е отхвърлил предявените искове.

С Решение № 67/ 17.02.2017 г. по в. гр. д. № 787/ 2016 г. ОС – Хасково е отменил решението на районния съд в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН, вместо което е постановил ново, с което е признал извършената по гр. д. № 2416/2010 г. на РС – Хасково делба за нищожна, а в частта, в която искът за делба е отхвърлен, е обезсилил решението поради нередовност на исковата молба и е върнал на районния съд за ново произнасяне от друг съдебен състав.

Решението в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 75, ал. 2 ЗН, е влязло в сила, поради което производството по делото остава висящо само по отношение на иска за делба.

С Разпореждане № 1107/ 16.02.2018 г. по новообразуваното гр. д. № 391/ 2018 г. РС Хасково е оставил исковата молба без движение с указания до ищцата да посочи пълния кръг на съсобственици на частта от нива от 7. 004 дка с пл. № 22011, влизаща в състава на ПИ № 77195.22.57 и на построената в поземления имот сграда № 77195.22.57.1, да изложи конкретни твърдения как и кога е възникнала съсобствеността върху поземления имот и сградата, как са формирани претендираните от ищцата квоти и при какви квоти следва да се допусне делбата.

С Молба вх. № 3951/ 27.02.2018 г. ищцата чрез пълномощника си е преповторила изложените в исковата молба обстоятелства, от които извежда своите права, като е посочила останалите съсобственици на делбените имоти (Н.М.Р., Е.М.Р., Д.А.Р., М.А.Р., Д.Р.Ш., Р.Я.С., Р.И.И., С.Х.К., В.И.М., Ф.М.М., К.Б.Б.), правното основание, от които произтичат правата им и техните идеални части от съсобствеността.

С Разпореждане № 4396/ 05.07.2018 г. районният съд е оставил повторно исковата молба без движение с указание да изложи пълния кръг на съсобствениците на частта от нива от 7. 004 дка с пл. № 22011, влизаща в състава на ПИ № ****, като се посочи явяват ли се такива и наследниците на Я. С.А., починал на 17.02.1982 г.; да изложи конкретни твърдения – как и кога е възникнала собствеността върху поземления имот и сградата между всички съсобственици; как са формирани претендираните от ищцата квоти и при какви квоти следва да се допусне делбата.

С Молба вх. № 14438/ 24.07.2018 г. ищцата чрез пълномощника си е посочила пълния кръг на наследници на частта от имота, влизаща в ПИ ****, между които и наследниците на Я. С.А., като е изложила съображения, че те са загубили собственически права върху имота поради придобиването им по давност от останалите наследници. В молбата са изложени подробни съображения по какъв начин е възникнала съсобствеността върху имотите и квотите на всеки един от първоначалните ответници, а при алтернативност и по отношение на наследниците на Я. С. А.

С Определение № 211/ 29.01.2020 г. исковата молба е оставена отново без движение с указание до ищцата да посочи пълния кръг на лицата, които според нея следва да участват в съдебната делба, в т. ч. всички лица и/ или техните наследници по договора за доброволна делба от 14.02.2001 г., както и ползващите се от реституционното решение, послужило за сключване на този договор, както и тези по нотариалния акт от 19.08.1957 г., изрично да посочи между кои лица и при какви квоти следва да се допусне съдебна делба, влезли ли са в сила съдебните решения, с които е прогласена нищожност на някои от договорите за делба.

С Молба вх. № 3903/ 26.02.2020 г. ищцата Ф.Б.М. е потвърдила посочените с предходните молби лица, между които следва да се допусне съдебна дела, и при какви квоти.

При тези данни по делото съдът намира жалбата за основателна.    

На първо следва да се посочи, че когато предмет на иска за делба е недвижим имот, той следва да се индивидуализира по номер, площ и граници според действащия в района кадастрален или регулационен план. В този смисъл с оглед данните по делото, че към настоящия момент поземлен имот № **** с площ от 1873 кв. м. не съществува, тъй като е разделен на два отделни имота: 1) имот № **** с площ от 1009 кв. м., в който е построена двуетажна жилищна сграда № ***** и 2) имот № **** с площ от 864 кв. м., следва да се приеме, че предмет на иска за делба са новобразуваните от имот № *** поземлен имот № **** ведно с построената в него сграда № **** и имот № ****.

Редовността на иска за делба изисква освен точното индивидуализиране на имота според действащия кадастрален или регулационен план, но така също и изложение на обстоятелствата, от които ищецът и ответниците черпят собственически си права. Съдът е длъжен служебно да следи за участието на всички съсобственици в делбеното производство, което задължение произтича от разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН, според която делбата е нищожна, ако тя е извършена без участието на някой от сънаследниците. При преценка процесуалната легитимация на страните съдът е обвързан от изложените в исковата молба фактически твърдения, определящи кръга на съсобствениците. Дали всички участници в делбата притежават собственически права върху имота и в какъв обем е въпрос по същество, по който съдът ще се произнесе с решението по делото. Ако установи, че някой от ответниците не е съсобственик, съдът ще отхвърли предявения против него иск и ще допусне делба между останалите съделители. Ако след преценка на доказателствата прецени, че собственически права притежават други лица, които не участват в производството, съдът следва да възобнови производството и да укаже изрично на ищеца да ги конституира като ответници. По този начин съдът може да подходи още в хода на самото производство, ако служебно или по възражение на страните установи по несъмнен начин от доказателствата по делото, че и други, неучастващи в процеса лица, разполагат със собственически права.

Следва да се отбележи, че непосочването на квотите на всеки един от съделителите не е основание за нередовност на исковата молба, тъй като по силата на 344, ал. 1 ГПК те се определят служебно от съда.

От заключението на назначената по гр. д. № 2707/ 2015 г. на РС – Хасково съдебно – техническа експертиза се установява, че имот пл. № 22004, съставляващ към настоящия момент поземлен имот № ***, не е част от имот пл. № 022011. Посоченият имот е закупен от ответниците Е.М.Р. и Н.М.Р. с НА № 99, т. II, д. № 373/ 2001 г. на Нотариус № 79 – Владилена Сиртова.

По отношение на ПИ №**** от 864 кв. м., който е част от бившия имот пл. № 022011 от 7. 004 дка, ищцата Ф.Б.М. претендира собственически права въз основа на приключила земеделска реституция на нива от 10 дка и Договор за доброволна делба № 44, т. I, рег. № 781, д. № 60 от 14.02.2001 г., с който тя е разделена на две части, като на нея и Я. С.А., Р. С.А., М.А.М., Я.С.Ш., Р. И. И., С.Х.К., В.И.М., Ф.М.М. е възложена нива от 7. 004 дка  в местността „****“, съставляваща имот пл. № 022011 по плана за земеразделяне. В исковата молба са изложени твърдения, че извършените впоследствие разпоредителни сделки са нищожни поради липса на съгласие и неучастието й в извършените делби.

С отговора на исковата молба ответницата К.Б.Б. прави възражение за нищожност на доброволната делба от 14.02.2001 г., от която ищцата черпи собственически права, поради липса на съгласие от страна на ищцата. При липса на изрично възражение от засегната от посочения порок страна - ищцата Ф.Б.М., съдът не може да изследва и да приеме за недействителна на това основание извършената делба, тъй като никой не може освен в предвидените от закон случаи да упражнява чужди права (чл. 26, ал. 2 ГПК) – трето лице не може да се позовава на нищожност на сделката поради порок на волята на страна по нея.  

Въпреки това от съдържанието на договора за доброволна делба от 14.02.2001 г. може да се направи извод, че тя е нищожна на друго основание, за което съдът следи служебно, а именно на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, тъй като при извършването й не е участвала ответницата К.Б.Б., която заедно с ищцата Ф.Б.М. са наследници на Б. М. Х.

При това положение легитимирани да участват в делбата на имот № 77195.22.66 са всички собственици на възстановената по реда на ЗСПЗЗ нива от 10 дка, от който е част, респективно техните наследници, изхождайки от първичния титул за собственост - НА 71, т. II, д. № 421/ 1957 г., или техните частни правоприемници – лицата, на които са прехвърлили идеалните си части.

Въпросната нива е закупена с НА № 71, т. II, д. № 421/ 1957 г. от И. И., Б. М. Х, Х. К. Х., Ф. Б. М., М. Х. М., И. М. Е., С. Ш.М., М. А. М., Я. С. А. и Р. С. А., на които (или на техните наследници) е възстановена по реда на ЗСПЗЗ.

1) Р. С.А. е продал на Н.М.Р. и Е.М.Р. с НА № 157, т. I, д. № 147/ 2003 г. ( л. 11 от гр. д. № 391/ 2018 г.) притежаваните от него идеални части от нива от 7. 004 дка с пл. № 22011 в м. „****“, ****, която е част от възстановената нива от 10 дка.

2) М. Ахмедов Мехмедов е починал на 05.10.2002 г., чийто наследници М.М.М., С.М.М., Ф.М. М., Ф.М. С., Ф. М. Х. и С. М.А. са продали с НА № 39, т. IV, д. № 604/ 2004 г. (л. 12 от гр. д. № 391/ 2018 г.) своите идеални части от имот пл. № 22011 на Д.А.Р. и М.А.Р..

3) Б. М.Х. е починал на 13.07.1989 г., чийто наследници са К.Б.Б. и ищцата Ф.Б.М..

4) Я. С. А. е починал на 17.02.1982 г. и е оставил седем наследника съгласно Удостоверение за наследници № 93/ 24.06.2014 г. (л. 145 от гр. д. № 391/ 2018 г.).

С НА № 67, т. II, д. № 326/ 2001 г. (л. 12 от гр. д. № 2707/ 2015 г.) Я. С. А. и Ф.Б.М. са дарили на С. А.А. и Д. А. Ю. притежаваните от тях идеални части от имот пл. 22011.

Независимо, че сделката е обявена изцяло за нищожна по гр. д. № 2450/ 2008 г. на РС Хасково (л. 17 от гр. д. № 2707/ 2015 г.) по предявен от Ф.Б.М. иск, решението не е породило сила на пресъдено нещо по отношение на наследниците на Я. С. А., тъй като не са страна по иска (чл. 298, ал. 1 ГПК). По отношение на тях, доколкото не са я оспорили по съдебен ред, сделката следва да се счита за валидна и да бъде зачетена в отношенията им с надарените С. А.А. и Д. А. Ю. за прехвърлените идеални части на Я. С. А.

Следващата сделка – извършеното с НА № 160, т. I, д. № 901/ 2005 г. (л. 13 от гр. д. № 2707/ 2015 г.) дарение от С. А.А. и Д. А. Ю. на Н. И. Б. и Р. А. Е., е обявена за нищожна по гр. д. № 2450/ 2008 г. на РС Хасково, решението по което е породило действие между страните по сделката, тъй като са участвали в процеса и са обвързани от силата на пресъдено нещо.

5) Като страни в производството за делба на имот № 771095.22.67 следва да участват и наследниците на И. И.И., Х. К. Х., Ф. Б. М., М. Х. М., И. М. Е. и С. Ш. М., за които обаче по делото не са представени удостоверения за наследници.

Следователно легитимирани да участват в делбеното производство относно имот № 771095.22.67 са: 

1) Н.М.Р. и Е.М.Р. като частни правоприемници на Р. С. А.;

2) Д.А.Р. и М.А.Р., които са придобили идеалните части М. А. М.;

3) К.Б.Б. и Ф.Б.М. като наследници на Б. М.Х.;

4) С. А.А. и Д. А. Ю., които са придобили дела на Я. С. А.;

5) Наследниците на И. И. И., Х. К. Х., Ф. Б. М., М. Х. М., И. М. Е. и С. Ш. М., за които по делото няма официални документи.

По делото е представено Удостоверение за наследници № 194/ 05.06.2009 г. на Я.С.Ш. (л. 10 от гр. д. № 391/ 2018 г.), но липсват доказателства, че той е единствен наследник на С. Ш. М.

Ищцата сочи като страни в производството Р.И.И., С.Х.К., В.И.М. и Ф.М.М. като собственици на имот пл. № 22011 съгласно Договор за доброволна делба от 14.02.2001 г., но както се отбеляза по – горе, материалната им легитимация произтича не от извършената доброволна делба на възстановената нива от 10 дка, която е нищожна поради неучастието на К.Б.Б., а от настъпилото наследствено правоприемство.

Следва да се има предвид, че разделянето на възстановения имот на няколко части не променя съотношението на квотите в съсобствеността върху всяка новообразувана част. Възможно е трети лица да са придобили собствеността върху някоя от новообразуваните части по давност, но те не могат да бъдат конституирани като страни в делбеното производство, тъй като позоваването на изтеклата давност е възможност, използването на която зависи изцяло от тяхната преценка и интерес. Докато не се позоват на изтеклата в тяхна полза давност по съответния ред (напр. чрез снабдяване с констативен нотариален акт), те не се легитимират като собственици на имота. В случай на делба на наследствен имот, който е придобит по давност от трето лице, то може да се защити с иск по чл. 124 ГПК. В случая, доколкото съсобствеността върху имот № 77195.22.67 като част от възстановената по реда на ЗСПЗЗ нива от 10 дка е възникнала от наследяване, легитимирани да участват в делбата са наследниците, респективно приобритателите на техните части.   

Районният съд не е дал прецизни и точни указания на ищцата за определяне на легитимираните да участват в делбеното производство лица, поради което обжалваното определение следва да се отмени, а делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

След връщане на делото районният съд следва да изиска от ищцата да посочи наследниците на И. И. И., Х. К. Х., Ф. Б. М., М. Х. М., И. М. Е. и С. Ш. М., на които е възстановена нивата от 10 дка, от която е част процесния имот № ****, които следва да участват в делбеното производство.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  Определение № 260647/ 21.12.2021 г. по гр. д. № 391/ 2018 г. на РС – Хасково.

ВРЪЩА делото на РС – Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

                                                                                  2.