№ 655
гр. София, 21.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
СъдебниМ. В. М.
заседатели:П. О. Б.
като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело от общ характер №
20211110214985 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК
Постъпило е искане от Председателя на Н. за присъждане на разноски за
възнаграждение на служебен защитник по настоящото дело.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на
страната, намира от фактическа страна следното:
Производството по НОХД № 14085/2021 г. по описа на СРС, НО, 94 състав е
образувано въз основа на обвинителен акт по обвинение против В. И. М., ЕГН **********
за извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 НК. С присъда от 20.07.2022г., в сила от
05.08.2022г., подсъдимата В. М. е призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
С определение, постановено в о.с.з. на 09.03.2022г. на основание чл. 94 ал. 1 т. 8 НПК
съдът е предоставил правна помощ на подсъдимата под формата на процесуално
представителство и за нейн служебен защитник е назначена адв. П. Й. от САК.
С Решение № СФ – 8733-21859/13.10.2022г. на Н. на адв. П. Й. на основание чл. 17 т.
2 вр. чл. 10 ал. 1 вр. чл. 9 ал. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено
възнаграждение за осъществяваната правна помощ в размер на 520, 00 лева.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
Искането се явява процесуално допустимо, като подадена от активно
легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма. Разгледано по същество,
искането се явява основателно.
1
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от 19.02.2010 г.,
постановено по тълк. дело № 4/2009 година на ОСНК на ВКС в случаите на служебна
защита, когато подсъдимият бъде признат за виновен, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, разноските
за служебен защитник следва да бъдат възложени в негова тежест и да бъдат присъдени в
полза на Н.. В допълнение, в цитираното тълкувателно решение е изрично посочено, че
адвокатско възнаграждение се дължи от осъдения подсъдим във всички случаи на
задължителна защита, когато тя е била осъществявана от служебен защитник, т. е.
независимо от материалното положение на обвиняемия/подсъдимия.
С оглед приключването на наказателното производство с влязъл в сила осъдителен
съдебен акт и императивната разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на осъдения следва
да бъде възложено заплащането на възнаграждението за служебен защитник.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. сумата от 520,00
/петстотин и двадесет/ лева за предоставена правна помощ по НОХД № 14985/2021г. по
описа на СРС, НО, 94 състав.
Определението подлежи на обжалване и/или протест пред СГС в 7-дневен срок от
съобщаването му на СРП и подсъдимата.
Препис от определението да се изпрати на СРП и на подсъдимата В. М. на адрес гр.
София, кв.“Мусагеница“, бл.103, вх.1, ет.12, ап.62.
Препис да се изпрати на Н. за сведение.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2