№ 401
гр. Благоевград, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500682 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.435, ал.2, т.6, пр.2 от ГПК.
Образувано е по жалба от Д.Л. – длъжник по изпълнително дело № 210/2014 г. по описа
на ЧСИ Г.Ц. с рег. № 702 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Благоевград, действащ
чрез пълномощник адв.Г.Ю. срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати
производството по делото. Навежда доводи за немотивираност на отказа на съдебния
изпълнител и за наличие на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство, с които обосновава становище за незаконосъобразност на
акта. Твърди, че от 12.05.2016 г. взискателят не е поискал извършването на каквито и да
било принудителни действия спрямо длъжника и такива не са били извършвани. Позовава се
на т.10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Взискателят „Е.А.“ ЕООД не е депозирал възражение в срока по чл.436, ал.3 от ГПК.
Препис от жалбата е връчен на съдлъжниците „Н.Г.Е.“ ООД и Х.И.Я. при условията на
чл.47, ал.1 от ГПК.
В писмени мотиви ЧСИ е изложил подробни съображения за неоснователност на частната
жалба.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и материалите по
изпълнително дело № 210/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Ц. с рег. № 702 на КЧСИ с район на
действие Окръжен съд-Благоевград намира частната жалба за редовна и допустима, а по
същество за неоснователна.
Изпълнително дело № 210/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Ц. с рег. № 702 на КЧСИ с район на
1
действие Окръжен съд-Благоевград е образувано по молба на взискателя „Е.А.“ ЕООД, ЕИК
* въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.03.2014 г. по ч.гр.д. № 474/2014 г. по
описа на Районен съд-гр.Благоевград, въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, с който длъжниците: 1. „Н.Г.Е.“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от Д. К. Л. и Х.И.Я., 2. Д. К. Л., ЕГН ********** и 3. Х.И.Я., ЕГН
********** са осъдени солидарно да заплатят на „Е.А.“ ЕООД сумата от 21 000 лева,
дължима на основание запис на заповед от 19.07.2012 г. за сумата от 24 313.06 лева,
авалиран от Д. К. Л., ЕГН ********** и Х.И.Я., ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху сумата от 21 000 лева, считано от 11.03.2014 г. до изплащането й, както и разноски по
заповедното производство – държавна такса 420.00 лева и 1 500.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. С молбата е направено искане за проучване имущественото състояние на
длъжниците, за налагане на запор върху всички парични и непарични вземания на
длъжниците-физически лица в конкретно посочени банки, налагане на възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника Л., както и опис и публична продан на същия
имот.
Със съобщение изх. № 4807/25.04.2014 г. ЧСИ е уведомил НАП за образуваното
изпълнително дело. Изискани са справки относно банковите сметки и декларираното от
длъжниците по делото имущество.
От ОД на МВР е изискана информация относно притежаваните от длъжниците ППС-та, а
от Община Благоевград – справки относно декларирано от длъжниците имущество.
Със съобщения от 25.04.2014 г. е наложен запор върху сметки на длъжника Д.Л. в АД
„С.Б.“, АД БАНКА П.Б., АД Ю.Б., АД С.Ж.Е., ЕАД Р. АД ПИБ, БАНКА ДСК АД, УБ АД,
ОББ АД, справка от АВ.
С покани от 24.11.2014 г. за доброволно изпълнение ЧСИ е наложил запор върху ППС-та
и банкови сметки на длъжниците. Насрочен е опис на възбранен недвижим имот. Описът е
извършен на 30.01.2015 г.. С протокол от 09.04.2015 г. е насрочена /08.06.2015 г. –
08.07.2015 г./ първа поред публична продан на възбранения и описан недвижим имот. До
длъжниците са изпратени нарочни уведомления /от 05.2015 г./. Поради нередовно
разгласяване на същата е насрочена нова първа по ред публична продан за периода от
30.06.2015 г. до 30.07.2015 г. До длъжниците са изпратени нарочни съобщения. С
Постановление от 26.10.2015 г. ЧСИ е обявил за купувач на обявените за продан недвижими
имоти лицето Е.Х.М.
На 06.11.2015 г. до длъжниците са изпратени съобщения за предявяване на разпределение
на постъпили по делото суми.
С постановление № 23390/23.11.2015 г. ЧСИ е възложил върху купувача Е. М. изнесените
на публична продан недвижими имоти.
На 23.11.2015 г. до длъжниците са изпратени съобщения за изготвено постановление за
възлагане № 23390/23.11.2015 г.
Съгласно протокол за разпределение на постъпили суми на 11.12.2015 г. ЧСИ е извършил
разпределение по чл.460 ГПК във вр. с чл.136 ЗЗД.
Със съобщение от 11.04.2016 г. ЧСИ е уведомил длъжниците за насрочен въвод във
владение на недвижимите имоти, възложени върху купувача М.. Въводът е осъществен на
12.05.2016 г.
С молба вх. № 02287/14.02.2017 г. по описа на ЧСИ взискателят е поискал извършване
опис на движими вещи, собственост на длъжниците по делото, както и събиране на справка
2
от БНБ за наличие на банкови сметки и сейфове на длъжниците –физически лица. След
събиране на справките до длъжниците са изпратени съобщения от 20.03.2017 г., с които
същите са уведомени за насрочен за 28.04.2017 г. опис на движими вещи. Описът не се е
състоял, тъй като по данни на собственика /трето по делото лице/ фирмата „Н.Г.Е“ ООД
напуснала адреса през 2014 г.
С молба вх. № 00200/08.01.2018 г. /лист 837/ по описа на ЧСИ взискателят е поискал
налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците –физически лица. С разпореждане
от 08.01.2018 г. на взискателя е указано да заплати дължимата държавна такса. Съобщение
до взискателя е изпратено на електронен адрес като липсват данни да е достигнало до
адресата. Няма данни за извършени в тази връзка действия от съдебния изпълнител.
С молба вх. № 15043/04.12.2019 г. по описа на ЧСИ взискателят е поискал налагане на
запор върху банковите сметки на длъжниците –физически лица, както и да се извърши
справка в регистъра на БНБ за банковите сметки и сейфовете на длъжниците по делото. С
разпореждане от 04.12.2019 г. на взискателя е указано да заплати дължимата държавна
такса. Съобщение до взискателя е изпратено на електронен адрес като липсват данни
съобщението да е достигнало до адресата.
На 18.02.2020 г. ЧСИ е заявил пред БНБ искане за справка относно банковите сметки на
длъжниците.
На 18.02.2020 г. ЧСИ е изпратил до банките, в които са установени налични сметки на
длъжниците, съобщения за наложен запор до размера на вземането на взискателя.
Съобщения за наложения запор са изпратени и до длъжниците.
На 17.08.2020 г. пред ЧСИ е депозирана молба вх. № 07305 от адв.Г.Ю., действаща като
пълномощник на длъжника Д.Л. с искане за прекратяване на производството по отношение
на молителя поради перемпция. С резолюция на ЧСИ от 17.08.2020 г. молбата е оставена без
уважение поради липса на предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Съобщение за
произнасянето на ЧСИ е изпратено до длъжника чрез пълномощника му, връчено на
03.11.2020 г.
На 11.11.2020 г. в канцеларията на ЧСИ е депозирана частната жалба, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от
две години /така наречената перемпция/. Посоченото правило не се прилага единствено по
делата за издръжка /която хипотеза в случая не е налице/.
Съгласно даденото с т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение изпълнителните действия, които водят до
прекъсване на давността, респективно на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК са :
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяване на
кредитор; възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и други
действия, водещи до постъпването на парични суми от проданта или плащания от трети
лица.
В жалбата се сочи, че от 12.05.2016 г. взискателят не е поискал извършването на каквито
и да било принудителни действия спрямо длъжника Д.Л., както и такива не са били
извършвани, които твърдения съдът счита за несъстоятелни, тъй като се опровергават от
материалите по изпълнителното дело.
3
Както бе посочено по-горе, с протокол от 09.04.2015 г. на ЧСИ за периода 08.06.2015 г. до
08.07.2015 г. е била насрочена публична продан на възбранените по делото недвижими
имоти, съсобственост на длъжниците-физически лица и трети на делото лица, която е
финализирана с възлагане на същите имоти на купувача Е. М. /постановление за възлагане
от 23.11.2015 г. С протокол от 11.12.2015 г. постъпилите от продажбата суми са
разпределени от ЧСИ по реда на чл.460 ГПК във вр. с чл.136 ЗЗД, а на 12.05.2016 г.
купувачът М. е въведен във владение на имотите. Посочените действия по провеждане на
публична продан несъмнено прекъсват давността, предвидена в чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като
след последно посочената дата давността е започнала да тече отново. На 14.02.2017 г.
давността отново е прекъсната с постъпване на молба вх. № 02287/14.02.2017 г. от
взискателя за извършване опис на движими вещи, собственост на длъжниците по делото,
както и събиране на справка от БНБ за наличие на банкови сметки и сейфове на същите. Във
връзка с тази молба ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжниците, проведен на
28.04.2017 г., от която дата е започнал да тече нов двугодишен давностен срок. Същият е
прекъснат на 08.01.2018 г., когато взискателят относно е депозирал молба вх. № 00200, с
която е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците –физически лица.
След тази дата е започнал да тече нов двугодишен срок, прекъснат на 04.12.2019г с молба
вх. № 15043 от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците –
физически лица, както и за справки в регистъра на БНБ за банковите сметки и сейфовете на
длъжниците по делото. Във връзка с тази молба на 18.02.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху
налични банкови сметки на длъжниците по делото, за което последните са надлежно
уведомени. От тази дата е започнал на тече поредният двугодишен давностен срок, от който
към датата на депозиране на молба вх. № 07305/17.08.2020 г. от длъжника Л. за прекратяване
на изпълнителното производство срещу него поради настъпила перепмция са изтекли едва
шест месеца, от което следва категоричен извод, че към датата на постановяване на
атакувания отказ срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е бил изтекъл.
С оглед на горното съдът счита обжалваният отказ на ЧСИ за правилен и
законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на
съдебни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на адв.Г.Ю., действаща като пълномощник на
Д.Л. – длъжник по изпълнително дело № 210/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Ц. с рег. № 702 на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Благоевград срещу отказа на съдебния изпълнител
да прекрати производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, постановен на
17.08.2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4