РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. Пловдив , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
Секретар:Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виолета К. Шипоклиева Въззивно гражданско
дело № 20205300501967 по описа за 2020 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Жалбоподателят Й. В. М. , с ЕГН **********, чрез адв. Д. Т., САК, моли да бъде
отменено като неправилно Решение № 300 от 28.07.2020г. на РС-Асеновград,
постановено по гр.д. № 2754/2019г.,І гр. състав, поради нарушение на
материалния закон, както и да бъде постановено решение, с което да бъдат
уважени предявените от ищеца обективно съединени искове като основателни и
доказани, както и да се присъдят направените разноски по делото.
С писмен отговор в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР, чрез процесуален
представител ст.юрисконсулт С. Ст., изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба на ищеца.
С Определение № 1423 в з.з. на 03.09.2020г. при предпоставки на чл. 266 ал.
3 от ГПК, както и с оглед разпоредбата на чл. 195 от ГПК, въззивният съд
допуска поискана от страна на жалбоподателя, /ищец/, ССЕ, по която вещото
лице да отговори на поставените в жалбата, /исковата молба/, въпроси; в т.н. от
страна на въззиваемата страна не е налице признание на правилността на
изчисляване на размера на претендираното вземане по чл. 178 от ЗМВР.
1
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259
ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на
районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява основателна, поради
следното:
Въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно
чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка
съгласно чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл.187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР, както и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за присъждане в полза на
ищеца на сумата от 1635.43 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 228.541 часа за периода 10.12.2016г. – 10.12.2019 г., както и сумата от
203.64, лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
извънреден труд за периода първо число на месеца, следващ последващия полагането на
труда месец, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
Не е спорно по делото, че ищецът е работил през процесния период, като
е полагал труд на длъжността «***»-Садово към Регионална дирекция на ПБЗН-
Пловдив при Главна дирекция ПБЗН-МВР,като поради естеството на работата
ищецът е полагал нощни дежурства, по утвърдени графици, работил е на 24-
часови смени, като работното му време е изчислено сумирано за тримесечен
период.
Съгласно прието от въззивния съд заключение по ССчЕ на в.л. З. М., компетентно и
обективно изготвено, както и неоспорено от страните по надлежен начин по делото,
жалбоподателят за исковия период е положил общо 1574 часа нощен труд, което е
заплатено по 0.25 лв на час., ежемесечно. При превръщане на нощния труд в дневен с
коефициент 1.143, превърнатите часове са 225 часа, за които ищецът би получил 1587.50
лева, брутна сума, както и мораторна лихва 210.17 лева. Превърнатите часове не са
начислявани и не са заплащани през исковия период.
Въззивният състав на ПдОС като съобрази доводите на страните и обсъди
материалите по делото намира, че даденото разрешение от първоинстанционния съд по
предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд не е
правилно и не следва да бъде споделено, като излага следните съображения:
Въззиваемата страна е държавен служител от системата на МВР съгласно чл. 142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от същия закон – чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. На
основание чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, вкл. и
за извънреден труд по арг. на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР за служителите, работещи на смени, /какъвто е и въззиваемият/, работата
извън редовното работно време за отработени до 70 часа на тримесечен период се
компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който съгласно ал. 6 се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поради което
ЗМВР предвижда възможност за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.
По силата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
2
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е
липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на
положените часове нощен труд с коефициент 1,143, така както това изрично е уредено с
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014 г. Липсата на
подобно правило в приложимата наредба обаче не означава, че преизчисляване не следва да
се извършва, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда, включително и приетите за неговото приложение подзаконови
нормативни актове, в това число и НСОРЗ. Обратното на това тълкуване би довело до
поставяне на държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители, както и спрямо останалите работници и служители
по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден
труд. В тази насока е налице също съдебна практика на ВКС относно субсидиарното
приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР, /Решение №
311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г./, което се явява в съответствие с основен правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в чл. 6 от Конституцията
и чл. 14 ЕКЗПЧОС.
В т.н. следва да се посочи, че до нарушение на този правен принцип би се стигнало и
ако се възприеме за основателен довод, че през процесния период е била приложима
наредба, в която е липсвала изрична норма, предвиждаща преизчисляването на нощните
часове положен труд в дневни с определен коефициент, и която изключва приложението на
субсидиарните правила на КТ и НСОРЗ и предвидената в тях специална закрила.
Въззивният съд счита и, че при стриктното тълкуване на правилата на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е налице възможност да се стигне до неравно третиране на
разглежданата категория служители на МВР, доколкото те се ползват със специалната
закрила по чл. 140, ал. 3 и 4 от КТ, която ползват и останалите работници и служители,
както и че за тях са предвидени множество компенсаторни механизми. Съществуващите
привилегии за служителите на МВР са оправдани и се предвиждат с оглед на спецификите
на тяхната дейност и рисковете, които тя крие, докато преизчисляването на часовете нощен
труд по КТ и НСОРЗ следва от това, че трудът, полаган през нощта, е рисков фактор за
здравето на работещите и води до физиологични и здравословни проблеми. Предвид
гореизложеното следва, че при сумирано изчисляване на работното време за работещите
на смени държавни служители на МВР следва да се приложи правилото на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Видно от заключението по приетата ССчЕ на в.л. М. отработените от жалбоподателя
са 1574 часа нощен труд за процесния период, като размерът на допълнителните часове е
равен на 225 часа. Същите представляват извънреден труд, доколкото е положен със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време,/арг. чл. 143, ал. 1 от
КТ/. По делото няма данни за заплащане на допълнително възнаграждение за положения от
въззиваемата страна извънреден труд, съобразно нормата на чл. чл. 187, ал. 6 вр. ал. 5, т. 2 от
ЗМВР. Предвид което исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание и размер за сумата от 1587.50 лв, за която следва да бъде уважена от
съда; за разликата до предявения размер1635.43 лева искът като недоказан и неоснователен
следва да бъде отхвърлен. Като при уважаването на обуславящия иск за главницата – за
дължимото възнаграждение за положен извънреден труд, следва да бъде уважен и
обусловеният иск за заплащане на обезщетението за забава, доколкото същият е доказан по
основание и размер, и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес – за сумата
от 203.64 лева.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира въззивната жалба за
основателна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд, с което предявените
3
искове са отхвърлени като неоснователни, като неправилно, поради което следва да бъде
частично отменено от въззивния съд, като бъде постановено решение, с което предявените
искове бъдат уважени като основателни и доказани, съобразно заключението на вещото
лице при спазване и на диспозитивното начало в гражданския процес /в рамките на
предявените размери/,ведно със законните последици; в т.ч. разноски в полза на ищеца в
размер на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно чл.78 ал. 1 от ГПК,
платими от ответната страна.
Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер, платим от страна на въззиваемата страна,/арг.чл.78ал.1отГПК/,
който размер съдът намира да е от 450 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие от15.09.2020г., който е в рамките на минималния такъв съгласно Наредба за
минималните адв. възнаграждения, предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, и с оглед
направено в писмения отговор на въззивната жалба възражение при условията на
евентуалност относно размера на адв. възнаграждение на жалбоподателя. Налице са
проведени две о.с.з., на които е присъствал пълномощникът на жалбоподателя, както и е
представил писмени бележки по въззивното дело, по което е прието и заключение по
допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза. Въззиваемата страна следва да заплати
по сметка на ОС-Пловдив и направени разноски за възнаграждение за вещо лице по
въззивното дело в размер на 200 лева, съгласно чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното на 28.07.2020г. Решение № 300 на Асеновградски районен
съд, първи граждански състав, по гражданско дело № 2754 по описа а 2019 година, В
ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Й. В. М. , ЕГН ********** от гр. С.,
ул.“*** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР с
адрес гр. София 1309, ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от главен комисар Н. С. Н., до
размера на сумата от 1587.50 лв, /хиляда петстотин осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки/, /в рамките на предявения размер 1635,43 лева (хиляда шестстотин тридесет и пет
лева и четиридесет и три стотинки)/, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 228,541 часа за периода от 10,12,2016г. до 10,12,2019г., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно с обезщетение за забава в
размер на 203,64 лева (двеста и три лева и шестдесет и четири стотинки) за периода от
падежа на всяко едно задължение (последния ден на месеца, следващ тримесечието, за което
се дължи възнаграждението) до датата на подаване на исковата молба и в размер на
законната лихва от тази дата – 11,12,2019г. до окончателното й изплащане; и с която
ОСЪЖДА Й. В. М. , ЕГН ********** от гр. С., ул.“*** да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР с адрес гр. София 1309,
ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от главен комисар Н. С. Н., сумата от 150 лева (сто и
петдесет лева), направени по производството разноски; като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР с
адрес гр. София 1309, ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от главен комисар Н. С. Н.,
4
ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. М. , ЕГН ********** от гр. Садово, ул.“Юрий Гагарин“, ет.3, ап.12,
СУМАТА от 1587.50 лв, /хиляда петстотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 225 часа за
периода от 10.12.2016г. до 10.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд, ведно с обезщетение за забава в размер на 203.64 лева /двеста и три лева и
шестдесет и четири стотинки/ за периода от падежа на всяко едно задължение,/последния
ден на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи възнаграждението/ до датата на
подаване на исковата молба и в размер на законната лихва от тази дата – 11.12.2019г. до
окончателното й изплащане; както и сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски в
първоинстанционното производство за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд в останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР с
адрес гр. София 1309, ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от главен комисар Н. С. Н., да
заплати на Й. В. М. , ЕГН ********** от гр. С., ул.“****, сумата от 450 /четиристотин и
петдесет/ лева, направени по въззивното производство разноски за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР с
адрес гр. София 1309, ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от главен комисар Н. С. Н., да
заплати по депозитна сметка на Окръжен съд – Пловдив, сумата от 200 /двеста/ лева,
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по въззивното дело.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5