РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. П.
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500208 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 41/11.02.2022 г. по гр.д. № 366/2021 г. на ОС-
Х., с което е осъдено Сдружение „Ш. и. в.“-гр.Х. да заплати на „ЦРЧР“-гр.С.
по иск с правно основание чл. 55,ал.1,предл.3 от ЗЗД сумата 57 994 евро,
представляваща подлежаща на връщане сума по договор за финансова
подкрепа № ******/**** година поради прекратяване на договора, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 22.03.2021
г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 6 427,49
лв. за периода 31.08.2020 г.-21.03.2021 г. включително, както и Сдружение
„Ш. и. в.“-гр.Х. е осъдено да заплати на „ЦРЧР“-гр.С. направените в
производството пред ОС-Х. деловодни разноски – заплатена ДТ в размер на
4 794,15 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 558,22 лв. с
ДДС.
Жалбоподателят Сдружение с нестопанска цел „Ш. и. в.“-гр.Х. моли
решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в
1
подадената на 2.03.2022 г. въззивна жалба, като бъде постановено решение, с
което да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва исковете като недопустими,
евентуално като неоснователни. Не заявява искане в производството пред
настоящата съдебна инстанция за събиране на нови доказателства.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „ЦРЧР“-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в отговор от 21.04.2022 г. Като
ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55,ал.1,предл.3 от ЗЗД (и евентуален
иск на основание чл. 79,алл.1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, който не е разгледан от
окръжния съд поради уважаването на главния иск) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
против ответника за осъждането да му заплати сумата 57 994 евро, получена
съгласно сключения между страните договор за отпускане на финансова
подкрепа № *********/**** г. и дължима поради отпадане на основанието
след прекратяването от ищеца на договора с писмо от 14.05.2020 г., ведно със
законната лихва и ведно с мораторна лихва в размер на 6 427,49 лв.,
изчислена за периода 31.08.2020 г.-21.03.2021 г.. Не заявява искане в
производството пред настоящата съдебна инстанция за събиране на нови
доказателства. Претендира за присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 11.06.2018 г. между тях е сключен
представеният от ищеца в копие с исковата молба договор за отпускане на
финансова подкрепа за проект по Програма „Е*+“ с повече от един
бенефициент. Безспорно е, че договорът е сключен от ищеца „ЦРЧР“-гр.С.
като национална агенция (НА) за РБ на Европейската комисия по Програма
„Е*+“ на Европейския съюз с ответника СНЦ“Ш. и. в.“-гр.Х. като
координатор и бенефициентите, посочени в Приложение II, представлявани
за подписването на договора от координатора по силата на мандати,
включени в приложение V, наричани, както е посочено в договора, общо
2
бенефициенти и индивидуално като бенефициент, а именно „ESP L**“-Л.,
включително координатора, за целите на договора и едни и същи разпоредби
се прилагат за координатора и останалите бенефициенти. Безспорно е, че
съгласно договора ищецът като НА е предоставил безвъзмездно средства в
размер на 57 994 евро на 3.07.2018 г. на ответното сдружение за изпълнение
на проект „Инвестиции в хората, които практикуват и могат да преобразят
бъдещето си“ по Програма „Е*+“, Ключова дейност 1:“Образователна
мобилност за граждани“. Безспорно е, че преди сключването на договора
проектът, представен от ответното сдружение, е преминал качествена оценка,
като е бил оценен от външните оценители Х. Б. и И. Ф. съгласно оценъчен
лист за извършена консолидирана оценка от 29.03.2022 г., представен от
ищеца с исковата молба. Безспорно е, че в хода на изпълнение на проекта
ищецът е установил обстоятелства, за които е приел да пораждат съмнение за
конфликт на интереси в рамките на процедурата по предоставяне на
безвъзмездните средства. Безспорно е, че съобразно одитен доклад на
ИА“ОСЕС“ от 13.03.2019 г. Изпълнителната агенция „Одит на средствата на
Европейския съюз“ установява наличие на конфликт на интереси по проекти,
включително процесния, поради отношенията на Х. Б., А. П. (П.) и Д. П. и е
дала препоръки за прекратяване на 19 проекта и искане на сумите за
възстановяване към НА, включително по процесния договор, след което до
ищеца е изпратена от ЕК на 13.12.2019 г. дебитна нота за сумата 867 710 евро
(включваща платената от ищеца на ответника по процесния договор сума
57 994 евро), която е преведена от бюджета на ищеца към Европейската
комисия. Безспорно е, че ищецът е изпратил на ответника писма за
прекратяване на договора, първото от 30.01.2020 г. и второто от 14.05.2020 г.,
с което второ писмо договорът е прекратен, които писма ответникът е
получил и е отговорил на тях, като е изразил несъгласие относно
прекратяване на договора със съображения за липса на виновно неизпълнение
от негова страна. Безспорно е, че ищецът е направил искане до ответника за
възстановяване на платената сума 57 994 евро с писмо от 30.07.2020 г. в срок
до 31.08.2020 г. и че ответникът е отказал заплащането на сумата. Ищецът
твърди, че този отказ е неоснователен, тъй като е имал основание да развали
договора и след прекратяването му ответникът дължи да върне на ищеца
исковата сума. Твърди, че са налице взаимоотношения между оценителката
по процесния проект Х. Б., лицето А. П., Д. К. и В. К., с оглед на които е
3
възникнало основателно съмнение относно законосъобразността и
безпристрастността при оценяване на процесния проект, съответно относно
легитимността на получените оценки, доведи до сключването на договора.
Твърди, че са налице обективни данни за това, че са съществували
взаимоотношения между посочените лица в рамките на техния
професионален и личен живот, които са опорочили безпристрастното и
обективно оценяване, осъществено в условията на конфликт на интереси, а
впоследствие и сключването на процесния договор. Твърди, че Х. Б. е
оценител по процесния проект, в който като организация партньор е посочено
представляваното от Д. К. дружество „ESP L**“-Л., като тя е била
координатор по друг проект, одобрен за финансиране по Програма „Е*+“, на
друг кандидат, по който партньор също е било дружеството „ESP L**.“-Л.,
представлявано от Д. К., който проект е бил оценяван от оценител А. П..
Твърди, че Б. е била представител на друг бенефициент-координатор по друг
проект по програмата „Е*+“, получил финансиране, по който партньорска
организация е дружество, представлявано също от Д. К. („L. M. C. **** L.“).
Твърди, че между А. П. и Д. К. е сключен граждански брак на 16.06.2018 г.
Твърди, че Д. К. е представляващ дружеството „ESP L**.“-Л. от учредяването
му на 2.10.2017 г. и притежава 75% от неговия капитал, поради което се явява
лице, което упражнява пряк контрол върху дружеството. Твърди, че К. е
собственик и управител и на дружеството „L. M. C. **** L.“, учредено на
10.03.2018 г., като притежава повече от 75% от дружествените дялове с
решаващо влияние върху управлението, и той е назначен за директор, което
дружество е чуждестранен партньор по 8 одобрени за финансиране проекта,
оценявани също от П., както и по 2 одобрени проекта, по които оценител е Б..
Твърди, че на 13.03.2018 г. А. П. прехвърля всички свои дружествени дялове
от търговско дружество „А. П. К.“ЕООД, както и управлението на
дружеството, на което до този момент е била управител и едноличен
собственик на капитала, на лицето В. Д. К., който е бащата на Д. К.,
впоследствие неин съпруг. Твърди, че В. К. е бил председател на СНЦ“Ш. и.
в.“. Твърди, че оценителят Х. Б. е била посочена като координатор по проект,
с който е кандидатствало дружеството „А. П. К.“ЕООД, в което управители
последователно са били оценителката А. П. и В. Д. К., който е баща на Д. К.,
управителя на „L. M. C. **** L.“, както и е била представител на бенефициент
на одобрен за финансиране проект, в който като партньорска организация е
4
участвало също дружеството „L. M. C. **** L.“, представлявано от К..
Твърди, че Х. Б. е оценявала проектното предложение по процесния проект,
въпреки че преди това е била пряк участник и бенефициент по проекти заедно
с лицето Д. К., представляващо партньорски организации, но не е декларирала
пред ищеца наличие на конфликт на интереси в тази връзка в пода на
процедурата по оценяване на процесния проект. От страна на ответника не се
оспорват така посочените от ищеца факти относно четирите лица и
посочените дружества. Ищецът твърди, че съгласно член II.5 от Приложение I
„Общи условия към договора“ бенефициентът е длъжен да вземе всички
необходими мерки, за да предотврати наличието на конфликт на интереси,
като е длъжен да уведоми незабавно ищеца за всяка ситуация, която
представлява конфликт на интереси или която има вероятност да доведе до
конфликт на интереси. Твърди, че с процесния проект е предложено
дружеството „ESP L**.“-Л. с управител Д. К. да бъде партньор в
изпълнението на проекта, при което част от финансирането по проекта
неминуемо следва да бъде предоставено и на това дружество, поради което то
също придобива качеството на бенефициент на безвъзмездни средства от
бюджета на Съюза. Твърди, че затова както партньорската организация, която
е предварително избрана от координатора-кандидат, така и самият
координатор, в качеството им на бенефициенти са имали задължение да
уведомят НА за създалите се условия за конфликт на интереси с оглед
личните и професионални отношения между Х. Б., А. П. и Д. К., което
уведомяване е следвало да бъде направено чрез координатора при спазване на
условията на член I.6 от Специалните условия на договора, след като Х. Б. е
участвала като представител на координатори и бенефициенти в други
проекти с партньорството на „ESP L**.“-Л. и „L. M. C. **** L.“,
представлявани от Д. К., в периода 2017-2018 г., след което е участвала в
качеството си на оценител по процесния проект, по което „ESP L**.“-Л.
отново е посочено за партньор, поради което оценката е извършена в
условията на конфликт на интереси. Твърди, че неинформирането на ищеца
като НА за възникналия конфликт на интереси представлява не само
нарушение на член II.5 от ОУ на договора, но и измама по смисъла на
дадената в договора дефиниция в рамките на приетите между страните
термини в ОУ, в които са дефинирани също термините „нередност“ и
„свързани лица“. Твърди, че лицата Д. К. и Х. Б. са свързани лица, като
5
действията на Б. и бездействията на бенефициентите по договора съставляват
нередност. Позовава се на чл.57 от Регламент (ЕС, Е.) № 966/2012 г. (отменен
2018 г.), съответно, на чл. 61 от действащия Регламент (ЕС, Е.) 2018/1046.
Твърди, че предвид факта на участието на Х. Б. в оценката на проектното
предложение по процесния проект с една от партньорските организации, с
които тя си е партнирала като представител на бенефициенти по други
проекти, декларирането на липса на конфликт на интереси от страна на
лицето Х. Б. с представените от нея нарочни декларации по чл. 57 от
Регламент № 966/2012 и неизпълнението на задължението на координатора и
партньорската организация по договора по член II.5 от ОУ по договора е
налице хипотезата на конфликт на интереси, водещи до установени
нередности и измама в рамките на процедурата за предоставяне на средствата,
които действия от страна на Б. и бездействия от страна на Д. К. и
координатора са довели до оценка на проект в условията на недопустимост, а
именно при наличие на конфликт на интереси, при допуснати нередности и
измама по смисъла на тези термини съгласно посоченото в ОУ на договора.
Твърди, че от това следва и начална недопустимост на разходите, респективно
сключване на договора за безвъзмездна финансова подкрепа в условия на
недопустимост с оглед наличието на обвързаност и конфликт на интереси
между оценител и лицата, представляващи бенефициенти по договора.
Твърди, че посочените обстоятелства водят до опорочаване на процедурата по
безпристрастна и обективна оценка на проекта и резултират в предоставяне
на безвъзмездни средства от бюджета на Съюза в условия на изначално
опорочена процедура по предоставяне на средства. Твърди, че установявания
в горния смисъл са направени и от ИА ОСЕС, обективирани в нарочни
доклади с дадени задължителни препоръки на НА, като в аналогичен смисъл
са дадени препоръки и от Европейската комисия. Твърди, че фактът на
наличие на конфликт на интереси и обвързаност, финансова или друга
зависимост между оценител и дори един от партньорите по проекта или
свързано с него лице е самостоятелно основание за недопускане до
финансиране, а в случай като процесния, когато такова е отпуснато, то следва
да бъде изискано за възстановяване, в която насока са указанията на ИА
ОСЕС и Европейската комисия. Твърди, че в случая е налице хипотеза на
член II.17.3.1.б.“ж“ от Приложение I „Общи условия към договора“ за
прекратяване на договора, защото в случая е налице неподаване на
6
информация от страна на бенефициент по договора-чуждестранен партньор
по него при императивно задължение за оповестяване на потенциален
конфликт на интереси към момента на подаване на проектното предложение с
оценител по проекта, като координаторът не е положил необходимите усилия
да установи дали за посочените от него партньори по проекта са или не са
налице обстоятелства, подлежащи на деклариране съобразно разпоредбата на
член II.5 от ОУ и в контекста на разпоредбата на член I.6 от договора, която
изрично също посочва, че цялата комуникация по договора следва да бъде
разменяна чрез координатора по проекта. Твърди, че участниците в
процедурата по кандидатстване и впоследствие бенефициенти по процесния
договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа в лицето на
координатора и избрания от него чуждестранен партньор са нарушили
посочени пряко приложими императивни норми на европейското
законодателство (сред които чл.61 от Регламент (ЕС, Е.) 2018/1046 на ЕП и на
Съвета и такива от отменения Регламент (ЕС, Е.) № 966/2012), както и
предвидените в договора за финансова помощ техни задължения по член II.5
от ОУ, като с бездействието си да декларират пред НА установения от нея,
както и от други компетентни органи, конфликт на интереси, те са създали
условия за увреждане финансовите интереси на ЕС. Твърди, че затова
договорът за финансова помощ е надлежно развален от страна на ищеца като
НА и съгласно член I.16 от Специалните условия към договора приложими са
разпоредбите на ЗЗД и конкретно на чл. 55,ал.1 от ЗЗД, поради което
ответникът дължи възстановяване на исковата сума 57 994 евро, която е
авансово полученото плащане по договора, тъй като тя е получена на
отпаднало основание и подлежи на възстановяване. Претендира и за
присъждане на законна и мораторна лихва за забавата в изплащането на
исковата сума.
С отговора на исковата молба от 12.05.2021 г. ответникът възразява, че
искът е недопустим,евентуално неоснователен. Заявява, че исковата молба е
недопустима, защото не е налице валидно и точно формулирано правно
основание на исковата претенция. Заявява, че посочените в исковата молба
правно значими факти не са относими към твърдяната недобросъвестност от
страна на ответника. Заявява, че евентуален конфликт на интереси по
договора от 11.06.2018 г. е наличен много преди тази дата и по никакъв начин
не е известен или узнат от ответника в срока на действие на договора.
7
Заявява, че възникването на конфликт на интереси е обосновано със
сключването на брак между оценител на проекта и бенефициент на 16.06.2018
г., т.е. много по-късно от проведеното оценяване на одобрения проект, по
който е сключен процесният договор. Твърди, че искът е неоснователен,
защото съгласно одобрения проект, по който е сключен договорът от
11.06.2018 г., координаторът (ответникът по делото) е представил от
бенефициентите мандати за изпълнение на проекта по договора, от които е
видно, че договорът се отнася за два бенефициента в Р. и в А. и платените от
ищеца авансови суми по договора и последващи одобрени разходи са относно
изпълнение на договора в частта с бенефициент от Р..
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, позовавайки се
на определение № 5931/18.05.2021 г. на ВАС по адм.д. № 3518/2021 г., 7
отделение, че уведомлението, респективно обективираното в него решение на
ЦРЧР за прекратяване на този вид договори има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21,ал.1 от ГПК, което уведомление не
е оспорено от ответното сдружение и следователно представлява стабилен
индивидуален административен акт, произвел правните последици –
прекратяването на договора. Съдът намира, че ако се приеме прекратяването
на договора да следва да се подчинява изключително на правилата на ЗЗД, то
е налице прекратяване на договора едностранно, с отправено нарочно
уведомление от ищеца на ответника, както и надлежното му достигане до
законния представител на сдружението. Относно твърдението на ответника,
че неговият законен представител не е знаел за съществуващ конфликт на
интереси между оценителя и законния представител на партньорската
организация, съдът преценява, че се установяват факти, които по несъмнен и
категоричен начин сочат, че са били налице предпоставките за прекратяване
на договора. Съдът посочва, че, разгледани в съвкупност, съдържанието на
процесния договор, неговият предмет и предназначението на финансовата
помощ, проектното предложение и нарочното мандатно писмо, издадено от
законния представител на партньорската организация по процесния договор
Д. К., дават основание за извода, че част от финансирането неминуемо следва
да бъде предоставено на „ESP L**.“-Л., от което следва, че тази партньорска
организация, представлявана от Д. К., също се явява бенефициент на
безвъзмездни средства от бюджета на Съюза по процесния договор. Съдът
посочва и че според член II.2.1 от ОУ към договора партньорската
8
организация и координаторът солидарно отговарят за изпълнението на
договора и са задължени да спазват съвместно или поотделно всички правни
задължения, които са им наложени по силата на европейско, международно и
национално право. Съдът посочва, че задълженията на бенефициентите във
връзка с установяване и предотвратяване на конфликта на интереси са
регламентирани в член II.5.2 от Приложение I Общи условия към договора,
поради което както ответното сдружение, така и партньорската организация
„ESP L**.“-Л., предварително избрана от координатора-ответник, са имали
задължението да уведомят НА за създалите се условия за конфликт на
интереси с оглед фактическата близост и професионалните отношения на Х.
Б. и Д. К.. Съдът посочва още, че наличие на конфликт на интереси по ред
проекти, включително процесния, поради отношенията на Х. Б. и А. П. (П.) с
Д. К. е било констатирано с одитен доклад от 13.03.2019 г. на ИА „ОСЕС“ и
одитиращият орган е дал указания за прекратяването на договора и
възстановяване на средствата, като предвид правомощията на ИА“ОСЕС“ по
одитиране на разходването на средства от бюджета на Съюза окончателният
доклад за извършен одитен ангажимент представлява официален
удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателства сила
съгласно чл. 179 от ГПК, издаден по предвидения в закона ред (чл.38 от
Закона за вътрешния одит в публичния сектор), поради което има обвързваща
съда доказателствена сила относно факта на нарушението. Съдът посочва и че
докладът на ИА“ОСЕС“ е представен и на Европейската комисия и с писмо от
г-н А.К.Б. са потвърдени констатациите на ИА“ОСЕС“ и се настоява за
прекратяване на проектите и възстановяване на всички суми към бюджета на
Съюза, сред които е и процесният проект, което писмо на ЕК има
правопораждащо действие като акт, издаден при упражняване на контролните
правомощия на финансиращата институция и подлежи на изпълнение от
ищеца. Съдът преценява като неоснователно възражението на ответника за
липса на знание за съществуващ конфликт на интереси между оценителя Х. Б.
и законния представител на партньорската организация Д. К., тъй като
въведеното основание за прекратяване на процесния договор не е лошо
изпълнение на проектните дейности и задължения в рамките на предмета на
договора, а изначално нарушаване на правилата за оценка на проектните
предложения – нарушаване на изричната забрана за участие на оценители,
които са в конфликт на интереси с някой от бенефициентите по договора и
9
неизпълнение на задължението за уведомяване на НА за наличие на конфликт
на интереси. Затова съдът приема, че с решението, обективирано в
отправеното до ответника официално уведомление от 14.05.2020 г., е
прекратено действието на процесния договор в хипотезата на член
II.17.3.1.б.“ж“ от Приложение I „Общи условия към договора“, която уредба
намира опора и в европейското законодателство – чл. 57 от Регламент (ЕС,Е.)
№ 966/2012 (отменен) и чл. 61 от действащия Регламент (ЕС, Е.) 2018/1045 на
ЕП и на Съвета. Съдът намира, че това води на основание член II.25.4 от ОУ
до пораждане на правото на ищеца като НА за Б. по програма „Е*+“ да
намали на 100% средствата по договора за финансиране, а за сдружението-
ответник се поражда задължението да ги възстанови ведно с лихви за забава
на основание член II.26.3 и член II.26.3.4 от ОУ към договора. Затова съдът
приема, че предявеният главен иск с правно основание чл. 55,ал.1,предл.3 от
ЗЗД е основателен и осъжда ответника да заплати на ищеца исковата сума
57 994 евро, съответно, приема, че е основателен и акцесорният иск по чл.
86,ал.1 от ЗЗД и присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответника и
заплащане на законна лихва и на мораторна лихва в размер на 6 427,49 лв. за
периода от 31.08.2020 г. до 22.03.2021 г.
С въззивната жалба сдружението-жалбоподател твърди, че решението е
неправилно, защото е уважен процесуално недопустим иск, тъй като при
наличие на договорно отношение между страните получените суми, за които е
постановен осъдителен диспозитив, са въз основа на изпълнение на договорно
установени задължения. Твърди, че неправилно са ценени правно значимите
факти, тъй като към датата на подаване на кандидатурата за сключване на
договор за финансова подкрепа от ищеца до ответника в предложението са
били представени всички необходими данни за бенефициентите и
координатора и след 29.01.2018 г. ищецът възлага на външните експерти Х. Б.
и И. Ф. да извършат независими една от друга оценки на кандидатстващия
проект и не е налице нито едно доказателство, че някой от бенефициентите по
някакъв начин е бил уведомен за имената на конкретните оценители, за да
изпълни задължение за деклариране на конфликт на интереси. Твърди, че
окръжният съд без наличие на пряко и безспорно доказателство мотивира
становище и извежда правен извод, че Д. К. като ръководител на партньорска
организация по одобрения проект е знаел, че той се оценява от Х. Б. и И. Ф., и
е реален конфликт на интереси с някой от оценителите. Твърди, че няма
10
данни с никоя от двете оценителки да са поддържани отношения с който и да
е от бенефициентите или координатора по договора за финансова подкрепа.
Твърди, че окръжният съд не е посочил нито един достоверен правно значим
факт, от който да се установява причинно-следствена връзка в
професионалните отношения или извън тях между Д. К., баща му В. К.,
съпругата му А. П. от една страна и двете оценителки Х. Б. или И. Ф. от друга
страна. Твърди, че окръжният съд не е изложил мотиви по възражението на
ответника с отговора на исковата молба, че прекратеният договор е за
изпълнение на проект на координатора с бенефициенти в две държави, Р. и
А., като получените финансови средства, за които е осъдено сдружението, са
изразходвани в изпълнение на проекта преди едностранното му прекратяване
и в частта, в която участват бенефициенти от Р.. Твърди, че без нито едно
доказателство окръжният съд е кредитирал наличие на неизпълнение на
договорно задължение и доказан правен интерес от едностранното
прекратяване на договора за финансова подкрепа от 11.06.2018 г.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея ЦРЧР възразява, че
решението на окръжния съд е валидно и допустимо, както и надлежно
мотивирано, като са правилни и обосновани изводите за основателност на
исковете. Посочва, че неоснователно жалбоподателят заявява оплакване да е
уважен процесуално недопустим иск, след като договорната връзка между
страните е прекратена. Заявява, че съгласно чл.57 от Регламент № 966/2012
оценителите са длъжни при получаване на проект за оценка да подпишат и
представят декларация за липса на конфликт на интереси и реципрочно
задължение за уведомяване на НА е установено и за кандидатите
координатори и потенциални бенефициенти, като при наличие или при
съмнение за конфликт на интереси в рамките на процедурата по предоставяне
на безвъзмездни средства или при изпълнението на проекта те следва да
адресират сигнал до НА. Заявява, че съгласно договора за безвъзмездна
финансова подкрепа качеството на бенефициенти е придадено както на
координатора, така и на всички партньорски организации, посочени в
Приложение II, в което като единствена партньорска организация е посочено
дружеството „ESP L**.“-Л., представлявано от Д. К.. Заявява, че относно
твърденията, че няма доказателства за извода, че Д. К. като ръководител на
партньорската организация е знаел, че проектът се е оценявал от Х. Б. и И. Ф.,
следва да се отчете, че при извършена проверка на място се установени
11
факти, даващи основание за съмнения, изложени в докладна записка от
11.09.2018 г. на Дирекция „АМП“ при ЦРЧР, а съобразно одитен доклад на
ИА“ОСЕС“ от 13.03.2019 г. е установено наличие на конфликт на интереси
поради отношенията на Х. Б., А. П. (П.) и Д. К. и е дадена препоръка за
прекратяване на 19 проекта и за възстановяване на сумите към НА. Заявява,
че този доклад на ИА“ОСЕС“ представлява официален документ, съставен в
рамките на компетентността на контролния орган и се ползва със съответната
материална доказателствена сила по чл. 179 от ГПК, като той не бил оспорен
от ответната страна. Заявява, че са налице убедителни доказателства за
фактическа близост, професионални отношения и общи икономически
интереси между Х. Б. и Д. К.. Заявява, че Д. К., управител на партньорската
организация „ESP L**.“-Л., несъмнено е познавал Х. Б. и двамата са
развивали съвместна дейност в областта на неправителствения сектор и
свързаните с това програми за безвъзмездно финансиране от ЕС, което
фактическо познанство обосновава извода, че Д. К. е знаел, че Б. действа като
външен оценител към ЦРЧР и е оценявала процесното проектно предложение.
Заявява, че именно познанството им и съвместната им работа по други
проекти обосновава наличието на общи икономически и финансови интереси,
което представлява конфликт на интереси. Заявява, че данните за дейността
на П. (съпруга на К.) като външен оценител е относима за случая, доколкото
представляват косвени доказателства за знанието на К., че е в състояние на
конфликт на интереси. Заявява, че знанието на Д. К. като управител на „ESP
L**.“-Л. и на Н. П. като представляващ ответното сдружение за наличието на
състояние на конфликт на интереси има субективен характер и следва да се
приеме за доказано при наличие на фактическа близост в отношенията между
заинтересованите лица Д. К. и Х. Б., както и на база на веригата от
последователни и непротиворечащи си косвени доказателства, установени по
делото и преценени в съвкупност. Твърди, че е установено наличието на
нередност при сключването на договора в нарушение на разпоредба на
правото на Съюза, произтичащо от бездействие, свързано с уведомяване на
агенцията, което безспорно засяга бюджета на Съюза, доколкото е свързано с
усвояване на средства, отпуснати целево по програмата. Заявява, че е
неоснователно и оплакването за немотивираност на обжалваното решение,
тъй като е без значение как и от кого са изразходвани отпуснатите средства,
доколкото сключването на договора е било изначално опорочено поради
12
ситуацията на конфликт на интереси и неизпълнение на задължението за
уведомяване на НА за наличие на конфликт на интереси.
Съгласно разпоредбата на чл. 55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, този, който е
получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне. В случая
е безспорно, че в изпълнение на сключения между страните на 11.06.2018 г.
договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по Програма „Е*+“
ищецът е предоставил на ответника и ответникът е получил сумата 57 994
евро като първо авансово плащане (40% от максималния размер на
безвъзмездно предоставяните средства). Безспорно е, че ищецът е отправил
до ответника на 14.05.2020 г. и ответникът е получил изявление за
прекратяване на договора при спазване на процедурата по член II.17.3.2 от
ОУ към договора на основание член II.17.3.1.б.“ж“ от ОУ към договора,
съгласно която клауза НА може да прекрати договора, ако разполага с
доказателства, че бенефициент или свързано с него лице са извършили
съществени грешки, нередности или измама в рамките на процедурата за
предоставяне на средствата или по време на изпълнението на договора,
включително когато този бенефициент или свързано с него лице са подали
невярна информация или не са подали исканата информация. Твърдението на
ищеца е, че той е прекратил договора, тъй като в хода на изпълнението му са
установени факти, пораждащи основателно съмнение за наличие на конфликт
на интереси в рамките на процедурата по предоставяне на безвъзмездните
средства, с оглед посочените в исковата молба взаимоотношения между
лицата Х. Б. (оценител по проекта), А. П., Д. К. (представляващ партньорската
по проекта организация „ESP L**.“-Л.) и В. К., като бенефициентите по
проекта (ответното сдружение-координатор и партньорската организация
„ESP L**.“-Л.) в нарушение на член II.5.2 от ОУ към договора не са
уведомили ищеца като НА за ситуацията, която представлява конфликт на
интереси, с оглед личните и професионални отношения между Х. Б., А. П. и
Д. К.. При така заявените от ищеца твърдения и формулираната претенция
окръжният съд е разгледал именно предявеният иск с правно основание чл.
55,ал.1,предл.3 от ЗЗД за присъждане на исковата сума като дадена в
изпълнение на прекратен договор след неговото прекратяване, поради което
неоснователно жалбоподателят счита, че е уважен процесуално недопустим
иск, защото при наличието на договорно отношение между страните
получените суми били въз основа на изпълнение на договорно установени
13
задължения. Спорно е между страните и следва да се прецени дали в случая
ищецът е имал соченото от него основание да прекрати договора, съответно,
дали окръжният съд правилно или не с оглед заявеното от жалбоподателя
оплакване е приел наличие на това основание.
Видно от посоченото в началната част на договора от 11.06.2018 г., той
се сключва от ЦРЧР от една страна и, от друга страна, от координатора
СНЦ“Ш. и. в.“-гр.Х. и бенефициентите, посочени в Приложение II, в случая
„ESP L**.“-Л., надлежно представлявани за подписването на договора от
координатора по силата на мандати, наричани общо бенефициенти и
индивидуално като бенефициент, включително координатора за целите на
този договор, като едни и същи разпоредби се прилагат за координатора и
останалите бенефициенти. Установява се следователно, че бенефициенти по
договора са координаторът СНЦ“Ш. и. в.“-гр.Х. и партньорското дружество
„ESP L**.“-Л.. Съгласно член II.1 от ОУ към договора „конфликт на
интереси“ е положение, при което безпристрастното и обективно изпълнение
на договора от бенефициент е опорочено по причини, свързани със
семейството, емоционалния живот, политическата или националната
принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг интерес, който се
споделя от Комисията (НА) или от трета страна и е свързан с предмета на
договора, а „нередност“ е всяко нарушение на разпоредба на правото на
Съюза, което произтича от действие или бездействие на бенефициент и което
засяга или ще засегне бюджета на Съюза. Съгласно член II.2.1, б.“б“ от ОУ
към договора бенефициентите спазват съвместно или поотделно всички
правни задължения, които са им наложени по силата на приложимото
европейско, международно и национално право. Съгласно чл. 57 от
отменения считано от 2.08.2018 г. Регламент (ЕС,Е.) №966/2012 на ЕП и на
Съвета от 25.10.2012 относно финансовите правила, приложими за общия
бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Е.) № 1605/202 на Съвета,
финансовите участници и другите лица, участващи в изпълнението и
управлението на бюджета, включително в подготвителни действия за това, в
одита или контрола, не предприемат каквито и да са дейности, които може да
поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза, като при
наличие на такъв риск въпросното лице се въздържа от такива дейности и
отнася въпроса до оправомощения разпоредител с бюджетни кредити, който
потвърждава в писмен вид дали съществува конфликт на интереси, като
14
конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно
упражняване на функциите на финансов участник или друго от посочените
лица е опорочено по причини, свързани със семейството, емоционалния
живот, политическата или националната принадлежност, икономически
интерес или всякакъв друг интерес, който е общ с този на получателя.
Съгласно чл. 61 от действащия понастоящем, приложим от 2.08.2018 г.,
Регламент (ЕС, Е.) 2018/1046 на ЕП и на Съвета от 18.07.2018 г. за
финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение
на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС)
№ 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС)
№ 283/2014 и на решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Е.) №
966/2012, финансовите участници и другите лица, включително националните
органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при
условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в
подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви
действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези
на Съюза, като те предприемат също така подходящи мерки за
предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят
отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат
възприети като конфликт на интереси, като конфликт на интереси
съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите
на финансов участник или друго от посочените лица е опорочено по причини,
свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална
принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен
личен интерес. Съгласно член II.5 от ОУ към договора, бенефициентите
взимат всички необходими мерки, за да предотвратят наличието на конфликт
на интереси (членII.5.1) и уведомяват незабавно НА за всяка ситуация, която
представлява конфликт на интереси или която има вероятност да доведе до
конфликт на интереси (член II.5.2,изр.1). В случая няма спор относно
съществуването на посочените от ищеца обстоятелства за наличие на лични и
професионални взаимоотношения между оценителката по процесния проект
Х. Б., лицето А. П., Д. К. (представляващ партньорското по процесния проект
дружество „ESP L**.“-Л. от учредяването му на 2.10.2017 г. и притежаващ
75% от неговия капитал, поради което се явява лице, което упражнява пряк
контрол върху дружеството, както и собственик и управител и на
15
дружеството „L. M. C. **** L.“, учредено на 10.03.2018 г., като притежава
повече от 75% от дружествените дялове с решаващо влияние върху
управлението, и негов директор) и лицето В. К., с оглед на които според
ищеца е възникнало основателно съмнение относно законосъобразността и
безпристрастността при оценяване на процесния проект, съответно относно
легитимността на получените оценки, довели до сключването на договора, и
които ищецът е приел като обективни данни за това, че са съществували
взаимоотношения между посочените лица в рамките на техния
професионален и личен живот, които са опорочили безпристрастното и
обективно оценяване, осъществено в условията на конфликт на интереси, а
впоследствие и сключването на процесния договор. Няма спор относно
обстоятелствата, че Х. Б. е оценител по процесния проект, в който като
организация партньор е посочено представляваното от Д. К. дружество „ESP
L**“-Л., както и че тя е била координатор по друг проект, одобрен за
финансиране по Програма „Е*+“, на друг кандидат, по който партньор също е
било дружеството „ESP L**.“-Л., представлявано от Д. К., който проект е бил
оценяван от оценител А. П.. Няма спор и относно обстоятелството, че Б. е
била представител на друг бенефициент-координатор по друг проект по
програмата „Е*+“, получил финансиране, по който партньорска организация е
дружество, представлявано също от Д. К. („L. M. C. **** L.“). Установено е с
представени от ищеца удостоверения, че между А. П. и Д. К. е сключен
граждански брак на 16.06.2018 г. Няма спор, че К. е собственик и управител и
на дружеството „L. M. C. **** L.“, което дружество е чуждестранен партньор
по други одобрени за финансиране проекта, оценявани също от П., както и по
други одобрени проекта, по които оценител е Б.. Няма спор, че А. П. е
прехвърлила всички свои дружествени дялове от търговско дружество „А. П.
К.“ЕООД, както и управлението на дружеството, на което до този момент е
била управител и едноличен собственик на капитала, на лицето В. Д. К., който
е бащата на Д. К., впоследствие неин съпруг. Няма спор, съответно, и че
оценителят Х. Б. е била посочена като координатор по проект, с който е
кандидатствало дружеството „А. П. К.“ЕООД, в което управители
последователно са били оценителката А. П. и В. Д. К., който е баща на Д. К.,
управителя на „L. M. C. **** L.“, както и е била представител на бенефициент
на одобрен за финансиране проект, в който като партньорска организация е
участвало също дружеството „L. M. C. **** L.“, представлявано от К.. С
16
одитния доклад от 13.03.2019 г. за извършения системен одит от ИА „ОСЕС“
при М. ф. на РБ (представен от ищеца в копие с исковата молба) се приема, че
процесният проект е оценяван в условия на конфликт на интереси от Х. Б..
При тези обстоятелства се установява, че Х. Б. е оценявала проектното
предложение по процесния проект, въпреки че преди това е била пряк
участник и бенефициент по проекти заедно с лицето Д. К., представляващо
партньорски организации, както и е участвала в проекти заедно с А. К.а като
оценител, обвързана с Д. К. и неговия баща със семейна и професионални
връзки. Безспорно е, че Б. не е декларирала пред ищеца тези обстоятелства,
респективно наличие на конфликт на интереси в тази връзка в хода на
процедурата по оценяване на процесния проект, както и не са декларирали
горепосочените обстоятелства, съответно вероятност за наличие на конфликт
на интереси и наличие на конфликт на интереси, бенефициентите по проекта
чрез своите представители–ответното сдружение като координатор и
партньорската организация „ESP L**.“-Л.. Тези обстоятелства от личния и
професионалния живот на оценителката по настоящия проект Х. Б. и на Д. К.
като представител на партньорската по проекта организация „ESP L**“-Л.
обосновават наличие на конфликт на интереси по смисъла на Приложение I-
Общи условия към процесния договор, тъй като се явяват положение, при
което безпристрастното и обективно изпълнение на договора от
бенефициента е опорочено по причини, свързани със семейството и
икономически интерес, който е свързан с предмета на договора. Съответно,
налице е нередност по смисъла на същото Приложение I, тъй като е
нарушение на разпоредбите на чл.57 от Регламент (ЕО, Е.) № 966/2012 г.
(отменен) и на чл. 61 от Регламент (ЕО, Е.) 2018/1046 на ЕП и на Съвета,
което произтича от бездействие на бенефициент и което засяга или ще
засегне бюджета на Съюза. В случая с оглед установеното наличие на лични и
на трайни професионални отношения между Х. Б. и Д. К. следва да се приеме,
че той като представител на партньорската организация по настоящия проект
и бенефициент по него „ESP L**.“-Л. е знаел както за наличието на тези
обстоятелства, така и за обстоятелството, че Б. е била оценител по този
проект, но не е изпълнил задължението по член II.5.2 от Приложение I-Общи
условия към процесния договор да уведоми НА за ситуацията, която
представлява конфликт на интереси. Това неизпълнение от страна на
партньорската организация като бенефициент по проекта е достатъчно
17
основание за прекратяване на договора по смисъла на член II.17.3.1.б“ж“ от
Приложение I-Общи условия към договора, съгласно която клауза НА може
да прекрати договора, ако разполага с доказателства, че бенефициент или
свързано с него лице са извършили нередности в рамките на процедурата за
предоставяне на средствата или по време на изпълнението на договора,
включително когато този бенефициент или свързаното с него лице не са
подали исканата информация. Затова е неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че няма доказателства някой от бенефициентите да е бил
уведомен за имената на конкретните оценители, за да изпълни задължение за
деклариране на конфликт на интереси и че следва да бъде установено и че не
установено за сдружението като бенефициент-координатор по процесния
проект знание от неговите органи за наличието на конфликт на интереси,
съответно, неизпълнение от страна на сдружението на задължението по член
II.5 от Приложение I-Общи условия към процесния договор. Обстоятелството
дали получените от ответното сдружение парични средства са били
изразходвани преди прекратяването на договорното правоотношение и дали
това разходване е станало с участието на бенефициенти, различни от „ESP
L**.“-Л., е без правно значение в настоящия случай, тъй като договорът е бил
прекратен на основание, което не е обвързано с изпълнението на договора –
това по член II.17.3.1.б.“ж“ от Приложение I-Общи условия към договора с
оглед наличието на конфликт на интереси при оценката на проекта преди
неговото одобряване за финансиране. Съответно, след основателното
прекратяването на договора от страна на ищеца ответникът дължи да му
върне исковата сума ведно със законни и мотаторни лихви. Установява се
следователно, че постановеното от окръжния съд решение е правилно,
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението следва да
бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1 от ГПК ответното по спора
сдружение, сега жалбоподател дължи да заплати на ищеца, сега ответник по
жалбата, направените за въззивното производство разноски в размер на
4 712,28 лв. за платеното адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
18
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/11.02.2022 г. по гр.д. № 366/2021 г.
на ОС-Х..
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел Ш. и. в.“-гр.Х., ул.“П. Е.“3,
Булстат ********* да заплати на „ЦРЧР“-гр.С., ул.“Г. И.“**, ет.*, Булстат
********* сумата 4 712,28 лв. – разноски за производството по делото пред
апелативния съд за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19