МОТИВИ към Присъда № 153/27.11.2009г.
по НОХД №2757/2009г. по описа на
Пловдивски окръжен съд.
Срещу подс. И.Т.Р. е повдигнато обвинение
по чл.304, ал.1 от НК за това, че на 21.06.2009г. в
гр.Пловдив е предложил и е дал дар пари: банкнота от пет лева – серия АТ №
8229269, банкнота от пет лева серия АХ №5164537 – общо десет лева на длъжностно
лице Б.К.М. – *** в РУ „Т.п.” гр.П., за да не
извърши действия по служба, изразяващи се в уведомяване на дежурния на
специализираното звено от ОД на МВР гр.Пловдив – сектор „Пътна полиция” и КАТ –
Пловдив, във връзка със задължението на полицейския служител, съгласно
изискванията на чл.7 т.19 от ЗМВР /чл.7 Основните дейности
на МВР за изпълнение на задачите по чл.6 са : точка 19 „Контрол върху
безопасността на движение по пътищата, техническа изправност на МПС и
регистрацията им”/, както и да избегне съставянето на акт за
установяване на административно нарушение от страна на автоконтрольор от сектор
„Пътна полиция” и „КАТ” гр.Пловдив.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
обвинението от фактическа и правна
страна. Пледира за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК, с оглед
разпоредбата на чл.373 от НПК. Счита, че за постигане целите на чл.36 от НК, следва
да се определи наказание „пробация”, като освен двете задължителни пробационни
мерки предлага да бъде определена и мярката по чл.42а, т.6 от НК- безвъзмезден
труд в полза на обществото. Предлага веществените доказателства -2 банкноти с
номинал от по 5 лева, да бъдат отнети в полза на държавата.
Защитникът на подсъдимия-
адв.М. не оспорва
фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, като счита, че същото
с оглед самопризнанието на подсъдимия и събраните други доказателства, е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Намира, че наказанието спрямо подс.Р.
следва да се определи по реда на чл.55 от НК, като моли това наказание да бъде в минимален размер, за да може да се даде
възможност на подсъдимия да намери постоянна работа и доходи.
Подсъдимият И.Т.Р. се признава
за виновен. Признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съжалява за постъпката
си и моли съда за снизхождение и по-леко наказание.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Въз основа на доказателствата, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК,
съдът намери за установена следната фактическа обстановка , описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимия
И.Т.Р. е роден на *** г. в гр.**., живее в същия град. Български гражданин е. Има завършено средно-специално
образование, но към настоящия момент е безработен. Същият е вдовец, живее с
майка си, която е инвалид и полага грижи за нея. Осъждан е , видно от
приложената справка за съдимост и бюлетини на л.15-20 от делото, но тези
осъждания не се отразяват на правната квалификация на настоящото деяние.
На
21.06.2009г. подс.Р. *** лек автомобил „Опел Кадет” с ДК № РВ 6696 Р, който
паркирал пред Централната ЖП гара –Пловдив. В момента на паркирането, бил
забелязан от патрул на РУ „Транспортна полиция” Пловдив в състав от
полицейските служители –свидетелите Б.М. и С.Г., които по същото време били на
работа в района на ЖП гарата. Двамата полицейски служители забелязали, че
управлявания от Р. автомобил е със стари регистрационни табели. Св.М. се
приближил към подсъдимия и след като се представил, поискал документите за
проверка от подсъдимия. Последният ги предоставил. При проверката М.
констатирал, че водача има стар регистрационен талон за автомобила и валидна
застраховка „Гражданска отговорност”. След това се обадил на оперативния
дежурен и поискал да потърси за съдействие екип на „Пътна полиция”-Пловдив. Свидетелите
М. и Г. като служители на „Транспортна полиция” нямали право да съставят актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП, за това и потърсили
съдействие от сектор „Пътна полиция”. Същите обаче, като служители на
„Транспортна полиция” имали задължения за взаимодействие с други органи във
връзка с опазването на обществения ред и контрола върху безопасността на
движението, техническата изправност и регистрацията на МПС, съгласно основните
дейности визирани в чл.7, т.19 от ЗМВР.
Ето защо, разбирайки, че от оперативния
дежурен се иска съдействие, подс.Р. поискал обратно документите си от св.М.,
под предлог, че иска да види дали е дал всичко необходимо. След като взел
документите Р. се обърнал на другата страна, бръкнал в джоба на панталона си и поставил
при документите две банкноти от по 5 лева. След това се обърнал отново към св.М.
и му подал обратно документите. В момента, в който отворил регистрационния
талон , св.М. видял поставени две банкноти от по пет лева и попитал подсъдимия
„Какво е това?”. На този въпрос Р. отговорил „Това е за почерпка”. Този
разговор бил чут и от св.Г., а в същия момент покрай тримата минал и св.Е.А.,
който работил като *** в ЖП гарата. Св.М. спрял св.А. и му показал документите
с оставените две банкноти от по пет лева. Св.Е.А. ясно видял банкнотите и чул
отправените в този момент реплики отправени от подс.Р. към св.М.:” Ти като не
искаш парите, друг ще ги вземе”.
Всички
документи, заедно с намиращите се вътре банкноти, били оставени на тавана на
автомобила в изчакване да пристигнат
служители на „Пътна полиция”. В този момент подс.Р. се присегнал и се опитал да
вземе оставените банкноти от документите, но св.Г. го видял, хванал ръцете му и
успял да предотврати прибирането на парите. Скоро след това пристигнали
полицейски служители от сектор „Пътна полиция”-св.Х.Х., който извършил проверка
на документите и констатирал, че подс.Р. управлява лекия автомобил „Опел Кадет”
с регистрационни табели стар образец и същият не е представен за технически
преглед в определен срок, както и не е технически оборудван. За тези нарушения
бил съставен АУАН № 289014/ на л.9 от дозн./. Двете банкноти от по 5 лева били
предадени с протокол за доброволно предаване от св.М. в хода на досъдебното
производство и приложени като веществени доказателства.
От
заключението на назначената техническа
експертиза се установява, че представените за изследване две банкноти с номинал
пет лева, със сер. №№ АТ № 8229269 и серия АХ №5164537, са истински парични
знаци по смисъла на закона.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията
на подс.И.Р., направени в хода на съдебното следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, от
показанията на всички разпитани в хода на досъдебното
производство
свидетели, от приложените писмени доказателства-акт
за установяване на административно нарушение / на л.9 от дозн./, свидетелство
за регистрация/ на л.10 от дозн./, протокол за доброволно предаване/ на л.32А
от дозн. /, справка от Началника на РУ” Транспортна полиция”, Заповед и
Инструкция/ на л.34-54 от дозн./, характеристична справка, свидетелство
съдимост/ на л.56-58 от дозн. и на л.15-20 от делото/, както и от изготвената
техническа експертиза/ на л.31-32 от дозн./, а така също и от приложените
веществени доказателства.
Съдът
кредитира изцяло заключението на изготвената техническа експертиза като
обосновано и изготвено от лице с необходимите познания в съответната област.
Направеното от подс. И.Т.Р. признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът
намира за доказано и от останалите
събрани в досъдебното производство доказателства. Съдът кредитира
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Б.М. и С.Г., които
последователно и логично описват развоя на събитията от момент, в който са
спрели за проверка автомобила на подс.Р., до пристигането на служителите на
„Пътна полиция”. Двамата свидетели напълно идентично описват поведението на
подсъдимия, който се е опитал да осуети проверката и констатирането по надлежен
начин на допуснатото от него нарушение, предлагайки им парична сума от 10 лева
след като е чул, че се търси съдействие от оперативния дежурен, а по- късно при
отказа на св.М. да вземе парите, заявил „ Ти като не искаш да вземеш парите,
друг ще ги вземе.” Показанията на двамата свидетели кореспондират и с
показанията на св. Е.А., който в същото време е минал покрай спрелия автомобил
и видял оставените две банкноти от по пет лева в документите на автомобила и
чул отправената по адрес на св.М. реплика. От показанията на св.Х. се
установява, че действително управляваният от подс.Р. автомобил е бил със стари
регистрационни табели и не е бил технически оборудван, което е било причина и
за проверка от служителите на РУ „Транспортна полиция”. Действително
от представената справка е видно, че св.М. не е разполагал с правомощия да съставя АУАН по ЗДвП . Същият обаче, като
служител в сектор „Охранителна полиция” имал задължения за взаимодействие с
други органи във връзка с опазването на обществения ред и контрола върху
безопасността на движението, техническата изправност и регистрацията на МПС,
съгласно основните дейности визирани в чл.7, т.19 от ЗМВР, за което е потърсил
съдействие от служители на сектор „Пътна полиция”.
Ето
защо настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира съществени
противоречията в доказателствата, които да разколебават направените изводи
относно описаните факти.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С гореописаното подсъдимият И.Т.Р. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.304, ал.1 от НК за
това, че на 21.06.2009г.
в гр.Пловдив е предложил и е дал дар пари: банкнота от пет лева – серия АТ №
8229269, банкнота от пет лева серия АХ №5164537 – общо десет лева на длъжностно
лице Б.К.М. – **** в РУ
„Транспортна полиция” гр.Пловдив, за да не извърши действия по служба,
изразяващи се в уведомяване на дежурния на специализираното звено от ОД на МВР
гр.Пловдив – сектор „Пътна полиция” и КАТ – Пловдив, във връзка със
задължението на полицейския служител, съгласно изискванията на чл.7 т.19 от ЗМВР
/чл.7
Основните дейности на МВР за изпълнение на задачите по чл.6 са : точка 19 „Контрол върху
безопасността на движение по пътищата, техническа изправност на МПС и регистрацията
им”/, както и да избегне съставянето на акт за
установяване на административно нарушение от страна на автоконтрольор от сектор
„Пътна полиция” и „КАТ” гр.Пловдив.
От
обективна страна е безспорно установено, че на инкриминираната дата подс.Р. е
предложил на полицейския служител Б.М. сумата от общо 10 лева, за да не извърши
последния действия по служба, изразяващи се в уведомяване на дежурния в специализираното
звено от ОД на МВР гр.Пловдив – сектор „Пътна полиция” Пловдив във връзка с констатираното
нарушение, а именно управление на МПС със стар регистрационен номер и по този начин да се осуети съставянето на
акт за констатираните нередности. Отделно от това подсъдимият е бил наясно с
това, че управлява МПС със стара регистрационна табела и без талон за
технически преглед, така че очевидно е съзнавал, че сигнализирането на
служители от специализираното звено на „ПП и КАТ” и проверката, извършена от
тях ще доведе до съставяне на акт за административно нарушение и съответна санкция
. Затова подсъдимият настоятелно е предложил на св.М. сумата, за да се
препятства съставянето на АУАН по ЗДвП, надявайки се да мотивира свидетеля да
не изпълни задълженията си като служител на МВР. С тези си действия ,подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението „активен подкуп”. Няма спор, че по същото време полицейския
служител М. е изпълнявал служебните си задължения по опазване на обществения
ред, включително и за контрол на безопасността на движението и техническата
изправност на МПС. В този смисъл същият се явява длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т.1, б.”а” от НК. Даденият от подсъдимия дар е имал за адресат св.М.,
като длъжностно лице ,което е инициирало проверката с възможен, неблагоприятен
за подсъдимия резултат, който той се опитвал да избегне. Факта, че св. Х., а не
св.М. е съставил акта за установяване на нарушението, не повлиява на правните
изводи за съставомерност на извършеното, защото е несъмнено длъжностното
качество на св.М., както и даването на дар, с цел мотивиране на неизпълнение на
задълженията му по служба.
От
субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието. Подсъдимият е
предвиждал общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подсъдимият
Р. е знаел, че ще се стигне до съставяне на акт за констатираните нередности
във връзка с регистрацията на управлявания от него автомобил, за това е поискал
от полицейския служител М. да не предприема онези действия , които биха довели
до ангажиране на административно-наказателната му отговорност.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението
по чл.304, вр. ал.1 от НК, законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода” до
шест години,
както и кумулативно наказание глоба до 5000 лева. В случая с оглед императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК приложението на чл.58а вр. чл.55 от НК се явява задължително – или: съдът
следва да определи и наложи на подсъдимия И.Р. наказание, като замени лишаването
от свобода с „пробация”.
Определяйки
наказанието в рамките на тази привилегия, съдът отчете като смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства тежкото му семейно положение, обусловено от факта,
че се грижи за възрастната си майка, която е инвалид, както и съдействието му в
хода на съдебното производство за разкриване на обстоятелствата по делото.
Същевременно обаче като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете
наличието на предходни осъждания, които дават основание да се приеме, че се
касае до трайно установени у подсъдимия навици за неспазване на утвърдените
законови разпоредби.
Ето
защо съдът прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК
и най-вече за поправяне на подсъдимия И.Т.Р. следва да се определи наказание ПРОБАЦИЯ, при следната съвкупност от
пробационни мерки а именно:
-
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС: ****** за срок от ЕДНА ГОДИНА, която да
се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и
-
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за
срок от ЕДНА ГОДИНА;
С
оглед степента на обществена опасност на конкретното деяние, съдът е на
становище, че с определяне на двете задължителни пробационни мерки в размер под
средния предвиден в разпоредбата на чл.42а, ал.3 от НК , наложеното наказание
ще изиграе в достатъчна степен поправително въздействие спрямо подсъдимия Р..
Ето защо и не наложи друга пробационна мярка, предложена от представителя на
Окръжна прокуратура. Наред с това, с оглед данните за предходни осъждания,
които очевидно не са изиграли в достатъчна степен поправителен ефект, съдът не
намери основания за повече снизхождение и определяне на пробационните мерки за
по-малък период, както поиска защитата. Настоящия състав прие, че така
определеното наказание ще изпълни целите на чл.36 от НК и за това на основание
чл.55, ал.3 от НК не наложи кумулативното наказание „глоба”, предвидено за
престъплението по чл.304, ал.1 от НК.
Налице са основанията на
чл.307а от НК, за това съдът постанови да бъде отнет в полза на държавата
предмета на престъплението по чл.304, ал.1 от НК, а именно– 2
бр.банкноти с
номинал
от пет лева – серия АТ № 8229269 и серия АХ №5164537,
приложени по делото като веществени доказателства.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски в
размер на 50 лева, за платено възнаграждение на вещото лице в досъдебното производство,
следва да бъдат възложени на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: