№ 887
гр. Бургас, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203135 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, ЕИК *** срещу наказателно постановление № 575307
F607425 от 29.04.2021 г., издадено от директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП
– Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, на осн. чл. 178 ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
С жалбата наказателното постановление се атакува като неправилно,
незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения, допуснати в хода
на административното производство, поради което се моли за неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно уведомен, представлява се от процесуален представител.
Поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира за
разноски.
Наказващият орган - ТД на НАП – гр.Бургас, надлежно призован, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да
бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите
реквизити.
Бургаският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
Свидетелката С., в качеството си на инспектор по приходите към ТД на НАП – Бургас,
извършила проверка във връзка с подадено от дружеството-жалбоподател на заявление за
регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС. В хода на проверката се
установило, че за периода от 01.08.2019 г. до 31.07.2020 г. дружеството е реализирало
облагаем оборот по чл. 96, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС от дейността си в размер на 53706,97 лева.
Установило се, че дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС за
периода от 01.08.2020 до 07.08.2020 г. За извършената проверка и направените от
свидетелката констатации бил съставен протокол.
С оглед на тези свои констатации, св.С. съставила АУАН за нарушение на чл.96, ал. 1
ЗДДС. Актът бил съставен в присъствие на представител на дружеството, бил му предявен
за запознаване и бил подписан от него с отбелязване, че има възражения по същество.
Жалбоподателят е възразил, че били налице сторно операции, за което приложил на
наказващия орган 5 бр. касови бележки за сторно операции, поради техническа грешка.
Сезиран с преписката, административнонаказващият орган приел за доказано по
несъмнен начин осъществяването на административно нарушение от страна на
жалбоподателя. С оглед на това съставил НП, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. чл.
178 ЗДДС и на осн. чл. 178 ЗДДС на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в
размер 500 лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в хода на
настоящото производство доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства
– безпротиворечивите и незаинтересовани показания на свид. С., както и в писмените
доказателства.
Съдът, с оглед така установената по делото фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си за цялостна
проверка за законосъобразността и правилността на обжалваното НП, намира жалбата за
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от инспектор по
приходите, притежаващ правомощия да констатира административни нарушения по ЗДДС.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, доколкото директор отдел
"Обслужване" към ТД на НАП-гр.Бургас е бил надлежно оправомощен от изп.директор на
НАП.
В административно-наказателното производство не е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, както по съставяне на АУАН, така и по издаване на
обжалваното НП. Същите притежават необходимите реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57
от ЗАНН.
За да се прецени правилността на атакуваното НП, съдът следва да даде отговор на
основния въпрос, по който страните спорят и това е въпросът: за посочения в НП период
формирало ли е дружеството облагаем оборот, превишаващ 50 000 лева или не. В случай, че
2
се установи, че жалбоподателят е реализирал облагаем оборот над 50 000 лева за сочените
месеци, то за него би възникнало задължението за подаване на заявление за регистрация по
ЗДДС. Неизпълнението на това задължение е скрепено с наложената на жалбоподателя
санкция.
Установи се по делото, че съгласно документацията, изискана от данъчните органи при
извършената проверка на дейността на жалбоподателя, състояща се от отчети от фискалните
устройства на стопанисваните от търговеца обекти и фактурите, заплащани по банков път,
за процесния период облагаемият оборот възлиза на 53706,97 лева.
Спори се дали от този облагаем оборот следва да се приспадне сумата от 8828,74 лева,
за която в хода на съдебното следствие се представиха доказателства за извършена сторно
операция, поради възникнала грешка. Приспадането на тази сума би довело до извод,
различен от направения от данъчните органи, тъй като реализираният облагаем оборот би
възлязъл на сума, по-ниска от 50 000 лева.
Няма спор, че издадените сторниращи касови бележки приложени в делото в
последното заседание съдържат всички реквизити, изискващи се по чл.31 от Наредба Н-18, а
именно: посочени са данни за клиента, вида на стоката, сумата. Съществен е въпросът дали
тези документи може да бъдат кредитирани? Съдът счита, че отговорът на този въпрос
следва да бъде положителен. Няма данни тези документи да са неистински, същите
съдържат необходимите реквизити и следва да бъдат кредитирани. При това положение
оборотът на търговеца следва да бъде намален с въпросната сума, която според съда би
следвало да бъде сумата, явяваща се като разлика между действителната стойност на
реализираната сделка и погрешно въведената във фискалното устройство сума, а именно:
8828,74 лева.Въпросната сторно операция е от заверен кочан, има надпис "сторно", подпис
на МОЛ, размер на сумата, причина за сторно операцията. Отделно от това няма данни по
делото сторно бележките да са били оспорени по надлежния ред или да е доказано, че
същите са неистински документ. При това положение съдът следва да зачете
доказателствената им стойност.
По посочените причини съдът счита, че реално търговецът не е реализирал оборот в
размер на сторнираната сума. Със същата - в размер 8828,74 лева - следва да се намали
облагаемия оборот за процесния период, в който случай, същият е бил в размер на 44878,23
лева.
Налага се извод, че жалбоподателят за посочения в НП период не е формирал облагаем
оборот в размер над 50 000 лева и за него не е възникнало задължението да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС. При липса на задължение, санкция за неизпънението му
не следва да бъде налагана, поради липса на адм.нарушение.По посочените причини,
неправилно е била ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя и НП подлежи
на отмяна.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
3
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В случая е представен договор за правна защита, в
който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Същото не се явява прекомерно и доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от
който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
НАП да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Предвид горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 575307-F607425 от 29.04.2021 г., издадено
от директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на
чл. 96, ал. 1 ЗДДС, на осн. чл. 178 ЗДДС, на ***, ЕИК *** е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати на ***, ЕИК ***
сумата от 300 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4