№ 7
гр. Бургас, 13.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора И. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
частно наказателно дело № 20242000600295 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Осъденото лице Б. В. Б., се явява лично, конвоиран от служители на РД
„Охрана“-Бургас.
Явява се адв. П. Д. от АК-Б, упълномощен защитник на осъденото
лице.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и с оглед данните по
делото намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждането му в
днешно съдебно заседание, за което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Д.: Няма да соча доказателства.
Съдът по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам подадения протест, с който се оспорва
правилността на Определение № 1218 от 12.11.2024 г. по ЧНД № 1389/2024 г.
по описа на Окръжен съд-Бургас в частта, в която съдът е отказал да приложи
разпоредбата на чл. 24 от НК и да увеличи определеното в същото
производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25 от НК общо
наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, като основателен и моля
да го уважите.
В протестираната част горепосоченото определение е неправилно и
немотивирано в достатъчна степен поради липса на анализ на установените по
делото факти, относими към приложението на чл. 24 от НК в светлината на
изложените от прокуратурата доводи. Съдът се е задоволил да посочи
единствено, че приложението на чл. 24 от НК е нецелесъобразно, защото едно
от деянията, включени в съвкупността е извършено по непредпазливост, че до
този момент осъденото лице не е изтърпявало наказание лишаване от свобода,
като е посочил най-общо вида на извършените престъпления и наложените за
2
тях наказания, въз основа на което формално и немотивирано, без цялостен
анализ на поведението му е приел, че размерът на определеното общо
наказание е достатъчен за да се реализират целите на генералната и специална
превенция.
Гореизложеното определение не отговаря на установената съдебна
практика, съгласно която за прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК за
увеличаване на определеното по правилата на чл. 25 от НК общо наказание,
законът поставя няколко кумулативни изисквания, като основната
предпоставка за това е да има най-малко две осъждания, да е определено общо
наказание за няколко престъпления, по отношение на които са наложени
наказания от един и същи вид, които формално в случая са налице.
Основното изискване обаче е да бъде направен доказателствено
обоснован извод, че определеното общо наказание не може да постигне
целите по чл. 36 от НК, изводимо от факта, че приложението на тази
разпоредба не е задължително, а „може“ да се приложи след преценка на
фактите и обстоятелствата по делото, т.е. въз основа на оценъчна дейност на
съдилищата. Съдебна практика - Постановления № 4/1965 г. и № 1/1978 г. на
Пленума на ВС, които не са отменени, Решение № 192/17.04.2013 г. и други
приема, че посочената оценка за приложимост на правната норма на чл. 24 от
НК е задължителна, включително и когато не е направено такова искане от
страна на органите на прокуратурата.
В тази насока правната норма на чл. 24 от НК не регламентира
критериите за увеличаване на определеното общо наказание, като трайно
установената съдебна практика изисква да се прецени цялостната престъпна
дейност на дееца и спецификата на осъденото лице, както и личната му
обществена опасност в този контекст, т.е. обстоятелствата относно броя, вида
и обществената опасност на извършените престъпления и тяхната специфика,
продължителността на периода и начина, по който са осъществени, подбудите
и мотивите за извършването им, засегнатите обекти и настъпилите
обществено опасни последици, проявената престъпна упоритост, както и
личната обществена опасност на самия деец, която преценка да доведе до
мотивиран извод, че наложеното най-тежко общо наказание не е достатъчно за
да се постигнат целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК. Поради това
съдилищата приемат, че неговите предходни престъпни прояви не следва да
3
бъдат игнорирани.
От проверяваното от Вас определение е видно, че изводите на съда в
тази насока за наличие на превъзпитателен ефект от предходните осъждания
върху личността на Б. В. Б. и за липса на основание за приложение на чл. 24 от
НК не са направени въз основа на цялостен анализ на престъпната му дейност,
поради което са непълни и изцяло декларативни по своя характер. Не е
направено необходимото задълбочено разглеждане на въпроса при положение,
че определените предходни наказания са определени в минималния размер
предвиден в правните норми на НК. По своя характер всички извършените от
него деяния са с висока степен на обществена опасност, като наложените
наказания не са довели до реализиране на техните цели по смисъла на чл. 36
от НК, още по малко до постигане на генералната и индивидуална превенция.
Видно от приложената справка за съдимост, извън делото, по което е
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, понастоящем
Б. В. Б. е осъден с три отделни влезли в сила на съдебни актове. Факт е, че след
всяко разследвано престъпно деяние през периода от 2014 г. до 2018 г., същият
не само е продължил престъпната си дейност, но тази дейност е ескалирала и
при последното му деяние, извършено в пияно състояние и при липса на
правоспособност да управлява МПС, т.е при наличие на две сериозни
квалифициращи обстоятелства, е довела до отнемане на човешки живот.
Конкретните измерения на настъпилите обществено опасни последици също
следва да бъдат взети предвид.
Очевидно е също, че осъденото лице не е осъзнало противоправното си
поведение и сериозните общественоопасни последици от своите действия,
какъвто извод липсва и в мотивите към съдебния акт, като няма никакви
доказателства за констатирани положителни прояви и за настъпил
поправителен и превъзпитателен процес, съответно - за постигане на целите
на наказанието. Поради това определеното общо наказание, при което се
поглъщат по леките наказания, е несправедливо и следва да се увеличи.
Според практиката на съдилищата това увеличение е необходимо за
справедливо комплексно санкциониране на цялостната престъпна дейност на
извършителя, когато общото наказание е несъответно на съвкупността от
престъпления.
Не поддържам протестът в частта, в която се иска увеличение с 8
4
месеца лишаване от свобода, което считам за завишено, като следва
наказанието да се завиши в по-малък размер - до 4 месеца.
Поради това, моля да уважите подадения протест, като отмените
атакуваното определение в посочената част и приложите разпоредбата на чл.
24 от НК.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
депозиранияТ въззивен протест срещу определението на Бургаски окръжен
съд, с което по отношение на моя подзащитен е извършено групиране на
наказанията по две от неговите осъждания.
Останах с впечатление както пред първата инстанция, така и пред
настоящото въззивно производство, че прокуратурата иска да ревизира самото
осъждане на моя подзащитен за извършеното от него непредпазливо деяние.
Само ще си позволя да отбележа, че присъдата на Бургаски окръжен
съд е била предмет на обсъждане и разглеждане както от Апелативен съд-
Бургас, така и от ВКС, като и двете контролиращи инстанции са намерили
наложеното наказание по отношение на Б. за правилно и справедливо.
Както представителят на Окръжна прокуратура-Бургас, така и
представителят на Апелативна прокуратура говорят за обществена опасност
на дееца, но ще си позволя да посоча, че нито прокурорът, който се яви на
кумулацията пред Бургаски окръжен съд, нито настоящият прокурор от
Апелативна прокуратура в детайли е запознат с деянието и с делото, по което
беше осъден Б. за непредпазливото деяние. Тук ще си позволя да посоча, че
главната причина това производство да бъде забавено толкова години е
единствено и само на прокуратурата на Република България. По това
производство бяха събрани многобройни и изобилни доказателства по
отношение както на характеристичните данни на моя подзащитен, така и за
неговото отношение към извършеното деяние, както по отношение на
неговото здравословно състояние и на неговите близки. Останах много
изненадан, че прокуратурата се опитва да ревизира едно влязло в сила вече
наказание по този извънреден способ на чл. 24 от НК. Не казвам, че това е
незаконно, но най-малкото по отношение както на Б., така и по отношение на
защитата, оставаме с впечатление, че по отношение на него се проявява едно
5
лично отношение, което е абсолютно недопустимо.
Мога да посоча, че от ден първи Б. е осъзнал извършеното деяние,
съжалява искрено много. Търси контакти както със съпругата на починалото
момче, така и с неговите родители, изказал е искрени съболезнования, оказал
е помощ до степен каквато той е могъл да окаже докато момчето е било живо,
но това очевидно е убягнало на прокуратурата. Тук съвсем декларативно се
иска завишаване и прилагане на чл. 24 от НК, което според нас е
необосновано.
Аз считам, че наложеното наказание в размер на три години, към което
следва да бъде кумулирано другото наложено наказание лишаване от свобода,
ще постигне в достатъчна степен целите както на индивидуалната, така и на
генералната превенция.
Тази присъда не е някакво изключение, а на всички нас юристи тук в
тази зала ни е добре известно, че именно по отношение на такива деяния се
налагат такива присъди - за престъпления по транспорта извършени по
непредпазливост при два квалифициращи признака, както посочи прокурорът,
но тези два квалифициращи признака са взети под внимание при определяне и
налагане на наказанието по това осъждане. За това аз считам, че именно
искането за увеличаване на наказанието по отношение на Б. е декларативно и
непочиващо на каквито и да било доказателства. От ден първи работи в
затвора, изтърпява наказанието си и е поел своята отговорност. Считам, че
това наказание в размер на три години лишаване от свобода е абсолютно
достатъчно за постигане целите на закона.
Моля да не увеличавате така наложеното наказание.
Съдът дава право на лична защита на осъденото лице
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНИЯ: Придържам се към казаното от
адвоката ми и моля да остане така решението.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на осъденото
лице.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ: Моля да не бъде завишавано
6
определеното ми общо наказание.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе с решението си в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7