О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Варна,
01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
П.
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д. №446/2019 год. по
описа на Апелативен съд гр. Варна, т.о., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото решение №
243/12.11.2019г., по постъпила от З.Д.З. молба с вх. № 6709/29.11.2019г. по
вх.рег. на ВАпС, в частта за разноските, като поради непълнота на същото и
липсата на отменителен
диспозитив в частта за разноските възложени в тежест на ищеца и
допълнително присъждане на същия на разноски за адвокат в рамките на
първоинстанционното производство пропорционално на уважената част от
предявените искове.
Ответникът
по молбата ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД,
със седалище гр.София, не
изразява становище по същата.
Молбата
е постъпила в срок, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна по следните съображения:
С
решение № 243/12.11.2019г., постановено по реда на чл. 258 и сл. ГПК, съставът
на Варненски апелативен съд се е произнесъл по въззивните жалби на З.Д.З. и
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД срещу решение №30/19.04.2019 г. по т.д.142/2018
г. по описа на TОС в частта, с която е
уважил иска предявен от З.З. с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) срещу „ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД за заплащане на сумата от 40 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Х Д.З.
– негов брат, настъпила в резултат на ПТП на 16.08.2014 г., причинено виновно
от водача М П М, управлявал лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан”, с рег.
№ ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
сключена с ответното дружество на 18.12.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.10.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, и е отхвърлил исковата претенция за разликата над 40 000 лв.
до 80 000 лв. (предявен като частичен от 200 000 лв.), ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане. В
резултат на въззивната проверка ВАпС е потвърдил първоинстанционното решение в
частта, с която искът е уважен, като е отменил същото в частта, с която искът
за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 80 000
лв. и е приел исковата претенция за основателна в пълния ѝ размер.
При
разпределение на разноските съдът е пропуснал да отмени първоинстанционното
решение в частта за разноските присъдени на ответното дружество, респ. не е
присъдил допълнителни такива на ищеца за първоинстанционното производство
съобразно изхода от въззивната проверка. Съгласно приложените по делото
доказателства разноските за адвокат сторени от ищеца в производството по делото
са претендирани на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, като в случая е
уговорено безплатно процесуално представителство по настоящото дело, за двете
инстанции. С оглед уважената част от въззивната жалба на З.З., респ. уважаване
на исковата претенция в пърлния ѝ претендиран размер, на
застрахователното дружество – ответник по иска, не следва да му се присъждат
разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство,
а на адвоката на ищеца следва да се присъдят допълнителни разноски за първата
инстанция в размер на 1 200 лв., съставляващи разликата от присъдените с
първоинстанционното решение 1 730 лв. и дължимите в минимален размер
разноски от 2 930 лв.
Поради
изложеното по-горе, настоящият състав намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ПГК
е изцяло основателна, поради което постановеното по настоящото дело решение
следва да бъде допълнено. В този смисъл първоинстанционното решение в частта за
разноските, с която на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество сумата от 182.50 лв. – съдебно-деловодни разноски по делото
(юриск.възнагр. и възнагр.свидетел), следва да бъде отменено, респ. на молителя
да бъдат присъдени допълнителни разноски за адвокат в размер на 1 200 за първа
инстанция.
Водим
от горното съставът на Варненския апелативен съд, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК
О П
Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА
решение № 243/12.11.2019г. по в.т.д.№ 446/2019г. по описа на ВАпС, като
ОТМЕНЯ
решение №30/19.04.2019 г. по т.д.142/2018 г.
по описа на TОС в частта, с която З.Д.З., с ЕГН **********,***, съдебен
адрес ***, офис 9, чрез адв. П.С. от САК е осъден да заплати на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Триадица, бул. „Витоша“, № 89 Б, сумата от 182.50 лв. – съдебно-деловодни
разноски по делото (юриск.възнагр. и възнагр.свидетел), съобразно отхвърлената
част от иска – на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“, № 89 Б да заплати допълнително на
адв. П.П.С., с ЕГН **********,
служ.адрес ***, офис 9, като пълномощник на З.Д.З., сумата 1200 (хиляда и двеста) лева –
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство в
първоинстанционното производство, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ
: