Решение по дело №109/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1029
Дата: 5 юни 2023 г.
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20237180700109
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1029

град Пловдив, 05.06.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ   административно дело № 109 по описа за 2023 година, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 118  от КСО.

Делото е образувано по жалбата на "АНИТА-НН" ООД, с ЕИК ********* срещу Решение №2153-15-367/21.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01242348 от 24.11.2022 г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО /л.27/.

  В съдебното заседание – "АНИТА-НН" ООД се представлява от управителя на дружеството А.Т. и пълномощника адв. Й., които поддържат жалбата.

 Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.В., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.

 Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намери следното:

 В хода на административното производство е установено, че по отношение на служител С.Л.М.,  "АНИТА-НН" ООД е подало данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с декларация образец № 1 с код за вид „осигурен 01“ - лица, подлежащи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, за периода от 14.03.2022 г. до 21.03.2022 г. вкл., като осигурено лице, работещо на 08-часов работен ден при условията на трета категория труд.

Със заповед № ЗР-5-15-01231241/03.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството от контролен орган на ТП на НОИ  Пловдив приключила с констативен протокол № КП-5-15-01242441/24. 11.2022 г. /л.24/ като са констатирани следните факти и обстоятелства:

По силата на Съгласно Трудов договор № 19/14.03.2022 г. / сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ,  до завършване на определена работа/, С.Л.М., с ЕГН ********** е била назначена в дружеството- работодател "АНИТА-НН" ООД, на длъжност "Отчетник счетоводство", с продължителност на дневното работно време 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв., считано от 14.03.2022 г..

Със заповед № 15/22.03.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 22.03.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ – „със завършване на определената работа“. По данни от ведомост и фиш за работна заплата на "АНИТА-НН" ООД за март 2022 г., за С.Л.М. е отразена информация: 6 отработени дни с осигурителен доход в размер на 177.27 лв. и сума за изплащане в размер на 137.56 лв. Тази информация кореспондира с данните от Таблицата за отчитане на явяването/неявяването на работа на работниците в "АНИТА-НН" ООД за март 2022 г. при което също е установено, че лицето е отработило 6 работни дни по календар за периода от 14.03.2022 г. до 21.03.2022 г. вкл.

За да издаде Задължителните предписания № ЗД-1-15-01242348 от 24.11.2022 г. административният орган е приел, че по време на проверката не е представена длъжностна характеристика за длъжността "Отчетник счетоводство", на която е назначена С.  М.. Изложени са мотиви, че М. в своето писмено обяснение не  посочва от къде се познава с управителя на дружеството, но посочва името на другия управител - Н.И. /л.54/. Далата обяснения не описала в детайли работното си място, а относно задълженията си заявила, че работила на компютър, разпечатвала документи и е пращала такива по електронна поща (но не подписвала документи), работила по осем часа на ден, от 14.03.2022 г. до 22.03.2022 г. Като лице, с което е контактувала посочила Н.И., но не и имена на други колеги. Не е могла да отговори дали е подписвала ведомости за заплати, но е отговорила, че е получила трудовото си възнаграждение "на касата във фирмата от Н.И.". От лицето не били предоствени никакви доказателства относно упражняваната от нея трудова дейност в "АНИТА-НН" ООД.

В хода на административното производство обяснения са събрани и  от управителя на дружеството - А.Т., относно наемането на служителката С.М. на длъжност "Отчетник счетоводство", който посочил, че същата е работила в "АНИТА-НН" ООД и преди време, поради което е била потърсена отново за временна заетост. М. била започнала работа на 14.03.2022 г. в 08.30 ч. на адрес: Пловдив, бул. "Александър Стамболийски" № 117, в офиси: 11, 12 и 13. Работата й се състояла в администриране и нареждане на документи, касаещи обслужваните от кантората фирми. Не била подписвала документи, освен ведомост за изплащане на трудовото й възнаграждение. Като причина за освобождаването Т. посочил, че лицето е било наето за определена работа, но работило бавно и неефективно.

На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО със задължителни предписания с № ЗД-1-15-01242348 от 24.11.2022 г. на осигурителя "АНИТА-НН" ООД, е вменено задължение, в срок от 14 работни дни от получаването им, да заличи подадените по чл. 5, ал. 4 от КСО данни с декларация образец № 1 в РОЛ за С.Л.М., ЕГН ********** за периода от 14.03.2022 г. до 21.03.2022 г. вкл.

С жалба - вх. № 1012-15-507/12.12.2022 г. „АНИТА-НН" ООД е обжалвало Задължителните предписания № ЗД-1-15-01242348 от 24.11.2022 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, като с жалбата е приложено заверено копие на "протокол" между "АНИТА-НН" ООД и "БАРТЕС" ООД и разпечатка от електронна поща.

По делото като свидетел се разпита  С.Л.М., която даде показания, че при работата си за „АНИТА-НН" ООД е комплектовала документи за фирма "БАРТЕС". Съдът кредитира показанията на М. като обективни и непротиворечащи на останалите  доказателства. Видно от представения по делото "протокол" съставен за отношенията между "АНИТА-НН" ООД и "БАРТЕС" ООД, М. е „изготвила“ този протокол обективиращ данни за извършената работа по повод комплектоване на досиета на шофьори, ведно с разходни документи по тях, отнасящи се за четвъртото тримесечие на 2021 г.

Липсата на убеденост от страната на служителя М., че е подписала и други документи освен  ведомости за заплати, не би могла да се възприема в полза на тезата, че същата не е престирала труд. Напротив, всички елементи на трудовото правоотношение са се проявили, а при липса на оспорване в съдебното производство на автентичността на подписа върху "протокол" съставен  между "АНИТА-НН" ООД и "БАРТЕС" ООД, следва извод, че служителката М. е изпълнила и възложеното по Трудов договор № 19/14.03.2022 г. сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ,  до завършване на определена работа.

Административният орган приема, че за възникване на общественото осигуряване не е достатъчно сключването на трудов договор, а е необходимо упражняването на трудова дейност по този договор, като твърди, че събраните доказателства не обосновават извод С.М. реално да е упражнявала трудова дейност като "отчетник счетоводство" в "АНИТА-НН" ООД, за времето от 14.03.2022 г. до 21.03.2022 г.

Административният орган приема, че по трудовото правоотношение възникнало по силата на Трудов договор №19/14.03.2022 г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, не се доказва реално положен труд, като извода се обосновава с липсата на длъжностна характеристика и предвид обстоятелството, че С.М. и А.Т. -  управител са декларирали в хода на административното производство, че назначената не е подписвала документи по време на трудовото си правоотношение

  Съдът намира, че в разглеждания случай са представени всички документи, удостоверяващи сключен трудов договор и изпълнението му. С.М. е получавала съответстващите се възнаграждения, като във ведомостите за заплати са отразени отработените дни.

 По същество със своя акт административният орган приема, че е налице опит за заобикаляне на закона с цел получаване на обезщетение за  безработица от С.М.. Очевидно е, че същият навежда довод за недействителност на трудовия договор по чл. 74, ал. 1 от КТ като основание за решението си, но според разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор, защото според чл. 74, ал. 2 от КТ, в общия случай трудовият договор се обявява за недействителен именно от съда. Според нормата на чл. 74, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. На още по-голямо основание не може административен орган да се позовава на недействителност по собствени констатации и при възникнали съмнения във валидността на трудовия договор, при условие, че правомощие за такава преценка не му е предоставена от закона, предвид изричното указание, че недействителността, включваща и нищожността, следва да се прогласи от съда.

Ако административният орган счете на базата на събраните от органа доказателства, че има данни, от които да се направи извод, че действително трудово правоотношение не е било налице, то редът за установяване на действителните отношения между работник и работодател е специален и само граждански съд може да се произнесе по този въпрос. Административният съд също не е компетентен да се произнася инцидентно по реда на косвения съдебен контрол по действителността на трудов договор в производството по оспорване на административен акт, предвид изрично предвидения ред за обявяване недействителността по чл. 74 от КТ.

По делото не са представени доказателства органът да е оспорил действителността на сключения трудов договор пред компетентния съд, а се е позовал единствено на липсата на реално изпълнение на трудовите задължения на М. и съответно невъзникнали осигурителни правоотношения.

В случая от данните по делото се установява, че лицето реално е престирало труд за работодателя си, поради което има статус на осигурено лице, а фактът че целта на започване на работа е била последващо получаване на обезщетение, сам по себе си не означава липса на възникнало осигурително правоотношение. При това положение се налага изводът, че преди да издаде задължителни предписания, административният орган, при наличие на съмнения относно действителността на трудовото правоотношение, включително и относно това дали е налице нищожност на трудовия договор, е следвало да изпълни задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ. Едва след решаване на въпроса относно наличието или не на действителен трудов договор е следвало да прецени и дали ще е налице основание за издаване на задължителните предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни по този договор.

В случая, по делото липсват доказателства, а няма и твърдения от ответната страна, че органите на ТП на НОИ – Пловдив са инициирали и провели подобно съдебно производство по реда на чл. 74, ал. 3 от КТ. Контролният орган не се съобразил с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ и не е признал действието на сключения между страните трудов договор. Затова и при липса на акт, с който да е обявена недействителност на този трудов договор, задължителните предписания към работодателя да коригира подадената информация за Регистъра на осигурените лица, се явяват неоснователно издадени и преждевременни. Поради това, като ги е потвърдил директорът на ТП на НОИ е издал незаконосъобразен акт, който не е съобразен с императивни изисквания на закона и подлежи на отмяна. Едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК, би било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

Предвид така изложеното съдът намира жалбата за основателна, а оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против задължителните предписания на орган по осигуряването, както и самите задължителни предписания, за незаконосъобразни и като такива, подлежащи на отмяна.

Разноски не се претендират.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, Х състав

                                              Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-15-367/21.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-15-01242348 от 24.11.2022 г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

                                        

 

 

 

 

     

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: