Решение по дело №5670/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1989
Дата: 19 май 2016 г. (в сила от 14 ноември 2016 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20153110105670
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 19.05.2016 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Т.С. разгледа докладваното от съдията гр.д. 5670 по описа на ВРС за 2015 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена жалба с вх. № РД-15011167ПР/04.05.2015г. от П.Х.К. с ЕГН ********** ***, лично и като пълномощник на Х.Х.К. с ЕГН ********** ***, пл. „****** О.П.К. – З. с ЕГН ********** ***, А.Ч.К. с ЕГН ********** *** и И.Ч.К. – Т. с ЕГН ********** *** срещу заповед № 132/07.04.2015г. на Кмета на район „Приморски”, Община Варна, с която е одобрена оценка съгласувана от комисия при район „Приморски” на извършените подобрения в размер на 28639 лева в частта от поземлен имот с ид. № ** по ПНИ, попадащ в имот с ид. № ****** по ПНИ на м. „******” гр. Варна, като цената по оценката следва да бъде депозирана в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта от наследниците на ****** по сметка на р-н „Приморски”.

         В жалбата се твърди, че жалбоподателите са наследници на ******, като притежават по наследство от нея поземлен имот с ид. № ** по ПНИ, попадащ в имот с ид. № ****** по ПНИ на м. „******” гр. Варна. Като част от по-голям имот същият бил отчужден от Държавата от наследодателката, а правото им на собственост било възстановено със Заповед № 713/19.12.2014г. на Кмета на Район „Приморски”. С обжалваната заповед била одобрена оценка на възстановения им имот , с която са определени „подобрения” за 28639 лева върху земя от 362 кв.м.. Жалбоподателите считат, че оценката е направена при необосновано високи цени и нисък процент на обезценяване/амортизация. Твърди се, че възстановеният имот представлява земеделска земя, предвид което всички подобрения извън тези от земеделски характер били извършени в нарушение на закона. Сочи се, че от лицето ****** не е подавано заявление за оценка на подобрения и такова не е описано в атакуваната заповед. Твърди се още, че имотът преди възстановяването бил владян противоправно и били налице самоуправни действия. Настоява се за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административно-производствени правила.

С депозираното писмено становище от ответника по жалбата Кмета на район „Приморски”, същата се оспорва като неоснователна и необоснована. Твърди се, че оценката е издадена от правоспособно лице, сертифицирано от Камара на независимите оценители в България, което притежава необходимите знания и опит. Също така се сочи, че процесният имот след 2001г. вече няма качеството на земеделска земя, както и че повечето от подобренията попадат извън обхвата на дейностите, за които ЗУТ изисква разрешение за строеж.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Ответникът по не изпраща представител в съдебно заседание. 

Конституираният като заинтересована страна П.Х.П. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от активно легитимирани лица – наследници на собственика ******, за което е предвидено право да се оспори оценката съгласно чл.4л, изреч.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт пред компетентния да я разгледа съд. Жалбата е входирана в район „Приморски” на 04.05.2015г. и с оглед датата на връчване на обжалваната заповед на П.Х.П. – 20.04.2015г. съгласно приложеното на л.14 известие за доставка, оспорването е направено в 14-дневния срок по АПК, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение 73 от 02.06.1993г. на ПК гр. Варна (л.94 от делото) е възстановено правото на собственост на наследниците на ****** в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: лозе 3.620 дка, осма категория, находящ се в терен по параграф 4 на гр. Варна в местността ******, имот ***.

Съгласно Заповед № 713/19.12.2014г. на Кмета на район „Приморски” (л.6 от делото), издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б,а л.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на насл. На ****** върху имот, представляващ  имот с ид. № ****** по ПНИ на м. „******” с площ 362 кв.м. при граници: имот № 9538, № 796, № 799, № **.

Видно от удостоверение за наследници № 958/24.04.2015г. (л.7-8 от делото) наследници на ****** са П.Х.К., Х.Х.К., О.П.К.-З., И.Ч.К.-Т. и А.Ч.К..

Видно от приложените в административната преписка и приети по делото писмени доказателства със Заявление с вх.№ АУ004042ПР/14.01.2015г. (л.35) на П.Х.К. в качеството му на собственик и ****** в качеството на упълномощено лице, са поискали да бъде издадена заповед за одобряване на оценка на подобренията в имот с ид. № 1502 по одобрения ПНИ на м. „******”, землище Варна – ******, предоставен на ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който следва да бъде възстановен.

Съгласно удостоверение от Община Варна (л.86 от делото) ******, ползвател на общинска държавна земя 600 кв.м., същата е заплатила чрез Община Варна стойността на земята в размер на 35640 лева в законоустановения срок.

С нотариален акт № 67, том I, дело 151/1994г. на нотариус Д. С. при ВРС (л.167 от делото) ****** е призната за собственик на следния недвижим имот, закупен по реда на пр.4а от ЗСПЗЗ: място с пространство от 600 кв.м.ид.ч. от място цялото с площ от 1000 кв.м., находящо се в гр. Варна, м. „******”в зона за земеделски нужди в градоустройствен план на гр. Варна.

Видно от копие от регистъра на ползвателите към ПКП на м. „******” (л.132 от делото) за имот № ** с площ от 600 кв.м. като собственик е записан ****** (ползвател).

Видно от регистъра на имотите към ПНИ на м. „******” (л.171 от делото) имот ** с площ от 600 кв.м. е записан на ****** (п).

Съгласно Заповед № 17/13.01.2012г. на Кмета на район „Приморски” (л.136 от делото), издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено насл. На ******: П.Х.П. да придобие право на собственост при условията на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху следния недвижим имот: новообразуван имот в урбанизирана територия м-ст „******” – селищно образувание по § 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище гр. Варна, с ид. № 10135.526.** с площ от 600 кв.м. при граници: имоти № 1501, № 9538, № 1502, № 0799.

От удостоверение за наследници № 18849/14.09.2011г. на ****** (л.169) е видно, че същата е починала на 17.11.2004г. и е оставила за наследник П.Х.П..

В рамките на производството по подаденото заявление за оценка е изготвена от сертифициран оценител „Благовеста Рашкова Янчева експертна оценка за определяне пазарната стойност на извършените подобрения в новообразуван имот 1502 по плана на селищно образозувание „******”, землище на гр. Варна. Обект на оценяване са подобреничта в част от ПИ ** с площ от 362 кв.м., формираща новообразуван имот 1502 с площ от 362 кв.м. Оценителят е определил пазарна стойност на подобренията в размер на 28639 лева, от които строителни подобрения в размер на 27452 лева и трайни насаждения в размер на 1187 лева.

След изготвяне на оценката е издадена обжалваната заповед № 132/07.04.2015г. на Кмета на район „Приморски”, Община Варна. В мотивите на заповедта е посочено, че наследниците на ******, собственици на имот с ид. № ****** по ПНИ на м. „******”, дължат на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и във връзка с чл.72 от ЗС сумата, с която се е увеличила стойността на подобренията, извършени от ******. Със заповедта е одобрена оценка съгласувана от комисия при район „Приморски” на извършените подобрения в размер на 28639 лева в частта от поземлен имот с ид. № ** по ПНИ, попадащ в имот с ид. № ****** по ПНИ на м. „******” гр. Варна, като цената по оценката следва да бъде депозирана в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта от наследниците на ****** по сметка на р-н „Приморски”.

Съгласно заключението на допусната в хода на съдебното производство съдебно агро-оценителна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, стойността на трайните насаждения и декоративната растителност е 1410,40 лева.

По отношение на строителните подобрения в хода на съдебното производство са допуснати и изслушани три заключения по съдебно-оценителни експертиза – заключение по първоначално допуснатата съдебно оценителна експертиза, изготвено от П.Х.П., оспорено от заинтересованата страна П.П.; заключение по повторната съдебно-оценителна експертиза, изготвено от М.Д.А., оспорено от жалбоподателите и заключение по повторната тройна съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж. П.К.М., инж. Ц.Г.А. и инж. Т.Х.О..

Съгласно заключението, изготвено от вещото лице П.П. стойността на строителните подобрения в имота е в размер на 11036 лева. Записано в самото заключение и заявено от вещото лице в съдебно заседание е, че същото е дадено след посещение на имота и оглед отвън, без вещото лице да е влизало вътре в имота.

Съгласно заключението, изготвено от вещото лице М.А., която е направила и оглед на имота вътре на място, стойността на строителните подобрения възлиза на 27717,19 лева, а на трайните насаждения – 1410,19 лева. Вещото лице е дало отговор и на допълнително поставената задача да определи кои от извършените подобрения са законни и кои не, като е посочило че са налице удостоверение за търпимост от 10.05.2014г. и разрешение за строеж от 22.07.2014г. за строеж на ажурна ограда и плътна ограда на УПИ XVI-**, кв.5. Вещото лице е посочило, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за стопански постройки и че описаните подобрения в имота са част от вертикалната планировка и за тях не се издава разрешение за строеж.

Съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, изготвено след извършване на оглед на място вътре в имота и направени измервания, стойността на трайните насаждения е  в размер на 1512,50 лева, а  на строителните подобрения е в размер на 28187,54 лева. По допълнителната задача също са посочили, че са налице удостоверение за търпимост на вилната сграда и разрешение за строеж на ажурна и плътна ограда, като са посочили също, че стопанските постройки представляват строеж по смисъла на ЗУТ, както и че съгласно ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за стопански постройки, а се изисква становище на инженер-конструктор, каквото не е представено; за стопанските постройки няма издадено разрешение за строеж.

От всички посочени заключение в частта за строителните подобрения съдът кредитира заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, предвид че за разликата от вещото лице по първоначалната, вещите лица по тройната са извършили оглед и измервания вътре на място в имота. Заключенията на повторната единична и на тройната експертиза почти съвпадат, с разлика от около 1000 лева, като съдът кредитира тройната, тъй като е изготвена от три вещи лица и следователно е по-прецизна. В частта по допълнителната задача заключенията на вещото лице А. и на вещите лица по тройната също почти изцяло съвпадат.

По отношение на трайните насаждения съдът намира, че следва да зачете заключението на първата съдебно-агрооценителна експертиза, предвид че същото не е оспорено от страните, като на практика е допусната повторна експертиза само по въпроса за строителните подобрения, не и за насажденията, макар че вещите лица при повторната и при тройната експертиза са оценили и тях.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорения административен акт е издаден от компетентен орган на осн.§4л ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с §31 ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно §31 ал.1 от допълнителните разпоредби към Постановление 234 на Министерския съвет от 3.6 декември 1999г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет с Постановление №74 на МС от 1991г., правоимащите по §4а, 46, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на ПНИ могат да подадат молба за оценка, като молбата се подава до кмета на общината и съдържа данни за имота и за подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и за ползвателя. Според ал.2 т.1 на цитирания § 31, оценката се извършва от техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ. §31 ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ допълва, че оценката се одобрява със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице, съобщава се на заинтересуваните лица по реда на ГПК и подлежи на обжалване по реда на АПК.

Цитираните разпоредби очертават критериите от които следва да се ръководи съда при проверката за законосъобразността му по основанията посочени в чл.146 от АПК. Оспореният административен акт - Заповед е издадена от кмета на Община Аксаково, който е компетентен за това орган. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и е подписана от издателя си, като е със съдържанието изискуемо в чл.59 от АПК.

Административният орган сезиран със заявлението на П.Х.К., с което е поискал да бъде издадена заповед за одобряване на оценка на подобренията в имот с ид. № 1502 по одобрения ПНИ на м. „******”, землище Варна – ******, предоставен на ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който следва да бъде възстановен.  Касае се за подобрения, които следва да бъдат заплатени от възстановения собственик на ползвателя, на който е бил предоставен имота за ползване. Подобренията се дължат на основание  § 4 в от ПЗР на ЗСПЗЗ и съобразно чл.72 от Закона за собствеността. Възражението, че нямало заявление от *** за извършване на оценка е ирелевантно, предвид че производството е започнало именно по заявление на жалбоподателите.

Безспорно жалбоподателите, които са наследници на ****** се легитимират като собственици с възстановени права, а заинтересованата страна П.П., който е наследник на ******, като бивш ползвател на съответния имот, на който се дължат направените подобрения.

Видно от изготвената в хода на административното производство експертна оценка на сертифициран оценител по възлагане от Район Приморски е, че подобренията са оценени на стойност 28639 лева. Предвид тази оценка и на осн.§4л от ПЗРЗСПЗЗ, вр. §31 ал.1 и ал.2 т.3 от ПЗР от ППЗСПЗЗ е издаден и оспореният в това производство административен акт.

Съгласно съдебно-агрооценителната експертиза стойността на трайните насаждения в имота е 1410,40 лева, а съгласно заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира, стойността на строителните подобрения е в размер на 28187,54 лева, като общата сума на подобренията възлиза на 29597.94 лева, която е по-висока от одобрената оценка по заповедта.

Възражението, че част от строителните подобрения не се дължат, защото предсталяват незаконни строежи съдът намира, за неоснователно. Установи се от тройната СТЕ, че по отношение на сградата е налице удостоверение за търпимост, а по отношение на оградата има издадено разрешение за строеж, като от останалите подобрения само за стопанските постройки е необходимо разрешение за строеж. Дори и да се причеме, че същите представляват незаконни строежи, съдът намира, че жалбоподателят дължи заплащане на стойността им, предвид че съгласно т.II.7. на ППВС №6/1974г. само подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, а съобразно чл.222 и сл. ЗУТ на премахване подлежат само строежи с влязъл в сила административен акт, разпореждащ това, какъвто в случая няма.

По гореизпложените съображения съдът намира, че оспорването по жалбата следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на заинтересованата страна П.Х.П. направените и поискани съдебно-деловодни разноски в размер на 152 лева депозит за вещо лице и банков превод и 1398 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Водим   от   горното   и   на   основание   чл.172   ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх. № РД-15011167ПР/04.05.2015г. от П.Х.К. с ЕГН ********** ***, лично и като пълномощник на Х.Х.К. с ЕГН ********** ***, пл. „****** О.П.К. – З. с ЕГН ********** ***, А.Ч.К. с ЕГН ********** *** и И.Ч.К. – Т. с ЕГН ********** *** срещу заповед № 132/07.04.2015г. на Кмета на район „Приморски”, Община Варна, с която е одобрена оценка съгласувана от комисия при район „Приморски” на извършените подобрения в размер на 28639 лева в частта от поземлен имот с ид. № ** по ПНИ, попадащ в имот с ид. № ****** по ПНИ на м. „******” гр. Варна, като цената по оценката следва да бъде депозирана в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта от наследниците на ****** по сметка на р-н „Приморски”.

ОСЪЖДА П.Х.К. с ЕГН ********** ***, лично и като пълномощник на Х.Х.К. с ЕГН ********** ***, пл. „****** О.П.К. – З. с ЕГН ********** ***, А.Ч.К. с ЕГН ********** *** и И.Ч.К. – Т. с ЕГН ********** *** да заплатят на П.Х.П. с ЕГН ********** *** сумата от 1550 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез препис от съдебното решение.

 

        

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: