РЕШЕНИЕ №….
гр.
Д., 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря Х. Х. сложи за
разглеждане гр. дело №3219 по описа за
2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А. С.-М.” ООД, ЕИК **, село С., община
С., бул. „***, представлявано от Г.С.Б., чрез адвокат В.Г., със съдебен адрес:***,
офис..срещу „А.. ..” ЕООД, ЕИК …,
със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „В.” №…, представлявано от
управителя С. Л.. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД, за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответното дружество „А. ” ЕООД дължи
на ищеца „А. С.-М.” ООД, сумата от: 11068.00
лв. с ДДС, от която: 6138.00 лв. с ДДС, представляваща неизплатено
задължение по договор за търговска продажба, за което е издадена фактура №**/18.10.2016г.
за закупен от ответника 5.50 тона гранулиран тор и 4930.00 лв. - неизплатено
задължение по договор за търговска продажба, за което е издадена фактура №**на
стойност 49300.00 лв. с ДДС за закупена от ответника царевица, семена ДКС-17
бр. торби, ведно със законната лихва върху главницата от 11068.00 лв., считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 12.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
В ИМ се твърди, че на 18.10.2016г.
ответното дружество закупило от ищцовото 5.50 тона гранулиран тор, като е
следвало „А.*” ЕООД да заплати за това на „А. С.-М.” ООД сумата от 6138.00 лв.
с ДДС. Във връзка с тази сделка, ищецът издал фактура №**/18.10.2016г. На
същата дата била издадена и друга фактура №** на стойност 49300.00 лв. с ДДС за
закупена от ответника царевица семена ДКС-17 бр. торби. Плащане по двете
фактури от страна на купувача обаче не е последвало.
Тъй-като ответникът не е платил цената на доставените
стоки, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК в ДРС за издаване на
заповед за парично изпълнение на 14.08.2019г., въз основа на което е било образувано
ч. гр. д. №2888/2019г., по което е налице заповед за изпълнение и съдът е
постановил ответното дружество „А.*” ЕООД да заплати на заявителя „А. С.-М.”
ООД, сумата от: 11068.00 лв. с ДДС, от
която – 6138.00 лв. с ДДС, представляваща неизплатено задължение по фактура №**/18.10.2016г.
за закупен от ответника 5.50 тона гранулиран тор и 4930.00 лв. - неизплатено
задължение по фактура №** на стойност 49300.00 лв. с ДДС за закупена от
ответника царевица, семена ДКС-17 бр. торби, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Заповедта е била връчена на длъжника а 22.08.2019г., който в срока по чл.414, ал.2
от ГПК е подал възражение и с Разпореждане от 26.08.2019г. съдът по ч. гр. д. №2888/2019 г. е дал
указания на заявителя да предяви искове срещу ответното дружество в 1-мес. срок
от получаване на съобщението. В дадения срок, ищецът е подал настоящата искова
молба, като моли съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи
горепосочените суми на визираните основания в исковата молба. Претендират се и
сторените съдебни разноски.
С разпореждане от 11.09.2019г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от управителя на „А.*” ЕООД на 31.10.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаване на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани, оспорва се
твърдението в исковата молба, че са осъществени между страните сделки по
продажбата на тор и семена царевица. Сочи се, че представител на ответното
дружество е водил през 2016г. разговор с един от съдружниците на ищцовото
дружество за закупуване на тор и семена царевица, като се стигнало до издаване
на фактури, но без да има реална доставка на стоки. Ответникът твърди, че не е
получил от ответника нито гранулиран тор, нито семена царевица, защото се оказало, че „А. С.-М.” ООД няма
разрешително за продажба на такъв вид стоки и не разполага с определения вид
тор, нужен на „А.*” ЕООД. При тази ситуация, ищецът обещал да издаде кредитни
известия и да анулира процесните две фактури и така да се анулират
неосъществените сделки между страните, което обаче не било изпълнено от „А. С.-М.”
ООД.
С оглед гореизложеното, ответникът моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №2888/2019 г. на ДРС , вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Възражението от ответника за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият исков процес, са предявени от ищеца в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От представените доказателства се установява, че на 18.10.2016г. ищецът
продал на ответника 5.50 тона гранулиран тор, като е следвало купувачът „А.*”
ЕООД да заплати за това на продавача „А. С.-М.” ООД сумата от 6138.00 лв. с
ДДС. Във връзка с тази сделка, ищецът издал фактура №**/18.10.2016г. На същата
дата била издадена и друга фактура №** на стойност 49300.00 лв. с ДДС за
закупени от ответника семена /царевица/ ДКС- 17 броя торби. Плащане по двете
фактури от страна на купувача обаче не е последвало и ищцовото дружество е
подало заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за парично
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за горепосочените суми, по което
е било образувано ч. гр. д. №2888/2019г. по описа на ДРС и е издадена Заповед
№1552/19.08.2019г., видно от която съдът е разпоредил длъжникът „А.*” ЕООД да
заплати на кредитора „А. С.-М.” ООД сумата от 11068.00 лв. /общо по двете
фактури/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските в заповедното
производство в размер на 221.36 лв. – държавна такса и 1000.00 лв. – адв.
хонорар.
В законоустановения срок по чл.414,
ал.2 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу заповедто и с Разпореждане от
26.08.2019г., заповедният съд е разпоредил заявителят на осн. чл.415, ал.1, т.1
от ГПК да предяви искове срещу ответното дружество в едномесечен срок.
В изпълнение на горните указания, заявителят е подал
настоящата искова молба, в която моли съдът да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответното дружество „А.*” ЕООД дължи на ищеца „А.
С.-М.” ООД, сумата от: 11068.00 лв. с
ДДС, от която: 6138.00 лв. с ДДС, представляваща неизплатено задължение по
договор за търговска продажба, за което е издадена фактура №**/18.10.2016г. за
закупен от ответника 5.50 тона гранулиран тор и 4930.00 лв. - неизплатено
задължение по договор за търговска продажба, за което е издадена фактура №** на
стойност 49300.00 лв. с ДДС за закупена от ответника царевица, семена ДКС-17
бр. торби, ведно със законната лихва върху главницата от 11068.00 лв., считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 12.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
При така установената фактически
обстоятелства, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно наличието на
валидно възникнали облигационни правоотношения за търговски договори за
покупко-продажба на стоки между страните от 18.10.2016г. и в тази връзка -
размера на възникналите задължения, както и изпълнение на договорните си
задължения като продавач и, че е изправна страна по двата договора.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, като докаже
възраженията си в отговора и при установяване на горните предпоставки от ищеца,
следва да докаже, че е погасил търсените суми.
При така разпределената доказателствена тежест, от
правна страна, съдът приема иска за основателен по следните съображения:
Като писмени
доказателства по делото са приети гореописаните две фактури от 18.10.2016г. /л.4-5/ и пътна разписка №181
от 10.04.2016г. /л.23/, от която се
установява, че продадените стоки са доставени на купувача преди издаването на
фактурите. Същите са издадени от ищеца с получател-
ответника. Във фактурите са обективирани съществените елементи от
съдържанието на договора за продажба – стоката, съставляващ нейния предмет и
дължимата за нея цена. Индивидуализирани са и страните по сделката и е посочен
падежът на задължението за плащане на цената. Съдът намира, че чрез тези
документи пряко се установяват облигационните отношения между страните по повод
продажбата на процесните стоки.
По делото
е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение става ясно, че
счетоводствата и на двете дружества са редовно водени, а процесните две фактури
са осчетоводени в счетоводните регистри и на двете страни. Общото задължение по
тях е в размер на 11068.00 лева като по фактурите от 18.10.2016г. ответното
дружество не е извършвало плащания. Фактурите са включени в дневника за
покупките на ответника, за съответните данъчни периоди са подавани справки –
декларации по ЗДДС, като последният е упражнил правото си на данъчен кредит по
тях.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице по ССчЕ, като обективно, пълно,
безпристрастно и неоспорено от страните.
В задължителната
практика, установена с постановени по чл.290 от ГПК решения на ВКС, е
изразено разбирането, според което, щом определена фактура е отразена в
счетоводството на ответното дружество, включена е в дневника за покупките по
ЗДДС и е ползван данъчен кредит по същата, то това обстоятелство само по себе
си представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване /в този смисъл вж. решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №
593/2009 г., II т. о., ТК, решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. №
454/2008 г., II т. о., ТК и др./. Съобразявайки задължителната практика, съдът
приема, че с предприемането от ответника на действия по осчетоводяването на
процесните фактури, включването им в дневника за покупките, подаването на
справки – декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях, последният
е признал задължението си за посочената в документите цена в общ размер на
11068.00 лева. Предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен.
За пълнота на
изложението, съдът следва да отбележи, че направеното от ответника с отговора
по исковата молба възражение, че ищецът „А.
С.-М.” ООД няма разрешително за продажба на такъв вид стоки /торове/ е ирелевантно за спора. Този въпрос не касае нито
допустимостта, нито основателността на иска, още повече, че по делото се
установи, че ответникът е получил стоките, визирани във фактурите.
С
поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което
следва да заплати направените от ищеца разноски. Съдът,
който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК, следва да се произнесе и за
дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, както и в исковото производство,
съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на исковото
производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в заповедното производство, съдът приема, че са в размер на 1221.36 лева
(хиляда двеста двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки), от които:
221.36 лв. – държавна такса и 1000.00 лв. – адвокатско възнаграждение и следва да се присъдят
на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените и по
настоящото дело съдебни разноски в общ размер на 1421.36 лв. /хиляда четиристотин двадесет и един лева и тридесет и
шест стотинки/, от които: 221.36 лв. – държавна такса и 1200.00 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл. 422 ГПК, предявени от „А. С.-М.”
ООД, ЕИК **, село С., община С., бул. „***, представлявано от Г. С. Б. срещу „А.*” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
ул. „В.” №…, представлявано от управителя С. Л., че ответникът „А.*” ЕООД дължи
на основание чл. 327 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
следните суми: 11068.00 лв.
/единадесет хиляди и шестдесет и осем лева/ с ДДС, от която: 6138.00 лв. с ДДС,
представляваща неизплатено задължение по договор за търговска продажба от
18.10.2016г., за което е издадена фактура №**/18.10.2016г. за закупен от
ответника 5.50 тона гранулиран тор и 4930.00 лв. - неизплатено задължение по
договор за търговска продажба от 18.10.2016г., за което е издадена фактура №**
на стойност 49300.00 лв. с ДДС за закупени от ответника семена /царевица/
ДКС-17 бр. торби, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 12.08.2019 год. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №2888/2019г. по описа на РС-Д.
ОСЪЖДА „А.*” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „В.” №…,
представлявано от управителя С.Л., да
заплати на „А. С.-М.” ООД, ЕИК **, село С., община С., бул. „***,
представлявано от Г.С.Б.сумата от 1221.36
лева (хиляда двеста двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени по ч. гр. д. №2888/2019г. по
описа на ДРС, от които: 221.36 лв. – държавна такса и 1000.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „А.*” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „В.” №…,
представлявано от управителя С.Л., да
заплати на „А. С.-М.” ООД, ЕИК **, село С., община С., бул. „…, представлявано
от Г.С.Б.сумата от 1421.36 лв.
/хиляда четиристотин двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени по гр. д. №3219/2019г. по описа на ДРС, от
които: 221.36 лв. – държавна такса и 1200.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: