№ 9146
гр. София, 11.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110156802 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 950,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „Екстра“
№ 91307 от 02.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 16.10.2020 г. до окончателното плащане; 136,80 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 02.10.2019 до 02.09.2020 г., както и 100,72 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.10.2019 г. до 14.10.2020 г., за които суми
по ч. гр. дело № 50154/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 29.10.2020 г.
Ищецът „...с“ АД твърди, че между него и ответника Б. В. Н. е сключен договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 91307 от 02.09.2019 г. по реда на чл. 6 ЗПФУР, по силата
на който му е отпусната заемна сума в размер на 950,00 лв. Поддържа, че изпълнението на
задължението на кредитополучателя по договора е обезпечено с договор за предоставяне на
гаранция от 25.10.2014 г., сключен с „....“ ООД, по силата на който последният като
поръчител се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички негови
задължения, както и за всички последици от неизпълнението им, възникнали от договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 91307 от 02.09.2019 г., за което е уговорено
възнаграждение, при което общият размер на плащанията по кредита ведно с договорната
лихва и такса „Гарант“ възлиа в размер на 1 770,80 лв., която сума е следвало да бъде
върната чрез 12 месечни вноски всяка в размер на 147,57 лв., с падеж на първата
погасителна вноска – 02.10.2019 г. и падеж на последната погасителна вноска – 02.09.2020 г.
Сочи, че от страна на ответника не са извършени никакви плащания по кредита, поради
дължи заплащане на сумите, както следва: 950,00 лв. - главница по договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 91307 от 02.09.2019 г., 136,80 лв. - договорна лихва за
периода от 02.10.2019 до 02.09.2020 г. и 100,72 лв. - мораторна лихва за периода от
1
03.10.2019 г. до 14.10.2020 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. В. Н., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител – адв. П.Л., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличните по делото данни относно реалното
получаване на сумата от 950,00 лв., но оспорва да е налице съгласие за сключване на
договора, тъй като не се доказва, че именно ответникът е автор на електронната заявка,
както и, че ищецът му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР съгласно
изискванията на чл. 10 от същия, т. е, че е изпълнил задължението си по чл. 18, ал. 1 от
закона. Заявява, че претендираните лихви и такса „Гарант“ не фигурират в заявката, за която
се твърди да е подадена от него. Излага доводи за наличието на пороци в договора, тъй като
същият е в противоречие с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, доколкото не отговаря на изискванията за
добросъвестност, съществено променя икономическото положение на потребителя, сключен
е при явно неизгодни условия и висок лихвен процент при оскъпяване с повече от 93 %.
Счита договора за нищожен на основание чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, тъй като такса „Гарант“
надхвърля значително 5-кратния размер на законната лихва. Счита, че ищецът не се
легитимира като носител на вземането за тази такса, тъй като не се доказва „...с“ АД да е
изплатило същата на гаранта „....“ ООД, встъпвайки по този начин в правата му срещу
кредитополучателя. Допълва, че клаузата по чл. 4 от договора за начисляване на таксата е
нищожна, тъй като е в противоречие с чл. 143 ЗЗП, поради което е неравноправна. Оспорва
вземанията по размер. Оспорва автентичността на положения електронен подпис върху
представените на хартиен носител документи. Оспорва разписка за извършено плащане от
02.09.2019 г., тъй като липсва подпис на ответника, удостоверяващ получаването на сумата
от 950,00 лв. от негова страна. Поради изложените съображения счита договора за кредит за
изначално недействителен, поради което на основание чл. 23 ЗПК на връщане би подлежала
само чистата му стойност, без лихви и други такси. С тези съображения от правя искане за
отхвърляне на предявените искове.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на следните
предпоставки: валидно облигационно правоотношение между него и ответника по силата на
договор за потребителски кредит „Екстра“ № 91307 от 02.09.2019 г., в т. ч. и надлежното
изпълнение на процедурата за сключване на договора в твърдяната форма; изпълнение на
задължението си за предоставяне на заемната сума, предмет на договора, в полза на
ответника; валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва;
основанието на клаузата за такса „Гарант“; настъпване на изискуемостта на вземанията;
изпадане на ответника в забава; размера на претендираните суми. При установяване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си в случай, че
твърди това, за което той не сочи доказателства.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по
допускане на доказателствата.
2
По отношение на оспорването на ответника относно автентичността на положен
електронен подпис върху представените на хартиен носител документи съдът намира, че
същото е неконкретизирано, тъй като не става ясно за кой точно подпис се отнася то.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети.
Доказателственото искане на ответника по реда на чл. 184 ГПК следва да бъде уважено.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 50154/2020 г. по описа на СРС, 79
състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2022 г. от
11:00 часа, за която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца „...с“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по
делото договор за потребителски кредит „Екстра“ № 91307 от 02.09.2019 г. на електронен
носител.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 50154/2020 г. по описа на СРС, 79-ти
състав.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3