РЕШЕНИЕ
Номер Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На деветнадесети май Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1642 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ Б.Т. ЕООД, ЕИК *********,
с адрес на управление ***, представлявано от Р.Ж.Х., ЕГН **********- управител, против Наказателно постановление № 23-0000151/20.02.2020г.,
издадено от и.д. директора на Регионална дирекция „АА" - гр. Варна, с
което на ЮЛ е било наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 200/двеста лева/лв. на основание чл.105, ал.1
от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл.61, ал.2,изр.2, пр.2 от
Наредба №33/03.11.1999г. на МТ .
В жалбата си въззивникът
твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Визира нарушение на
разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Изтъкват се аргументи и за приложение на чл.28 от ЗАНН.
С горепосочените и с други аргументи
се моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество не се явява.
В съдебно заседание процес.
представител на въззиваемата
страна не се явява.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„ Б.Т.“ ЕООД притежавало лиценз на Общността за превоз на
пътници № 10644/07.08.2018г. На 01.11.2018 г. дружеството сключило договор с „Пасифик
Стар“ АД за специализиран превоз на пътници, за периода от 01.11.2018г. до
01.11.2019г., по маршрут: гр.Провадия-гр.Варна-
гр.Провадия, който следвало да се осъществява от дружеството-жалбоподател като
изпълнител. Заедно със сключването на договора страните подписали и разписание,
което било изготвено по образец съгласно Приложение № 9а към чл. 61, ал. 2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
На 02.03.2019 г., в изпълнение на
така сключения договор, дружеството извършило обществен специализиран превоз на
пътници, с автобус марка "Фолксваген" (кат. М2), с рег.№ В2448ВВ, с
водач Л.П.С., с маршрут от гр.Провадия до гр.Варна и
обратно. Превозът бил осъществен по график и за него бил издаден пътен
лист пътен лист № 8654402/02.03.2019г.. Към момента на извършване на превоза маршрутното
разписание не било съгласувано с Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
гр. Варна.
През месец октомври 2019год.
служители на РД„АА“ Варна, сред които св. К.К., започнали извършването на комплексна проверка
на въззивното дружество. Проверката касаела
транспортната дейност на дружеството в периода 01.03.2019г.—15.09.2019г. С писмо
изх.№81-00-10-1379/09.10.2019г. до дружеството била изпратена покана за
предоставяне на редица документи свързани с транспортната дейност за
горепосочения период, в това число и копие от пътни листи и маршрутни
разписания. Поканата до дружеството била връчена на упълномощено от неговия
управител лице на 23.10.2019г. Исканите документи били представени в РД
„АА“-Варна на 30.10.2019г., за което бил съставен приемо-предавателен
протокол.
При извършване на комплексната
проверка за дейността на „ Б.Т. ЕООД св.К., установил, че специализираният
превоз на пътници на 02.03.2019г., по маршрут от гр.Провадия до гр.Варна и
обратно, бил извършен без разписанието да е било съгласувано с регионалното
звено на ИА „АА“, а именно с регионалното звено в гр.Варна. Въз основа на тези
си констатации на 09.12.2019 г. в присъствието на свидетел, св.К. съставил Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 270753 против въззивното дружество, в който описал допуснатото според
него нарушение от дружеството превозвач,
което квалифицирал по чл.61, ал.2,изр.2, пр.2 от Наредба
№33/03.11.1999г. на МТ. Актът бил предявен и връчен на упълномощено лице, което
го подписало без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу АУАНН.
На 20.02.2020год., въз основа
на съставения акт АНО издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП
му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 200лв.
Наказателното постановление
било връчено на възз. дружеството на 15.04.2020г. В законоустановения 7-дневен срок, на 21.04.2020г. /видно от входящия
печт/, чрез РД
“АА“-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. К.К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените
материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и издаденото въз основа на него НП
са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът не споделя виждането на жалбоподателяя, визирано в жалбата, че е нарушена
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Обстоятелството, че договорът за превоз е
сключен на 01.11.2018г. е ирелевантно в случая. Нарушението
е открито в рамките на комплексна проверка започнала през м.10.2019г. с покана,
връчена на дружеството едва на 23.10.2019г.,. В същност в специализираната
наредба не е предвиден срок за съгласуване на маршрутното разписание, а само
задължение да бъде сторено това съгласуване. Обстоятелството, че такъв пропуск
за съгласуване е наличен още от началото на сключване на договора и изготвяне
на маршрутното разписание не означава, че в по-късен момент дружеството при
положение, че не е съгласувало разписанието , не е допуснало нарушение. В
случая се касае за трайно, продължено нарушение, което е налице до предприемане
на действия по отстраняването му- съгласуване на разписанието с компетентната
служба. Както бе споменато по-горе и съобразно приложените по делото писмени
доказателства едва на 30.10.2019г. от страна на възз.
дружество са представени исканите при проверката доказателства, в това число и
документи касаещи маршрутното разписание, които са послужили за установяване на
нарушението. АУАН е съставен на 09.12.2019г., а НП е издадено на 20.02.2020г..
Така, че за настоящия съдебен състав е безспорно видно, че АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са
посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между
фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено.
Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в
достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в
какво е обвинен. На първо място следва да се
посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни
фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени
са данни за издадения му лиценз и срока на действие на същия. Налице е и
достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на
извършването му. В случая наказващия орган е индивидуализирал и конкретното
неправомерно поведение –извършване на
обществен специализиран превоз на пътници, с автобус марка
"Фолксваген" (кат. М2), с рег.№ В2448ВВ, с водач Л.П.С., с маршрут от
гр.Провадия до гр.Варна и братно, съгласно маршрутно
разписание възложено с договор от 01.11.2018г., което маршрутно разписание не е
съгласувано с регионалното звено на ИА "АА" в областта, на чиято
територия се намира предприятието, а именно ОО "АА" гр.Варна. Настоящият съдебен състав
приема, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни, които дават яснота и
пълнота относно съставомерните признаци на
административното нарушение за което е ангажирана отговорността на възз.дружество. А тя е ангажирана, затова, че е на
02.03.2019г. е извършен специализиран превоз
на пътници, по конкретен маршрут и разписание, без маршрутното разписание да е съгласувано с регионалното звено на ИА
"АА" в областта, на чиято територия се намира предприятието.
Следва да се посочи, че в административнонаказателното производство защитата се
осъществява в рамките на фактическите положения изложени в обстоятелствената
част на НП. Поради това и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила водещи до отмяна на НП.
Съдът намира, че липсата на
мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е
съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има
задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.
28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената
преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление
последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за което е
привлечено към адм. наказателна отговорност с акта и съответно
наказано с НП по следните съображения:
Не е спорно по делото, че
жалбоподателят „Б.Т.“ ЕООД е "превозвач" по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвП доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като
търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на пътници или товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. Не е спорно между страните и че
дружеството-превозвач, притежава лиценз на Общността за превоз на пътници № 10644/07.08.2018г..
От събраните по делото
доказателствени материали се установява, че на посочените в НП време и място
дружеството-жалбоподател в качеството си на изпълнител по сключения на
01.11.2018г. договор за превоз на пътници с „Пасифик
Стар“ АД е извършило специализиран превоз на пътници без обаче сключеното като
неразделна част от договора разписание да е било съгласувано с РД „АА“ – гр.Варна.
Обстоятелството, че на 02.03.2019 г. не е извършвана проверка на място от
контролните органи не изключва възможността да бъде установена датата на
извършване на нарушението, като в случая това е сторено въз основа на
отразените обстоятелства в пътния лист и графика за работа на водача, от които
се изясняват освен датата на превоза, още и кой е бил водачът, както и какъв е
бил маршрутът на движение. Липсата на съгласуване на разписанието се установява
от показанията на св. К., който изясни, че в хода на проверката на дейността на
въззивното дружество е констатирано, че разписанието
не е съгласувано.
Изискването за съгласуване на разписанието
е въведено с нормата на чл. 61, ал. 2 от Наредба №33/03.11.1999 г., която
предвижда, че неразделна част от договора за специализиран превоз е разписание
по образец (приложение № 9а), което е съобразено с началото и края на работното
(учебното) време на клиента . Съгласно тази разпоредба разписанието трябва да е
подписано от двете страни по договора за превоз и е да е съгласувано с
регионалното звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" в областта, на чиято територия се намира предприятието или
учебното заведение. След като
в случая е установено, че представеното от жалбоподателя при проверката разписание не отговаря на изискванията на чл.61 ал.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. за
обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България, тъй като не е съгласувано с регионалното звено на ИА „АА“- а именно РД
Варна, то
следва единственият възможен правен извод, че към датата на нарушението 02.03.2019г. жалбоподателят не е разполагал с маршрутно
разписание, съгласно приложение № 9а към чл.61 ал.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. отговарящо на изискванията на закона. Въззивното
дружество не оспорва обстоятелството, че не е съгласувало маршрутното
разписание с компетентните органи, нито представя доказателства, че притежава
съгласувано маршрутно разписание. Следователно нарушение допуснато от възивното дружество се явява доказано от обективна страна.
Въпросът за субективната страна не следва да се обсъжда , доколкото е
ангажирана обективната безвиновна отговорност на
дружеството превозвач.
Правилно според настоящия състав
е определена и санкционната разпоредба. Нарушението на чл. 61, ал. 2
от Наредба №33/03.11.1999 г., поради липса на специална санкционна
разпоредба, се санкционира по чл. 105, ал. 1 от ЗАвП,
който текст гласи, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на
опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание
глоба или имуществена санкция в твърд размер от 200 лв. Безспорно, съгласно §
2 от Наредба №33/03.11.1999
г., последната е подзаконов нормативен акт, който е издаден на основание чл. 7, ал. 3, чл. 16 и 21 от Закона за автомобилните превози, поради което и санкционната разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвП е приложима в случая. Тази санкционна разпоредба
предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН,
тъй като е лишен от възможност да коригира размера на санкцията, поради
наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия
случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното „Б.Т.“
ЕООД, *** административно нарушение по нищо не се различава от обикновените
нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили
вредни последици, не е в състояние да квалифицира случая като маловажен.
Нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при
които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото
осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед на изложеното и отчитайки
засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на здравето и
живота на останалите участници в движението, а и на пътниците на които е
осъществен превоз, се налага извод, че процесният
случай не следва да бъде квалифициран като маловажен. За прецизност би могло да
се посочи, че в хода на проведената комплексна проверка са установени и други
нарушения от дружеството превозвач, като видно от справката за нарушител спрямо
него са налични и други влезли в сила НП касателно
нарушения на транспортното законодателство. Поради което и всякаква възможност
за квалифициране на нарушението като маловажно е изключена в случая.
Поради всичко гореизложено съдът
счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
На
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и
е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
По
делото обаче не е конституиран процесуален представител на РД „АА“-Варна, тъй
като такъв не се яви в съдебно
заседание, не представи пълномощно и не изрази становище по делото. Макар в придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда,
такова искане /за присъждане на разноски/ да е направено от АНО , то при липса
на процесуално представителство по делото, такова не се следва на въззиваемата страна и не може да бъде присъдено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
23-0000151/20.02.2020г. издадено от и.д. директора на Регионална дирекция
„АА" - гр. Варна, с което на „Б.Т. ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление *** е наложено адм. наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200/двеста лева/лв. на основание чл.105, ал.1 от Закона за
автомобилните превози, за нарушение на чл.61, ал.2,изр.2, пр.2 от Наредба
№33/03.11.1999г. на МТ .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на и.д. директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-гр.
Варна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: