Р
Е Ш Е Н И Е
№
129
гр. Разград, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 194 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Постъпила е жалба от Д. Й. А. от гр. Р.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1075-000606 от 31.08.2020 г., издадена от началник група към ОДМВР –
Разград, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 9 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е
издадена в противоречие с изискването за форма, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
при несъобразяване с целта на закона, поради което се иска да бъде отменена.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 28.08.2020 г. на жалбоподателя е
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. № 284809 за това, че на 28.08.2020 г. около
14,09 ч. в гр. Разград на ул. „Дунав” на кръстовището с ул. „Иван Вазов” в
посока ул. „Бели Лом” управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“
с рег.№ ********, след като СУМПС е временно отнето със ЗППАМ
№ 20-1075-000434, връчена на 15.07.2020 г. – нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. С
посочената заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1075-000434 от 06.07.2020 г. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП на
жалбоподателя е била наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, за това, че на 04.07.2020 г. е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества.
С оспорената в настоящото производство Заповед
за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП спрямо жалбоподателя
е приложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППП за срок от 9 месеца и са
отнети 2 бр. регистрационни табели № ********.
Видно от съдържанието на представения
протокол № 82 от 04.11.2020 г. от съдебно заседание по ВНОХД № 287/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Разград, с присъда № 286/21.07.2020 г. по НОХД №
438/2020 г. по описа на Районен съд – Разград Д.
Й. А. е бил признат
за виновен и осъден за това, че на 04.07.2020 г. в гр. Разград е управлявал МПС
след употреба на наркотично вещество - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. По
ВНОХД № 287/2020 г. е била назначена съдебно-психиатрична експертиза, която е
дала заключение, че Д. Й. А. страда от
шизоафективно разстройство – маниен тип, поради което не е в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поради
това, че след извършване на престъплението подсъдимият А. е изпаднал в краткотрайно разстройство на
съзнанието, изключващо вменяемостта, на основание чл. 317 във вр. с чл. 251 във
вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК въззивният съд е спрял наказателното
производство.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По
силата на съдебно известната Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на
вътрешните работи областните
дирекции на МВР са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.
1 ЗДвП. Представена е Заповед
№ 330з-2544 от 18.09.2018 г. на Директора на ОД на МВР – Разград, т. 1.5, с
която началник група „МПС, водачи и АНД“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград
е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП.
Оспореният административен
акт е в установената писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения
за издаването му.
Съдът не констатира да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е
издадена при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а,
б. „а” ЗДвП принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
ППС се налага на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Безспорно и доказано по
делото е, че жалбоподателят е собственик на МПС, което е управлявал на
28.08.2020 г., след като по силата на ЗППАМ № 20-1075-000434 от 06.07.2020 г.
свидетелството му за управление на МПС е било отнето по реда на чл. 171, т. 1,
б. „б“ ЗДвП.
При наличието на горните
факти и в условията на обвързана компетентност административният орган е бил
длъжен да наложи ПАМ прекратяване на регистрацията на превозното средство за
срок от 6 месеца до 1 година. Продължителността на срока на мярката се определя
от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените
граници. В случая е определена около средния размер – 9 месеца и съответства на
принципите на законност по чл. 4, ал. 3 АПК и на съразмерност по чл. 6 АПК.
Неоснователeн е доводът за допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви относно срока на
наложената ПАМ, което според жалбоподателя е довело до неспазване на
изискванията за форма и препятства възможността да се прецени съответствието на
акта с целта на закона. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г.,
ОСГК на ВС, мотивите за издаване на един административен акт могат да бъдат
изложени и отделно от самия акт. В
случая те се съдържат в документите по административната преписка – в АУАН серия GA, бл. № 284809, в
ЗППАМ № 20-1075-000434 от 06.07.2020 г. и в справка-картон
на водача. Посочените писмени доказателства установяват, че жалбоподателят
многократно е бил наказван за различни нарушения на правилата за движение и
отнемането на свидетелството му за управление на МПС е извършено по-малко от
два месеца преди деянието, във връзка с което е издадена оспорената заповед.
Тези обстоятелства разкриват по-високата степен на обществена опасност на
нарушението и обосновават извод за пропорционалност на мярката.
В подкрепа на горните изводи
са съображенията, изложени в Решение № 14532 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 1403/2018 г., VII о., Решение № 294 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
3710/2018 г., VII о., Решение № 1753 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
15447/2018 г., VII о.
Съдът намира за неотносимо
възражението, че към момента на извършване на нарушението жалбоподателят не е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Данните за наличието на краткотрайно разстройство на съзнанието
на А., изключващо вменяемостта
му, са от значение за преценката дали е годен субект на
административнонаказателна отговорност. Но
производството по прилагане на ПАМ не е административнонаказателно и в него не
се налагат административни наказания. Принудителната административна мярка няма
санкционен, а преустановителен и превантивен характер. Тя се прилага за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Именно тази цел е постигната с наложената мярка –
да се предотвратят
възможните тежки последици при участие в движението на водач, който няма право
да управлява МПС. Рискът от настъпването им е още по-голям при установеното при
жалбоподателя разстройство на съзнанието.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Й. А. от гр. Р. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1075-000606 от 31.08.2020 г., издадена
от началник група към ОДМВР – Разград, сектор „Пътна полиция“.
Решението не подлежи на
обжалване.