№ 52606
гр. София, 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно гражданско
дело № 20251110106924 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № .........5 г. на ........... ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. А. А., за следните суми: 1./ сумата 200,00 лева (двеста
лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 385900/05.01.2020 г.,
сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ........... ЕООД по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 05.02.2025 г. до изплащане на вземането, 2./ сумата 10,01 лева
(десет лева и 01 стотинка), представляваща договорна лихва за период от 05.01.2020 г. до
19.02.2020 г., 3./ сумата 60,13 лева (шестдесет лева и 13 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 19.02.2020 г. до 21.01.2025 г., 4/ сумата 153,99 лева (сто
петдесет и три лева и 99 стотинки), представляваща неплатени дължими такси, 5./ сумата
107,99 лева (сто и седем лева и 99 стотинки), представляваща неустойка по чл. 6.2. от
Договор за потребителски кредит № 385900/05.01.2020 г.
С разпореждане от 25.02.2025 г, връчено на 05.03.2025 г., на заявителя е указано в
тридневен срок от получаване на съобщението на съда да уточни вземането за "неплатени
дължими такси" в размер на 153,99 лева, като посочи точно и ясно как е формирана тази
сума, вкл. като посочи какъв вид такси се включват в общо заявената сума и конкретния
размер на всяка дължима такса като съответна сума част от общо претендираната такава. В
указания срок заявителят е депозирал молба вх. № 82909/10.03.2025 г., с която е заявил, че не
претендира сумата за такси и същата не следва да бъде присъжда със заповедта по чл. 410
ГПК. С оглед на това съдът намира, че е десезиран по искането за издаване на заповед по чл.
410 ГПК в тази част.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
възнаградителна и мораторна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част от
заявлението.
Настоящият състав намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата от 107,99 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение в
тридневен срок от сключване на договора за кредит. Мотивите на съда са следните:
В процесния случай заявителят претендира вземания по договор за потребителски
кредит по смисъла на Глава III от Закон за потребителския кредит, поради което
отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния
закон и съдът, на основание чл. 7 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК извършва служебна проверка
за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.
Относно претендираната договорна неустойка по чл. 7 от договора
Уговорката в Договор за кредит № 385900/05.01.2020 г. за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или гаранция) е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза
1
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна.
Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери поръчители и то които да
отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от
изпълнение на задължението му по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на същото в
отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя да проучи
предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на
задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването му и така се
постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се допуска предоставяне на кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните
последици от неизпълнение на това задължение на кредитополучателя в патримониума на
потребителя е неравноправна клауза, водеща до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено, както и в
частта за разноските съобразно отхвърлената част от заявлението
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № .........5 г. на ........... ЕООД, ЕИК .............., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. А. А. с ЕГН: **********, В ЧАСТТА за
сумата 107,99 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора за кредит, както и за сумата над 12,69 лева – държавна такса, и за
сумата над 25,38 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2