Решение по дело №695/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА

                                                                                            КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 695 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

С Решение № 478860 от 29.08.2018 г., постановено по гр.д. № 610/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 118 – ти състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „М.“ АД срещу „К.И.“ ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2070,50 лв., представляваща стойност на предоставени туристически услуги в "Парк Хотел Стара Загора", за което е издадена фактура № **********/30.04.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 19.9.2016 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 681,91 лв. за периода от 01.5.2013 г. до 29.8.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2016 г. по ч.гр.д. № 52810/2016 г. на СРС, 118 състав.

Срещу горепосоченото решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „М.“ АД. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, като неоснователно съдът изключил доказателственото искане на ищеца за допускане на експертиза с мотива, че в определения срок не бил внесен депозит. Твърди се, че ищецът изпълнил задължението си и затова имал право да получи насрещна престация. Сочи се, че дружеството – ищец, е издало фактура за извършената услуга и по силата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД възложителят трябвало да заплати възнаграждение за приетата работа. Ответното дружество не изпълнило задължението си за заплащане на възнаграждение за предоставените услуги. Ответникът не предприел действия за издължаване на описаните по основание и размер суми, въпреки неколкократните покани от ищеца за доброволна престация и въпреки отразяването в счетоводството на ответното дружество. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендират се разноски.

            В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „К.И.“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Ищецът „М.“ АД е представил издадена от същия фактура № ********** от 30.04.2013 г. на стойност 2070 лева с ДДС, с отразен получател на фактурата - ответното дружество „К.И.“ ЕООД, а основание за издаването – „Нощувки“.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което „М.“ АД е предоставило на „К.И.“ ЕООД туристически услуги – нощувки, обективирани във фактура № ********** от 30.04.2013 г. на стойност 2070 лева с ДДС.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че е ползвал описаните от ищеца туристически услуги, за които е издадена процесната фактура. С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 15.09.2017 г., първоинстанционният съд е указал, че в тежест на ищеца е да установи фактите, на които основава вземането си, а именно: предоставянето на туристически услуги на посочената във фактурата от 30.04.2013 г. стойност, по възлагане от страна на ответното дружество. С определението от 15.09.2017 г. първоинстанционният съд е допуснал доказателственото искане на ищеца за назначаване на ССчЕ, като е определил първоначален депозит за изготвянето й в размер на 250 лв., вносим в едноседмичен срок от получаване на препис от определението. Горепосоченото определение е било надлежно връчено на ищеца на 27.09.2017 г., чрез юрисконсулт Цвета Съйкова. В указания от съда срок, а и след това, ищецът не е внесъл определеният от съда депозит за вещо лице, което да изготви допуснатата ССчЕ. В първото и единствено открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд не се явил представител на ищеца, като не били посочени причини за невнасяне на определения депозит за вещо лице, нито било поискано продъжлаване на срока за това. С оглед поведението на ищеца, на основание чл. 160, ал. 2 ГПК, първоинстанционният заличил допуснатата ССчЕ. Ето защо, възраженията на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният съд заличил допуснатата ССчЕ се явяват неоснователни.

Правилно СРС е приел, че ищецът представил по делото процесната фактура, която не носи подпис на представител на ответника, поради което и с оглед изричното оспорване, не може да му бъде противопоставена в процеса, доколкото единствено наличието на фактура по делото, неносеща подпис на получателя, не е достатъчно за да се приеме, че услугите отразени в нея, чиято стойност се претендира, реално са предоставени на ответника.

С оглед на гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС приема, че ищецът не се легитимира като кредитор на претендираните вземания, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Такива не следва да бъдат присъждани и на ответника по жалбата, доколкото не е направено искане в тази насока.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 478860 от 29.08.2018 г., постановено по гр.д. № 610/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 118 – ти състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1/                                2/