Р Е Ш Е Н И Е
№......................./.......................2021
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 15326 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от К.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, действащ чрез адв. Й.А., срещу ЗАД
„Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, осъдителен иск с правно основание
чл. 432, ал.
1 от КЗ, изменен по реда на чл. 214 от ГПК, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата от 571.33 лева, частично от сумата в общ размер на 1 311.24 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка
предна броня; вежда ПВЦ преден десен калник; подкалник
ПВЦ преден десен; корпус фар ляв;
стойка предна броня дясна; конзола
предна броня дясна; камера и тониране на собствения на
ищеца товарен автомобил марка „И.“, модел „*“, с ДК № ***, причинени в резултат на реализирано на 26.08.2020 г. ПТП, в ***, което
ПТП е реализирано по вина на водача
на л.а. марка
„Б. “, модел „*“, с ДК ***, застрахован
по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба
в съда – 27.11.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата
молба ищецът твърди, че е придобил увредения автомобил въз основа
на договор за покупко-продажба. Същият се твърди
да е с първоначална регистрация от 16.09.2008 г. и с последна регистрация – 09.04.2019
г. Поддържа, че на 26.08.2020 г., около 16.32 часа, в *** на улица без
име е реализирано ПТП при следния механизъм:
товарният автомобил на ищеца бил
паркиран вдясно по посока на
движението на лекия автомобил, като предната му
част е била насочена към ул.
„Х. К.“. Водачът на лекия автомобил се движел
с несъобразена скорост по ул. „Х. К.“ посока изхода
на града и при завиване наляво
към бл. * е блъснал
паркирания товарен автомобил на ищеца
в предната му дясна част. Сочи, че за настъпилото застрахователно събитие е
съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди се, че автомобилът на
виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при
ответното дружество със срок на действие на застрахователната полица от
11.05.2020 г. до 10.05.2021 г., която полица е действаща към датата на ПТП. Излага
се, че за настъпилото ПТП ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач на
27.08.2020 г., като същият е извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и е съставил опис по щета с № *** г. Ищецът излага още, че във връзка
с претърпяното ПТП извършил проучване в няколко сервиза относно цената на
ремонта на МПС, в резултат на което е установил, че сумата, която му е
необходима за ремонта е в общ размер на 1750.00 лева, включваща цената за труд
и материали, както следва: увреждане на облицовка предна броня – 1154.10 лева;
вежда ПВЦ преден десен калник – 61.60 лева; подкалник
ПВЦ преден десен – 97.60 лева; корпус фар ляв – 70.00 лева; стойка предна броня
дясна – 74.30 лева; конзола предна броня дясна – 222.40 лева; камера и тониране
– 70.00 лева. Поддържа, че до момента е получил като застрахователно
обезщетение сумата в размер на 438.76 лева, което е значително под
възстановителната стойност на щетите. Излага, че сумата, която следва да му бъде
изплатена от ответника е разликата между възстановителната стойност на щетите и
заплатеното обезщетение до момента, която възлиза на 1311.24 лева.
По
същество моли за уважаване на предявения частичен осъдителен иск.
Претендира
присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен,
като го оспорва както по основание, така и по размер. Моли за отхвърляне на
предявената искова претенция. Не се оспорва, че между ответника и водача на „Б
***“ с рег. № *** е била сключена застраховка „ГО“ за процесния автомобил,
както и това, че в периода на действие на застраховката на 26.08.2020 г. в гр.
В. е реализирано ПТП. Не се спори и че в срока на действие на полицата в
ответното дружество има заведена щета под № *** г. Не се спори и факта, че
ответникът е заплатил на ищеца в резултат на заведената щета сумата в размер от
438.76 лева.
Ответникът
обаче оспорва вината на водача на „Б ***“ и механизма на ПТП, в това число и
съставения двустранен констативен протокол досежно съдържанието и лицата, които
са го подписали. Оспорва стойността на причинените по товарния автомобил щети.
Твърди ,че не е налице причинно-следствена връзка между ПТП-то, реализирано на
26.08.2020 г. и вредите. Счита, че в конкретния случай е налице „тотал щета“,
доколкото възстановителната стойност надхвърля с 70% действителната стойност на
процесния товарен автомобил. Оспорва претенцията за присъждане на законна
лихва.
Оспорва
също така твърдения, които видно от съдържанието на сезиралата съда искова
молба не са наведени пред настоящия съдебен състав от ищеца, като например – че
ПТП е посетено от служители на Пътна полиция; че е налице „тотал щета“, който
факт се твърди от ответника, а не от ищеца; че ремонтът на процесния товарен
автомобил е реално извършен и заплатен от ищеца и т. н.
По
същество моли съдът да отхвърли иска и претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
В хода
на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Чрез адв.
А. поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен в изменения размер.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, не се представлява.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с доклада по делото е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, между страните: че между ответника и водача на „Б ***“ с рег. № *** е била сключена
застраховка „ГО“ за процесния автомобил, както и това, че в периода на действие
на застрахователната полица на 26.08.2020 г. в гр. В. е реализирано ПТП; че в
срока на действие на полицата в ответното дружество има заведена щета под № ***
г.; че ответникът е заплатил на ищеца в резултат на заведената щета сумата в
размер от 438.76 лева.
Приобщено
е по делото свидетелство за регистрация на т. а. „И." модел „*“ с ДК № ***,
от което е видно, че автомобилът е собственост на ищеца К.Д. /л. 5/.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 26.08.2020 г.,
съставен от водачите К.Д. – собственик на товарния автомобил и А. Н., управлявал
застрахования при ответното дружество л. а. марка „Б." модел „*“ с ДК №
***. Посочено е в протокола, че ПТП се е състояло в гр. В., ул. „Х. К.“.
Съставена е схема на ПТП. Водачът А. Н. е декларирал, че е виновен за ПТП. Описани
са уврежданията, настъпили по т.а. „И.", а именно „увредена предна броня“.
На 27.08.2020 г. е съставен опис-заключение при ответното дружество, в
който като увредени са посочени облицовка предна броня; веждa PVC преден десен калник;
подкалник PVC преден десен; корпус
фар ляв; стойка предна броня дясна; конзола предна броня дясна.
От ангажираното експертно заключение по САТЕ се установява, че
управляваният от А. Н. автомобил, се е движел по ул. „Х. К.“ в посока изхода на
гр. В. и при извършване на маневра завой наляво към бл. * в кв. „Т.“ е блъснал
паркирания на улица без име товарен автомобил „И.“, собственост на ищеца. За т.а.
„И.“ ударът е в предна дясна част, като увредена е била предната броня.
Констатира се още от експертното заключение, че реалният и възможен механизъм
на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между две превозни
средства разположени под ъгъл едно спрямо друго, при което единият автомобил е
паркиран, а другият при извършване на маневра завой наляво удря паркирания
автомобил. Установените увреждания е възможно да са причинени по степен и вид
от настъпилото ПТП. Общата стойност на щетите по товарния автомобил поотделно и
като обща сума, като се определи стойността на ремонта по средни пазарни цени
към датата на произшествието, е в размер от 1010.09 лева. Средната пазарна
стойност на т.а. „И.“, към датата на застрахователното събитие е в размер от 16
900.00 лева, а с намаляване на офертната цена – 16 500.00 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
За да
бъде ангажирана юридическата отговорност на застрахователя по „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ ищецът следва да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на осъдителния иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ: 1./
наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на
вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното
ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
3./ както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./
претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените
имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на
чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по тези факти, да обори горепосочената презумпция за вина,
както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от
ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.
Не е
спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба място,
дата, час и между посочените участници; че л. а. „Б ***" с ДК № *** е бил
застрахован при ответника по силата на застраховка „ГО на автомобилистите“ към
датата на ПТП; че сумата от 438.76 лева е заплатена от застрахователя
извънсъдебно в полза на ищеца. Няма спор по делото и че в резултат на ПТП са
настъпили именно описаните в исковата молба щети.
Твърденият
в исковата молба механизъм на ПТП се установява при съвкупния анализ на
приетите по делото доказателства. Същият е описан в съставения двустранен
протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, чието съдържание изцяло се
подкрепя и е в унисон с неоспореното заключение на вещото лице по приетата
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено,
пълно, ясно и обективно. Респективно, се установява, че с поведението си,
водачът на л. а. „Б." А. Н., който изрично е декларирал своята вина, е
нарушил правилата за движение по пътищата и презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена от ответното
дружество.
Ето
защо, съдът намира за несъстоятелни доводите на ответника за неустановен
механизъм на ПТП и за липса на вина у водача на лекия автомобил.
Настъпването
на щетите по процесния товарен автомобил „И.", а оттам и на имуществени
вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както от
съставения протокол за ПТП, опис по щетата, а така и от заключението на вещото
лице по САТЕ. От същото се достига до извод и за наличие на причинна връзка
между вредоносния резултат и поведението на виновния водач, поради което
възраженията на ответника и в тази част са неоснователни.
По делото не е спорно, че ответникът извънсъдебно е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер от 438.76 лева. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ (съотв. чл. 208 от КЗ (отм.)), и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ (чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.)
), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.При този
изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, които видно от представения
списък по чл. 80 от ГПК възлизат на 610.00 лева, от които 360.00 лева с ДДС –
адвокатски хонорар, съобразно договора за правна помощ и съдействие, представляващ
разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС; 200.00 лева – депозит за вещо лице по САТЕ и 50.00 лева – държавна такса.
Водим от изложените
мотиви, СЪДЪТ
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 от КЗ, ЗАД „Б. В. И. Г.“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в
размер от 571.33 лева, частично от общо 1 311.24 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня; вежда
ПВЦ преден десен калник; подкалник ПВЦ преден десен;
корпус фар ляв; стойка предна броня дясна; конзола предна броня дясна; камера и
тониране на собствения на ищеца товарен автомобил марка „И.“, модел „*“, с ДК №
***, причинени в резултат на реализирано на 26.08.2020 г. ПТП, в ***, което ПТП
е реализирано по вина на водача на л.а. марка „Б.“, модел „*“, с ДК ***,
застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 27.11.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „Б. В. И. Г.“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер
от 610.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, от които 360.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар; 200.00 лева –
депозит за вещо лице по САТЕ и 50.00 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от съобщението.