№ 8169
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110152058 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. П. ЕГН ********** с
предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл.11 от договор за потребителски кредит № ........,
сключен със „............. ООД ЕИК ...........
Ищцата твърди, че на 29.06.2022 г. сключила с ответника договор за
потребителски кредит № ........, съгласно който получила заемна сума в размер на 1000
лв. със задължение да я върне до 30.11.2022 г. Сочи, че съгласно чл.5 от договора се е
задължила да осигури гарант – поръчител или банкова гаранция в полза на ответника,
като при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка. Твърди, че
още със сключване на договора й била начислена неустойка поради непредоставяне на
уговореното обезпечение в размер на 550,38 лв. Счита, че процесната клауза води до
изначална невъзможност за потребителя да осигури договорените обезпечения, респ. е
налице протИ.речие с императивни правни норми. Навежда, че неустоечната клауза
протИ.речи на добрите нрави, тъй като е уговорена за неизпълнение на задължение,
което не било свързано пряко с претърпени от ответника вреди и поради това намира,
че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Излага доводи,
че с процесната клауза за неустойка кредиторът цели обезпечаване на евентуални
вреди от забавено изпълнение, което е недопустимо предвид забраната на чл.33 ал.1
ЗПК. Счита, че непредоставянето на обещани с договора обезпечения е основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но не и начисляване на неустойка.
Навежда, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна и на основание чл.143,
ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка и не била индивидуално
уговорена. Моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл.11 в договора за
паричен заем.
1
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК,
с който оспорва исковете. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е
еквивалентност на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения
в съглашението. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и
твърдението за нарушения на ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени е отрицателен установителен иск по чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД, по
който в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че между страните има сключен договор за заем № ........ с твърдените
клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице твърдените
пороци.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
Между страните не се спори, че по силата на сключен договор за потребителски
кредит №......../29.06.2022 г. ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1000
лв., при фиксиран лихвен процент от 40,05% и ГПР-49,62 %, част от съдържанието на
който договор е и клаузата на чл. 11, с която е уговорена неустойка в размер на 550,38
лв. при неизпълнение от длъжника на задължението за предоставяне на обезпечение по
чл. 5 от договора.
Съгласно чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният, е
писмен договор с конкретно съдържание, като в конкретния случай съдът приема за
доказано, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 1 до т. 9, т, 11, 12 и
20 ЗПК.
Видно от представения по делото договор, същият е изготвен в писмена форма,
клаузите са описани по ясен и разбираем начин и шрифтът, на който е изписан е
достатъчно ясен и с големина позволяваща прочитането без затруднения на
съдържанието на договора, поради което и доводите на ищеца в тази връзка съдът
намира за неоснователни.
Разпоредбата на чл. 5 от договора, възлага в тежест за заемателя –ищец да
осигури едно измежду следните обезпечения: безусловна банкова гаранция за период
от сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на
последната редовна вноска в размер на два пъти общата сума за плащане по договора
за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или
две физически лица, по отношение на които са записани редица условия – при един
поръчител – с осигурителен доход седем пъти размера на минималната работна заплата
за страната, а при двама - не по-малко от четири пъти минималната работна заплата. И
в двата случая се иска поръчителите да не са такива по други договори за кредит, да не
са кредитополучатели по други кредити, по които е налице неизпълнение, да нямат
кредити към банки или финансови институции със статус, различен от "редовен".
Задължението на кредитополучателя да представи обезпечение е със срок до три дни от
сключването на договора за кредит. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 5 и
чл. 11 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен
заем, налага разбирането, че по своето същество "неустойката" представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 5 от договора
възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината
2
на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция или поръчители, отговарящи на уговорените
изисквания, поради което и чрез същите, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва
неустойката по договора към ГПР, като по този начин заобикаля законовата норма на
чл. 19, ал. 4 ЗПК.Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,62 %, но от съдържанието на договора
потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран ГПР. Предвид описаните по-горе предпоставки, при които
възниква задължението на потребителя да заплати неустойка за непредставяне на
обезпечение, то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена
изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху
факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако
това обстоятелство му бе известно /чрез изначалното му включване в разходите по
кредита/, то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.
Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора
и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по
кредита. Това се явява и в директно протИ.речие с чл. 3, §1 и чл.4 от Директива 93/13
ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 о ЗПК, то е
необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР.
3
От друга страна, от заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че при погасителен план от
единадесет вноски по 151 лв. при включена към същите неустойка, заета сума от 1000
лв. с приход от 110,62 лв. прогнозираната годишна доходност би била в размер на
1134,72 %. С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в
договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че клаузата на
чл.11 от договор за паричен заем № ........, сключен със „............. ООД ЕИК
...........протИ.речи на закона и на добрите нрави, респ. е нищожна на основание чл.26
ЗЗД. Същата е в протИ.речие с чл. 8 пар. 1 съображение 28 от Директива 2008/48, за
това, че кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, съответно и в чл. 16 ЗПК, като при необходимост да направи справка в
съответна база данни. С уговарянето на тази неустойка на практика се прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху длъжника. При
така уговорените алтернативи на обезпечаване на изпълнението, осигуряването на
такова обезпечение от страна на кредитополучателя е невъзможно, следователно още
при сключването на договора е ясно, че това задължение не може да бъде изпълнени.
Така единствената цел на уговарянето на неустойката е да осигури допълнително
възнаграждение за кредитора в размер, значително надвишаващ размера на отпуснатия
кредит.
Предвид посоченото предявеният иск се явява изцяло доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда за ищцата. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 50 лв. за платена държавна такса,
както и депозит за вещо лице в размер на 300 лв. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ ........... адвокатско
възнаграждение от 480 лева с ДДС за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищцата.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД в отношенията
между С. Н. П. ЕГН **********, съдебен адрес гр................... и "............ ООД, ЕИК:
........... със седалище и адрес на управление: град С.........., представлявано от
управителя ................ че е нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за
непредставяне на обезпечение в общ размер на 550,38 лева по чл. 11 от сключения
между страните договор за потребителски кредит №........ към искане № 9098465 от
29.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК "............ ООД, ЕИК: ........... да заплати на
С. Н. П. ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 350 лева.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА "............ ООД, ЕИК: ........... да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ ........... адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5