Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Велинград, 09.01.2019г.
В
И М Е
Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Велинград, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христо Георгиев
При секретаря Мария Димитрова и в присъствието на
прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Георгиев гр.д.№908/2018г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от ищците Л.Н.К., ЕГН **********
*** и И.Н.Д., ЕГН- ********** ***, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Велинград, ул."Хан Аспарух" №35, в която се твърди ,
че ищците са съсобственици на недвижим имот, а именно: ПОЛСКА КУЛТУРА от 7.229
дка (седем декара и двеста двадесет и девет кв.метра), осма категория, местност
ВЕСКЬОВЕЦ, имот №143003 по картата на землището на гр.Велинград, ЕКАТТЕ 10450,
община Велинград, област Пазарджик, при граници (съседи): №143006- вътрешна
река на държавата-МОСВ, №143020- др.селскостоп, №213001-горско стопа.тер на
ДАГ-ДЛС-„Алабак", №143007-полски път на община Велинград,
№143022-др.селскостоп.т. на Б.Г.Д..
Имотът е възстановен с Решение №1939А
от 23.03.2001 г. на ОСЗГ-Велинград на наследниците на М.И.М.. През 2006 имотът
е нанесен, по реда на чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ, за което е издадена скица
Ф02449/07.09.2006г.; издадена от ОСЗГ-Велинград. Впоследствие са извършени
корекции на графиката на имота- с изместване на западната граница на изток. За
да защитят правата си, ищците са предявили иск с правно основание чл.108 от ЗС.
С Решение №393 от 13.12.2012г. на РС-Велинград по гр.дело №1070 от 2009г. е
признато за установено по отношение на община Велинград, че ищците Л.К. и И.Д.
са собственици на имоти №№143020, 143021 и 143022, находящи се в землището на
Велинград, местността Вескьовец (Тунева кория), доколкото същите са част от
имот 1433003- ПОЛСКА КУЛТУРА от 7.229 дка (седем декара и двеста двадесет и
девет кв.метра), осма категория, местност ВЕСКЬОВЕЦ, имот №143003 по картата на
землището на гр.Велинград, ЕКАТТЕ 10450, община Велинград, област Пазарджик,
като осъжда ответника на предаде владението на горните имоти.
С Решение №327/11.07.2013г. на
Окръжен съд- Пазарджик- въззивен състав по гр.дело №269/2013г., горното решение
е отменено, а искът с правно основание чл.108 от ЗС е отхвърлен. Съдът е приел
за безпристрастно и обективно даденото заключение по изготвената СТЕ и по
отношение на обстоятелството , че са били направени няколко корекции от ОСЗГ-Велинград и е
преместена графиката на собствеността на ищците на изток, като по този начин
бившите гъбарни остават отново свободни, без да са налице основания за това, но
приема, че настъпилата промяна в границите на процесния имот се дължи
евентуално в грешка на основните данни в КВС- гр.Велинград, която обаче може да
бъде поправена не с иск с правно основание чл.108 от ЗС, а чрез установителен
иск по чл.124, ал.2 от ГПК във връзка с чл.53, ал.2 от ЗКИР. ВКС не е допуснал
обжалване на горното решение, поради което същото е влязло в сила. Грешката не
е поправена към настоящия момент. ОСЗ- Велинград неколкократно е извършвал
корекции на графичното изображение на имот №143003 по КВС-землище на Велинград,
възстановен с Решение №1939А от 23.03.2001 г. на ОСЗГ-Велинград, като отмества
западната граница на имота на изток , като по този начин бившите гъбарници
остават свободни, което графично изображение в тази му част не съответства на
графичното изображение съгласно скица Ф02449/07.09.2006г., издадена от ОСЗГ-
Велинград и не отразява правилно възстановения с горното решение на ОСЗГ-
Велинград имот. В този смисъл е и приетата по горното дело СТЕ, кредитирана и
от двете съдебни инстанции. Съседните имоти- 143020 и 143021, съгласно
издадената скица, са собственост на Община Велинград- придобити по реда на
чл.19 от ЗСПЗЗ, което обуславя и пасивната процесуална легитимация на
ответника. Невъзможността от поправката на допусната грешка по административен
ред от своя страна обуславя правния интерес от предявяването на настоящия иск-
с оглед оспорването на претенцията от община Велинград в предходен съдебен процес.
В обобщение на гореизложената хронология: Имот №143003 по КВС на гр.Велинград,
възстановен с Решение №1939А от 23.03.2001 г на ОСЗ-гр.Велинград е възстановен
на наследниците на М.И.М. в реални граници. Съгласно чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ
представител на наследниците е посочил границите на имота така, както са го
владели, изпълнена е процедурата по чл.18д, ал.5 и сл. от ППЗСПЗЗ. Изготвена е
скица с №Ф02449/07.09.200бг., която отразява точно реалните граници.
Впоследствие и без никакво правно основание, западната имотна граница на този
имот е изместена на изток, като по този начин находящите се там гъбарници
остават свободни, т.е. имотната граница е изместена така, че тези гъбарници
излизат извън процесния имот, на които обстоятелства се основава настоящият
иск. По отношение на пасивната легитимация на ответника: искът е предявен срещу
Община Велинград, тъй като съседния имот, границата с който се твърди, че е
изместена, е собственост на общината, съгласно удостовереното в представените
скици. В същите е посочено, че имот №14020 и 14021 са земи по чл.19 от ЗСПЗЗ-
които се стопанисват и управляват от общината, тъй като тези земеделски земи са
останали след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в
сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстанови
ми стари реални граници земите стават общинска собственост, а грешката в
кадастралната карта: Западната имотна граница на Имот №143003 е преместена на
изток, като по този начин бившите гъбарници излизат извън рамките на този имот.
Претенцията е тази западна граница да бъде отразен отново така, както е била
графично отразена в скица №Ф02449/07.09.2006г.
Прави се искане съда да се постанови
решение, с което и на основание чл.124, ал.2 от ГПК във връзка с чл.53, ал.2 от ЗКИР да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на ПОЛСКА КУЛТУРА от 7.229 дка (седем декара и двеста двадесет и
девет кв.метра), осма категория, местност ВЕСКЬОВЕЦ, имот №143003 по картата на
землището на го. Велинград, ЕКАТТЕ 10450, община Велинград, област Пазарджик,
отразен графично съобразно скица №Ф02449/07.09.2006г., издадена от
ОСЗГ-Велинград, като при одобряване на кадастралния план на гр.Велинград е
допусната грешка, като западната регулационна линия на имот №143003-същата е
погрешно заснета, а именно: частта от имота, отбелязана с букви ABCDEF на
приложената комбинирана скица, приложена към настоящата искова молба, е
неправилно премахната/отнета от имота, за сметка на частта, отбелязана с букви
GHDKLMNO в комбинираната скица, която е неправилно прибавена към имота,
съответно в западната и източната част на същия,при съседи: на неправилно
премахнатата част са имоти с №№*********, *********, *********, 335002, а на
неправилно придадената част: *********, *********,*********, 336002.
С
уточнителна молба вх.№ 2505/13.07.2018 г. ищците уточняват, че грешката,
поправянето на която се иска, е следната: Да се включат в рамките на
възстановения на наследниците на М.И.М. имот с №143003 и двата новообразувани и
отделени от него имота, а именно: №143021 с площ от 0.999 дка и №143022 с площ
от 0.200 дка Двата имота са с форма на неправилни четириъгълници и от всички
страни граничат с имот 143020. Начинът им на трайно ползване е „ друга
територия, заета от селското стопанство". Към момента са част от
остатъчния фонд, т.е общинска собственост на община Велинград. Грешката в
кадастралната карта е още при възстановяване на земеделската земя - 23.03.2001г.
Погрешно са нанесени още към този момент при реституирането им. Неправилно
придадената част е с площ от 1.756 дка и е част от имот 143020 по плана,
действащ към 2006г. Придадената част също е била част от остатъчния фонд, т.е.
собственост на община Велинград. Искането за установяване на собствеността е
към 23.03.2001г,- датата на възстановяване на имота на наследниците на М.И.М.,
като претенцията е по отношение на имоти №143021 с площ от 0.999 дка и №143022
с площ от 0.200 дка с описаните по- горе характеристики.С молба вх.№
4459/26.11.2015 г. уточняват, че искането е за поправка в Кадастралната карта
на гр. Велинград, одобрена на 12.09.1995г.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК ответника, чрез Адвокатско дружество „Груйкин
и съдружници" с пълномощник, адв. Г.И., счита предявения иск за
процесуално недопустим, а по същество и за напълно неоснователен. Оспорва иска,
както по основание, така и по размер, като моли бъде отхвърлен изцяло и да
бъдат присъдени на направените по делото разноски и излага подробно становище
във връзка с оспорването. Счита, че исковата молба е процесуално недопустима,
поради въвеждането на искова претенция, по която между страните вече има
произнасяне с влязло в сила съдебно решение. С процесната искова молба се прави
недопустим опит за пререшаване на решен от съда спор за материално право (право
на собственост) върху следните недвижими имоти - № № 143020, 143021 и 143022. С
влязло в сила съдебно решение по в. гр. д. № 269/2013 г., по описа на Окръжен
съд Пазарджик, съдът в диспозитива на решението изрично ОТХВЪРЛЯ
установителната претенция на Л.Н.К. и И.Н.Д. (същите и настоящи ищци) против
ответника Община Велинград (същата и настоящ ответник) „за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлени
имоти №№ 143020, 143021 и 143022, находящи се във Велинградското землището,
местността Тунева кория (Вескьовец). Счита, че от настоящата искова молба, може
да се направи предположение, че ищците отново претендират да са собственици
именно на посочените по-горе недвижими имоти (поземлени имоти №№ 143020, 143021
и 143022). В исковата молба изрично е заявено (на стр. 2, пети абзац), че
правният интерес от предявяването на настоящия иск се обуславя с оглед
оспорването на претенцията от община Велинград в предходния съдебен процес
(очевидно се има предвид спора, разрешен е влязло в сила съдебно решение по в.
гр. д. № 269/2013 г.). Освен това, може да се направи извод и за липса на
правен интерес за предявяването на иска. Счита, че налице са предпоставки за
връщане на исковата молба като недопустима и за прекратяване на делото. Счита,
че предявеният иск е напълно неоснователен, като го оспорва изцяло по основание
и по размер. Оспорва твърденията на ищците, че са собственници на сочения от
тях недвижим имот. Оспорва твърденията на ищците, че имотът е възстановен
валидно и законосъобразно, че същият е нанесен през 2006 г. по реда на чл. 18
д, ал. 4 ППЗСПЗЗ, както и, че за същото нанасяне законосъобразно е издадена
скица от 07.09.2006 г. Оспорва твърденията на ищците, че имотът е възстановен в
площ и при граници, посочени в твърдяната от тях скица от 07.09.2006 г. Оспорва
твърденията на ищците, че впоследствие са извършени корекции на графиката на
имота с изместване на западната граница на изток. Оспорва твърденията на
ищците, че е налице грешка в кадастралните граници и, че тази грешка не е
поправена към настоящия момент. Оспорва твърдяната от ищеца хронология на
събития и техните интерпретации, изложени в исковата молба. Заявява, че оспорва
и възразява срещу всяко едно от фактическите и правни твърдения, и
интерпретации в исковата молба, както и срещу всички предявени претенции с нея.
Възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които те се основават, че
ищците не са носители на каквито и да са права по отношение на № № 143020,
143021 и 143022, включително същите имоти не са част от претендирания от ищците
имот № 143003. На самостоятелно основание, Решение № 1939А / 23.03.2001 г. на
ОСЗ Велинград не легитимира ищците като собственици на имот № 143003, а и
последният не е бил собственост на твърденият в исковата молба наследодател. Не
са налице законовите предпоставки за реституция. Имот № 143003 не е
възстановяван в площ и граници, които да засягат по някакъв начин имоти с № №
143020, 143021 и 143022. Имоти № 143020 и № 143021 са собственост на Община
Велинград (земи по чл. 19 ЗСПЗЗ). Имоти № 143020 и № 143021 се владеят от
Община Велинград като нейна собственост най- малко от началото на 1998 г.
(повече от 10 години) и на самостоятелно основание евентуално са придобити по
давност от общината
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа
и правна страна следното:
Не е спорно
между страните, че ищците са едни от наследниците на общия им наследодател М.И.М.,
починал на 26.04.1913г. в гр.Велинград, като деца на неговата дъщеря Е.И. Д.-
починала на 10.09.1989г., а и същото се установява от представеното
Удостоверение за наследници на това лице. От същото удостоверение за наследници
се установява, че освен двете ищци, наследници на техния наследодател са и
лицата М.Б.З. и Е.Б.М.-М., като деца на сина на същия - Б.М.М., починал на
03.08.1994г. /преди реституцията/.
От представения
НА №33/20.05.1915г. - констативен се установява, че на Е.И.-М. и малолетните й
деца -М., И. и Б. е признато право на собственост на 16 бр. имоти между които
под № 13 Нива в землището на с.Лъджене с площ от 7,4 дка, в местността Тунева
Курия, при съседи А.Д., общинска мера.
От преписка
на ПК-Велинград и съдържащи се в нея документи се установява да са подавани
заявления за възстановяване права но собственост на земеделски земи по реда на
ЗСПЗЗ от наследници на М.И.М., починал на 26.04.1913г., като с Решение № 1939
от 18.08.1993г. и т. 3 от него е признато и възстановено право на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот - Нива от 7,2 дка в
местността „Вескьовец", заявен с пореден № 5 от заявление и установен с
данъчен регистър. В това решение няма посочени граници на възстановената
собственост.
Страните не
спорят по обстоятелството, че наименованията „Тунева Курия" и
„Вескьовец" са наименования на една и съща местност.
Не се спори,
а и видно от Решение № 1839А/23.01.2001 г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ на ОС
Земеделие - Велинград, на наследници на М.И.М. е възстановено правото на
собственост върху имот - Полска култура от 7,229 дка, 8 категория в местността
„Вескьовец", съставляващ им. № 143003 по картата на землището, при
следните граници: им. № 143006 - вътрешна река на МОСВ; им.№ 143020 - друга
селскостопанска територия по - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; им. № 213001 -горско
стоп.тер. на ДАГ-ДЛС „Алабак"; им. 143007 - полски път на общ.Велинград;
им.143022 - друга селскостопанска територия на Б.Д.. Като заверена скица на
този имот представлява неразделна част от решението. На представеното копие от
това решение е направено отбелязване, че то е влязло в сила. Следва да се
отбележи, че същото решение ОСЗ-Велинград се съдържа и в представената от него
преписка, образувана по възстановяване собственост на наследници на М..
В тази
връзка следва да се отбележи, че налице пълна идентичност между представеното
от ищците Решение № 1839А/23.01.2001 г. с това намиращо преписката на ОСЗ,
както по отношение на описанието на границите на им. № 143003, така и по
отношение на състава на ПК, постановил това решение, а и положили подписи под
него. Ответника е представил друг екземпляр от същото Решение №
1839А/23.01.2001 г. /виж л.276 по делото/, в което е записано да е снето от
база данни на 14.10.2016г. Посочените в него членове на ОСЗ-Велинград според
длъжностите им са други лица, а границите на им. № 143003, възстановен на
наследодателя на ищците вече са идентични с тези посочени в скицата от 2001 г.
Съдът намира
в случая, че единствения валиден документ, който представлява Решение №
1839А/23.01.2001г. е този намираш се в преписката на ОСЗ-Велинград, а и
представен от ищците, до колкото не само те са напълно идентични и подписни, но
и въпросното решение се връчва на заинтересованите лица, при което и по този
начин те разполагат с него. Какъвто и друг вариант да може да се свали от база
данни на ПК, той би могъл да бъде счетен само за проект за решение.
Ищците са
представили и няколко издадени им от ОСЗ-Велинград скици, а именно: Скица №
Ф00498/08.06.2001г. ; Скица № К00332/11.02.2011 г.; Скица № К 00589/30.07.2013г.
и Скица № К00758/06.02.2014г. на имота № 143003 полска култура от 7,229 дка,
издадена въз основа на горното Решение № 1939А/23.01.2001 г., видно от които
границите са следните, а именно: им. № 143006 - вътрешна река на МОСВ; им.№
143020 - друга селскостопанска територия по - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; им.№ 143021
- друга селскостопанска територия по - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ;им. № 213001
-горско стоп.тер. на ДАГ-ДЛС „Алабак"; им.№143002 -използваема ливада на М.М.М..
По делото е
представена и Скица № Ф02449/07.09.2006г. издадена от ЕТ „Бучков-91"
/оторизирана да подържа кадастрална карта/, която не е заверена от
ОСЗ-Велинград и като такава представлява проект за възстановяване на
собственост в реални граници. Според тази скица имота Полска култура от 7,229
дка, 8 категория в местността „Вескьовец", съставляващ им. № 143003 по
картата на землището, при следните граници: им. № 143006 - вътрешна река на
МОСВ; им.№143020- друга селскостопанска територия по - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ;
им. № 213001 -горско стоп.тер. на ДАГ-ДЛС „Алабак"; им. 143007 - полски
път на общ.Велинград; им.143022 - друга селскостопанска територия на Б.Д..
От своя
страна ответната община е представила скица № К01574/04.05.2015г. на
им.№143020, както и скица№ К01575/04.05.2015г. на им.№ 143021, ведно с история
на тези имоти. Според тези документи партида за им.№143020 е открита на
08.03.1998г. въз основа на решение на ПК за земи по чл.19 от ППЗСПЗЗ, а за им.№132021 партида е открита на 19.09.2009г.
По делото е
приета и неоспорена от страните СТЕ на в.л.Бурова, която съдът кредитира, като
компетентна и безпристрастна. Видно от констативно-съобразителна част на
заключение по СТЕ вещото лице е установило следното: По делото, както и в
ОСЗ-Велинград не се намира оригиналната скица, издадена заедно с Решение №
1839А/23.01.2001 г.и представляваща неразделна част от него. Според описаните в
това решение граници на им. № 143003, същите съвпадат изцяло с границите по
скица-проект № Ф02449/07.09.2006г. издадена от ЕТ „Бучков-91". Границите
посочени за същия този имот в Скица № Ф00498/08.06.2001г. се разминават
частично с тези по Решение №1939А. Разминаването се състои в това, че липсва
граница с им. №143022 - друга селскостопанска територия на Б.Д., а вместо това
е отразена граница с им.№143002 -използваема ливада на М.М.М., като липсва и
граница с полски път.
Същевременно
в заключение по СТЕ е посочено, че им. № 143003 с граници: от север -река, от
изток -им.№143002 на М.М. и от юг - горска територия, е бил обособен в картата
на землището на гр.Велинград, приета през 1995г. с площ от 9150 дка и е бил
възстановен на наследници на Х.Ч.. В последствие на 08.06.2001 г. имота е
получил нова регистрация и като собственици са вписани наследници на М.М., на
осн. решение № 279/02.04.2001 г. на ВКС, постановено по гр.д. 323/2000г. В
границите, в които е възстановена на н-ци на М., площта на им.№ 143003 е от
7,229 дка, която е с 1,921 дка по-малка от
имота по КВС на Велинград от 1995г. Промяната в границите на имота е от запад,
от където е отнета площ от 1,921 дка. В картата на землището на Велинград от
1995г. няма имоти с № 14320, 143021 и 143022, като имотите в масива са до
№143019. Тези три имота са обособени върху отнетата площ от им.№143003 и са
регистрирани през 1998г. Видно от т.1, абзац последен от констативно
съобразителна част на допълнително заключение към СТЕ, от историята на имоти с
№№ 14320, 143021 и 143022 може да се установи, че площта и границите на процесния
имот № 143003 са променени през 1998г., когато тези три имота са били
обособени, като няма данни да са съществували при образуване на ТКЗС. В т.2 от
констативно съобразителна част на допълнително заключение към СТЕ, пренесена в
заключение се установява и следното: На Д. и П. е разрешена направа на
постоянен гъбарник и е издадено от ХЕИ санитарно разрешително през 1980г. С
протокол №76/18.06.1992г. на комисия по §4 от ЗСПЗЗ е извършена оценка на
200кв.м. селскостопански имот, за заплащането на който има и издадено писмо от
30.08.1993г. на кмета на общ.Велинград.
Към
заключение по СТЕ има приложени извадки от КВС, одобрена през 1995г. Видно от
тях в картата липсва нанасяне на имоти с № 14320, 143021 и 143022, а е нанесен
само им.№ 143003, който не е цял и не разделен на отделни имоти. Тоест
настъпилите промени в кадастралната карта в периода след ободряването й, а и
след издаване на Решение № 1939А/2001 г. не са отразени изобщо. Няма и издадена
заповед за одобряване на промени в КВС.
От правна страна , съдът съобрази
следното:
Настоящият съдебен
състав споделя становището, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е допустим и за имоти, които
са възстановени по ЗСПЗЗ. Кадастралните карти и кадастралните регистри се
създават и поддържат от данните, които се съдържат в различни източници, между
които и картите, изготвяни по ЗСПЗЗ / чл.41, ал.1, т.1 ЗКИР/. Такива са както
плана за новообразуваните имоти, така и картата за възстановената собственост.
ЗКИР действа за територията на цялата страна - чл. 24. Когато е допусната
грешка в картите, изготвени по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и тя е възпроизведена в
изготвената и одобрена КК и КР, ако това води до спор за правото на
собственост, разрешаването на този спор следва да стане чрез иска по чл. 54,
ал.2 ЗКИР. Предвид гореизложеното,
разпоредбата на чл.54,ал.2 от ЗКИР следва
да намери приложение както по отношение на КК на населени места, така и
по отношение на КВС.
Предмет на
иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР винаги е установяване правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в КК, защото нормата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР е въведена
оборима презумпция за истинност на данните в КК и КР до опровергаването им. Без
значение е на какво основание лицето е станало собственик и дали собствеността
е възстановена в съществуващи реални граници, или с план за земеразделяне.
Картата на възстановената собственост обединява тези данни и е основа за
изготвяне на кадастралната карта и кадастралния регистър.
Относно
момента, в който ищецът трябва да установи правото си на собственост по иск по
чл. 54, ал. 2 ЗКИР- и предвид спора по настоящото дело, свързан с въпроса дали
ако реституцията е настъпила след одобряване на кадастралната карта, тя следва
да се съобрази, е необходимо да се отбележи следното: Нормата на чл.2, ал. 5 ЗКИР въвежда оборима презумпция за истинност на данните в КК и КР до
опровергаването им, а чл. 51 ЗКИР въвежда изискване за поддържането им в
актуално състояние, за разлика от регулационните планове по ЗТСУ, които имаха
отчуждително действие, налагащо установяване правото на собственост към момента
на приемането им, т. е. преди да е настъпило отчуждителното действие. Такова
действие нямат кадастралната карта и кадастралния регистър.
Тъй като
реституцията води до промяна на правото на собственост, още при действието на
ЗТСУ реституираните имоти подлежаха на нанасяне в плана по реда на чл 86а от
ППЗТСУ (отм.), вр. чл. 32, ал. 1, т. 2 от 3. (отм.) и § 6, ал. 6 (отм.) от ПР
на ЗУТ. Правилото е развито в чл. 62, ал. 4 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, издадена на основание чл. 31 ЗКИР. Затова при предявяване на иск по
чл. 53, ал. 2, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР за реституиран имот, правото на
собственост се установява към момента на настъпване на реституционния ефект,
ако одобрението на кадастралната карта е по-рано. С Решение № 742 от 23.10.2009
г. на ВКС по гр. д. № 1849/2008 г., IV г. о., ГК изрично е прието, че правото
на собственост следва да се изследва към момента на настъпване на
реституционния ефект, независимо, че кадастралният план, чието попълване се
цели, е от преди това., т.е. след влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 1,
т. 1 ЗСПЗЗ кадастралната карта се попълва по реда на чл. 53 ЗКИР(сега 54 ЗКИР),
по искане на заинтересуваните лица и ако правата на възстановените собственици
са противопоставими на насрещната страна, спорът между тях относно
пространствените предели на правото на собственост се разрешава по този ред,
като се отчита реституцията.
От приетите
по делото доказателства се установява, че на ищците, като наследници на М., е
възстановена собственост върху имот - земеделска земя им.№143003 с Решение №
1839А/23.01.2001 г. по чл.18ж , ал.1 от ППЗСПЗЗ на ОС Земеделие - Велинград.
Видно от това решение част от границите на този имот са - полски път и им.№
143022 - на Д.. Към момента на възстановяване на собствеността върху им.№143003
в КВС вече са били нанесени още през 1998г. следните два имота с форма на
неправилни четириъгълници: им.№ 143022 - на Д. и им.№ 143021 - гъбарници. За да
има им.№143003 такива граници, каквито са посочени в решението на ОСЗ, тоест за
да граничи с „полски път" и с им.№ 143022 - на Д., единствената възможност
е в рамките на бившия имот 143003 да отделена западната му част с площ от 7,229
дка. А източната част на същия имот, чиято източна граница е с им.№ 143002- на М.М.
да е останала, като непотърсена собственост по реда на §19 на Община Велинград.
Този извод
се налага и от заключение по СТЕ, в което се сочи идентичност на граници на
им.№143003 , установени в Решение № 1839А/23.01.2001г. на ПК с тези посочени в
Скица № Ф02449/07.09.2006г. издадена от ЕТ „Бучков-91" /проект/. Във
въпросната скица им.№ 143022 - на Д. е индивидуализиран с площ от 0,2 дка и е
посочена граница със същия. Не е посочен обаче им.№ 143021 - друга
селск.територия с площ от 0,099 дка.
Напълно
неоснователно съдът намира възражението на ответника, че не са били налице
законовите предпоставки за реституиране на имота по Решение № 1839А/23.01.2001
г. на ОСЗ -Велинград. Това е така тъй като в случая, видно от реституционна
преписка, имот е заявен за възстановяване по заявления от 18.11.1991 г.
Издадено е и решение № 193/18.08.1993г., в т.3 от което е признато право на
възстановяване на собственост на наследници на М. на имот от 7, 2 дка в
местността „Вескьовец", след извършена преценка на представени
доказателства и записвания в регистри. При което и цялата процедура предвидена
в закона за ЗПЗЗ и правилника за прилагането му е била изпълнена преди издаване
на окончателното Решение № 1839А/23.01.2001 г. по реда на чл.14 от ЗСПЗЗ.
Неоснователно
е и възражението на ответната община, че е придобила по давност собствеността
върху имоти № 143020, 143,021 и 143022, като ги е владяла още от 1998г. На
първо място откриването на партида за тези имот от Община Велинград не
основание годно да я направи собственик, нито я прави такъв. Доказателства за
упражняване права на собственост от общината не са ангажирани за периода от
1998г. до момента. От показанията на св.Ш., който твърди имотите по принцип да
се водят на общината, но на практика да са запустели и да са косени за трева от
жители на с.Света Петка, не се установява непрекъснато и необезпокоявано
владение. А и при неправилното нанасяне на един имот в кадастралната карта
собствеността върху него не се придобива по давност. Не на последно място им.№
143022 не и владян от ответника, тъй като е отразен като собствен на Д. от
преди 1998г.
Ето защо и
съдът намира, че нанесения през 1998г. им.№ 143022 - на Д. с площ от 0,2 дка,
който е нанесен преди момента на реституцията на им. №143003 и посочен като
граница на този имот в Решението на ПК, не е част от имот №143003, за който се
твърди да е допусната грешка в кадастралната карта и да е собственост на ищците,
като наследници на М.. Същевременно доказателствата по делото сочат, че към
момента на реституцията през 2001 г. на наследници на М. е възстановена
собственост върху им.№143003 с площ от 7,229 дка, който имот е разположен в
западната част на съществуващия до тогава имот със същия кадастрален номер, и
заключен между точки ABCDEF на приложената комбинирана скица, който отговаря като
граници и местоположение на тези по скица-проект № Ф02449/07.09.2006г. издадена
от ЕТ „Бучков-91". Тоест досежно правата на ищците е проведено нужното
пълно и главно доказване и са събрани в достатъчен обем доказателства, които не
са опровергани в рамките на съдебното производство.
Грешното
заснемане в кадастралната карта на границите върху един недвижим имот не води
до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част, защото
кадастралната карта няма вещно прехвърлително действие (въпрос, който е
залегнал и в редица решения по чл. 290 ГПК и напълно относим към конкретния
казус).
Ето защо и
искът на ищците на осн. чл. 54, ал.2 ЗКИР да се признае, че е налице грешка в
кадастралната основа, по одобрени кадастрални карта регистър и план на
гр.Велинград, одобрена на 12.09.1995г., като към реституцията през м.03.2001 г.
западната регулационна линия на имот №143003 е погрешно заснета, като граница
на им.№143020, в резултат частта от имот №142003, е неправилно
премахната/отнета от този имот, за сметка на частта означена като им.№143020 и
им.143021, а отбелязана с букви GHIJKLMNO в комбинираната скица, част от този имот е неправилно
прибавена към имота, съответно в западната и източната част на същия, при
съседи: на неправилно премахнатата част - имоти с №№1430007, 2170015, 143022,
335002, а на неправилно придадената част: 1430006, 1430002,1430001, 336002. по
отношение на Община Велинград, е основателен и като такъв ще се уважи. Ще се
признае и правото на собственост на основание наследство и реституция с Решение
№ 1839А/23.01.2001 г. на ОСЗ-Велинград ще се уважи по отношение на 1/2
ид част от имот с № 143003 с площ от 7,229 кв. м. осма категория в местността
"Вескьовец", гр.Велинград, с посочени граници: им. № 143006 -
вътрешна река на МОСВ; им.№ 143020 - друга селскостопанска територия по - земи
по чл.19 от ЗСПЗЗ; им. № 213001 -горско стоп.тер. на ДАГ-ДЛС „Алабак";
им.143007 - полски път на общ.Велинград; им.143022 - друга селскостопанска
територия на Б.Д. - отразени на скица-проект № Ф02449/07,09.2006г. издадена от
ЕТ „Бучков-91" и представляваща неразделна част от решението, тъй като
ищците по наследство имат право само на 1/2 ид. част от собствеността на същия
имот, до колкото на другата 1/2 ид.част по наследство имат право други двама
наследници и деца на син на общия наследодател, които не са страни по делото. А
иска за установяване на грешка в кадастралната карта в частта и по отношение на
им. № 143022 с НТП-друга селскостопанска територия и с площ от 0,200 дка, като
част от имот №143003, както и за признаване право на собственост върху същия
имот за разликата над ½ идеална част от него, ще
се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода от спора ищците имат
право на разноски, по съразмерност с уважената част от исковете. Такива са
претендирани и са представени доказателства за направени разноски от общо
200лв. /50лв. за д.т. и 150лв. за СТЕ/. Поради което и на осн.чл.78, ал.1 ГПК
на ищците ще се присъдят разноски в размер на 100лв., по съразмерност с
уважената част от иска, които ще се осъди ответника да им заплати, а
направените от тях такива остават за тяхна сметка. А на осн. чл.78, ал.З ГПК,
На осн. чл.78, ал.З ГПК на ответника, който е представляван от адвокат и е
представил доказателства за направени разноски от общо 1605лв. , съгласно
списък по чл.80 ГПК, ще се присъдят разноски в размер на 802,50лв., която сума
ще се осъдят ищците да му заплатят.
С оглед
горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление гр.Велинград, ул."Хан Аспарух" №35,че е налице грешка в кадастралната основа по
одобрени кадастрални карта, регистър и план на гр.Велинград,както и че ищците Л.Н.К.,
ЕГН ********** *** и И.Н.Д., ЕГН ********** ***, са собственици на ½ идеална
част от следната реална част от недвижим имот:
ПОЛСКА
КУЛТУРА с площ от
7.229 дка (седем декара и двеста двадесет и девет кв.метра), осма категория,
местност ВЕСКЬОВЕЦ, имот №143003 по картата на землището на гр.Велинград, ЕКАТТЕ
10450, община Велинград, област Пазарджик, при граници (съседи): №143006-
вътрешна река на държавата-МОСВ; №143020- др.селскостоп.тер.; №213001-горско
стопа.тер. на ДАГ-ДЛС-„Алабак"; №143007- полски път на община Велинград;
№143022-др.селскостоп.тер. на Б.Г.Д., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта и по отношение на имот №143022 по КВС
на Велинград, за установяване на грешка в кадастралната карта, както и за
признаване право на собственост върху същия имот за разликата над 1/2 идеална част от него, като неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ВЕЛИНГРАД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград,
ул."Хан Аспарух" №35, да заплати на Л.Н.К., ЕГН ********** *** и И.Н.Д.,
ЕГН ********** ***, Сумата от 100лв. /сто лева/, разноски за
производството по съразмерност.
ОСЪЖДА Л.Н.К.,
ЕГН ********** *** и И.Н.Д., ЕГН ********** ***, да заплатят на ОБЩИНА
ВЕЛИНГРАД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград,
ул."Хан Аспарух" №35, Сумата от 802,50лв. /осемстотин и два лева и
50ст./, разноски за производството.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: