Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Оряхово, 15.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в
публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 9 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, взе
предвид следното:
От Е.Д. Кожухаров, с ЕГН **********,***, чрез адв. Цветомира М.-***
против С.И.Р., с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, е предявен иск за
приемане за установено по отношение на ответника, че същите дължи на ищеца сума
в размер на 10 280 лв. /десет хиляди двеста и осемдесет лева и нула ст./,
представляваща задължение по Запис на заповед от 08.08.2019 г., с падеж
08.10.2019 г., ведно със законната лихва от 14.10.2019 г. - датата на подаване
на заявлението в съда /видно от пощенското клеймо/, до окончателното изплащане
на дължимата сума, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 393/16.10.2019 г. по ч.гр.д. № 591/2019 г.
на ОРС.
Претендират
се и направените съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
В подкрепа на иска са представени и
приети писмени доказателства.
Прието е ч.гр.д.№ 591/2019
г. на ОРС.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК,
от ответницата чрез пълномощника и адв. Е.О.-***, е постъпил писмен такъв. В
отговора се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като
задължението поето с представеният запис на заповед, е във връзка с уреждане на
финансовите взаимоотношения по повод прекратяване на трудовото правоотношение
между ответницата и представляваното от ищеца търговско дружество „ЛОГИ 9“ ООД
със седалище в гр. Бяла Слатина, в което ответницата е работила като
„супервайзър бензиностанция“. Записът на заповед е издаден по повод
съществуващо каузално правоотношение между страните, отричано от ищеца.
Претендират се и направените по делото
разноски на осн.чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, но не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗАдв.
Претендират се и направените по заповедното
производство разноски в размер на 100 лв.
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК и има за предмет
да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК.
В с.з. за ищеца се явява лично и с адв. Ц.М., редовно упълномощена и
поддържат предявеният иск.
В откритото съдебно заседание, ответницата се
явява лично и с адв. М.С.-*** и оспорва иска по основание и размер, като поддържа
писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По
ч.гр.д. № 591/2019 г. по описа на Районен съд Оряхово, е издадена на осн.чл.417 ГПК Заповед за изпълнение № 393/16.10.2019 г. в полза на заявителя – настоящ
ищец, против ответника С.И.Р., с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, за
сумата от 10280.00 лева / десет
хиляди двеста и осемдесет лева и нула стотинки /, задължение по Запис на
Заповед от 08.08.2019г. с падеж 08.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.10.2019г. – датата на депозиране на заявлението в
съда / видно от пощенското клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата
от 205.60 лева / двеста и пет лева и
шестдесет стотинки / – държавна такса и 600.00
лева / шестстотин лева / - адвокатско възнаграждение.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело №
20199000400852 г. на частен съдебен изпълнител Цветелина Дахлева, рег. № 900, с
район на действие ОС Враца.
ПДИ с
копие от Заповед за изпълнение № 13971/05.11.2019 г. и ИЛ издадени по ч.гр.д. №
591/2019 г. по описа на Районен съд Оряхово, са връчени на длъжника на
14.11.2019 г.видно от представеното копие от известие за доставяне от ЧСИ
Цветелина Дахлева.
В срок е подадено от длъжника по изпълнението
Възражение от 21.11.2019 г./видно от входящият номер/ с искане за спиране на
изпълнителното производство и съдът с Определение от 12.12.2019 г., е спрял
изпълнението на издадената Заповед, като е указал на заявителя правото да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1
вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
Между страните не е налице спор, че записът
на заповед е издаден за обезпечаване на установени липси при извършена ревизия
на бензиностанция, собственост на ищеца. Видно от представения протокол за
извършена стокова и касова ревизия на фирма „Логи 9“ ООД се установило, че са налице липси. Не се
спори между страните, че ответницата е работила в ищцовото дружество като
„обслужващ бензиностанция и газостанция“ и ищеца в качеството си на собственик,
извършил ревизия в бензиностанцията в с.Липница, където работела ответницата.
При ревизията се установила липса, като ответницата признала установеното от
ревизията и подписала на ищеца Запис на заповед, с която се задължила да му възстанови
липсващата сума. Представен е протокол от извършената ревизия приет по делото.Падежът
на издаденият Запис на заповед е изтекъл към момента на предявяването му в РС
Оряхово и по него не е извършено плащане, поради което ищеца подал Заявление по
чл. 417 ГПК. Горното се установява от разпита на свидетелите Петя Гешкова
Христова, Геновева Петрова Петрова, И.Т., Мирослав Карантилски и В.И..
От разпита на свидетелите на ищеца Петя
Гешкова Христова и Геновева Петрова Петрова се установява, че работили заедно с ответницата на
бензиностанция на фирма „ЛОГИ 9“ в с. Липница, като С. работела като управител,
до месец юли 2019 г., с работно време всеки ден от 08. До 17 часа. Свидетелките
сочат, че ответницата завеждала закупената стока и прибирала оборота от смените
сутрин и вечер, като само тя имала достъп до паролата в счетоводната система на
бензиностанцията. Доставките се заплащали от нея от нейната си каса.
Свидетелките сочат също, че ответницата изнасяла стока от бензиностанцията без
да я заплаща, като по някога маркирала изнасяната стока, без да я заплаща, но не
са уведомявали никой за това обстоятелство. Взимала е цигари, сладкиши, бира,
безалкохолно, кафета. От свидетелските показания е видно, че при започване на
смяната, ответницата забранила да въвеждат и извеждат наличността на касата,
както и нямали касова книга. Работили със 100 лв., които си предавали един на
друг, а останалите пари прибирала С.. На 23.07..2019 г., в бензиностанцията
била извършена ревизия в присъствието на свидетелките и И.Т., която била близка
на управителя К.. При ревизията били установени липси за около 7 хиляди лева,
след това от счетоводството в Бяла Слатина не излизала и сума в размер на
3 000 лв. т.е. била установена разлика от наличната и заприходената стока.
След ревизията, всички присъствали се подписали на протокол, а С. казала, че ще
напусне. Свидетелката Петрова сочи, че
на 08.08.2019 г., С. подписала някакъв документ, който и дал шефа на
бензиностанцията Е.К..
В разпита си свидетелката И.Т. сочи,
че към момента работи в „Логи 9“ като управител в бензиностанция в с. Липница.
Познава ответницата, като с нея не са имали трудови взаимоотношения. Същата
познава собственика К. и поради тази причина е посещавала обекта, преди да
започне работа там. Към края на м.юли 2019 г. се установило, че в
бензиностанцията има несъответствия в наличностите, след което била направена
ревизия. При ревизията участвали собственика К., Петя, Геновева и ответницата С..
Извадили данните от счетоводната
система, до която имала достъп само С., изброили наличната стока, направили
инвентаризация, съставили протокол. Свидетелката сочи, че имало фактури,
които са били предадени на
счетоводителя, но не били заведени в бензиностанцията
като количествени стойности. Имало и доста незаведени фактури, за които не се
знае къде е стоката. От ответницата било поискано писмено обяснение, но тя
отказала да го напише пред свидетели, след което си подала молба за напускане.
Подписала в полза на Е.К. Запис на заповед, като свидетелката не си спомня
точната сума, въпреки, че тя изготвила заповедта.
Свидетеля Мирослав Карантилски,
свидетел на ответницата в показанията си сочи, че от 10 години живее на семейни
начала с ответницата С.. През м.ноември 2018 г. С. подписала договор и
започнала работа на бензиностанцията в с. Липница. Съгласно договора, работното
и време било от 8.00 ч. до 17.00 часа, но се указало, че трябва да е на
разположение 24 часа в денонощието. Тъй като имали две малки деца – на 2 и 7
години, свидетелят и казал, че трябва да напусне работа, тъй като така не може
да продължава и ответницата написала молба за напускане с предизвестие, но
молбата се изгубила и не и бил даден входящ номер. Свидетеля сочи, че след
подаване на молбата, започнали проблемите и на работа – липса на разни неща, че
не си върши работата. Било почивен ден, били на гости, С. трябвало да отиде на
работа, но тя не отишла. На другия ден имало ревизия и трябвало да си напише молба
за напускане незабавно. Свидетеля сочи, че след ревизията заявили, че има много
липси и пари и за да не я уволнят, С. да си напише молба за напускане, но
документите и били връчени след няколко дни-извикали я късно една вечер в 22
часа, да отиде да си вземе документите. Тогава и е бил връчен за подпис
документ в който пише, че тя дължи някаква сума пари, като и било обяснено, че
трябва да го подпише ако не излезе ревизията по-нататък. В момента на
подписването тя не е знаела този документ какъв е, нито каква сума пари дължи.
Само и е казано, че дължи голяма сума. Протокол от ревизията не и е даван, за
да види точната сума от ревизията.
От
разпита на свидетелката В.И. се установява,че работила заедно с ответницата от
м.март до уволнението и. сочи, че не е присъствала на извършената на 23.07.2019
г. инвентаризация в бензиностанцията в с. Липница, когато управител била
ответницата С.. Присъствала е само на проверката на фактурите дали са въведени
в системата на компютъра. Тогава се установило, че имало невъведени стари
фактури, не от датата на проверката. Свидетелката сочи също, че при проверка на
фактурите, ответницата не е присъствала. Протокола от проверката подписали
свидетелката И., Геновева, Пепа и И.. Когато ответницата била управител, на нея
давали парите от оборота - дневната смяна в 6,30, а нощната сутринта. С. била
всеки ден на работа, като през деня ходела някъде, после се връщала, но винаги
била там, за да вземе оборота. Свидетелката сочи, че е виждала С. да взема
стоки от магазина, без да ги минава през касовия апарат като продадени. Виждала
я е да взима сокове, бира, безалкохолни, на не и е казвала нищо, тъй като била
управител.
От заключението на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общата стойност на
неотразените /липсващи в касата/ парични средства е в размер на 8 049.45
лв. От тях
установени липси при извършената инвентаризация в обекта на 23.07.2019г. е в
размер на 6 476.25 лева,а сумата от 1233.01 са установени с протокол за установени
нередности в отразяването на стойността на получените фактури за покупка на
стоки отразени в счетоводството на „Логи 99“ и в системата Енсис в
бензиностанцията.
При така установеното се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417от ГПК. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си,
че е поемател по запис на заповед, издаден от ответника, т. е. че е
материалноправно легитимиран да получи сумата. Доколкото се установи наличието
на задължение по абстрактното правоотношение, както и връзката между записа на
заповед и каузалното правоотношение, т. е. че менителничният ефект е издаден за
обезпечаване на вземането по установени липси след извършена ревизия на 01.08.2019
г. на бензиностанция в с. Липница, собственост на ищеца, в който ответницата е
работела на длъжност „обслужващ бензиностанция и газостанция“ и е била
материално отговорно лице, то ответникът носи тежестта да докаже, че е платил
по каузалното правоотношение, като по този начин ще докаже, че не дължи и по
менителничното правоотношение.
Представеният като доказателство документ
съдържа всички изискуеми в съответствие с разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити за формата на
ценната книга "Запис на заповед", т. е. представлява редовен от
външна страна запис на заповед. След проверка на формалната страна на
менителничния ефект, съдът по същество трябва да провери фактите и
обстоятелствата, свързани с изпълнението или неизпълнението на задълженията по
каузалната сделка, въведена от ответника. Тук е и същественият въпрос, че при
иск по чл. 415, вр. 422, ал. 1 от
ГПК не отпада задължението на съда да
изследва дали вземането по каузалната сделка съществува или не. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си,
че е поемател по запис на заповед, издаден от ответника, т. е. че е
материалноправно легитимиран да получи процесната сума. По делото безспорно се
установява, че при извършена ревизия в бензиностанцията, в която е работела
ответницата като МОЛ са установени липси в размер на 8 049.45 лв. съобразно заключението на вещото лице по изготвената
съдебно счетоводна експертиза. Ответницата е подписала на ищеца Запис на
заповед на ищеца, за обезпечаване на установените липси, които се е задължила
да възстанови. Съгласно чл. 207 ал.1 т.2 КТ ответницата отговаря за
установените липси в пълен размер ведно със законната лихва от установяването
им до окончателното изплащане на сумата. От разпита на свидетелите се установи,
а и между страните не се спори, че ответницата не е възстановила сумата на
работодателя.
Доколкото се установи наличието на задължение
по абстрактното правоотношение, както и връзката между записа на заповед и
каузалното правоотношение, т. е. че менителничният ефект е издаден за
обезпечаване на вземането по каузалното правоотношение, то ответникът носи
тежестта да докаже, че е платил по каузалното правоотношение, като по този
начин ще докаже, че не дължи и по менителничното правоотношение.По делото не се
представиха доказателства за плащане на дължимата от ответницата сума.
С оглед
изложеното исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да
се уважи в установения от заключението на вещото лице размер на 8 049.45
лева, като същата над установения размер 8 049.45 лева до претендирания размер
от 10 280.00 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Присъждането на законната лихва от момента на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 14.10.2019 г.
– дата на завеждане на делото, е съобразно искането на ищцовата страна.
При този изход на
спора ответника дължи на ищеца, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК и направените разноски съобразно уважения размер на иска,
както в заповедното производство, за който вече е издадена Заповедта в размер
на 628.36, така и разноските за производството по общия исков ред в общ размер
на 823.36 лв.
На ответника следва да
се присъдят деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на
88.00 лева.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Р., с ЕГН ********** ***
и настоящ адрес ***,че дължи на Е.Д. Кожухаров, с ЕГН **********,***,
сумата от 8 049.45 лв. /осем хиляди и четиридесет и девет лева и четиридесет
и пет ст./, представляваща задължение по Запис на заповед от 08.08.2019 г., с
падеж 08.10.2019 г., ведно със законната лихва от 14.10.2019 г. - датата на
подаване на заявлението в съда /видно от пощенското клеймо/, до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и направените деловодни разноски в
заповедното производство в общ размер на 628.36
лв./шестстотин двадесет и осем лева и тридесет и шест ст./, за които суми е
издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
393/16.10.2019 г. по ч.гр.д. № 591/2019 г. на ОРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с пр. осн. чл.422 ГПК
от Е.Д. Кожухаров, с ЕГН **********,*** против С.И.Р., с ЕГН ********** *** за
сумата над установения размер от 8 049.45 лв. /осем хиляди и четиридесет и
девет лева и четиридесет и пет ст./ до претендирания размер от 10 280. 00
лева/десет хиляди двеста и осемдесет лева и нула ст./, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА С.И.Р., с ЕГН ********** *** и
настоящ адрес ***, да заплати на Е.Д.
Кожухаров, с ЕГН **********,*** сумата
от 1 451.72 лева / хиляда
четиристотин петдесет и един лева и седемдесет и две ст./ - деловодни разноски
съобразно уважената част от иска, от които разноски в заповедното производство
размер на 628.36 лв./шестстотин двадесет и осем лева и
тридесет и шест ст./ и разноски в исковото производство в размер на 823.36 лв./осемстотин двадесет и три
лева и двадесет и шест ст./.
ОСЪЖДА Е.Д. Кожухаров, с ЕГН **********,***
да заплати на С.И.Р., с ЕГН ********** *** сумата от 88.00 лева/осемдесет и
осем лева и нула ст./ -деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: