РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. В., 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
при участието на секретаря А. А. Т.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело №
20211300500284 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „БНП П.П.Ф.“ С.А., П., Ф. чрез „БНП
П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр. С., жк. „М* 4“, Бизнес парк С., сгр.* чрез
юрисконсулт Н. М.(пълномощно № 3464/2021 г.) срещу Решение № 116 от
26.03.2021 г. на Районен съд - В., постановено по гр. д. № 2200/2019 година, в
частта, с която искът е отхвърлен за горницата над установения размер от
1960.08 лева до претендирания от 3031.50 лева - главница , като неправилен.
Поддържа се , че неправилно съдът е приел, че процесният договор за
кредит е недействителен поради несъответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).Нормата гласи, че договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа „годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин“.В процесният договор са посочени
годишният процент на разходите (.45.91%) и общата сума. дължима от
1
потребителя (5 609.52 лева), като в чл. 3 от договора са обективирани и
взетите предвид допускания - началната дата на изчисляване на ГПР е датата
на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като
страните изпълняват точно задълженията си по него. с което всички
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са изпълнени.
Посочва, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не
поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на
компонентите на годишния процент на разходите. Те са нормативно
определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК. респ. Приложение № 1 към ЗПК (в този
смисъл е и Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в. гр. д. № 611/2020 г. на
Окръжен съд - П., Решение № 72 от 06.04.2021 г. по в. гр. д. № 46/2021 г. по
описа на Окръжен съд - С. и други).
Молят Съда да отмени Решение № 116 от 26.03.2021 г. на Районен съд -
В. в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения по
реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу М. Г. М.. Претендират
разноски.
Ответната по делото страна , чрез назначения особен представител
депозира отговор на въззивната жалба , като оспорва същата като
неоснователна.
Посочва, че Решението на ВРС е правилно, обосновано и постановено в
съответствие с материалните и процесуални правила и норми. ВРС е изложил
мотиви , правни и фактически основания, обуславящи основателността на
правните изводи на съда.
Съдът е посочил конкретни „ неравноправни клаузи „ , заложени и в
европейски правни норми . Съдът обосновано е посочил в решението, че
съгласно чл 11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита, общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора,за кредит,
като се посочат взетите.
Съдът е посочил, че несъобразяването на договора с изискванията на чл 11,
а1, т.10 от ЗПК представлява основание по чл 22 от ЗПК за недействителност.
, и като такъв не може да ги обвърже и създаде задължения за М.М. .
Посочва, че правилните правни изводи на съда и обосноваността на
2
съдебното решение водят до извода за неоснователност на подадената
въззивна жалба.
Молят Съда да постанови решение , с което да отхвърли подадената
въззивна жалба като неоснователна и потвърди Решение № 116 от 26.03.
2021гпо гр дело № 2200/2019г.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по
делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Исковете са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
С Решение № 116 от 26.03. 2021г. по гр дело № 2200/2019г., ВРС Признава за
установено по отношение на М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
жк“А.С. „ бл.* вх.* ет.* ап.*, че БНП П.П.Ф. С.А., П., рег. № *, чрез БНП
П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК : *, с адрес: гр. С., ж.к. „М*“, „Б.П.С.“, сгр. *, има
вземане спрямо М. Г. М., ЕГН **********, за сумите от : 1 960,08лева -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата на
постъпване на заявлението в съда – 25.03.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, като искът до пълния претендиран размер 3031.50
лв.отхвърля като неоснователен.
Отхвърлен е предявения от БНП П.П.Ф. С.А., П., рег. № *, чрез БНП П.П.Ф.
С.А., клон Б., ЕИК : *, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на М. ГР. М., ЕГН **********, че БНП П.П.Ф. С.А., Париж, рег.
№ *, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК : *, има вземания за сумите
от: 659,45лева мораторна лихва за периода 20.01.2017г. до
11.03.2019г., като неоснователен.
Установи се , че на 03.05.2016г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като
кредитор и ответната страна, като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски паричен кредит PLUS 13189474. Съгласно чл. 2 от договора,
сумата от 737,54лева от отпуснатите 3 000,00лева са послужили за
рефинансиране на задължение на ответната страна по договор с номер PLUS-
11662026, и 105,00лева за такса ангажимент по кредита. Сумата от
2 157,46лева е изплатена от ищеца на ответната страна с направено плащане
3
по лична сметка. Договорено е кредита да се изплаща на 36 броя погасителни
вноски, всяка в размер на 155,82лв. Общата стойност на плащанията е
5 609,52лева, годишен процент на разходите – 45,91% и лихвен процент
35,60%. Съгласно чл. 2 от договора, лихвения процент е фиксиран за срока на
договора. Съгласно чл. 7 от договора е договорено право на кредитора при
инфлация, по-голяма от 2.00% на месечна база или 24.00% на годишна база,
да преизчисли размера на остатъчното задължение с индекса на инфлация за
приложимия период. Ответната страна е преустановила плащания по
договора на 20.12.2016г., като е заплатила 6 месечни вноски в общ размер на
934,92лева. Ищцовото дружество е отправило покана на 12.09.2018г. до
ответната страна за доброволно плащане с уведомяване за предсрочна
изискуемост на вземането по договора. Ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен
съд гр. В. на 25.03.2019г. като е образувано гр.д. № 884 / 2019г. по описа на
Районен съд гр. В. По делото е издадена Заповед № 711 - РЗ за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.03.2019г., с която е разпоредено
ответната страна да заплати на ищеца процесните суми на въведеното
основание. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил
настоящите искове. ВРС е приел, че по същество искът за установяване на
вземането за главница е частично основателен за сумата в размер на
1 960,08лева. , тъй като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договора
за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 /към закона) начин. Съдът приема, че в
процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно
нито какво включва, нито как е формиран. Несъобразяването на договора с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява основание по
чл. 22 от ЗПК за недействителност. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или
други разходи по кредита. Прието е, че ответника дължи връщане на
разликата между отпуснатата и платена сума или сумата от 1 960,08лева.
4
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в
чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК.
Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и
допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че
последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество - решението, в обжалваната част, се прецени
за правилно.
В конкретния случай безспорно се установи сключването на 03.05.2016 г. на
договор за потребителски кредит (заем) между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като
кредитор и ответната страна, като кредитополучател, съгласно който , сумата
от 737,54лева от отпуснатите 3 000,00лева са послужили за рефинансиране на
задължение на ответната страна по договор с номер PLUS-11662026, и
105,00лева за такса ангажимент по кредита. Сумата от 2 157,46лева е
изплатена от ищеца на ответната страна с направено плащане по лична
сметка. Договорено е кредита да се изплаща на 36 броя погасителни вноски,
всяка в размер на 155,82лв. Общата стойност на плащанията е 5 609,52лева,
годишен процент на разходите – 45,91% и лихвен процент
35,60%.Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с
неговите изискванията, включително относно действителността му.
Настоящият състав намира, че договорът е сключен в нарушение на редица
императивни разпоредби на ЗПК в относимата към момента на сключването
му редакция.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин.
В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно
5
нито какво включва, нито как е формиран Несъобразяването на договора с
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява самостоятелно основание
по чл.22 ЗПК за недействителност. В процесния договор са посочени броя,
размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на
отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от
дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните
вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за
погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания.
Само посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно
договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който
планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е
основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между
страните договор за потребителски кредит от 03.05.2016 г. е недействителен и
като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника.
Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и
възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за
приложението им въззивната инстанция следи служебно съгласно ТР
№1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В процесния
случай отпуснатия на ответника кредит е в размер на 3 000,00лева. Ответната
страна е заплатила сумата от 105,00лева представляваща такса ангажимент по
кредита и сумата в общ размер на 934,92лева, представляваща общ размер на
6 месечни вноски, с които, след като договорът е недействителен и с оглед
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, следва да се погаси част от главницата и в тази
връзка ответника дължи връщане на разликата между отпуснатата и платена
сума или сумата от 1 960,08лева.
При изложеното до тук решението на ВРС, в атакуваната част, се
прецени за правилно и нестрадащо от пороците, визирани във въззивната
жалба и като такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като
6
неоснователна – да се остави без уважение.
При този изход на делото, въззиваемата страна има право да й се
присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, но въззивния съд
не присъжда разноски поради липса на доказателства за сторени такива.
Пред настоящата инстанция въззиваемия М. Г. М., ЕГН **********, бе
защитавана от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК на
разноски на ищеца. Предвид това и с оглед внасяне на сумата 488.37 лв.,
определена за възнаграждение на особения представител, съдът следва да
разпореди тя да бъде изплатена на адв. Л.С., чрез превод по посочена от нея
банкова сметка.
Водим от горното, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ *от 26.03. 2021г. по гр дело №
2200/2019г., по описа на ВдРС в частта, с която е отхвърлен иска на БНП
П.П.Ф. С.А., П., рег. № *, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК : *, с адрес: гр.
С., ж.к. „М.“, „Б.П.С“, сгр. *, против М. ГР. М., ЕГН **********, с адрес:
гр.В., жк“А.С. „ бл.* вх.* ет.* ап.*, за горницата над сумата от 1 960,08лева
- до сумата 3031.50 лв.главница и за сумата от 659,45лева мораторна
лихва за периода 20.01.2017г. до 11.03.2019г.
В останалата част Решение № 116 от 26.03. 2021г. по гр дело №
2200/2019г., по описа на ВРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.
На адвокат Л.С. - особен представител на въззиваемия М. Г. М., ЕГН
**********, назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК, да се
изплати възнаграждение в размер на 488.37 лв. по внесения депозит в
особената сметка на съда с вносна бележка от 27.07.2021г., чрез превод по
посочена от нея банкова сметка
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8