Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. Средец, 05.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Средецкият районен съд, наказателен
състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Дойков
при секретаря Мaринка Маринчева и в
присъствието на прокурор ......................., като разгледа
докладваното от съдията Дойков НАХД № 4 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 990/26.11.2018г.
на инж. С. И. Б. – Директор на РДГ
Бургас на В.Ф.М., ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 275, ал. 1, т.
2 вр. чл. 266, ал. 1 от Закона за горите
и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 1200.00лева/хиляда
и двеста лева/ за нарушение на чл. 207 от Закона за горите. Ф. е наказан за това, че на 05.11.2018г.
в землището на с. Кирово, в имот с идентификатор № 36938.17.26 , товари
14.30пр.м3 дърва от дървесен вид „дъб” и „цер” с дължина от 1м. на камион
„Мерцедес 1317” с рег. № А9164КК, без да са маркирани с марка за собственост на
Община Средец от длъжностно лице определено от кмета на Община Средец .
В.Ф.М., ЕГН: **********, с адрес *** е останал недоволен от наложеното му наказание.
Излага се , че издаденото НП не отразявало в пълна степен фактическата
обстановка , в следствие на което противоречало на процесуалноправните и
материалноправните законови разпоредби. Моли за отмяната му. В съдебно
заседание жалбоподателят се явява с адв. Г.Г..***. Жалбата се поддържа, като се
взема и становище, че в наказания не е имало умисъл за извършване на деянието,
понеже така му било наредено от работодателя му. Твърди се също, че не е имало
реализиран транспорт, а вътрешна товарно – разтоварна дейност в рамките на имота.
Ответникът по жалбата – РДГ Бургас,
редовно призован, се представялва от юрисконсулт Е. Г. Д. – С.. Страната заема
становище, че жалбата е неоснователна, а издаденото наказателно постановление
да бъде потвърдено като безспорно доказано.
Контролиращата страна Районна
прокуратура гр. Средец не се представлява и не взема становище.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 05.11.2018г. свидетелите Я.П.Л. и Л.Б.Б.
– служители на ТП „ДГС” гр. Средец, заедно с колегата им Ж. Ж., изпълнявали
служебните си задължения. Около обяд се намирали в замлището на с. Тракийци,
като чули шум от дейност по преместване и товарене на автомобили. На около 150метра
от табелата на с. Тракийци , свидетелите забелязали два камиона и фигури с
дървесина. Свидетелите започнали наблюдение на лицата, които извършвали дейност
по товарене на двата камиона. След като натоварили двете МПС, лицата преместили
единия камион , качили се на другия и потеглили. Служителите на ТП „ДГС” Средец
спрели за проверка МПС – то. При извършената проверка било установено, че за
дървесината нямало издадени превозни билети, не била маркирана с КГМ, производствена
или общинска марка. На място бил повикан
свидетелят С.Д.С.,***. С. също се убедил в констатациите на колегите си и съставил АУАН № 101435/ 05.11.2018г..
Съставеният акт бил връчен на В.Ф.М., който вписал в АУАН, че написаното в акта
отговаря на истината.
В съдебно
заседание наказаният е дал обяснения. М. не отрича, че на посочената дата се е
намирал на мястото описано от свидетелите. М. твърди, че мъжът за когото
работел – В. Ч., му казал да товари дървесината. Наказаният товарил заедно с
още четирима човека. На натоварените дървета нямало поставени марки –
контролна, производствена или общинска.
В законоустановения срок инж. С. И. Б.
– Директор на РДГ Бургас е издал против В.Ф.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** обжалваното Наказателно постановление № 990/26.11.2018г.
Горната фактическа обстановка се
установи от съвкупната преценка на обясненията на жалбоподателя, показанията на
разпитаните свидетели С.Д.С., Я.П.Л., Л.Б.Б., приложените по делото писмени
доказателства.
Наказателното постановление е
изпратено на В.М., връчено на 28.12.2018г. на член на семейството му. В
законоустановения срок е подадена жалба , чрез административно – наказващия
орган.
Въз основа на така установените факти
по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в
закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което
има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна .
При извършената служебна проверка,
съдът констатира , че акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентните органи. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган,
преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните в делото доказателства
могат да се направят следните изводи.
Настоящият състав счита, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен
материалния закон, израззило се в следното. На първо място в АУАН е посочено,
че нарушението е извършено в землището на с. Тракийци, общ. Средец в имот №
36938.14.26 , а в наказателното постановление се сочи , че това е станало в
землището на с. Кирово, в имот с идентификатор № 36938.17.26. Видно от това има
различие в мястото на извършване на нарушението. От АУАН е видно, в изложението
на обстоятелствата по извършване на нарушението, е отразено, че дървесината е
добита от имот № 36938.17.26 , землище на с. Тракийци, общ. Средец. Това се
явява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неяснотата на
претендираното място на нарушението засяга възможността на наказания да разбере
на кое място е реализирал нарушението. На следващо място състава на чл. 207 от
Закона за горите сочи, че „Дървесината, добита
извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост
на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от
длъжностно лице, определено от кмета на общината.” На В.Ф.М. е предявено
административно обвинение , че на „на 05.11.2018г. в землището на с. Кирово, в
имот с идентификатор № 36938.17.26 , товари 14.30пр.м3 дърва от дървесен вид
„дъб” и „цер” с дължина от 1м. на камион „Мерцедес 1317” с рег. № А9164КК, без
да са маркирани с марка за собственост на Община Средец от длъжностно лице
определено от кмета на Община Средец”. Видно от събраните по делото
доказателства, М. не е упълномощен да маркира дървесината, няма вменено към
него такова задължение. В състава по чл. 207 от Закона за горите няма
изпълнително деяние „товарене”, за което М. да следва да търпи санкция във вр.
чл. 266, ал. 1 от Закона за горите. В тази връзка може да се счете, че е
нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
По тези съображение , настоящия
състав счита, че следва наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 990/26.11.2018г. на инж. С. И.
Б. – Директор на РДГ Бургас, с което на В.Ф.М., ЕГН: **********, с адрес
*** на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 вр. чл. 266, ал. 1 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 1200.00лева/хиляда и двеста лева/ за
нарушение на чл. 207 от Закона за горите, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: