Решение по дело №1709/2017 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 25.06.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на деветнадесет и седми май                                  две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР И.

 

Секретар: Стефка Атанасова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1709 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл.334, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79 от ЗЗД, предявен от Е.В.Д., ЕГН: **********,*** чрез адв. Г.Ш. против „М.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:****, р-н С., ул. „К.“ №**, ет.*, ап.*, с управител Я. Й. В..

Ищцата твърди, че на 29.04.2017 г. сключила договор за индивидуална поръчка № 0000597 с представител на „М.М.“ ЕООД ***, за доставка на ортопедичен матрак, като заплатила за него 880 лв. /осемстотин и осемдесет лева/, представляваща първа вноска от цялата сума от 1620 лева. Сумата от 880 лева платила на представител на фирма, който правел презентация на матраците, и който попълнил документите и ѝ показал къде да се подпише. Съгласно Общите условия по договора, доставката на матрака трябвало да стане на 26.05.2017 г. и при доставката ищцата да заплати останалата част от сумата. До настоящия момент ортопедичният матрак не бил доставен. Направила опити да се свърже с представителя на фирмата, но те били неуспешни.

С оглед горното за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да ѝ заплати сумата от общо 880.00 лева, представляващи частично предварително плащане за закупена, но недоставена стока – ортопедичен матрак, с обща стойност 1620.00 лева, ведно със законната лихва, считано предявяване на иска – 01.11.2017 г., до окончателното плащане. Претендират се направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба законният представител на ответното дружество Я. Й. В. заявява, че през периода м. юни 20016 г. – м. ноември 2017 г. бил Управител на „М.М.“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност бил търговия с ортопедчни масажиращи матраци, мериносови завивки, магнитни постелки. Фирмата имала сключен договор за есклузивитет с „М. П. – *“ ЕООД, чиято стока реално продавала на крайни клиенти.

Твърди, че през 2016 г. продуктите се презентирали от лицето К. Н., който по това време имал сключен граждански договор с „М. П. – *“ ЕООД.

Твърди, че К. Н. никога не е бил служител на „М.М.“ ЕООД, нито бил упълномощаван от Я. В., в качеството му на управител на тази фирма, да извършва каквато и да е търговска дейност от името и за сметка на „М.М.“ ЕООД. Това означавало, че той нямал имал законно основание да сключи договор по индивидуална поръчка № 0000597 с ищцата Е.В.Д., като задължи по този начин „М.М.“ ЕООД.

Заявява, че през 2017 г. лицето К. Н. не е регистрирало в „М.М.“ ЕООД договори по индивидуални поръчки, сключени с клиенти, нито е отчитало (нито в „М.М.“ ЕООД, нито на него лично като управител) каквито и да било суми, получени по сключени от „М.М.“ ЕООД договори.

През 2017 г., практически, „М.М.“ ЕООД не осъществявало търговска дейност, тъй като от през м. януари 2017 г. управителят Я. В. се завърнал към основната си дейност – т. по ф., като поел представителния отбор на ПФК „Л. С.“.

Поради липсата на търговска дейност, договорът за ексклузивитет с „М. П. -*“ ЕООД бил прекратен в края на м. март 2017 г.

През м. август 2017 г. управителят Я. В. започнал да получава сигнали по телефона от недоволни хора, които твърдели, че са сключили договори с „М.М.“ ЕООД, платили дължими суми, но не получили съответната стока. Затова извършил вътрешна проверка, която установила, че „М.М.“ ЕООД и той, в качеството си на управител на дружеството, били жертва на неправомерни действия от страна на лицето К. Н.. След консултация с а., сезирал С. р. п., като по случая било заведено досъдебно производство.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и се потвърждава от приложения в заверен препис договор за индивидуална поръчка № 0000597, че на 29.04.2017 г. ищцата Е.Д. заплатила сумата от 880 лева, представляваща първа вноска от общо дължими 1620 лева, за покупка на ортопедичен матрак. Сумата предала на мъж, който заявил, че е представител на „М.М.“ ЕООД ***, и който обещал да достави матрака на 26.05.2017 г. На 3-та стр. от договора е видно, че с ръкописен почерк е записан телефонен номер и името „К.“.

От разпита на свидетеля М. А. Ш. се установява, че през м. април 2017 г. срещнал ищцата в гр. Х.. Тя му споделила, че била на презентация на ортопедичен матрак, който бил доста скъп. Парите не ѝ достигали, за да го купи и помолила свидетеля да ѝ даде назаем 300-400 лева. Той обаче нямал толкова пари в себе си. При следващи разговори тя му се оплакала, че платила – по спомен на свидетеля около 1000 лева, на човек на име К. Н., но загубила връзка с него и нито доставил матрака, нито ѝ върнал парите.

С Определение №34/09.01.2018 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК – разкриване на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.

С писмо вх. № 260614.22.01.2021 г. РП П. уведомява, че ДП 28/2018г. по описа на Сектор „И. п. при ОДМВР П., пр. пр. №7642/2017г. по описа на Р. п. – П. (образувано след изпращане по компетентност на материали от С. р. п.) е приключило с внесено и одобрено от съда споразумение между прокуратурата и обвиняемото лице К. Н. Н..

От изискания в заверен препис протокол с одобрено споразумение от 30.09.2020 г. по НОХД № 20205330205774 по описа за 2020 година на РС П. се установява, че К. И. Н., ЕГН: ********** е признат за виновен за престъпление по чл. 210, ал. 1, т.1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че през периода 25.04.2017 г. до 07.09. 2017 г. в гр. Х.; в с. К.; в гр. П.; в гр. Б.; в гр. В.; в гр. С.; в с. П. б.; в гр. Т.; в кв. В., гр. Б.; в гр. А. и в с. Н. б., в условията на продължавано престъпление, като се е представил за длъжностно лице - служител на „М.М.“ ЕООД, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у общо 39 лица и с това им е причинил имотна вреда в общ размер от 40 928 лева. Наложено му е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. Видно от споразумението е, че ищцата не е сред пострадалите лица, които са били конституирани като такива по цитираното наказателно дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира иска на Е.Д. против „М.М.“ ЕООД за неоснователен и недоказан.

Съгласно разпределената доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже наличие на сключен договор с ответното дружество. От събраните по делото доказателства обаче се установи, че договор за индивидуална поръчка № 0000597 от 29.04.2017 г. е бил подписан от лице, което не е било упълномощено да представлява „М.М.“ ЕООД и да сключва договори от негово име. Несъмнено, ищцата е била въведена в заблуждение от К. И. Н., който твърдейки, че е представител на ответното дружество, ѝ е причинил имотна вреда в размер на 880 лева. Неговата вина е установена с влязла в сила присъда, макар и конкретно ищцата Е.Д. да не е участвала в наказателното дело водено в РС П.. Доколкото „М.М.“ ЕООД не е страна по договор за индивидуална поръчка № 0000597 от 29.04.2017 г., искът срещу ответното дружество за заплащане на претендираната сума следва да се отхвърли.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се полагат разноските по делото, но такива не се претендират и не следва да се присъждат.

По изложените съображения, съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска, предявен от Е.В.Д., ЕГН: **********,*** за осъждане на „М.М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:****, р-н С., ул. „К.“ №**, ет.*, ап.*, с управител Я. Й. В. да ѝ заплати сумата от общо 880.00 лева, представляващи частично предварително плащане за закупена, но недоставена стока – ортопедичен матрак, с обща стойност 1620.00 лева, ведно със законната лихва, считано предявяване на иска – 01.11.2017 г., до окончателното плащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Ц.Ч.        РАЙОНЕН СЪДИЯ: