О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1715 26.08.2021 година гр.Бургас
Административен
съд - гр.Бургас
ХІІІ-ти състав
На двадесет и шести август две
хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Енчев
Секретаря: Сийка Хардалова
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
частно касационно административно дело № 2111 по
описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.213а, ал.3 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.281 и
чл.285, ал.1, изр.3 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС), вр. чл.229-236 от АПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И.Н.Р., изтърпяващ
наказание в Затвора Бургас, против определение № 1544/21.07.2021г., постановено
от едночленен състав по адм.д.№ 1625/2021г. по описа на Административен съд -
Бургас, в частта му с която е отказано освобождаването му от заплащане на
държавна такса за производството.
Частният жалбоподател счита оспореното определение за необосновано
и неправилно, като поддържа искането си освобождаване от такса поради липсата
на средства.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
като разгледа частната касационна жалба, намира от фактическа и страна
следното:
Производството е образувано по жалба вх.№
844/02.10.2020г. на И.Р., против Прокуратурата на Република България, с правно
основание чл.276 от ЗИНЗС. Първоначално е било образувано адм.д.№ 2062/2020г.
по описа на Административен съд - Бургас. Още в началото на това производство Р.
е бил освободен от заплащане на такса с определение на съда под №
2047/19.10.2020г. (л.17). Следователно по силата на това определение той не
дължи такси поради освобождаването си от заплащане на такива за цялото производство,
независимо от последващите разделяния и обединения на производствата по
неговата жалба. Последното е настъпило по силата на определение №
1261/16.06.2021г. (л.89) с което производството по адм.д.№ 2062/2020г. е било
разделено на три. Жалбата по т.1 е останала за разглеждане по това дело, а по
т.2 и т.3 са били образувани две нови дела – адм.д.№ 1437/2021г. и адм.д.№ 1438/2021г.
С определение № 1312/21.06.2021г. (л.93) производството по адм.д.№ 1438/2021г.
е било присъединено към адм.д.№ 1437/2021г., но с определение №
1361/25.06.2021г. (л.99) по последното дело е било постановено ново разделяне,
поради което е било образувано настоящото адм.д.№ 1625/2021г.
Веднага след образуването му, съдия-докладчикът без да
се съобрази с вече постановеното с определение № 2047/19.10.2020г. по адм.д.№
2062/2020г. освобождаване на Р. от заплащане на такса, е оставил жалбата без
движение и е изискал заплащането на такса от 10 лева. С молба от 08.07.2021г.
жалбоподателят е потвърдил желанието си да бъде освободен от такса, като е
приложил декларация за семейно и имуществено състояние. Съдът е изискал от
затвора и справка за доходите на жалбоподателя, видно от която същите са
минимални.
Постановено е атакуваното определение №
1544/21.07.2021г. с първата част от което е отказано освобождаването от такса.
Като мотив за това съдът е посочил, че искането не е подкрепено с
доказателства, че жалбоподателят не притежава имущество и доходи, а от
справката се установява, че получава парични суми по трудово възнаграждение,
без да се коментира ниския му размер. Посочено е, че жалбоподателят е в
трудоспособна възраст и има право на труд независимо, че се намира в затвора,
като липсват доказателства да има здравословни проблеми.
Определението е съобщено на Р. на 23.07.2021г. и на 27.07.2021г.,
чрез администрацията на затвора, той е подал процесната частна жалба.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото
подателят й е адресат на оспорения съдебен акт, с който е засегнат
неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването му. Спазен е
законоустановеният 7-дневен срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата е основателна, а
частично оспореното определение на съда е незаконосъобразно.
Настоящата инстанция вече посочи, че съгласно определение
№ 2047/19.10.2020г. по адм.д.№ 2062/2020г., което не е отменяно нито по същото
дело, нито по адм.д.№ 1438/2021г., или по настоящото адм.д.№ 2062/2020г.,
жалбоподателят е бил освободен от заплащане на държавна такса за производството.
Поради това неправилно първоинстанционният съдебен състав е оставил жалбата по адм.д.№
2062/2020г. без движение, вменил е задължение на Р. да плати такса и
недопустимо е отказал освобождаването му от такава с определение №
1544/21.07.2021г. в обжалваната му част. Това налага отмяна на определението с
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл.281 и чл.285, ал.1,
изр.3 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 1544/21.07.2021г., постановено от едночленен състав по адм.д.№ 1625/2021г. по
описа на Административен съд - Бургас, в частта му с която е отказано
освобождаването на И.Н.Р. от заплащане на държавна такса за производството, тъй
като същият е освободен от такава с определение № 2047/19.10.2020г. по адм.д.№
2062/2020г.
ВРЪЩА делото на
същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.