Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260337 /08.07. Година 2021 Град П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 27.01. Година 2021
В публичното заседание в
следния състав:
Председател: Богдан Велев
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №01372 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл.от ЗАНН и е образувано срещу наказателно постановление № 487266-F 516147/03.01.2020г. на Заместник директор при ТД НАП - София, с което на „ЗС-ТРАНС”
ЕООД,ЕИК *******,представлявано от З.П.С., на основание чл.74, ал.1 от Закона
за счетоводството е наложена имуществена санкция, в размер 200.00 лв., за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
Срещу издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от търговското дружество,чиято административно наказателна отговорност е
ангажирана в процеса.
Излагат се становища за това, че обжалваното
наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, не било
обосновано,санкцията била неправилно определена.
В съдебно заседание процесуален
представител- адв.С.,която внася допълнителни доводи: не била посочена датата
на нарушението,като реквизит,не са изложени
доводи относно приложението на чл.28 от ЗАНН ,а за това са налице
определени предпоставки.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител – ю.к.П., изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
На 14.10.2019г. от
инспектор по приходи към ТД на НАП.София,Офис П. е съставен акт за установяване
на административно нарушение,в който са отразени следните констатации:
На 21.08.2019 г. в ЦУ на НАП е получена
информация с вх. № 12-00-316/21.08.2019 г., предоставена на основание чл. 38,
ал. 11 от Закона за счетоводството (ЗСч) от Агенцията по вписванията относно
юридическите лица, които не са подали годишен финансов отчет (ГФО) за 2018 г. в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в срок
до 01.07.2019 г. и не са подали декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.
Получената информация с вх. №
12-00-316/21.08.2019 г. по описа на ЦУ на НАП удостоверява датата, на която е
установено извършеното административно нарушение.
По аргумент на чл.
38, ал. 11 във вр. с чл. 78 от ЗСч. от страна на НАП са предприети необходимите
действия за извършване на проверка.
На 24.09.2019 г. в ТД
на НАП София, офис П. при извършена справка в Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица при Агенцията по вписванията е установено, че „ЗС-ТРАНС"
ЕООД, ЕИК *******не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията -
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на
годишния финансов отчет за 2018 г. в законоустановения срок - до 01.07.2019 г.
/30.06.2019 г. е почивен ден/, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Заявлението за
вписване и представяне за обявяване на годишния финансов отчет за 2018 г. в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е
подадено на 10.10.2019г.
Констатирано е
закъснение от 100 дни.
На основание чл. 40,
ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е изпратена
покана за образуване на административнонаказателно производство с изх. №
2451-159/24.09.2019 г., получена на 07.10.2019 г. по електронен път чрез
активиране на електрона препратка от електронен адрес ********* с IP адрес 85.187.212.134.
Търговското дружество
е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. с вх. № 1400И0089675/20.03.2019 г. по
описа на ТД на НАП София, офис П., съгласно която за 2018 г. нетните приходи от
продажби възлизат на 2 785 лв.
Нарушението е за
първи път.
Като нарушена
законова разпоредба се сочи чл.38 ,ал.1
,т.1 от Закона за счетоводството.
АУАН е съставен в
присъствието на упълномощено от управителя лице,нему е връчен и препис от
АУАН,в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е
подадено писмено възражение.
На 03.01.2020г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53 и 83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.74,
ал.1 от Закона за счетоводството ангажирал
имуществената отговорност на посоченото търговско дружество,в размер на
200лв.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид:
показанията на К.А.В.-М. -актосъставител както и приетите писмени
доказателства: писмо, изх. изх. №20-00-122
от 09.08.2017 г. на ЦУ НАП – София, Акт за установяване на административно
нарушение №F 516147/14.10.2019г., Справка от
ТР към Агенция по вписванията, извлечение от ИС на НАП,Отчет за приходите и
разходите за 2018г. ,Удостоверение за извършено връчване по електронен
път,извлечение от ТР,Баланс от 31.12.2018г.Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018г. на МФ.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът приема
следното:
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят на изискванията установени към съдържанието им, съставени
са от длъжностни лица със съответна
материална и териториална компетентност, и не са допуснати съществени
процесуални нарушения в административнонаказателната процедура, които да са пречка за разглеждане и решаване
на делото по същество.
След съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че формираният извод
за осъществено нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. /обн. ДВ, бр.95 от 2015, в
сила от 01.01.2016г./ е законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на
установеното по казуса фактическо положение.
Писмените и гласните доказателство по делото са
непротиворечиви помежду си и еднозначно сочат, че търговското дружество, в
качеството си на търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ и задължено лице по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството не
е изпълнило задължението си в срок до 30.06.2019г. да публикува годишния си
финансов отчет за 2018 година, чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговски регистър.
Тъй като 30.06.2019г. е неделя,законосъобразно и контролния орган,и АНО
сочат датата 01.07.2019г.
Фактите от обективна страна са свързани с бездействието на наказания субект
са безспорно установени и изпълват състава на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от
Закона за счетоводството.
Безспорно е, че ЮЛ като търговец по смисъла на Търговския закон е адресат на задължението регламентирано в
нормата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Към датата на вмененото нарушение ,по
отношение на търговското дружество,чиято административно наказателна
отговорност е ангажирана в процеса не са
налице изключенията по отношение задължението за публикуване на годишните
финансови отчети,тъй като дружеството е осъществявало търговска дейност,което
обстоятелство е посочено и в акта за установяване на административното
нарушение ,и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.
Неоснователно се твърди
от защитата ,че не е посочена датата на нарушението.
Като ВИД
административно нарушение,то е свързано с неизпълнение на законово задължение в
законово установен срок.
Или ,на следващия ден , е
осъществен вменения административен състав.
В случая, тъй като
30.06.2019г. е почивен ден, законосъобразно се сочи 01.07.2019г.
На следващо място
,неоснователно се инвокира довод за изменение на Закона за счетоводството-по
отношение на процесния ВИД срок.
Срокът по
чл.38,ал.1,т.1 от Закона за счетоводството «в срок до 30 септември на
следващата година» е в сила от 01.01.2021г. /изм.ДВ бр.104 от 2020г./
Въз основа на изложеното съдът приема, че формираните от
актосъставителя и наказващия орган изводи по отношение фактите и приложимото
право са обосновани и правилни.
Сам по себе си формалния характер на нарушението,
т.е., необвързването на съставомерносттта му с настъпването на вредни последици,
не може да се цени като обстоятелство обуславящо извод за маловажност, тъй като
самият законодател е определил нарушението като такова/като ВИД нарушение/.
За
осъществяването му е достатъчно ГФО да не е представен за обявяване в срока
установен в чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Законодателят е
счел, че определени правни субекти следва
да публикуват ГФО и по този начин да оповестят
надеждността си като контрагент по бъдещи търговски сделки, с оглед сигурността
на търговските отношения.
Фактът на първо такова нарушение за настоящия
ответник/който се сочи в обжалваното наказателно постановление/, липсата на
вредни последици от същото и неустановено засягане интересите на държавата, не
са достатъчно основание за извод, че същото е маловажно – такова, че да
отличава деянието от обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг.
от 93, т. 9 на НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН).
Възможният
вредоносен резултат от извършването му и степента на обществената опасност на
такова нарушение са отчетени от законодателя посредством разрешението деянието
да съставлява административно нарушение, независимо от наличието на вредни
последици или не.
От друга
страна, с оглед алтернативното на резултата предвиждане в чл. 93, т. 9 от НК –
наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства, по делото не е
установено да са се проявили. Фактът на първо такова нарушение от страна на
ответника не следва да се възприема като обстоятелство, което отличава
нарушението от обикновените случаи на нарушения от същия вид,тъй като да се приеме обратното ,би означавало да се
дерогира законодателното предвиждане за санкция във всички случаи на неподаване
заявление за вписване и непредставяне за обявяване в на ГФО, когато това е за
първи път, каквато не е целта на закона.
Фактът на
първо нарушение е обстоятелство, което намира отражение при определяне размера
на санкцията ,/по аргумент от правилата, дефиниращи индивидуализацията на
административното наказание,но е недостатъчен самостоятелно да обоснове
неналагане на административно наказание.
Съдът намира
са неоснователни доводите на защитата относно описанието на вмененото
административно нарушение по отношение изискуеми се реквизити /спрямо АУАН и
издаденото въз основа на него НП/,включително и по отношение на датата на
нарушението-изрично посочена в АУАН, а и като вид деяние-чрез бездействие.
АУАН е съставен от компетентно за това
длъжностно лице съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗСч, Наказателното постановление е
издадено от компетентния за това орган съгласно чл. 78, ал. 2 от ЗСч.
Приложената
административно наказателна разпоредба -чл. 74, ал. 1 от ЗСч предвижда,че на „предприятието“-относимо за казуса се налага имуществена санкция в размер от 0,1
до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се
отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
В
конкретния случай при нетни приходи от продажби от 2 785лв. -относима е
първата законова хипотеза, при което
законовия толеранс на имуществената санкция в конкретния случай е от
2.785лв.до 13.925лв., а АНО е наложил имуществена санкция в размер на 200лв.
Следователно
,доводът на защитата при това произнасяне от АНО съдът го намира за АБСОЛЮТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна ,следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава наказателно
постановление № 487266-F 516147/03.01.2020г. на Заместник директор при ТД НАП - София, с което на
„ЗС-ТРАНС” ЕООД, гр.П.,ул.“*******“ ,бл.4,вх.А,ап.4,ЕИК *******, представлявано
от З.П.С., на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложена
имуществена санкция, в размер 200.00 лв., за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от
Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА „ЗС-ТРАНС” ЕООД, гр.П.,ул.“*******“
,бл.4,вх.А,ап.4,ЕИК *******, представлявано от З.П.С.,да заплати на Централно
управление на Национална агенция по приходите сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. П.
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ