№ 3688
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504818 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 4738/14.12.2021 г., на СРС, 159 с - в, по гр. д. № 27722/2021 г. е
признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. А. Г., ЕГН **********, и Л. Г. Г., ЕГН **********, дължат на
„Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК ******* сумата от по 2 100, 98 лв., всяка от тях,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж. к. „******* І“, бл*******, ет. ******* както и сумата от 283, 26 лв., лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2 100, 98 лв., от 26.01.2021 г. - подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
пред СРС, по което е образувано ч. гр. д. № 4581/2021 г. на 159 с-в СРС, до
окончателното й изплащане. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски
производството.
Исковете са отхвърлени за сумите по главницата за услуга дялово разпределение
и лихви за забава върху тях. В тази част решението не са оспорва и е влязло в сила.
Решението се оспорва от ответниците И. А. Г. и Л. Г. Г., в частите, в които са
уважени исковете срещу тях. В жалбата се излагат съображения, че в тези части
решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуален закон и събраните доказателства. Считат, че неправилно
СРС е приел, че Л. Г. ползва процесния имот и следва да отговоря за доставената ТЕ в
него, тъй като ответницата И. Г. има запазено право на ползване върху имота, което
конкурира правата на собственика. Поради това считат, че Л. Г. не следва да отговаря
за задълженията за ТЕ за периода, като неоснователно съдът е приел, че всяка от
1
ответниците следва да отговаря за по 1/2 част от задълженията. Неоснователно СРС не
е уважил възражението за погасяване на част от задълженията за главница за периода
01.05.2017 г. - м. 11.2017 г. по давност. Поддържат, че са погасени и съответните
акцесорни задължения за лихви за забава. Неправилно съдът е приел за установени
размерите на задълженията на база заключенията на СТЕ и ССчЕ-зи. Сочат, че в
тежест на ищеца е било да установи, че спорното право е възникнало, вкл.
съществуването на договорни отношения с ответниците. Считат, че договорната
връзка, както и реално потребеното количество ТЕ са останали недоказана от ищеца по
реда на чл. 154 ГПК. Поддържат доводи, че общият топломер в АС не е преминал
изискуемите метрологични проверки. Молят да се отмени решението в оспорените
части и исковете се отхвърлят изцяло. Претендират разноски.
Ищецът - въззиваема страна „Топлофикация София“ ЕАД, не е подал писмен
отговор по жалбата в срока по чл. 263 ГПК. В молба в съдебно заседание на 08.06.2023
г. ищецът поддържа, че решението е законосъобразно, обосновано и съобразено с
доказателствата в оспорената от ответниците част. Дружеството е установило, пълно и
главно, задълженията на ответниците, а СРС е съобразил константната съдебна
практика и законосъобразно е приел, че ответниците имат качеството потребители на
ТЕ. Моли да се потвърди решението в частите, в които исковете са уважени, а жалбата
да се остави без уважение. Претендира разноски.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е взело становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата.
Съдът проверява служебно решението за нарушения на императивните
материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в
оспорената уважителна част.
Производството се развива след подадени в срока по чл. 414 ГПК възражения от
двамата ответници.
Като съобрази основните възражения на ответниците, поддържани във
въззивното производство, за недоказано облигационно правоотношение по доставка на
ТЕ в процеса, настоящият състав приема следното :
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция,
дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва,
страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия
2
е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване или лицето, което изрично са поискало откриване на партида
на свое име със заявление, подадено до доставчика.
В случая качеството на ответниците на потребители на ТЕ произтича от
обстоятелството, че са съсобственици на процесния имот, представляващ ап. 28,
находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „******* І", бл*******, ет. 5.
Това обстоятелство се установява от Договор за продажба на недвижим имот -
частна общинска собственост от 19.12.2005 г. и нотариален акт № 134, т. ІV, рег. №
14298, дело № 567/07.12.2012 г. за дарение от 07.12.2012 г., с който ответницата И. А.
Г. е прехвърлила на дъщеря си Л. Г. Г. своята 1/2 ид. част от процесния имот, като е
запазила за семе си пожизнено право на ползване върху същата 1/2 част.
Предвид тези доказателства, въззивният съд се солидаризира с изводите на СРС,
че ответниците, първата като ползвател на 1/2 ид. част от имота, а втората като
собственик на другата 1/2 ид. част, върху която не е запазено право на ползване, са
потребители на ТЕ, по смисъла на ЗЕ и даденото от ВКС тълкуване. Неоснователни са
и възраженията относно квотите на ответниците, тъй като от писмените доказателства
се установява, че те са по 1/2 част.
Следователно по силата на ЗЕ е възникнало договорно правоотношение между
ответниците и „Топлофикация София“ ЕАД за доставка на топлинна енергия при ОУ
през процесния период, срещу задължение за заплащане на нейната цена. Не се
предвижда като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални
условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са
представени доказателства ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца
ОУ.
Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е
подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство -
чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост в случая
е възложено на „Техем сървисис“ ЕООД.
В отговор на другите възражения в жалба въззивният състав намира, че реалното
потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната
енергия се установява не само от представените от ищеца доказателства, но и от
приетата и неоспорена СТЕ, която съдът кредитира, както и от представените от ФДР и
документите, касаещи дяловото разпределение за периода. Неоснователно в жалбата се
възразява, че не е установено реалното потребление на ТЕ в имота през периода.
Заключението на СТЕ е изготвено както след анализ на приетите пред СРС
писмени доказателства, представени от ищеца, така и на тези, представени от третото
лице - ФДР. Констатациите на експертизата не са опровергани от други доказателства
по делото. СРС основателно е съобразил това заключение и е приел, че дължимите
суми са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба към
процесния период. Вещото лице е установило също така, че общият топломер в
абонатната станция е преминал през изискуемите метрологични проверки на всеки 2
години. Възраженията на ответниците в жалбата за недоказана годност на общия
3
топломер, са неоснователни.
Анализирайки заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза съдът приема, че по делото се установи, че за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., сумата за изразходвана ТЕ за имота е в размер на 4 205, 60 лв.
Въззивният състав обаче не споделя изводите на СРС за неоснователност на
възражението за погасяване на част от вземанията с изтичане на 3 - годишна давност,
по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и във връзка с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011
г., на ОСГТК на ВКС. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността
тече от деня на падежа - т. е. погасени биха били вземанията, станали изискуеми три
години назад от подаване на заявлението – 26.01.2021 г. При това, за разлика от СРС,
настоящият състав приема за погасени по давност всички вземания, чиято изискуемост
е настъпила преди м. 12.2017 г.
Относно падежите на месечните задължения следва да се посочи, че съгласно чл.
33, ал. 1 от ОУ - 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно, в ОУ от 2016 г. има конкретен срок за изпълнение - 45
дни след изтичане на периода, за които се отнасят съответните месечни задължения. С
изтичането на този срок длъжникът изпада в забава. Според въззивният състав,
обективирането на задълженията в една обща фактура, не променя падежа на
конкретните задължения, които не са изискуеми от датата на издаване на общата
фактура (м. 07.2018 г.), както е приел СРС.
Предвид изложеното в съвкупност, на основание чл. 162 ГПК и въз основа на
СТЕ, настоящият състав определя стойността на задълженията за доставена ТЕ по
главницата, по реда на чл. 162 ГПК, в размер на 3 513, 31 лв., за периода от м. 12.2017
г. до м. 04.2020 г. вкл. До този размер искът е основателен. От него всяка от
ответниците дължи по 1/2 част, съобразно правата си върху имота – или по 1 756, 65
лв.
По претенциите за установяване на задължения за лихви за забава върху
главните вземания за ТЕ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Както се посочи, за забавата на длъжниците в периода, за който вземанията не са
погасени по давност от м. 12.2017 г. до м. 04.2020 г., приложение ще намери нормата
на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като продавачът начислява обезщетение за
забава само за задълженията, неплатени в посочения срок.
Доколкото ищецът претендира лихва за забава за непогасената по давност
главница от 15.09.2018 г. до 08.01.2021 г., въззивният съд констатира, че лихвата за
забава, определена посредством интернет лихвен калкулатор чл. 162 ГПК, е в по –
висок размер от присъдения от СРС. По тази причина, и поради забрана за влошаване
положението на оспорилата решението страна, следва да се приеме, че основателно
претенцията за установяване на вземания за лихва е уважена в пълния предявен размер.
Доколкото изводите на настоящият състав частично не съвпадат с тези на СРС,
относно погасяване на част от претенцията за главницата по давност, решението следва
да се отмени само в частта, в която искове по чл. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ са уважени над размер от 1 756, 31 лв. до признатия размер от 2 100, 98
4
лв. и исковете да се отхвърлят.
В останалата част, в която исковете за установяване на задължения по
главницата са уважени до размер от по 1 756, 31 лв. срещу всяка от ответниците, както
и изцяло са уважени исковата по чл. 422, ал. 1, ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за лихва за
забава в размер на по 283, 26 лв. срещу всяка от ответниците за периода 15.09.2018 г.
до 08.01.2021 г., решението е съобразено с материалния закон и следва да се потвърди.
Решението е влязло в сила в частта, в която исковете са отхвърлени, като
неоспорено от ищеца.
По разноските пред СРС :
Предвид промяната в изхода от спора, в полза на ответниците следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за исковото и заповедно
производства, според данните за направени разноски, както следва : още 16 лв. на Л.
Г., както и общо 91 лв. от направените разноски от И. Г..
Съдът констатира, че СРС е определил по-малък размер на разноските на ищеца
от дължимия според данните по делото и уважените размери на исковете, поради което
решението в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответниците за СРС,
въпреки частичното уважаване на жалбата им, не следва да се променя. Решението в
тази част също следва да се потвърди, както е постановено.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора, право на разноски за въззивното производство имат
ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът констатира, че разноски за
държавна такса е направила само Л. Г., в размер на 67, 02 лв. От тях съобразно частта
от жалбата, която е уважена в нейна полза, следва да й се присъдят 10 лв. от платената
държавна такса. По делото няма данни ответниците да са направили други разноски за
въззивното производство.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4738/14.12.2021 г., на СРС, 159 с - в, по гр. д. №
27722/2021 г., в частите, в които е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че И. А. Г., ЕГН ********** и Л. Г. Г., ЕГН
**********, дължат на „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК ******* сумата над 1 756,
65 лв. до уважения размер от 2 100, 98 лв., от всяка от тях, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „*******
І", бл*******, ет. ******* ведно със законната лихва от 26.01.2021 г. - подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК пред 159 с-в СРС, по което е образувано ч. гр. д. №
4581/2021 г. на СРС, до окончателното й изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че И. А. Г., ЕГН ********** и Л. Г. Г., ЕГН
**********, дължат на „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК ******* сумата над 1 756,
65 лв. до уважения размер от 2 100, 98 лв., от всяка от тях, представляваща стойност
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „******* І",
5
бл*******, ет. ******* ведно със законната лихва от 26.01.2021 г. - подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК пред СРС, по което е образувано ч. гр. д. № 4581/2021 г. на
159 с-в СРС, до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4738/14.12.2021 г., на СРС, 159 с - в, по гр. д. №
27722/2021 г. в частите, в които е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. А. Г., ЕГН **********, и Л.
Г. Г., ЕГН **********, дължат на „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК ******* сумата
от по 1 756, 65 лв., всяка от тях, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „******* І", бл*******, ет.
******* както и сумата от 283, 26 лв., лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
08.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 756, 65 лв. от
26.01.2021 г. - подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред СРС, по което е
образувано ч. гр. д. № 4581/2021 г. на 159 с-в СРС, до изплащане на вземането и
ответниците са осъдени за заплащане на разноски в полза на ищеца по чл. 78, ал. 1, вр.
с ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила, като неоспорено от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, в цялата останала отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК ******* с адрес : гр. София, ул.
„******* ******* да заплати на Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес по делото : гр.
София, ж. к. „*******, вх. Б, партер, чрез адв. Р. разноски, както следва : за СРС – още
16 лв. - от разноските за адвокатско възнаграждение за производството, а за СГС 10 лв.
- от разноските за държавна такса.
ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК ******* с адрес : гр. София, ул.
„******* ******* да заплати на И. А. Г., ЕГН **********, с адрес по делото : гр.
София, ж. к. „*******, вх. Б, партер, чрез адв. Р., сумата от 91 лв. общо от разноските
за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6