ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 388
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501470 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.411 ал.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от СТ. А. К. от гр.Съединение, обл.Пловдив,
чрез пълномощника й – адв. Д.Б. от АК Пловдив против определение №
3539/01.06.2021г. по ч.гр.д. № 8787/2021г. по описа на РС Пловдив, ХVІІІ
граждански състав, с което е прекратено производството по частно гр. дело №
8787 по описа за 2021 г. на Районен съд-Пловдив и е изпратено делото по
подсъдност на Районен съд – София.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, защото общата
подсъдност е непълно уредена в чл.411 ал.1 от ГПК и тълкувана на основание
чл.46 ал.2 от ЗНА по аналогия то общата подсъдност по чл.411 от ГПК се
дерогира от изборната подсъдност на потребителя по потребителски спор
съгласно чл.113 от ГПК. Иска отмяна на определението и връщане на делото
на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Разгледна по същество жалбата е неоснователна. Общата подсъдност
1
по чл.108 от ГПК е различна от общата подсъдност по чл.411 ал.1 от ГПК.
Първата може да се дерогира по правилото на чл.113 от ГПК, но тази по
чл.411 ал.1 от ГПК не се дерогира от нормата на чл.113 от ГПК. Това е така,
защото подсъдността в общия исков процес /част втора на ГПК/ не намира
приложение относно подсъдността за производствата в част пета от ГПК
/изпълнително производство/, а производството по заповедното производство
е регламентирано именно в изпълнителното производство.
Като при това общата подсъдност по чл.411 ал.1 от ГПК не страда от
никаква непълнота. Напротив ясно е написано в закона, че заявлението по
чл.410 от ГПК се подава до районния съд по седалището на длъжника, когато
е юридическо лице. Дерогирането на тази подсъдност е само при «заявление
срещу потребител», която законодателна техника явно се различава от тази по
чл.113 от ГПК където законодателя пак ясно е записал изключение при
«исковете на и срещу потребител». Ето защо при липса на празнота в
законодателството аналогията по чл.46 ал.2 от ЗНА в казуса е неприложима.
Ето защо обжалваното определение е законосъобразно и следва да се
потвърди.
Поради което и на основание чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3539/01.06.2021г. по ч.гр.д. №
8787/2021г. по описа на РС Пловдив, ХVІІІ граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2