Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на десети февруари през двехиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от
съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 7043 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на С.О.срещу решение от 04.02.2019г.
по гр.д. № **137/2018г. на СРС, 35 с-в, с което е признато за установено по
отношение на А.Й.Д.,*** е собственик на имот пл. № 1283б по плана на с.
Бистрица, район Панчарево, идентичен с имот с идентификатор № 024234.6971.3560.
Въззивникът – ответник обжалва решението изцяло като
неправилно и необосновано. Поддържа, че мотивите на първоинстанционния съд
досежно легитимацията на наследодателя на ищеца с нот. акт № 174/64г. като
собственик на празно дворно място от
1315 кв.м. са неправилни, тъй като в описанието на имота като съседи е посочено
– от две страни - улица. Сочи, че отреждането на процесния имот за улица по
регулационния план от 1960г. определя общинския характер на имота по силата
на чл. 2, ал. 1 ЗОбС, независимо че
улицата не е била реализирана. Поради изложеното твърди, че представените по
делото АОС № 2405/28.04.2024г. и АОС 5781/12.05.2016г. удостоверяват, че имотът
е със статут на общинска собственост. Сочи, че попълването на кадастралната
основа и изменението на регулационния план е процедирано по молба от 08.08.92г.
на наследодателя на Й. Д., като тези фактически констатации са отразени в
становище на главния архитект на район „Панчарево“, което не е обсъдено от
първоинстанционния съд. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като
постановено при неизяснена фактическа обстановка. Претендира разноски.
Въззиваемият – ищец А.Й.Д. оспорва жалбата като
неоснователна в депозиран писмен отговор. Сочи, че отреждането на имота за
улица по регулационния план от 1960г. е без вещноправни последици, тъй като
мероприятието не е реализирано и не е извършено отчуждаване и обезщетяване на
собственика, по арг. от чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ /отм, ред. бр. 54/56г./ и действащите
след отмяната на ЗПИНМ разпоредби на чл. 22 и 105 ЗТСУ /отм/ и чл. 205 и сл.
вр. § 6, ал.1 от ПР на ЗУТ. Поддържа, че са правилни изводите в обжалвания
съдебен акт, че процесният имот не е завзет в нито един момент от ответната
община, поради което не е налице основание за актуването му като общинска
собственост както през 2004г., така и през 2016г. Моли съда да потвърди
решението, с присъждане на разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. При преценка правилността на първоинстанционното решение,
съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира
следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено спрямо ищеца, че ответникът СО не е собственик на
недвижим имот с идентификатор № 04234.6971.3560 по кадастралната карта на с.
Бистрица, одобрена през 2011г., идентичен с имот пл. № 1283б от кв. 69 по плана
на гр. София, район Панчарево, който е
част от парцел ІV – 655 от кв. 69 по действащия рег. план на Бистрица, район
Панчарево, гр. София.
Ищецът е обосновал правния си интерес от предявения
отрицателен установителен иск с твърдения, че е негов собственик на основание
изтекла в полза на неговия баща Й. С. Д. придобивна давност, наследяване и
давностно владение по отношение на ищеца, чрез присъединяване на давността,
изтекла в полза на наследодателите му.
С констативен нотариален акт № 174/64г. на нотариус О.,
Й. С. Д. /баща на ищеца/, е признат за
собственик на празно дворно място от 1315 кв.м., съставляващо имот пл. № 655,
за който е отреден парцел ІV по плана на с. Бистрица – София, при съседи: от
две страни – улица, Й. Я. Д. и Й. С. Д..
От заключението на приетата СТЕ по делото е
установено, че процесният ПИ с идентификатор 04234.6971.3560 по кадастралната
карта на с. Бистрица, одобрена със заповед № РД-18-51/03.11.2011г., с площ от
267 кв.м., е идентичен с част от имот пл. № 655, целият с площ от 1315 кв.м.
Съгласно констатациите на вещото лице, по регулационния план от 1960г., за част
от имот пл. № 655 е отреден парцел ІV – 655, с площ от 798 кв.м., а останалата
част от стар имот пл. № 655, идентична с процесния имот, е отредена за улица.
По следващия рег. план от 1986г. процесният имот попада в парцел ІV -1283 от
кв. 69, а съгласно попълване на кадастралната основа през 1992г. и изменение на
регулационния план, извършено на основание чл. 32, ал. 1,. т. 2 ЗТСУ /отм/ вр.
чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ /отм/ през 1993г., процесният имот е нанесен като имот пл.
№ 1283 б, за който заедно с имот пл. № 1283а е отреден парцел ІV-1283а, 1283б
от кв. 69. Вещото лице дава констатации, че няма данни за изготвяне на оценка
за отчуждаване на процесния имот, същият не е завзет от СО и имот пл. 1283б не
е ограден.
В имота има стопанска постройка, построена през
1987-1988г. съгласно събраните гласни доказателства /показания на свидетелите Д.
и Г./, ползвана към настоящия момент като оранжерия от ищеца. Свидетелите дават
показания, че ползването на процесната част от имот стар пл. № 655 след 1960 г.
не е променено и имотът е стопанисван от първоначалния собственик и
наследниците му, като тупикът – улица не е реализиран.
По предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването
на право на собственост в патримониума на ответника върху процесния недвижим
имот, тежестта за доказване принадлежи изцяло на ответната страна, която следва
да осъществи главно и пълно доказване на правопораждащите претендираното вещно
право факти – чл. 154, ал. 1 ГПК, като изчерпи всички придобивни основания. От
ответника, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е
проведено такова доказване по делото.
В случая конкуренцията на вещни права е
обусловена от съставянето на АОС № 2405/28.04.2004г., с който на основание чл.
2, ал. 1 ЗОбС е актуван като частна общинска собственост имот пл. № 1283 б с
площ от **2 кв.м. и АОС № 5781/12.05.2016г., съставен на основание чл. 59, ал.
1 ЗОС за реална част от УПИ ІV -1283а, 1283б от кв. 69, с площ от 267 кв.м., идентична
с ПИ с идентификатор 04234.6971.3560 по КК, одобрена със заповед от 2011г.
Съгласно
константната практика на ВКС, при съставен акт за държавна или общинска
собственост, същият удостоверява правото на собственост на Държавата, съответно
Общината, докато не бъде оспорен и оспорването - доказано. Съгласно указания,
дадени в решение № 61/26.05.2014г. по гр.д. № 7685/2013г. на ВКС, ІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК /отм/, актът за държавна/общинска
собственост е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
досежно отразените в него факти, като има удостоверително действие досежно
обективираните в него вещни права до
доказване на противното, като Държавата/Общината не носи тежестта да доказва
основанието, на което е съставен акт за държавна, респ. общинска собственост.
При конкуренция на права, съдът е длъжен да изследва конкуриращото придобивно
основание, удостоверено със съответен документ, като при оспорване важат общите
правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса и в случай на
доказване на конкуриращо придобивно основание, съдът е длъжен да отрече
доказателствената сила на АДС/АОС.
В случая доказателствената сила на горецитираните АОС е опровергана.
Разликата в описаната графична площ на имота в двата акта за общинска
собственост – съответно **2 кв.м. и 267 кв.м. е без значение за крайния извод
за липса на противопоставими права на СО спрямо ищеца. Изложените в тази връзка
мотиви в обжалваното решение, че АОС от 2004г. не касае процесния имот, поради
описанието му с различна площ, не се споделят от настоящия съдебен състав, тъй
като от заключението на СТЕ безспорно е установена идентичността между процесния
имот и актувания през 2004г. като общинска собственост имот пл. № 1283б.
Без значение за изхода на спора е и
вписването в разписния лист към регулационния план от 1960г. на имот пл. № 655,
като собственост на наследници на Д.А.Д., тъй като вписването в разписните
книги няма правопораждащо вещни права действие. Доводите в жалбата в тази
връзка са ирелевантни, отделно по същество не налагат различен извод.
Правилни са изводите на първоинстанционния
съд за липса на доказано право на собственост на ответника СО, по арг. от приложимата
разпоредба на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ /отм/, ред. Изв. бр. 54/1956г. Съгласно
цитираната норма, недвижимите имоти на частни лица и обществени организации,
отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат за отчуждени от
деня на обезщетяване на собственика, съгласно ППЗПИНМ. Твърденията на
въззивника – ответник са за настъпило непосредствено отчуждително действие с
факта на регулационното отреждане през 1960г. на имота за улица, като не се
твърди и доказва да е налице отчуждаване и обезщетяване на наследодателя на
ищеца както при действието на ЗПИНМ до 1973г., така и при режима на ЗТСУ /отм/,
респ. ЗУТ. Улично-регулационният план е имал непосредствено вещно отчуждително
действие до изм. на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ /отм/ през 1956г., но след този момент
такова действие има само дворищно-регулационният план, а отчуждителното
действие на улично-регулационния план настъпва с обезщетяването на
собствениците. Такова в случая не е налице, поради което и с отреждането за улица на част от
имот пл. № 655 през 1960г., не е настъпило разместване в собствеността, противно
на твърденията в жалбата.
Не се налага различен извод от описанието на имота в нот. акт 174/64г. на
нотариус О. чрез съседи – от две страни улици. Оплакването в жалбата в тази
връзка също е изцяло неоснователно. В цитирания нотариален акт имотът е описан
с цялата си площ от 1315 кв.м. и съгласно отреждането по рег. план от 1960г.,
но това не доказва приложението на улично-регулационния план. Безспорно е, че улично
– регулационния план от 1960г. не е
приложен, като това изрично е отразено в последващия рег. план от 1986г.,
отделно и чрез процедирането по реда на чл. 32, ал.1, т. 2 ЗТСУ /отм/, като
съгласно изменението на РП от 1993г., след попълването на кадастралната основа
с процесната част от стар имот пл. № 655 като имот пл. 2183б, за същия е
отреден дворищно – регулационен парцел при режима на ЗТСУ /отм/. – парцел ІV
-1283а, 1283б от кв. 69. При така изложеното, по арг. от чл. 30 ЗТСУ /отм/,
този план има непосредствено отчуждително действие, поради което през 2004г. не
е било налице основание по чл. 2, ал. 1 ЗОбС за актуването на имота като
общинска собственост, още повече като част от реална част от парцел, създаден
при режима на ЗТСУ /отм/. При констатирана по реда на чл. 32,ал.1, т. 2 ЗТСУ
/отм/ грешка в кадастралния план и съответно
изменение на регулационния плен през 1992 – 93г., респ. отразяването на
неприложения уличнорегулационен план още в следващия регулацион план от 1986г.,
съставянето на акт за общинска собственост през 2004г. е лишено от законово
основание.
Изцяло неотносими са оплакванията в жалбата, че процедирането по реда на
чл. 32, ал.1, т. 2 ЗТСУ /отм/ е по молба на заинтересованите собственици, както
и че не са обсъдени от първоинстанционния съд становища на главния архитект и
на старши експерт в представената преписка по делото от СО – район Панчарево.
Описаната в тях фактическа обстановка относно регулационния статут на имота е установена
по делото на самостоятелно основание от заключението на СТЕ и разгледана в мотивите на обжалваното решение.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и доказан.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемият
– ищец и същите следва да му бъдат присъдени в претендирания и доказан размер
от 800 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 04.02.2019г. по гр.д. № **137/2018г. на СРС, 35 с-в.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „********“ № ** да заплати на А.Й.Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 800 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 1- месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.